Питър Уотс
Слепоглед (25)

Благодарности

„Слепоглед“ е първото ми пътуване в далечния космос с размер на роман — царство, в което имам, нека го кажем така, ограничено общо образование. В този смисъл книгата не се различава много от по-ранните ми романи — но макар и да не съм бил наясно с някои подробности на дълбоководната екология, повечето от вас знаят за нея дори по-малко, а по време на трилогията за рифтърите докторатът по морска биология ми позволи най-малкото успешно да се преструвам. „Слепоглед“ обаче чертае курса си през съвсем друг вид нулева гравитация, и това прави още по-важно наличието на достоен за доверие гид. Така че нека първо благодаря на проф. Джейми Матюс от университета в Британска Колумбия: астроном, купонджия и жизненоважен сериен оценител за всички идеи, с които съм го замервал. Искам да благодаря също и на Доналд Симънс, аерокосмически инженер и радващо евтин гост за вечеря, който прегледа спецификациите ми за „Тезей“ (особено двигателя и барабана) и ми даде съвети за радиацията и защитата от нея. И двамата търпеливо филтрираха по-сериозните ми грешки (което не идва да каже, че в книгата не са останали такива, а само че тези, които намерите, са резултат от моята, а не тяхната небрежност. Или може би просто са там, защото историята ги е предизвикала).

Дейвид Хартуел, както винаги, е мой редактор и основният човек в щабквартирата на „Злата Империя“^[1]. Силно подозирам, че „Слепоглед“ беше корава хапка и за двама ни — купищата жизненоважна теория заплашваха да превземат историята, да не споменаваме за трудността да накараме читателите да се вживяват в ролите на герои, които са значително по-малко приятни и гушкави от обикновено. Все още не зная до каква степен съм успял или съм се провалил, но никога не съм бил по-благодарен, че човекът, заедно с когото пилотирам колата, е загрявал на всичко от Хайнлайн до Хърбърт.

Благодаря също на обичайната банда другарчета-писатели, критикували първите глави на тази книга и пратили ме скимтящ обратно на чертожната дъска: Майкъл Кар, Лори Чанър, Кори Доктороу, Ребека Мейнс, Дейвид Никъл, Джон МакДайд, Стив Саменски, Роб Стауфър, и, мир на праха му, Пат Йорк. Всички те дадоха ценни мнения и критики на ежегодното ни островно убежище; Дейв Никъл си е заслужил да бъде отделен от тълпата и споменат отделно заради допълнителните прозрения, подметнати през годината, обикновено в нечовешки часове. Поради този принос Дейв е изключен от обичайната мантра всички-грешки-са-изцяло-и-само-мои, с която ние, авторите, си подплатяваме всички благодарности. Поне някои от грешките в тази книга са вероятно и по вина на Дейв.