Ю Несбьо
Пръц-прахът на доктор Проктор (11)

Единайсета глава
Голямата продажба на пръц-праха

Бюле се качи върху чешмата в училищния двор, та всички деца да го виждат и чуват.

— Пръц-прахът на доктор Проктор ще се продава в края на улица „Оръдейна“. На портата ще видите плакат!

Бюле викаше силно, макар че цареше пълна тишина и нищо не пречеше да говори с нормален глас.

— Започваме в шест. Продажбата ще продължи до седем! Не се блъскайте, пуснете най-малките да минат първи и никакво пърдене, преди да се отдалечите от щанда. Ясно?

— Ясно! — извикаха всички в хор.

— Има ли въпроси?

Бюле огледа събралото се множество и сред застаналите най-отзад забеляза вдигната високо ръка.

— Да?

— Опасно ли е? — изписука слабо гласче.

— Да — сериозно кимна Бюле. — За съжаление употребата на този прах крие рискове.

Лицата на децата се изопнаха от учудване.

— Има опасност да умрете от смях — поясни Бюле.

Децата въздъхнаха с огромно облекчение. Звънецът извести началото на следващия учебен час.

— Ще се видим следобед! — извика Бюле и скочи от чешмата.

Неколцина в тълпата започнаха да ръкопляскат и да викат „ура“. Носеше се възбуден шепот и децата постепенно се разпръснаха, за да се отправят към входовете на училището.

— Дали изобщо ще дойде някой? — обърна се Лисе към Бюле, който доволно си свирукаше „Да, ние обичаме тази страна“.

— По-добре ме питай дали има вероятност някой да пропусне събитието — отвърна той. — Не видя ли как им светнаха очите? Направо запази билет за Сарпсборг, Лисе.

— Дано да си прав — кимна тя, макар да я гризяха сериозни съмнения.

Поначало Лисе винаги таеше опасения. Беше песимистка по природа.

— Сто процента съм сигурен — увери я Бюле, вдигна ръце и засвири на въображаем тромпет.

Той пък беше оптимист по природа.

 

 

След училище Лисе и Бюле хукнаха към къщи, за да привършат с последните приготовления. Следобед отидоха в градината на доктора и намериха Проктор заспал върху пейката.

Оставиха го да си почине, докато закрепяха плаката на портата. На него пишеше:

ПРЪЦ-ПРАХА НА ДОКТОР ПРОКТОР МОЖЕ ДА КУПИТЕ ТУК И НИКЪДЕ ДРУГАДЕ

Извадиха от кашоните пликчетата с прах и ги подредиха върху тезгяха. После се настаниха на столовете и зачакаха.

— Шест без десет е — обяви Лисе.

— Тръпнеш ли в очакване? — попита Бюле.

Лисе кимна.

В шест без пет Лисе осведоми Бюле колко е часът. Птиците из крушовото дърво пееха. В шест Лисе отново отбеляза, че времето напредва. А до шест и две си погледна часовника девет пъти.

— Къде се губят? — попита угрижено тя.

— Спокойно. Нека им дадем време да ни намерят — Бюле скръсти ръце и започна доволно да клати крака.

— Шест и пет — съобщи Лисе.

Бюле не отговори.

В шест и десет доктор Проктор изсумтя от пейката. Примига сънливо с очи и се ококори:

— Боже мой! Да не съм се успал?

— Всъщност не — отговори Лисе. — Досега не е дошъл никой.

— Все още не са дошли — поправи я Бюле. — Трябва само да почакаме.

В шест и четвърт доктор Проктор въздъхна едва доловимо.

В шест и двайсет Бюле се почеса по тила и смотолеви, че в днешно време децата непрекъснато закъсняват.

В шест и двайсет и пет Лисе отпусна чело върху масата.

— Знаех си, че ще стане така — изхленчи тя.

В шест и половина решиха да приберат пликчетата обратно.

