Ю Несбьо
Пръц-прахът на доктор Проктор (22)

Двайсет и втора глава
Последната глава

Дъъългият Седемнайсети май още не бе приключил.

Следобедното слънце огряваше с ленивите си лъчи крушовото дърво в градината на доктор Проктор, а под него Лисе и Бюле се бяха разположили на два стола и се държаха за надутите стомаси. С помощта на професора бяха излапали карамелен пудинг с дължина метър и половина. Понеже преядоха, ученият отиде да си полегне.

— Днес се справи блестящо, Бюле — похвали го Лисе.

— Да, получи се много добре — съгласи се той. — Но заслугата е изцяло твоя.

— Така ли мислиш? — усмихна се тя и затвори очи срещу слънчевите лъчи, процеждащи се през листата на крушата.

— Да. Не съм срещал по-умно момиче от теб. И по-добро, а това е още по-важно…

Настана мълчание. Лисе отвори очи и изгледа изненадана Бюле. Той се изчерви. Лисе си помисли, че вероятно нещо му е заседнало в гърлото, защото той се изкашля три пъти и после продължи с леко дрезгав глас:

— Ти си най-добрата приятелка, която човек може да си представи.

— Благодаря — усмихна се Лисе, а по тялото й плъзна приятна топлина. — И ти си чудесен приятел.

От смущение млъкнаха и не знаеха какво повече да си кажат. Внезапният пукот не ги прекъсна, а сложи край на неловката тишина. Двамата се обърнаха към мазето, откъдето се разнесе един последен за днешния дъъълъг ден залп. Шумът обаче явно не бе предизвикан от обикновения пръц-прах на доктор Проктор.

— О, не — ужаси се Лисе.

— Само не прахът за пръцконавти…

— Не е това. — Ученият се показа на вратата. — Така трака ауспухното гърне на мотоциклет, който не е бил пален дванайсет години. Трябваше му само малко смазка, за да заработи като добре смазано.

Мотоциклетът изпърпори и професорът го подкара през високата трева. Спря пред тях. В коша имаше изтъркан, кафяв кожен куфар.

Бюле и Лисе станаха.

— Къде отивате? — попита Бюле.

— А ти как мислиш, верен мой помощнико в опитите с прах за пръцконавти? — отговори с въпрос доктор Проктор и се усмихна широко под каската за хокей и очилата.

— Отивате в Париж. Ще се опитате да намерите Жулиет Маргарин — предположи Лисе.

— Пожелайте ми късмет. Заключете мазето и наглеждайте къщата ми, докато се върна — поръча им професорът.

— Успех! — извика Бюле.

Двете деца отидоха да отворят градинската порта.

Ученият завъртя ръчката на мотоциклета, даде газ и двигателят изръмжа доволно.

— Ако случайно минавате през Сарпсборг… — подхвана плахо Лисе.

— Да?

— … поздравете от мен подгласничката на най-добрия ми приятел.

Последните за деня слънчеви лъчи блестяха в крушовото дърво, в рижата коса на Бюле, в усмивката на Лисе, а май и в една мъничка сълза, докато доктор Проктор, възседнал мотоциклета, се отдалечаваше надолу по улица „Оръдейна“.