Смъртта на крал Артур (20) (Роман от XIII в.)

II
Предателството на Мордред

134. Машинациите на Мордред

Както се разказва в повествованието, когато крал Артур поверил на Мордред кралицата и напуснал кралство Логрия, за да воюва с Ланселот, Мордред, оказал се едва ли не притежател на всички кралски владения, свикал най-високопоставените барони и започнал да провежда съвещания с тях, като на няколко пъти им раздал богати награди, за да покори сърцата на всички останали в страната благородници. И сторил това толкова успешно, че каквито и разпореждания да давал, те били изпълнявани със същото усърдие, сякаш произлизали от крал Артур.

Тъй като пребивавал доста време с кралицата, в края на краищата се влюбил в нея така безпаметно, че можел да умре от любов, ако копнежът му останел незадоволен*^[1]. Тогава замислил едно предателство, за което оттогава до днес хората не спират да говорят. Заповядал да напишат лъжливо писмо, подпечатано с подправен печат, изглеждащ досущ като истинския. Това писмо било донесено на кралицата и прочетено в присъствието на бароните от един ирландски епископ. В него пишело следното:

135. Фалшивото писмо

Изпращам ви моите поздрави. Аз съм смъртно ранен от ръката на Ланселот, който разгроми и унищожи цялата ми войска. Изпитвам към вас по-голяма благосклонност, отколкото към всички останали, заради неизменната вярност, която намерих у вас. В името на мира ви моля да провъзгласите Мордред (когото смятах за мой племенник, но който всъщност не е такъв*^[2]) за крал на Логрия. Що се отнася до мен, няма да ме видите никога повече, защото Ланселот ме рани смъртоносно и уби Говен. Искам също така, в името на клетвите, които сте ми дали, да дадете кралицата за съпруга на Мордред. Ако не го сторите, от това могат да произлязат големи щети за вас, защото ако Ланселот научи, че тя не е омъжена, ще тръгне на война срещу вас и ще я вземе за жена, а това е нещо, от което душата ми ще страда най-много.

136. Мордред бива провъзгласен за крал

Писмото било подправено, ала именно в този си вид било прочетено пред кралицата — предателството било така добре скроено, че никой освен Мордред и един прислужник не знаел истината за него. Слушайки да го четат, Мордред се престорил на много покрусен и дори се свлякъл в несвяст пред очите на присъстващите барони.

Ала кралицата, която повярвала, че новините са истински, изпаднала в толкова дълбока скръб, че всички били обзети от голямо състрадание към нея. Целият дворец се изпълнил със силни ридания и стенания, така че дори над главите им да паднела гръмотевица от небето, никой изобщо нямало да я чуе.

Когато новината се разпространила из града и хората научили за смъртта на краля и на неговите съратници, всички — и бедни, и богати — започнали да носят траур. Наистина Артур бил най-обичаният владетел в света, защото винаги проявявал милосърдие и доброта към своите поданици.

Траурът продължил осем дни и нямало човек, който да не е съпричастен към него. Когато болката се поуталожила, Мордред повикал най-влиятелните барони и ги попитал как мислят да постъпят с предсмъртните желания на краля. Те отговорили, че ще обсъдят този въпрос, и на своя съвет решили да провъзгласят Мордред за крал, да му дадат кралицата за съпруга и да се признаят за негови васали. А решението им било такова поради две причини: най-напред, защото кралят ги помолил за това, а после, защото не виждали сред всички придворни друг благородник, достоен за тази изключителна чест, освен Мордред.

137. Кралицата бива дадена за съпруга на Мордред

Казали тогава на Мордред, че ще постъпят точно така, както им бил заръчал кралят, и Мордред ги обсипал с благодарности:

— Понеже сте решили нещата да станат според волята на краля, остава само да повикаме кралицата и архиепископът, който е тук, да ми я даде за съпруга.

Всички се съгласили и казали, че ще пратят слуги да я повикат. Качили се те в нейните покои и й рекли:

— Кралице, най-високопоставените сановници в твоето кралство те очакват в двореца и те молят да отидеш при тях. Там ще чуеш онова, което искат да ти кажат. Ако не желаеш да се явиш пред тях, те ще дойдат при теб.

