Ю Несбьо
Пръц-прахът на доктор Проктор (12)

Дванайсета глава
Трюлс и Трюм литват

На следващата сутрин Лисе излезе от къщи и видя, че Бюле вече стои там с раница на гърба.

— Да не би да чакаш някой, който да върви в същата посока? — попита Лисе.

— Точно така — кимна Бюле.

Двамата тръгнаха към училище.

— Тате и мама ме разпитваха какво се е случило вчера в градината на доктор Проктор — сподели Лисе.

— Каза ли им?

— Да, разбира се. То не е тайна, нали?

— Неее — проточено отвърна Бюле. — Аз просто не рискувам и не разказвам на майка ми за развлеченията си, защото тя почти винаги ги смята за опасни, за проява на хлапащина или нещо подобно.

— И сигурно в повечето случаи се оказва права.

— Точно това е много дразнещото — отвърна Бюле и подритна едно малко камъче. — Какво казаха родителите ти?

— Според тате било чудесно, че печеля пари без негова помощ. Така той няма нужда да се трепе заради мен.

— Така ли? Значи, не смята заниманието ти за опасно?

— Пръцкането? Не, изобщо.

След малко Лисе додаде:

— Не му казах за праха за пръцконавти.

— Правилно — кимна Бюле.

— Хрумна ми една идея.

— Сигурно е добра.

— Защо?

— Защото на теб винаги ти хрумват добри идеи.

— Замислих се, че пръц-прахът няма приятен вкус.

— Абсолютно безвкусен е — съгласи се Бюле.

— Много забавно е да пръцкаш, но защо не прибавим в праха нещо, та да стане и вкусен за ядене?

— Нали ти казах: хрумват ти само добри идеи. Но какъв да е вкусът на пръц-праха?

— Много просто. Кое е най-вкусното нещо, което си ял напоследък?

— Много просто: карамеленият пудинг на доктор Проктор.

— Именно! Ще променим формулата на пръц-праха, като пет процента от сместа ще бъде есенция за карамелен пудинг.

— Гениално! — възкликна Бюле.

— Гени-ално? — чуха глас зад гърба си. — Трюм, според теб това гени-ално ли е?

— Пълни врели-некипели — отвърна му друг глас, също наблизо.

Бюле и Лисе се обърнаха бавно. Преди малко се бяха въодушевили много и съвсем бяха забравили да спрат и да огледат дали пътят пред къщите на Трюм и Трюлс е чист. Сега там стояха двете огромни момчета. Хилеха се нагло. И двамата дъвчеха по една огромна кибритена клечка. Челюстите на дебелите им глави с форма на бъчви се движеха енергично.

— Добро утро, момчета — поздрави ги Бюле. — Ще ни извините, но се налага да побързаме, защото госпожа Струбе не обича гениите в класа й да закъсняват за час.

Помъчи се да го каже небрежно и непринудено, но по гласа му Лисе усети, че и него го хвана страх. Бюле сграбчи ръката й и я задърпа към улицата, ала Трюм го изпревари и им препречи пътя.

Трюлс се облегна на оградата, като търкаляше кибритената клечка от единия ъгъл на устата си до другия.

— Вчера прахът не стигна за нас.

— Ами закъснели сте и пред вас се е натрупала дълга опашка — преглътна с мъка Бюле. — Пробвайте пак днес следобед.

— Чу ли го, Трюм? — засмя се Трюлс. — Да чакаме на опашка? Ние?

Трюм също се разхили.

— Слушай сега, луничав мравояд такъв — процеди Трюлс и сграбчи Бюле за яката. — Нямаме намерение нито да се редим на опашки, нито да плащаме за фалшивия ви прах, ясно ли ти е? Искаме да ни дадеш от него тук, и то веднага. Ако ли не…

Кибритената клечка в ъгъла на устата му се олюляваше нагоре-надолу, а той бе приковал безпощадния си поглед в Бюле.

— Ако ли не, какво? — прошепна Бюле.

Трюлс явно обмисляше отговора си.

— Ако ли не, какво? — попита и Лисе, останала без дъх.

— Хайде де, Трюлс — подкани го Трюм. — Кажи им какво ще стане…

— Затваряй си устата! — кресна Трюлс. — Оставете ме да се съсредоточа…

Концентрира се и след малко лицето му грейна.

— Ако ли не, ще ви намажем с мед и ще ви завържем за върха на ето този дъб. А гаргите ще ви изядат.

Трюлс посочи черното дърво със стъбло, дебело колкото четири татковци като на Лисе и двама като на Трюлс и Трюм.

Всички погледнаха нагоре.

— Ау! — изплаши се Бюле.

— Ау! — възкликна и Лисе.

— Не ви чака нищо добро — съгласи се Трюм.

Дъбът беше толкова висок, че най-горните му клони сякаш облизваха долния край на белия облак, който се носеше в небето.

