Ю Несбьо
Пръц-прахът на доктор Проктор (8)

Осма глава
Бюле извършва елементарно изчисление

На следващия ден Лисе излезе от къщи и видя Бюле, застанал от другата страна на пътя с раница на гърба. Подритваше дребни камъчета.

— Какво чакаш? — попита Лисе.

— Дали ще се появи някой, който да ми прави компания по пътя — вдигна рамене Бюле.

— Оттук не минава никой — поясни Лисе. — Тази улица е задънена. А ние живеем най-накрая.

— Добре тогава.

И двамата тръгнаха заедно по улица „Оръдейна“.

— Доктор Проктор ни покани след училище да присъстваме на последния голям експеримент с пръц-праха — осведоми я Бюле. — Ще дойдеш ли?

— Разбира се. Сигурно го очакваш с нетърпение?

— Радвам се като дете — отвърна Бюле.

Наближаваха главния път. Лисе спря и посочи на Бюле двете къщи в долната част на „Оръдейна“.

— Там живеят Трюлс и Трюм — поясни тя. — Когато ги видя да излизат, обикновено изчаквам тук, докато се отдалечат. Иначе минавам покрай дома им тичешком. Хайде…

Лисе го хвана за ръка и го подкани да побързат, но Бюле не помръдна от мястото си.

— Не искам да тичам — възрази той. — Нито да се съобразявам с някакви си грубияни.

— Ама… — подхвана Лисе.

— Не забравяй, че сме двама. Точно колкото са Трюлс и Трюм. Съвсем просто изчисление.

И така минаха покрай къщите на Трюлс и Трюм. Според Лисе Бюле се мъкнеше ужасно бавно. Тя обаче виждаше, че и Бюле се страхува от двамата близнаци, защото непрекъснато поглеждаше към къщите. За щастие нито Трюлс, нито Трюм се появиха по пътя, а Лисе си погледна часовника и прецени, че двамата братя вече са в училище.

— Знаеш ли кое време стана? — възкликна тя ужасена.

Като добре възпитано момиче Лисе нямаше навика да закъснява.

— Не нося часовник — отвърна Бюле.

— Госпожа Струбе ще побеснее. Бегом! — изкомандва тя.

— Разбрано, шефе! — кимна Бюле.

И двамата хукнаха с всички сили. Стигнаха в училище за времето, което ви беше нужно, за да прочетете от началото на осма глава дотук.

 

 

Уви, през останалата част от деня часовете не минаваха със същата скорост. Бюле нямаше търпение да проследи как ще протече последният голям експеримент с пръц-праха и броеше секундите, докато гледаше как устните на госпожа Струбе се движат. Изобщо не я слушаше и най-неочаквано установи, че тя е насочила показалеца си към него. Всичките му съученици също го зяпаха и Бюле се досети, че учителката вероятно му е задала въпрос.

— Две хиляди шестстотин осемдесет и една — заяви Бюле.

— Това ли е отговорът на въпроса ми? — намръщи се госпожа Струбе.

— Не непременно. Просто толкова секунди изминаха от началото на този учебен час. А сега изтекоха още четири секунди и следователно стават две хиляди шестстотин осемдесет и пет. Съвсем просто изчисление.

— Ясно — подхвана учителката. — Бюле, чуй ме…

— Извинете, но отговорът вече е грешен. Правилният в момента е две хиляди шестстотин осемдесет и девет.

— Според мен се опитваш да шикалкавиш, защото не знаеш какво да ми отговориш — възрази госпожа Струбе. — Нали чу какво те попитах, Бюле?

— Да, разбира се. Две хиляди шестстотин деветдесет и две.

— Отговори на въпроса — малко раздразнено настоя госпожа Струбе.

— Понеже една минута има шейсет секунди, а един учебен час е четирийсет и пет минути, нямам време да отговоря на въпроса ви, защото шейсет секунди, умножени по четирийсет и пет, правят две хиляди и седемстотин секунди, а това означава, че звънецът ще удари всеки момент…

Силният пронизителен звън наистина заглуши думите на Бюле. Учителката се помъчи да го изгледа строго и извика:

— Хайде, излизайте на двора!

Ала все пак Бюле забеляза леката усмивка, прокраднала се на устните й.

