Ю Несбьо
Пръц-прахът на доктор Проктор (15)

Петнайсета глава
Мъртвешката тъмница

През нощта Бюле се събуди от някакъв шум. Надигна се на лакът. В тъмнината се чуваше как доктор Проктор хърка на другия нар. Бюле обаче знаеше, че не този звук го бе събудил. За миг се усъмни дали шумът не идва от къркоренето в корема му, понеже вечерята им се ограничи само с безвкусните рибени кюфтета. После отхвърли предположението и го обзе усещането, че двамата с учения си имат компания в килията…

Вторачи се в мрака.

Видя единствено тъмнина.

Внезапно зърна нещо под самотната светла ивица, процеждаща се през ключалката: проблясък на бели, много остри зъби. После те изчезнаха в мрака.

— Ехо, кой е там? — извика Бюле.

Отметна рязко одеялото, скочи от нара, втурна се към вратата и натисна ключа за осветлението.

Доктор Проктор престана да хърка. Бюле се обърна и видя учения; стоеше изправен върху нара по долни гащи, с лице, бледо като останалата част от тялото му. Доктор Проктор посочи животното, което вече не се криеше.

— Т… т… това е… — заекна той.

— Виждам какво е — отвърна Бюле.

— С… с… страхувам се до с… с… смърт от…

— От него ли? — попита Бюле.

Ученият кимна и се притисна разтреперан до стената.

— Виж к… к… какви зъби има т… т… този звяр.

— Звяр ли? — Бюле приклекна пред животното. — Това е норвежки плъх, докторе. Дружелюбен, малък норвежки плъх, който се усмихва. Наистина го споменават в бележка под линия в книгата „Животни, които ти се иска да не се бяха раждали“ от В. М. Поши, но само защото пренася зарази като смъртоносната чума и други безобидни болести.

Малкият плъх намигна на Бюле с кафявите си очи.

— Безсилен съм да се справя със страха си — обясни доктор Проктор. — Само при вида на плъх започвам да тре… тре… треперя. Откъде се взе той? Как е попаднал в килията?

— Уместен въпрос. — Бюле се почеса по главата и се огледа. — Кажете ми, професоре, и вие ли си мислите за същото, за което и аз?

Доктор Проктор прикова поглед в Бюле.

— М… м… май да.

— И за какво си мислим?

Ученият напълно забрави за страха си, слезе на пода и си облече палтото.

— Щом е възможно да влезеш някъде, значи е възможно и да излезеш оттам.

— Точно така — кимна Бюле и протегна пръст към плъха, а той го подуши любопитно. — Затова предлагам да проследим малкия ни приятел, докато се прибира към къщи.