— Е, нищо де — усмихна се тъжно ученият, след като затвориха и последната кутия. — Ще опитаме друг ден.

— Никога няма да дойдат — задавено промълви Лисе, готова да се разплаче.

— Нищо не разбирам — поклати глава Бюле.

— Я по-ведро! — окуражи ги доктор Проктор. — От години правя напълно непотребни изобретения. Няма да настъпи краят на света. Само не бива да се отчайваме. Утре ще измисля нещо още по-интересно от пръц-праха.

— Не е възможно да изобретите нещо по-интересно — възрази Бюле.

— Ще се прибирам — прошепна Лисе и тръгна към портата с наведена глава и безпомощно отпуснати ръце.

— Лека нощ — пожелаха й Бюле и ученият.

После седнаха на градинската пейка.

— Ех, какво да се прави — въздъхна доктор Проктор.

— Да — съгласи се Бюле.

— Може би трябва да поработя още върху машината на времето, с която се залових миналата година — поклати глава Проктор и погледна лястовиците.

— Трудно ли е да изобретите машина за правене на карамелен пудинг от въздух? — попита Бюле и също вдигна очи към птиците.

Неочаквано от портата се разнесе гласът на Лисе:

— Ей, слушайте…

— Какво? — извикаха в един глас Бюле и ученият.

— Тук има хора.

— Какви хора?

— Елате да видите сами.

Бюле и доктор Проктор станаха и отидоха при Лисе.

— Мили боже! — възкликна поразен Проктор. — Как ти се струва, Бюле?

Бюле мълчеше. Такова нещо не му се беше случвало: направо си глътна езика от изненада. Не успя да обели дума, защото пред портата се виеше опашка от деца и се точеше, докъдето погледът ти стига. Или по-точно, докъдето се простира улица „Оръдейна“.

— Защо закъсняхте толкова? — попита момче с шапка на футболния отбор „Тотнъм“. — Киснем тук повече от половин час.

Бюле най-после си възвърна говора:

— Но… но защо не влязохте?

— Защото така пише на плаката — обясни момчето. — Пише, че пръц-прахът на доктор Проктор се продава тук и никъде другаде.

— Е, и? — обърка се Бюле.

— Ами тук означава тук, нали? А не там, вътре.

Децата на опашката зад момчето закимаха одобрително.

Лисе извади от чантата си флумастер, приближи се до плаката, зачеркна ТУК и написа ТАМ с големи букви.

— Да започваме! — извика тя.

Чуха дори и последните на опашката.

— Не се блъскайте, пуснете най-малките да минат първи и си пригответе парите!

 

 

В седем Бюле затвори портата. Навън чакаха още деца, но прахът беше свършил.

— Продадохме всичките си запаси — обяви Лисе и им каза да дойдат на другата сутрин, та доктор Проктор да има време да произведе още пръц-прах.

Някои се разочароваха малко, разбира се, но надделя радостното оживление, че ще получат прах на следващия ден. А по „Оръдейна“ вече се чуваше пукот от пръцкане и смях.

— Ох — изпуфтя уморено Лисе, след като изпратиха децата, и се отпусна върху градинския стол.

— Ох — оплака се и Бюле.

— Слушайте, приятели мои, трябва да го отпразнуваме — предложи доктор Проктор. — Какво ще кажете за малко…

— Карамелен пудинг! — извика въодушевено Лисе.

— Половинметров! — Бюле започна да подскача.

Скоро докторът се върна с най-дългия карамелен пудинг, който Бюле и Лисе бяха виждали през живота си.

— Приготвих го за всеки случай — призна ученият и се усмихна дяволито.

 

 

А докато лястовиците описваха причудливи фигури по вечерния небосвод над крушовото дърво, в градината на доктор Проктор се възцари тишина. Чуваше се само как тримата мляскат с уста, похапвайки карамелен пудинг с дължина метър и четирийсет и три сантиметра.