 

 

След като Лисе и Бюле прекараха заедно шест хиляди и двеста секунди в класната стая и две хиляди и седемстотин секунди на двора, двамата се прибраха вкъщи тичешком, както отидоха до училището.

Разделиха се на „Оръдейна“, всеки от тях отвори градинската порта и се юрна по стълбите. И Лисе, и Бюле захвърлиха раниците си в коридора пред стаите си и се срещнаха отново пред градинската порта на доктор Проктор.

— Малко ме е страх — призна Лисе.

— А аз нямам търпение — отвърна Бюле.

Двамата се втурнаха в двора на учения и нагазиха във високата трева.

 

 

— Ето ви и вас! — весело ги поздрави доктор Проктор.

Седеше до масата под крушовото дърво. Пред него лежаха три супени лъжици, една чаена лъжичка, каска за хокей на лед, два наколенника, буркан, пълен с прахообразно вещество, чифт черни кожени панталони и карамелен пудинг, дълъг половин метър.

— Готови ли сте за последния голям експеримент с пръц-праха?

— Да! — извикаха в хор Лисе и Бюле.

— Но преди това ще похапнем пудинг — предложи ученият.

Настаниха се на масата и грабнаха супените лъжици.

— Готовиии… — даде сигнал доктор Проктор.

— Старт! — извика Бюле.

И дружно се нахвърлиха върху сладкиша.

Ако се беше заел да брои секундите, Бюле щеше да стигне едва до трийсет, когато от карамеления пудинг не остана нищо.

— Ммм, колко вкусно! — потупа се по корема Бюле.

— Ммм, чудесно! — потупа се по корема и Лисе.

— Направих малка промяна в състава на праха — съобщи им доктор Проктор.

— Готов съм — заяви Бюле и повдигна капака на буркана.

— Чакай! Понеже не искам да си скъсаш панталона, съм ти направил специално облекло.

Ученият му подаде чифт черни кожени панталони. Всъщност бяха съвсем обикновени, само дето на дупето нямаше плат, а нещо като рибарска мрежа.

— Така въздушната струя ще преминава безпрепятствено — обясни доктор Проктор. — Уших го от стария ми кожен панталон за мотоциклет и от мрежа за тенис, останала ми отнякъде.

— Много е хубав — похвали Бюле панталона с доста широки крачоли, след като го обу.

Лисе само поклати глава.

— Сложи си и това — ученият му подаде каската за хокей и наколенниците. — В случай че пак изгубиш равновесие.

Бюле изпълни заръките на доктор Проктор, покатери се върху масата и грабна буркана.

— Само една чаена лъжичка! — предупреди го ученият.

— Да, да, зная! — кимна Бюле, гребна с лъжицата в ръката си и глътна праха.

— Добре, а сега да започваме отброяването — предложи доктор Проктор и си погледна часовника. — Седем. Шест.

— Доктор Проктор — обади се предпазливо Лисе.

— Не сега, Лисе. Бюле, слез от масата и застани ей там, за да не счупиш нещо. Четири. Три.

— Той не глътна една чаена лъжичка — прошепна Лисе.

— Две — отброи доктор Проктор. — Какво каза, Лисе?

— Бюле гребна с голямата супена лъжица, с която яде пудинг.

Ученият се втренчи в Лисе с разширени от ужас очи.

— Едно. Супена лъжица ли?

Лисе кимна.

— Само това не!

Доктор Проктор се втурна към Бюле.

— Ами сега какво? — отрони Лисе шепнешком.

— Съвсем просто изчисление — извика радостно Бюле. — Нула!

Разнесе се оглушителен грохот, несравним с трясъка от предишните експерименти. Сега сякаш целият свят се взриви. От високото въздушно налягане клепачите и устните на Лисе се обърнаха. Засипаха я буци пръст и дребни камъчета.

След като клепачите й се пооправиха, най-напред я изуми, че птиците бяха престанали да пеят. После видя доктор Проктор, седнал в тревата с объркана физиономия. Листата на крушовото дърво падаха около него, сякаш внезапно бе настъпила есента. Никъде обаче не се виждаше Бюле. Нито вдясно, нито вляво, нито зад гърба й. Накрая Лисе погледна нагоре. Нито следа от Бюле. Едва сега тя осъзна, че може би никога повече няма да го види, и я обзе силна тъга, както когато Ана се премести в Сарпсборг.