Ю Несбьо
Пръц-прахът на доктор Проктор (3)

Трета глава
Първият експеримент с пръц-праха

— Казвам се доктор Проктор — представи се непознатият, а при изговарянето на всяко „р“ се чуваше стържене като от недобре смазана косачка. — И съм смахнат учен. Или поне съм на ръба на лудостта.

Той избухна в сърдечен смях, а от ноздрите му се чу пръхтене. Започна да полива избуялата трева със зелена лейка.

Бюле, винаги готов да се включи в интересен разговор, остави тромпета, спусна се тичешком по стълбите и се приближи до оградата.

— И защо сте толкова сигурен, че сте на ръба на лудостта, господин Проктор?

— Доктор Проктор. Някога чувал ли си за учен, който се е опитвал да открие прах срещу сенна хрема, а се оказало, че вместо това е създал пръц-прах? Не си чувал, така си и мислех. Нима това не е дело на умопобъркан?

— Зависи — отвърна Бюле и скочи върху оградата. — Как действа вашият пръц-прах? Премахва газовете ли?

Ученият се разсмя още по-силно.

— Ако беше така, щях да убедя хората да го купуват — доктор Проктор млъкна, за да полее тревата в градината си, и потърка замислено брадичката си. — Но ти ме наведе на добра идея, Бюле. Ако съумея да променя праха така, че да премахва газовете, хората ще го пият, преди да отидат на гости или на погребение. Всъщност има много събития, на които никой не би искал да пръцне. Не се бях замислял по въпроса.

Той остави лейката върху тревата и бързо се отправи към малката си синя къща.

— Интересно, интересно — мърмореше докторът. — Може да успея да преобразувам формулата.

— Почакайте! — извика Бюле. — Доктор Проктор, почакайте!

Скочи от оградата, падна във високата трева, а когато се изправи, ученият вече беше изчезнал. Виждаше се само синята къща и стълбището към отворената врата на мазето. Бюле се втурна към вратата с всички сили, колкото го държаха късите му крачета. В мазето цареше мрак, но той чу дрънчене и тракане. Почука силно по рамката на вратата.

— Влизай! — извика отвътре ученият.

Хлапето пристъпи в тъмното мазе. До стената зърна стар, разглобен велосипед с кош. А на една полица, отрупана с фигурки на Мики Маус, съзря бурканче със светлозелен прах. На етикета с едри букви пишеше: „Светлозеленият прах на доктор Проктор“. Отдолу, с по-малки букви: „Блестяща идея, която ще превърне света в по-забавно място“.

— Това ли е пръц-прахът? — поинтересува се Бюле.

— Не, този прах е фосфоресциращ и от него започваш да светиш — обясни ученият, потънал някъде в мрака. — За жалост доста несполучливо изобретение.

Доктор Проктор се появи от тъмното със запален фенер в лявата ръка. В дясната държеше водолазна маска.

— Използвай я като предпазна маска. Обърнах процеса и сега всичко ще се случва отзад напред. Затвори вратата и внимавай. Всичко е свързано с ключа за осветлението.

Бюле изпълни указанията му.

— Благодаря — кимна ученият и завъртя ключа.

Със светването на лампите мрежата от железни тръби, свързващи безброй варели, резервоари, празни капсули, фунии, епруветки и шишенца, започна да се тресе, да скърца, да кашля и да хъхри.

— Непременно се наведи, ако нещо изгърми! — предупреди го доктор Проктор.

Течността в шишенцата бълбукаше и кипеше, и от тях започна да излиза пара.

— Добре — извика в отговор Бюле и веднага след това се разнесе оглушителен трясък.

Бюле имаше чувството, че от грохота ушната му кал влезе още по-навътре в ушите, а очите му щяха да изскочат от орбитите. Светлината угасна. Настъпи непрогледен мрак и пълна тишина. Бюле намери фенера на пода и освети доктор Проктор, легнал по корем с ръце върху главата. Бюле се помъчи да каже нещо, но не чу гласа си. Явно беше оглушал. Мушна десния си показалец в лявото си ухо и го завъртя. После пак се опита да каже нещо. Едва успя да долови глух звук, сякаш дебел слой слуз от гигантски охлюв покриваше тъпанчетата му.