Тя казала, че ще отиде при тях, щом настояват. Сетне излязла от покоите си и се явила в голямата зала. При влизането й бароните се изправили на крака и я посрещнали с нужната почит. Най-красноречивият сред тях се обърнал към нея със следните думи:

138. Високопоставените барони подкрепят брака на Мордред с Гениевра

— Кралице, повикахме те сред нас и дано Господ Бог обсипе и теб, и всички нас с благодатта Си. Знаем, че твоят господар крал Артур, който беше толкова добродетелен и така добре умееше да пази мира, е мъртъв. Той вече е напуснал този свят и това ни причинява безмерна болка. Но понеже едно толкова могъщо кралство, чиято власт се е разпростряла над всички земи, остана без кормчия, ние сме длъжни да се посъветваме и да изберем мъж, достоен да управлява тази толкова богата държава. Нему ти ще бъдеш дадена за съпруга, защото няма съмнение, че онзи, комуто Господ Бог отреди честта да получи това кралство, при всяко положение трябва да те вземе за своя съпруга. Изправени пред тази необходимост, ние се погрижихме да разрешим въпроса, като потърсихме мъж добродетелен и добър рицар, способен да управлява кралството. Решихме, че той ще те вземе за жена, а ние ще му се закълнем във вярност. Какво ще кажеш за това, госпожо?

139. Гениевра се съпротивлява

Кралицата останала смаяна от тези думи и през сълзи заявила, че няма никакво желание да се омъжва.

— Кралице — отново заговорил баронът, — това не може да стане. Няма човек, който да се изправи в твоя защита, защото е недопустимо да оставим кралството без владетел, да не говорим в каква беда ще изпаднем, ако отнякъде бъдем заплашени с война. Затова ти си длъжна, ако ще и насила, да изпълниш нашата воля по този въпрос.

Тя отговорила, че по-скоро ще се лиши от кралската власт и ще напусне страната, скитайки се накъдето й видят очите, но нов съпруг няма да си вземе.

— И знаете ли защо ви казвам това? — попитала тя. — Защото никога не бих могла да намеря толкова добродетелен мъж като този, когото имах. Затова ви моля да не ми говорите повече за женитба. Казвам ви, че няма да приема това ваше искане и ще се изпълня с недоволство към вас.

Ала бароните станали доста по-настоятелни в думите си:

— Госпожо, твоето извинение не е убедително. Бъди така добра да изпълниш дълга си!

Като ги чула да говорят по този начин, тревогата й се увеличила стократно. Затова се обърнала с въпрос към онези, които говорели така нападателно с нея:

— Кажете ми, моля, кой е този, когото искате да ми дадете за повелител?

— Мордред — отговорили й те. — Между нас няма друг рицар, по-достоен да управлява цяло кралство или империя. Той е добродетелен мъж, добър рицар и много храбър човек.

140. Гениевра получава отсрочка

Като чула тези думи, кралицата почувствала как всеки миг сърцето й не ще издържи и ще изпадне в несвяст, ала не допуснала това да си проличи от страх бароните да не го забележат, защото се обнадеждила да се освободи по начин, за който те не се били досетили. След като дълго размишлявала над техните думи, тя им отвърнала:

— Разбира се, аз ни най-малко не отричам, че Мордред е добродетелен мъж и храбър рицар, поради което не виждам особени пречки пред вашето предложение, макар и да не го приемам веднага. Оставете ми, моля, малко време, за да помисля върху него, и утре, в първия час, ще ви дам отговор.

Тогава Мордред пристъпил напред и казал:

— Кралице, ще получиш по-дълъг срок от този, за който настояваш. Ще ти дадем цели осем дни, при условие обаче, че след изтичането им ще изпълниш исканията, които бароните поставят пред теб!

Кралицата се съгласила, защото единственото, което искала, било да се отърве от тях.

141. Кралицата се съветва с братовчед си Лабор

С това разговорът между тях приключил. Кралицата се върнала в своите покои и се затворила вътре в компанията единствено на едно младо момиче. Озовала се сама, тя се отдала на страданието си, сякаш виждала, как целият свят рухва пред очите й. В риданията си се жалвала колко е нещастна и злочеста, удряла се по лицето и кършела ръце.

След като прекарала немалко време в жалби и стенания, тя повикала девойката и й казала:

— Иди ми доведи Лабор, кажи му да дойде, защото трябва да говоря с него.

Лабор бил забележителен рицар, братовчед на кралицата. След Ланселот той бил човекът, комуто тя имала най-голямо доверие.

Като пристигнал, тя помолила девойката да ги остави сами и затворила вратата след нея. Останала насаме с човека, комуто толкова доверявала, тя споделила отчаянието си и през сълзи му казала:

— Драги братовчеде, за Бога, дай ми съвет.

Виждайки я да страда, Лабор се присъединил към скръбта й с думите:

— Госпожо, защо да се измъчваш? Кажи ми какво те тормози и ако мога да ти помогна в твоята мъка, ще направя всичко по силите си, за да те освободя от нея. Обещавам ти това с цялата си преданост.