— В такъв случай ще се наложи да намерим разрешение — установи Бюле. — Пусни ме поне за малко…

Трюлс разхлаби хватката, а Бюле започна да претърсва джобовете си. След като прерови шестте джоба на панталона си, продължи с шестте на якето.

Трюлс се изнерви.

— Е? — настоя за отговор той.

— Почти сигурен съм, че тук някъде носех едно пликче — промърмори Бюле.

— Нямаме намерение да ти слушаме лъжите — отсече Трюлс. — Трюм, дай меда и въжето.

— Почакайте! — отчаяно извика Бюле.

— Първо ще залепим момичето. — Трюлс сграбчи Лисе за ръката.

— Ето, вземете — Бюле им подаде пликче със сивкав прах. — Струва три крони.

— Три крони! — Трюлс стисна китката на Бюле, дръпна пликчето от ръката му и изплю сдъвканата кибритена клечка в шепата му. — Няма да ти дам пари, но може да вземеш тази клечка. Отиди си вкъщи и се запали.

— Хо-хо — изсмя се Трюм.

Трюлс огледа недоверчиво пликчето.

— Какво пише тук? П-р-ъ-ц-п-р…

— Пръц-прахът на доктор Проктор — побърза да му помогне Лисе.

— Млъквай! И аз мога да чета! — кресна Трюлс.

— Извинявай — нацупи се Лисе.

— Хм — измънка Трюлс.

— Хм — измънка и Трюм.

— Първо ти — подкани брат си Трюм.

— Не, първо ти — подкани го Трюлс.

— Поделете си го — предложи Бюле.

— Затваряй си устата! — сопна му се Трюм.

Така пронизително и грозно кресна преди малко Трюлс.

Близнаците отвориха пликчето. Трюлс изсипа половината в шепата на Трюм, а другата половина — в своята. Спогледаха се за секунда и лапнаха праха.

— Ще стане по-вкусен, след като добавим есенция от карам… — подхвана Лисе.

— … таряй си тата! — извикаха в един глас двамата братя с уста, пълна с прах.

— Нищо не се случва — отбеляза Трюлс, след като го глътна.

— Седем — отброи Бюле.

— К’во?

— Шест. Пет.

— Какви ги дрънка този дребосък? — обърна се Трюлс към Лисе.

Тя обаче се чувстваше обидена; нацупила устни и скръстила ръце, показваше, че няма никакво намерение да му отговаря.

— Четири — продължаваше Бюле.

— Трюлс… — подзе Трюм. — Усещам нещо… като… като… гъдел в корема.

Трюлс се намръщи и погледна корема си.

— Три — оповести Бюле. — Две.

— И аз усещам същото — обади се Трюлс.

По лицето му се разля широка усмивка, а Бюле отброи:

— Едно и сбогом.

— А? — смаяха се Трюлс и Трюм.

Но това последното не го чу никой, защото се разнесе оглушителен трясък. Той събуди всички жители на улица „Оръдейна“, които още спяха.

Лисе избърса очите си от вдигналия се прахоляк, но видя само Бюле.

— Къде се дянаха те? — попита тя.

Бюле вдигна показалец към небето.

Лисе го погледна недоверчиво.

— Да не би… да не би да си им дал от…?

Бюле кимна.

— Дал си им от праха за пръцконавти? Полудя ли, Бюле?

Лисе закри очи с ръка и се вторачи в небето.

— Беше въпрос на оцеляване: или ние, или те — отвърна Бюле и също погледна нагоре.

— Няма ги.

— Изчезнаха.

— Обзалагам се, не няма да ги видим скоро.

— Вероятно никога повече. Я почакай малко.

След като си възвърнаха слуха, доловиха тътена на продължителна пръцня и немощен глас.

— Помощ! — викаше някой. — Помощ, ще паднем!

И пръднята, и гласът идваха от дъба.

Лисе и Бюле се приближиха до дървото и погледнаха нагоре. Сред листата зърнаха подметките на два чифта маратонки. Трюлс и Трюм се държаха за най-високите клони и висяха, а пръднята разклащаше цялата корона на дъба.

— Мамо! — викаше Трюлс.

— Тате! — пищеше Трюм.

Бюле започна да се смее, а Лисе го разтърси.

— Трябва да ги свалим оттам. Може да пострадат.

— Добре — съгласи се Бюле. — Само изчакай да се посмея до насита.

И отново избухна в неудържим кикот. Лисе също я досмеша и не се сдържа. Затова съседите, събудени от трясъка, чуха три неща: някой викаше „мамо“ и „тате“, друг се смееше, а над квартала се носеше пърпорене, което напомняше на… Не, едва ли… Май е точно това — неподправена пръцня с рекордна продължителност.

— Ако искате да ви помогнем, слушайте какво ще ви кажа и действайте бързо, преди пръцнята да е свършила! — извика Бюле на двамата братя. — Ясно?

