Девета глава
Пръцконавтът
Когато каза „нула“, Бюле усети много приятен гъдел в стомаха. Сякаш пръцнята представляваше накипял, неконтролируем смях, който напираше да излезе. Той видя угрижената физиономия на Лисе и втурналия се към него доктор Проктор, но се чувстваше много въодушевен и изобщо не допускаше, че е възможно нещо да се обърка. След грохота изпита невероятно облекчение и инстинктивно затвори очи. Предишните пръцни представляваха кратки експлозии, ала тази се оказа продължителна, все едно изпускаш въздуха от балон. Бюле се разсмя силно, отлепи се от земята и се издигна във въздуха. Почувства се като астронавт, изстрелян направо в Космоса. Въздушната струя удряше лицето му, а косата и ръцете му залепнаха за тялото.
Усещането беше съвсем истинско. Отвори очи и установи, че и наяве се случва същото. Примига два пъти. Не просто истинско, а съвсем истинско. Седеше на въздушен стол, който летеше нагоре. Над главата му се издигаше небосводът, а под краката му, над малкото правоъгълниче, вероятно градината на доктор Проктор, се носеше огромен облак прах. Пръднята виеше като цяла глутница вълци и Бюле констатира, че продължава да се издига, защото земята се смаляваше все повече и започна да прилича на Леголандия.
Постепенно пръцнята премина в тихо ръмжене, а въздушният стол на Бюле изчезна. За секунда се усети в безтегловност. Подмина го врана, изви глава и се вторачи в него с озадачени очи.
Той се преобърна няколко пъти. Усети как започна да пада с главата надолу. Отначало по-бавно, после все по-бързо и по-бързо.
„Олеле“, помисли си Бюле, който вече не намираше нищо смешно в ситуацията. „С или без хокейна каска — няма изгледи да оцелея.“
Леголандия ставаше все по-голяма и по-голяма и за негов ужас заприлича на улица „Оръдейна“, откъдето бе излетял преди малко. Нашият приятел щеше да загази много сериозно, ако в този критичен момент не бе проявил завидна съобразителност и не се бе сетил кое го изстреля в небесата. Пръцнята вече не виеше като стадо вълци, а само къркореше кротко, ала в нея все още имаше живец. И не забравяйте: наричаме звука къркорене, защото го сравняваме с грохота от земна експлозия, а не с шума от твоята пръцня. Защото дори да си изял зелена, още неузряла ябълка и да си мислиш, че си произвел най-оглушителната пръцня на света, тя ще ти се стори като слаб ветрец, ако чуеш и най-лекото къркорене, предизвикано от пръц-праха на доктор Проктор.
Бюле прецени положението и със светкавична бързина се обърна в седнало положение. В тази поза се бе издигнал нагоре. Сега, когато дупето му, покрито с парче мрежа за тенис, сочеше надолу, той усети с облекчение как скоростта на падане намалява. Същевременно усети как въздушната струя на пръцнята отслабна, а до земята оставаше още разстояние. Напрегна всичките си сили, защото дори осем метра бяха доста голяма височина за дребно момче като него. Точно на тази височина пръцнята спря окончателно.
— Бюле! — викаше Лисе.
— Бюле! — викаше и доктор Проктор.
— Според вас дали се е разпаднал на хиляди частици? — попита тя.
— Ако е така, частиците ще са съвсем малки и невидими с просто око — отговори ученият, нагласи си очилата за мотоциклет и огледа внимателно мястото, където стоеше Бюле преди грохота.
Взривната вълна беше изкоренила тревата и се бе образувала яма.
— Никога повече няма да го видим — изхленчи Лисе. — Аз съм виновна. Трябваше да забележа, че е взел голямата лъжица.
— Не, аз съм виновен — изправи се доктор Проктор. — Не биваше изобщо да променям състава на сместа.
— Бюле! — провикна се Лисе.
— Бюле! — провикна се и доктор Проктор.
— Каква е тази дандания? — избоботи силен глас до оградата. — Какво правиш тук, Лисе? Обядът е сервиран.
Беше комендантът — бащата на Лисе. Изглеждаше ядосан.
Доктор Проктор се изправи.
— Уважаеми, всичко се обърка — подхвана той.
В същия момент го прекъсна възмутен женски глас иззад оградата, където се намираше къщата на Бюле:
— Какъв е този шум?
Беше майка му. Изглеждаше ядосана.