Кралицата му отвърнала през плач:

— Драги братовчеде, изпитвам най-голямата болка, която човек може да си представи, защото велможите в това кралство искат да ме омъжат за този вероломен предател, който — и това е самата истина — е син на моя повелител краля. Ала дори и да не е такъв, той е толкова безчестен, че за нищо на света не искам да имам нищо общо с него: по-добре да ме изгорят на кладата! Ще ти кажа какво съм замислила да направя, а ти ще ми дадеш своя съвет. Искам да напълня кулата в този град с войници, стрелци с арбалети и голямо количество провизии. Желанието ми е ти лично да ми намериш тези хора и да ги накараш един по един да се закълнат над светините, че няма да разкрият на никого защо са поставени тук. В случай, че още преди срока, в който трябва да им дам отговор, ме попитат защо изпълвам кулата с хора и храни, ще им кажа, че правя това в чест на моята сватба.

— Кралице — отвърнал Лабор, — няма на света нещо, което не бих сторил, за да те защитя. Ще намеря за теб рицари и войници, които ще охраняват тази кула, ще докарам също така и достатъчно храна в нея. А когато приключим с приготовленията, ти ще изпратиш вестител до Ланселот с молба да ти се притече на помощ. Уверявам те, че когато узнае в какво положение си, не ще се намери сила, която да го възпре да не дойде начело на войска, способна да те освободи от надвисналата над теб принуда, дори това да противоречи на волята на всички велможи в тази страна, а Мордред, убеден съм в това, не ще има смелостта да влезе в открит сблъсък с него на бойното поле. Ако пък се окаже, че месир кралят е жив — защото не вярвам да е мъртъв, — и по волята на случая вестителят го намери в Галия, то преди още да е изслушал докрай новината, той вече ще е потеглил обратно към своето кралство с цялата изведена оттук войска. Така ти ще бъдеш избавена от попълзновенията на Мордред.

142. Кралицата се затваря в Лондонската кула

Получавайки този съвет, кралицата се почувствала много щастлива, защото мислела, че по този начин ще се отърве от опасността, на която я подложили велможите в Логрия. С това разговорът между нея и братовчед й приключил.

Лабор се заел да търси доверени рицари и войници. Преди още да са изминали осемте дни, той събрал почти двеста рицари и войници, които до един положили върху светините клетва, че ще отидат в Лондонската кула и ще защитават кралицата срещу Мордред, докато могат да се съпротивляват, дори това да коства смъртта им. Цялата дейност била извършена толкова тайно, че никой извън замесените в него изобщо не разбрал какво става. Преди края на уговорения срок кралицата успяла да набави в кулата всичко необходимо, което можело да се намери в страната.

С настъпването на деня, в който Гениевра трябвало да даде отговор за бъдещата си женитба, най-влиятелните барони в кралството, свикани за целта, се събрали в голямата зала. Кралицата, която в никакъв случай не била забравила за това събитие, вече била въвела в кулата хората, които, снабдени с всички необходими оръжия, щели да й правят компания и да я защитават.

Когато всичко било готово, тя отишла при тях и първото нещо, което наредила, било да вдигнат подвижния мост. Сетне се качила на крепостните бойници и се обърнала към Мордред, който стоял в подножието на стените и започвал да си дава сметка, че му се е изплъзнала.

— Мордреде, Мордреде, за зла участ се захвана ти да се представяш едва ли не за суверен на моя господар, пожелавайки да ме притежаваш като своя жена, без да те е грижа дали съм съгласна, или не. Голяма грешка допусна ти, като повярва, че това може да стане, защото искам да знаеш, че заради тази своя страст ще си намериш смъртта.

Сетне слязла от бойниците, отишла в една стая и попитала своите стражи какво трябва да прави.

— Кралице, не се тревожи — казали те. — Знай, че ние сме готови да защитаваме тази кула срещу Мордред, ако той има намерение да я напада, защото изобщо не се боим от неговата мощ. Докато имаме храна и вода, нито той, нито доверениците му ще имат каквато и да било възможност да проникнат тук.

Тези думи успокоили Гениевра, а когато Мордред, който останал навън заедно със своите хора, забелязал, че е измамен и че кралицата му се е изплъзнала, той се обърнал към тях с въпроса какво да прави.

— Лошото е — казал той, — че кулата е здрава и лесно се защитава, снабдена е изобилно с припаси, а хората вътре са храбри и добри воини. Сеньори, какъв съвет ще ми дадете при това положение?

— Сеньор — отвърнали му те, — не ти остава нищо друго, освен да я обсадиш отвсякъде и да извършиш поредица от нападения. Тази кула не е чак толкова мощна, че да ни устои много дълго, стига хората в нея да не получат допълнителни подкрепления.

