Лий Чайлд
Не се връщай (49)

49

Момичето подмина рецепцията и спря, сякаш не знаеше какво да прави. Разполагаше с име, но не и с номер на стаята. Търнър натисна бутона за сваляне на стъклото и подвикна:

— Ти ли си Емили?

Това го бяха репетирали предварително. Без съмнение е странно, когато се появиш на мотелски паркинг с очакване да видиш мъжа, който те е поръчал, и те посреща жена. Веднага възниква подозрението, че става въпрос за някаква ексцентрична тройка. Но посрещането от страна на мъжа щеше да изглежда още по-странно.

Това беше причината именно Търнър да зададе въпроса.

— Да, аз съм Емили — отвърна момичето.

— Ние сме клиентите ти — каза Търнър.

— Съжалявам, но не ми казаха предварително. За двойки тарифата е друга.

— Вероятно и друг път си чувала това, което ще ти кажа. А може и да не си. Искаме само да си поговорим. Ще получиш две хиляди долара за един час от времето ти. И тримата ще останем облечени.

Момичето се приближи, но не много. Изравни се със сваленото стъкло, приведе се да надникне вътре и попита:

— За какво изобщо става въпрос?

— За малка роля в една продукция — отвърна Ричър.

 

 

Останаха да разговарят отвън, за да не я плашат. Ричър и Търнър се бяха облегнали на колата, а Емили затваряше триъгълника на метър и двайсет от тях. Достатъчно разстояние, за да може да се обърне и да побегне. Но вместо да побегне, тя прекара картата на Лозано през четеца на айфона си, изчака появата на оторизационния код и каза:

— Не участвам в порно.

— Не е порно — каза Ричър.

— Тогава за каква роля говорим?

— Ти актриса ли си?

— Аз съм момиче на повикване.

— А била ли си актриса преди това?

— Останах си само с намеренията.

— Можеш ли да играеш роли?

— Мислех, че това ще правя и днес. Че ще играя ролята на наивна млада идеалистка, която, макар и неохотно, е готова на всичко, за да осигури допълнителни средства за училището си. Или да поиска назаем косачката на някой татко. Но в повечето случаи играя ролята на интервюирана за работа. Как да покажа, че наистина ще съм предана на компанията?

— С други думи, играеш роли.

— Непрекъснато. Включително и в момента.

— Ще искам от теб да влезеш под кожата на рецепционистката на една адвокатска кантора — каза Ричър, а след това обясни за какво точно става въпрос. Момичето не попита защо, нито пък прояви някакво любопитство. — Ако са две или повече, избери си някоя с майчински вид. Обикновено те са по-състрадателни. Особено към самотните майки, които се борят с живота. Ще й кажеш, че госпожица Дейтън е приятелка на леля ти и преди време ти е дала заем да си платиш таксата за колежа и по този начин те е измъкнала от дупката. А сега искаш да й се отплатиш. Освен това и просто да я видиш. Нещо такова. Сама ще си напишеш сценария. Имай предвид, че рецепционистката няма право да ти дава адреса. На практика това й е забранено. Тоест това ще бъде твоят шанс за „Оскар“.

— Кой ще пострада от тая работа?

— Никой. По-скоро обратното.

— За две хиляди долара? — вдигна вежди Емили. — За пръв път чувам подобно нещо.

— Ако тя е истинска, ще получи помощ. Ако не е, аз няма да пострадам. Това е положението.

— Не знам дали искам да го направя — колебливо промълви момичето.

— Ти прие парите ни.

— Само за един час от времето ми. Доволна съм, че стоя тук и разговарям с вас. Ако искате, мога да вляза в колата и да се съблека гола. Обикновено се случва именно това.

— А какво ще кажеш за още петстотин долара в брой? Като премия, след като свършиш работата.

— А ти какво ще кажеш за седемстотин?

— Шестстотин — отсече Ричър.

— И оскарът отива при… Емили! — усмихнато издекламира момичето.

 

 

Емили не им позволи да я откарат в кантората. Умно хлапе. Прекрасно знаеше, че думите не означават нищо. Дългото въведение можеше да се окаже въздух под налягане. Преди да открият голото й тяло, захвърлено в някоя канавка. Дадоха й адреса и двайсет долара, за да си вземе такси. Изчакаха го да изчезне в далечината, а след това се качиха в рейнджровъра и продължиха да чакат.

