Читателски коментари (за „Слепоглед “ от Питър Уотс)

Странна книга,хубаво ,че съм хард фен на научната фантастика ,иначе бих я оставил на секундата,много трудно се чете.

ПОРЕДИЦИ: Библиотека •MaGica•

Между другото романа много ми напомня на „Лунна дъга“ на Сергей Павлов,като романа на руснака е много по-добър.

Разкошна книга!Наистина се чете малко трудничко.Но пък,каква гимнастика за ума.

The God Of Tears, сега остава да кажеш,че и Стругацки не харесваш,лично аз "Пикник край пътя’’ я знам почти наизуст…

Чудесна книга. А Лукяненко е бездарен плагиат-шарлатанин.

Слепоглед e „студена“ (като космоса в който се развива историята) и „механична“ (като разказвача на тази история) книга в която не можеш да се влюбиш истински с пламък ,но тя трябва да бъде такaвa заради историята и за „достоверността“ си. В технологично бъдеще където половината човечество се е обезтелесило и сляло с технологиите и в първия си контакт с извънземни същества ,които нямат нищо общо с хората и техните емоции

(поклон пред автора за това) ,а са кошмарни като култовия Шрайка от шедьовъра на Дан Симънс Хиперион (а криволячовците напомнят на втори стадий (фейсхъгър) на Пришалеца) и не те приветстват ,а те побъркват с халюцинации,логиката е да напишеш „студена“ история изпълнена с научни термини,която на моменти е неразбираема (според автора/разказвача заради сложността на комуникацията на екипажа и по-напредналото им развитие от нашето).Въпреки многото научни термини и сякаш липсата на хомогенност в историята почти липсват скучни моменти и до края интереса и напрежението не стихват.На пръв поглед основната тема е за Първия контакт ,но в по дълбок прочит се вижда че е наблегнато на темата за самосъзнанието — съществува ли то и има ли полза от него, засегнати са и теми свързани със съвременни наболели проблеми в науки като психология,когнитивистика, биология, генетика, космология, статистика и други.С по малко думи книгата е абсолютно задължителна за всеки любител на твърдата фантастика,космологичните технологии,спейс хоръра и екзистенциализма.

Термина Слепоглед Blindsight — е неврологично състояние, свързано със способността на мозъка за възприемане на визуални стимули без да има пряка видимост към тях.

Направо си е загадка защо романа не е успял да получи награда Хюго и Локус,а е дадена на Краят на дъгата

— Върнър Виндж ,която няма чак толкова добри отзиви (но пък сигурно е по лесно смилаена/разбираема).

Никога преди не съм се радвал толкова много когато съм свършил с дадена книга. Четенето на тази не е трудно, а истинско мъчение. Така се получава когато автора иска да каже: вижте ме колко съм умен а вие сте прости. Предполагам че сега ще дойдат няколко Ентелектулци да ми кажат че съм тъп, прост и още не съм пораснал за да разбера смисъла и т.н. Да така е. Съгласявам се без да споря затова спестете си времето от писането на коментари. ;)

Прекрасно четиво, прекрасна история. Изключително лека и приятна книга, която се чете на един дъх. Разбира се, тя влиза в категория „Твърда научна фантастика“, което трябва да навежда на мисълта, че четивото е предназначено за хора, които разполагат с малко повече умствен багаж. Тази книга е пример, за това как трябва да се пише в този жанр. Може би ще бъде твърде повърхностно да се каже, за какво точно става въпрос в тази книга, защото в нея се засягат въпроси свързани с почти всички раздели на науката — Психология, Биология, Генетика, Невропластика, Анатомия, Астрономия, Космология, Квантова механика. Има много научна терминология, „Кътинг едж“ наука и много „Киберпънк“. Бях пленен от тази книга и от този автор. Не мога да намеря минуси, всяка една реплика, всеки един диалог и всички персонажи са си съвсем на мястото. Всичко е описано много детайлно и правдоподобно. Авторът има прекрасен и добре премерен изказ — нямам забележки. Хубаво е преди някой да посегне към това четиво, да си набави повече авангардна литература в научните раздели, които изброих по-горе, така няма да се налага да чете бележките под линия и ще може да се наслади на всеки един прекрасен ред и всяка една дума от този брилянтно написан шедьовър.

Много трудно се чете. Много неща не се разбират. Даже забелязах противоречия в логиката. Финалът е пще по-зле. Извънземните могат да се скрият само от един човек. Но някак минават всичките покрай целият екипаж! Компютърът хем е най-умният хем някакси се проваля. Нещо съсипва човешката раса накрая. Но какво? Извънземни? Вампири? Нали вампирите са под пълен контрол в обществото? Хората регресират? Нищо не се разбира!

Книгата е пълен провал, като книга .