— Бога ми — рекъл Мордред, — едва ли ще се реша да обсадя тази кула, ако не получа от вас по-големи доказателства за вашата вярност, отколкото имам сега.

Те го уверили, че ще му дадат всички свидетелства за верността си, които той поиска от тях.

— В такъв случай ви моля да ми обещаете, че ще ми бъдете верни, и да положите клетва върху светите реликви, че ще ми помагате на живот и смърт в борбата срещу моите неприятели, дори срещу крал Артур, ако случайно той вземе тяхната страна.

— Съгласни сме без никакви възражения — казали те.

Сетне коленичили пред него, заявили, че са негови васали, и се заклели върху светините, че ще му помагат на живот и смърт срещу всички негови неприятели. След полагането на клетвата той се обърнал към тях с думите:

— Сеньори, поднасям ви моите благодарности. Вие направихте много за мен, като ме избрахте за ваш господар и ми се заклехте във вярност. Сега съм толкова сигурен във вас, че няма владетел на света, с когото не ще посмея да вляза в сблъсък на бойното поле, ако имам вашата подкрепа. Остава само да признаете правото ми на собственост върху вашите замъци и крепости.

Всеки му подал своя залог, който той получил като свидетелство за влизането му във владение на тези имоти.

Веднага след това Мордред издал заповед кулата да бъде обсадена, хората му да бъдат въоръжени и да бъдат докарани съоръжения и стълби, с помощта на които обсаждащите да се изкачат до крепостните зъбери. Ала бранителите на крепостта грабнали оръжията и се приготвили да се защитават. И тогава бихте могли да видите един удивителен пристъп: нападателите се стремели да се качат със сила, защото били многобройни, отбраняващите се не им позволявали да постигнат целта си, а ги убивали и събаряли в рововете, като се защитавали толкова добре, че преди края на битката човек би могъл да изброи повече от двеста тела, проснати в подножието на кулата. Когато нападателите забелязали, че обсадените им причиняват огромни загуби, решили да отстъпят и дали заповед да бъде сложен край на пристъпа, изплашени от яростната защита, на която се натъкнали.

Така кралицата била обсадена в Лондонската кула, която няколкократно била подложена на пристъп. Ала за щастие в нея имало хора, които я защитавали решително и всеотдайно.

 

 

Един ден тя повикала при себе си един вестител, комуто имала пълно доверие, и му казала:

— Ще отидеш в Галия, за да получиш сведения за моя господар краля и да разбереш жив ли е, или е мъртъв. Ако е жив, ще му кажеш в какво положение се намирам, и ще го помолиш в името на Господ Бог да ми се притече на помощ по най-бързия възможен начин. В противен случай ще бъда опозорена, защото тази кула не ще може вечно да устоява на Мордред и неговите помощници.

Ако се окаже, че кралят е мъртъв, и ти си събрал достоверни сведения за него и монсеньор Говен, ще отидеш право в Гон или в Беноик, където ще намериш Ланселот. Щом се добереш до него, кажи му, че му изпращам поздрави и уверения в приятелските си чувства, както и че го умолявам незабавно да ми се притече на помощ с всички свои налични сили. Можеш още да му кажеш, че ако не дойде да ме спаси, ще бъда подложена на безчестие и унижения, защото не ще мога дълго да устоя на Мордред, който има за съветници и помощници всички хора в тази страна.

— Сеньора — рекъл младият мъж, — непременно ще изпълня твоята заповед, ако Богу е угодно да стигна здрав и читав до кралство Гон. Ала много се боя, че не ще мога да изляза безпрепятствено от тази кула, която е обкръжена от всички страни от нашите врагове и се пази толкова добре, че не знам как ще се измъкна.

— Трябва да успееш да излезеш и да предадеш моето послание, защото ако това не стане, аз никога не ще мога да се освободя от тези предатели.

143. Заминаването на вестителя

Вечерта, след като се стъмнило, младежът се простил със своята кралица и се упътил към портата на кулата. Успял да излезе и да мине през неприятелската обсада, без да бъде спрян от никого, защото всички, които го срещнали, се мислели, че е някой от техните.

Щом се отдалечил от кулата, той си потърсил място за пренощуване и успял още същата вечер да си набави доста добър кон. Сетне потеглил на път, достигнал морето и преминал на отвъдния бряг. Там той научил, че крал Артур не е мъртъв, а ръководи обсадата на град Гон. Тази новина породила у него голяма радост.

Ала сега разказът престава да говори за пратеника и се връща при крал Артур и неговите рицари.