Метаданни
Данни
- Серия
- Доктор Проктор (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Doctor Proctor’s Fast Powder, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от норвежки
- Ева Кънева, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Еми (2014)
Издание:
Ю Несбьо. Пръц-прахът на доктор Проктор
Норвежка. Първо издание
ИК „ЕМАС“, 2013
Илюстрации: Пер Дюбвиг
Оформление на корицата: Борис Драголов
ISBN: 978-954-357-251-9
История
- — Добавяне
Пета глава
Хрумването на Бюле
Същия следобед Бюле отиде в синята къща и почука силно по вратата на мазето. Три пъти. Това беше уреченият сигнал.
Доктор Проктор отвори вратата, видя Бюле и възкликна с особеното си „р“:
— Прекрасно! — После повдигна изразително едната си рунтава вежда. — А това кой е?
— Лисе — представи я Бюле.
— Виждам. Живее отсреща, ако не греша. Исках да попитам какво прави тя тук. Нали вчера се разбрахме, че работим по строго секретен проект?
— Очевидно не е толкова секретен — отбеляза Лисе. — Щом Бюле днес разказа за него в клас.
— Какво? — ужаси се ученият. — Бюле! Вярно ли е?
— Ами… горе-долу — измънка Бюле.
— Издал си… издал си… — развика се доктор Проктор и размаха ръце във въздуха, а Бюле издаде напред долната си устна и го погледна с големи, влажни очи.
Това изражение, заучено от Бюле за критични ситуации, му придаваше вид на съвсем малка, ужасно тъжна камила, а всички знаем, че е невъзможно да се разсърдиш на тъжна камила.
Ученият въздъхна примирено и престана да ръкомаха.
— Добре де, не е станало нищо фатално. Въпреки всичко ти си моят асистент. Не се тревожи.
— Благодаря — отрони Бюле.
— Нищо, нищо — успокои го доктор Проктор. — Вече няма нужда да си придаваш вид на камила. Влезте и затворете вратата.
Децата го послушаха, а той се втурна към бълбукащите епруветки и стъкленици, от които се издигаше дим с мирис на варени круши.
Лисе застана до вратата и се огледа. На перваза в саксия растеше цвете с бели венчелистчета, а на стената висеше снимка на мотоциклет с кош пред висока конструкция, която Лисе оприличи на Айфеловата кула в Париж. Върху мотоциклета седеше млад усмихнат мъж — вероятно самият доктор Проктор — а от коша надничаше очарователно, засмяно момиче с тъмни коси.
— Какво правите? — попита Бюле.
— Опитвам се да усъвършенствам продукта — обясни доктор Проктор, докато разбъркваше кашата в голям варел. — Искам да създам смес, която да предизвика още по-силна пръцня. Да увелича взривната й сила, така да се каже.
Ученият потопи пръста си във варела и го облиза.
— Хм. Малко съм прекалил с пелина.
— Може ли да опитам? — попита Лисе и надникна над ръба на варела.
— Не, съжалявам — поклати глава докторът.
— Няма да стане — включи се и Бюле.
— Защо? — учуди се Лисе.
— Да не би случайно да си упълномощен асистент в експериментите с пръц-праха? — попита Бюле.
— Не, доколкото зная — отговори Лисе след кратък размисъл.
— Тогава предлагам да оставиш на мен да опитам праха — заключи Бюле и подръпна тирантите си.
После взе една лъжица и гребна от съдържанието на варела.
— Внимателно — предупреди го ученият. — Започни с четвърт лъжичка.
— Чудесно — кимна Бюле и лапна предписаното количество.
— Започваме отброяването — обяви доктор Проктор и погледна часовника. — Седем, шест, пет, четири, три… Лисе, дръпни се, недей да стоиш точно зад гърба му!
Отекна пукот. Лисе усети как въздушната струя я удари и тя изгуби равновесие. Политна и се озова върху студения под на мазето.
— Ау! — изплаши се Бюле. — Добре ли си, Лисе?
— Да, да — кимна тя малко зашеметена, докато ученият й помагаше да се изправи. — Ето на това му се казва мощна пръцня!
— Браво на вас, докторе! — разсмя се силно Бюле.
— Благодаря — кимна ученият. — Лично ще проведа следващия експеримент…
Той глътна половин чаена лъжичка и започна да отброява. На „нула“ отново се разнесе трясък, но този път Лисе предвидливо застана до вратата.
— Олеле — изненада се доктор Проктор и свали от перваза цветето, чиито венчелистчета бяха опадали. — Май ще се наложи да направим следващия опит на открито.