— Само ни кажи как да слезем! — примоли се Трюлс.

— Бабо! — пискаше Трюм. — Лельо!

— Вдигнете си краката така, че дупетата ви да сочат към земята, и се пуснете от клона! — нареди Бюле. — Веднага!

Изплашени до смърт, Трюлс и Трюм бързо-бързо се подчиниха. Пуснаха се и започнаха да падат между клоните, като завличаха със себе са куп листа и жълъди. Тупнаха върху леко възвишение точно пред Лисе и Бюле.

— Е? — Бюле търкаляше сдъвканата кибритена клечка от единия ъгъл на устата си към другия. — Искате ли още?

— Н… н… не — заекна Трюм. — Не, не искаме.

— Добре тогава. Значи ни дължите три крони.

— К… какво? — слиса се Трюм. — Трюлс, чу ли го?

Трюлс обаче не чуваше нищо. Легнал по гръб на тротоара, той се взираше с празен поглед в нищото и мигаше ли, мигаше.

Трюм бръкна в джоба на панталона си и подаде три крони на Лисе.

— Господа, времето тече. Двамата с Лисе ви казваме „довиждане“ — заяви Бюле и мушна клечката в задния си джоб.

Бюле и Лисе си тръгнаха. Влязоха в училищния двор точно когато звънецът биеше.

 

 

— Здрасти, Бюле! — поздрави го едно момче, което познаваше съвсем бегло по физиономия. — Много готин прах! Искаш ли днес след училище да поиграем футбол на Колльока?

— Бюле! — извика друг. — Тази вечер двамата с Бьоре ще си купим още пръц-прах. Хайде след това да отидем у тях и да играем на „Плейстейшън“.

Едно момиче се приближи до Лисе.

— Довечера с няколко приятелки ще ядем пица у нас. Свободна ли си да дойдеш и ти?

Бюле и Лисе кимаха наляво-надясно.

— Лисе, виждаш ли колко сме популярни! — въодушеви се Бюле, когато се срещнаха на входната врата. — Съвсем скоро ще си намериш нова най-добра приятелка.

Лисе кимна. Двамата тръгнаха към класната стая. На прага Лисе дръпна леко Бюле.

— Слушай, чудех се…

— Какво?

Лисе се усмихна и наведе глава.

— Какво има? — повдигна вежди Бюле.

Лисе отвори уста и понечи да отговори, но се отказа и я затвори. А после отново я отвори, но като че ли не изрече онова, което първоначално имаше намерение да каже:

— Ами стори ми се странно, че носиш в себе си пликче с праха за пръцконавти на доктор Проктор. А още повече ме учуди надписът „обикновен пръц-прах“.

Бюле вдигна рамене.

— Планирал си всичко, нали? Докато вчера пълнехме пликчета с нормален пръц-прах, си напълнил едно с прах за пръцконавти, защото си очаквал Трюлс и Трюм да ни причакат на улицата. Искал си да ги подмамиш да изпият специалния прах.

В отговор Бюле само се усмихна.

— Така ли е?

Бюле тъкмо се канеше да обясни, но го прекъсна високият глас на госпожа Струбе:

— Добро утро, скъпи деца. Сядайте и пазете тишина, моля.

Учениците я послушаха. Е, не съвсем.

 

 

Същия ден Трюлс и Трюм отсъстваха от училище. Останаха си вкъщи заради четири основателни причини. Първо, откъде да знаят дали дребният дявол не им е скроил още някой подъл номер. Второ, другите деца в училище сигурно вече бяха разбрали какво се е случило; щяха да им се подиграват и да престанат да се страхуват от тях. Трето, Трюлс и Трюм бяха много мързеливи по природа. Четвърто, но най-важно, трябваше им помощ, за да измислят как да си отмъстят. А баща им, господин Тране, беше ненадминат в хрумванията си за най-жестоко отмъщение. Едрият, дебел баща на близнаците седеше в огромно, масивно кресло и се почесваше по сланините си.

— Интересно — промърмори той. — Значи казвате, че този учен има прах, който може да изстреля човек право в небесата? Плюс друг вид прах, за който децата дават мило и драго?

— Да — кимна Трюлс.

— Точно така — потвърди Трюм.

— Изобретенията му си ги бива — отбеляза господин Тране, ухили се злобно и мушна пръчка в клетката на едно изплашено морско свинче, което се мъчеше да се спаси. — Имам план, момчета. А той ще ни донесе голяма печалба.

— Ура! — възкликна Трюлс.

— Ура! — извика и Трюм. — Какъв е планът?

— Да откраднем.

— Великолепно! — изкрещя Трюлс.

— Откъде ще започнем? — попита Трюм.

— Като начало ще… се обадим в полицията, разбира се — отсече господин Тране и с пъхтене се пресегна за телефонната слушалка.