— Обядът е сервиран. Някой виждал ли е Бюле?
Проктор се обърна към нея.
— Уважаема, всичко се провали. Вашият син Бюле… той… той…
Отново не му позволиха да се доизкаже. Този път го прекъсна тънък момчешки глас, който идваше отгоре:
— … седи ей тук и се чуди какво ли има за обяд.
Четиримата вдигнаха очи. Горе, на върха на покрива, видяха Бюле със скръстени ръце, хокейна каска, наколенници и кожен панталон без плат на дупето.
— Не мърдай — извика ученият и се втурна в мазето.
— Какво, за бога, правиш там, Бюле? — изфуча майка му.
— Играя на криеница. Какво има за ядене?
— Кюфтета — отвърна тя.
— Рибено суфле — каза бащата на Лисе.
— Ура! — възкликна Бюле.
— Ура! — възкликна Лисе.
— Ще си продължите играта следобед — промърмори сърдито комендантът.
— Но не на покрива — уточни майката на Бюле. — Слизай веднага!
— Добре, мамо.
Доктор Проктор изнесе стълба от мазето, занесе я до стената на къщата и я подпря на водосточната тръба. Бюле изпълзя до стълбата и се спусна с широка усмивка, горд като астронавт, който слиза от космически кораб след успешна експедиция някъде из Космоса, където никой, или само малцина, са успели да отидат преди него.
За три минути — с помощта на елементарно изчисление всеки би могъл да установи, че те се равняват на сто и осемдесет секунди — Лисе си изми ръцете и седна да яде рибено суфле, а Бюле — също с чисти ръце — похапваше кюфтета. За пръв път в живота си ядяха толкова бързо.
После се върнаха в градината на доктор Проктор. Седнаха до него на пейката и потънаха в размисъл, докато той отбелязваше нещо и смяташе върху лист хартия. Бюле гледаше изумен числата и завъртулките. Това определено не бяха елементарни изчисления.
— С новата химична формула пръц-прахът е седем пъти по-ефективен — обясни доктор Проктор със странното си „р“. — Затова те предупредих да изпиеш не една супена, а една чаена лъжица.
— И така се отървах без драскотина — вдигна рамене Бюле. — Пръцнята свърши точно когато се изравних с покрива на къщата.
— Хм — погледна цифрите ученият. — И все пак не разбирам защо излетя като ракета.
— Пръцнята продължи мнооого дълго. Все едно седях върху въздушен стълб, който ме тласкаше нагоре. Същият стълб уби скоростта при падането.
— Интересно — ученият се почеса по брадичката. — Значи новият състав на праха е увеличил времето на действие. Хм.
— Дали да не се върнем към първоначалния състав на праха? — предпазливо попита Лисе.
— Права си. Прекалено опасно е да продаваме експлозивна смес на деца. Впрочем и на възрастни.
— Сетих се! — обади се Бюле. — Ще произвеждаме два вида прах: пръц-праха на доктор Проктор, който ще продаваме на Седемнайсети май, и неповторимата ракетна смес на доктор Проктор. Нея няма да я продаваме. Само ще провеждаме малки експерименти в градината.
По изражението на доктор Проктор личеше, че последната част от идеята никак не му хареса.
— Е, само от време на време — поясни Бюле. — Ако умираме от скука.
На учения обаче мисълта очевидно не му се нравеше.
— Или ще я продадем на НАСА — предложи Лисе.
— НАСА ли? — попитаха в един глас Бюле и доктор Проктор.
— Американското управление по изследване на космическото пространство — обясни Лисе, без да се запъне дори на една сричка. — Оттам изстрелват космонавтите. Според татко строежът на космически кораб е по-скъп от строежа на цялата Акерова крепост. Само си представете как ще реагират, ако разберат, че е възможно да изпратят в Космоса астронавти без космически кораби.
— Хм, интересно — отбеляза доктор Проктор.
— А може и да измислим по-оригинално име на ракетния прах — продължи Лисе. — Как ви се струва „прахът за пръцконавти на доктор Проктор“?
— Великолепно хрумване, Лисе! — възкликна Бюле. — Ти си гений!
— Отлично — съгласи се ученият. — Хайде да го отпразнуваме…
Доктор Проктор отиде да донесе останалия половин метър от карамеления пудинг, а Лисе грееше, все едно е слънце, защото винаги е приятно да те похвалят, след като си проявил извънредно усърдие.