Изсипаха праха в метална кутия от бисквити и я изнесоха навън.
— Дайте ми чаената лъжичка — помоли Бюле.
— Внимавай с дозировката — предупреди доктор Проктор, но Бюле вече бе глътнал пълна чаена лъжичка.
— Усещам гъдел в стомаха — изкряска Бюле силно въодушевен и започна да подскача.
— Пет, шест, седем — броеше ученият.
След грохота всички птици върху крушовото дърво в градината на доктор Проктор се разлетяха, подплашени от шума. Този път не Лисе, а Бюле се претърколи и се изгуби във високата трева.
— Къде си? — извика ученият и започна да го търси. — Добре ли си?
От тревата се чу хъхрене. Хлапето се надигна със зачервено от смях лице.
— Още! — извика той. — Искам още!
— Вижте, доктор Проктор! — посочи Лисе. — Панталонът на Бюле се е скъсал на дупето!
Наистина! Ученият притеснено огледа резултата от опита и реши за днес да приключат с експериментите. Помоли децата да намерят градинските столове, оставени някъде из тревата, и влезе в къщата. Върна се, понесъл поднос с хляб, масло, пастет и сок.
Настаниха се върху белите, разкривени градински столове, които Лисе намери, и докато хапваха, размишляваха за какво би могло да се използва това откритие. Ученият подхвърли идеята да продадат праха на селяните.
— Ако глътнат половин чаена лъжичка пръц-прах и сложат торбичката със семената пред самото… ъъъ… място на изстрелването, въздушното налягане ще разпръсне семената по цялата нива. Така ще спестят много време. Как ви се струва?
— Върхът! — въодушеви се Бюле.
— Често казано, не вярвам хората да ядат с охота храна, произведена от семена, върху които някой е пръцнал.
— Хм — почеса се по рошавата глава ученият. — Вероятно имаш право.
— Защо не направим най-бързата помпа за велосипедни гуми в света? — извика Бюле. — Нужно е само да вземем маркуч, да закрепим единия му край за дупето на пръцкащия, а другия — към вентила на гумата и… бум! Напомпани гуми за частица от секундата!
— Интересна идея — отбеляза доктор Проктор и се почеса по козята брада. — Боя се обаче, че именно това „бум!“ ще се окаже проблем. Гумата на велосипеда ще се спука от силното налягане.
— Пръц-прахът може да се използва вместо сешоар — предложи Лисе.
Бюле и ученият внимателно я изслушаха.
— Семействата ще теглят жребий кой да глътне пръц-праха след сутрешния душ — обясни Лисе. — В жребия ще участват всички — и най-малките деца, и бабите. А след това просто ще се наредят зад онзи, който ще пръцка.
— Чудесна идея — похвали я доктор Проктор. — Но кой ще изсуши косата на пръцкащия?
— Ами ако въздушната струя събори бабата и тя си счупи бедрената кост? — обади се Бюле.
Продължиха да обсъждат предложение след предложение, но непрекъснато намираха по някой досаден недостатък. Накрая се умълчаха и започнаха да дъвчат филиите си. Неочаквано Бюле извика:
— Сетих се!
Лисе и доктор Проктор го погледнаха равнодушно, защото Бюле казваше това за четвърти път в разстояние за няколко минути, а предишните му предложения изобщо не можеха да се нарекат удачни.
Бюле скочи върху пейката.
— Много просто: ще използваме праха за същото, за което го използваме и сега.
— Но ние не го използваме за нищо — възрази ученият.
— Само произвеждаме безсмислени гърмежи — добави Лисе.
— Именно! А кой обожава безсмислените гърмежи?
— Децата — предположи доктор Проктор. — И възрастните, които са запазили детското в себе си.
— Точно така! А кога искат да чуват празнични гърмежи?
— В навечерието на Нова година?
— Да! — въодушеви се Бюле. — И? Кога още?
— На Седемнайсети май! — извика Лисе и също скочи върху масата. — Националният празник наближава! Не разбирате ли, докторе? Няма нужда да правим каквото и да било! Можем да продаваме праха веднага!
Очите на учения станаха съвсем кръгли и той протегна тънкия си, набръчкан врат. Приличаше на дъждосвирец.
— Интересно — промърмори той. — Изключително интересно. Седемнайсети май… деца… гърмежи… това е… това е…
И той се озова с един скок върху масата.
— Еврика!
Като по зададен сигнал тримата започнаха да танцуват като индианци около чашите със сок.