— Не съм чувал по-оглушителен шум! — извика Бюле.

— Еврика! — отвърна ученият, изправи се, изтупа си палтото и си свали очилата.

Сега Бюле разбра, че очилата не са за плуване, а за мотоциклет. Цялото лице на доктор Проктор беше почерняло от сажди. Само на мястото под очилата се виждаха два бели кръга. Той се втурна към една епруветка и изля съдържанието й в шишенце, покрито със сито.

— Гледай! — подкани той Бюле.

Момчето видя как в ситото се отцеди фин, светлосин прах. Ученият гребна с чаена лъжичка от праха и го лапна.

— Мм. Няма промяна във вкуса.

После стисна зъби и затвори очи. Бюле наблюдаваше как под черния слой сажди лицето му се зачерви.

— Какво правите? — полюбопитства момчето.

— Опитвам се да пръцна — процеди през зъби ученият. — Но не се получава. Не е ли фантастично?

Разсмя се и направи още един опит. Ала както всички знаем, много е трудно да се смееш и да пръцкаш едновременно. Затова доктор Проктор се отказа.

— Най-сетне открих субстанция, годна да се използва за нещо — усмихна се той. — Антипръц-прах.

— Може ли да го опитам? — кимна към ситото Бюле.

— Ти ли? — погледна го доктор Проктор. Ученият повдигна едната си рунтава вежда и свали другата.

Бюле веднага разбра, че идеята никак не му допада.

— И преди съм пил антипръц-прах — побърза да го осведоми Бюле.

— Така ли? Къде?

— В Прага.

— И? Как мина?

— Добре, но пръцнах.

— Чудесно.

— Кое?

— Ами че си пръцнал. Значи още не е измислено ефективно средство срещу пръцкане.

Той подаде лъжичката на Бюле.

— Заповядай, вземи си.

Бюле я напълни с прах и я лапна.

— Е? — нетърпеливо попита доктор Проктор.

— Почакайте малко — промърмори Бюле с уста, пълна с прах. — Много ми е сух.

— Пийни си от това — посъветва го ученият и му подаде една бутилка.

Бюле отпи и преглътна по-лесно праха.

— Ама че вкусно — отбеляза той, като напразно търсеше етикет върху бутилката. — Какво е това?

— Крушовата лимонада на доктор Проктор. Съдържа предимно вода и захар, щипка бял пелин, слуз от гигантски охлюв и въглеродна киселина… Всичко наред ли е?

Ученият погледна разтревожено Бюле, който неочаквано избухна в неудържима кашлица.

— Да, да — кимна Бюле с насълзени очи. — Просто не съм подозирал, че наистина съществува слуз от гигантски…

Бум!

Ужасен, Бюле вдигна очи. Трясъкът беше абсолютно несравним по сила с първия, но Бюле усети как мощна въздушна струя опъна дъното на панталона му, а вратата на мазето се отвори под напора й.

— О, не! — възкликна доктор Проктор и скри лице в ръцете си.

— Какво има? — попита Бюле.

— Ти пръцна! — извика ученият със специфичното си „р“.

— Така ли? — прошепна Бюле. — В такъв случай за пръв път чувам толкова силна пръцня.

— Заради крушовата лимонада е. Трябваше да се досетя, че като се смесят, се получава избухливо вещество.

Бюле си напълни още една лъжичка, ала доктор Проктор го спря.

— Съжалявам, но този прах не е за деца.

— Че за кого другиго? Всички деца обичат да пръцкат.

— Що за глупости! Газовете миришат неприятно.

— Да, но тези нямат мирис. Помиришете!

Ученият подуши.

— Мм. Интересно — промърмори той.

— Досещате ли се за какво може да се използва това ваше откритие?

— Не — призна доктор Проктор. — А ти?

— Да — заяви гордо Бюле, скръсти ръце и погледна учения. — Имам чудесна идея.

Така се появи субстанцията на име Пръц-прахът на доктор Проктор.

 

 

Наближаваше осем и майката на Бюле излезе на стълбите да го повика.

— Бързо, днес е първият ти ден в новото училище!

А за това ще ви разкажа в следващата глава.