— Дръж се мъжки, Ричър — каза Търнър. — Номер АМ три-четири-три-пет се казва Емал Задран, документирано доказан купувач на американски оръжия някъде в планините на Афганистан. В същото време Питър Лозано и Роналд Балдачи са документирано доказани членове на отряд, който има задачата да прибере същите американски оръжия от същите планини в Афганистан. Не чувам ли някакъв оглушителен шум? Не са ли това късчетата от мозайката, които попадат по местата си?

— Той е купувал и продавал американски оръжия в планините на Афганистан преди цели седем години — отбеляза Ричър.

— След което е изчезнал от радара. А това означава, че е станал по-добър. Стигнал е до върха на пирамидата. Вече е главният — онзи, когото купувачите търсят сами. Казано иначе, трупа истинско състояние за някого. Няма как да е друго. Иначе защо биха положили толкова усилия, за да го скрият?

— Вероятно си права — каза той.

— Става въпрос за по-сериозно участие от твоя страна. Не ми трябва лекомислено съгласие. Ти си моят заместник-командир!

— Това повишение ли е?

— Не, просто нови заповеди.

— Наистина мисля, че може да си права. Информаторът го нарича „племенен старейшина“. Нещо като етикет, базиращ се на персоналния му статут. Израз на почит. Но една черна овца, която по цял ден не върши нищо, едва ли може да се радва на всеобща почит. По-скоро би получил ролята на селския идиот. От всичко това следва, че нашият човек Емал върши нещо за някого. Моето единствено възражение беше, че разполагаме с готов екип в Северна Каролина, докато целият екшън се случва в Афганистан. Но вече започвам да мисля, че за този екип има точно определена роля. Защото, ако разсъжденията ти са верни, това означава огромни парични потоци в посока на родината. Може би тонове банкноти в чисто физически смисъл. Това е причината да държат екип в Северна Каролина. Не за да прибират американското оръжие и муниции, а за да приемат парите.

 

 

— Нещата се усложняват — обяви по телефона Ромео.

— Как така? — попита Жулиета.

— Току-що са използвали картата „АмЕкс“ на Лозано. Две хиляди долара по сметката на фирма за развлечения. Знаеш ли какво означава това?

— Може би им е скучно.

— Проститутките са единствените, които инсталират на айфона си четец на карти. Умишлено ни дразнят. Според мен биха дали огромни суми и на бездомници, стига те да разполагаха с четец на телефона си. Ако изобщо притежават телефон…

— Разбира се, че не притежават.

— Преди около час адвокатката на Ричър е получила пълното досие на Задран. Което означава, че всичко в него вече е публично.

— Мисля, че прекалено се тревожиш.

— Връзката е съвсем очевидна. Не трябва да си гений, за да я откриеш.

— По-скоро се тревожиш прекалено рано — промени мнението си Жулиета. — Още не си чул добрата новина.

— Нима има такава?

— Нашите момчета току-що са ги засекли да минават покрай кантората на адвоката. С двайсетгодишен рейнджровър, черен на цвят. Не са абсолютно сигурни, защото колата е била със затъмнени стъкла, но пътниците в нея със сигурност са били двама — един едър и един дребен.

— Кога се е случило това?

— Преди по-малко от час.

— Само веднъж?

— Засега. Явно с разузнавателна цел.

— Оживено ли е наоколо?

— Става въпрос за търговски център все пак. Оживено е като на парад по случай Четвърти юли.

— Къде са отишли, след като са минали край кантората?

— Поели са по магистралата. Вероятно за да опишат кръг и да се върнат. Може би дебнат някъде, на около две-три преки в северна посока.

— Можем ли да направим нещо?

— Мисля, че да. Проявили са свръхпредпазливост в близост до въпросната кантора. Вероятно са били наясно, че наоколо гъмжи от военни ченгета и федерални агенти. Освен това няма какво да научат там. Не и те. Опитът да стигнат до кантората би представлявал огромна грешка. По тази причина съм на мнение, че втори такъв няма да има. От това следва, че охраната на кантората вече е разхищение на персонал. Не можем да пропуснем появата им, защото те просто няма да се появят там повече. Което означава, че можем да използваме нашите момчета другаде, може би в по-активна роля. Това е само предложение.

— Съгласен съм — отвърна Ромео. — Разкарай ги от там.

 

 

За да запълнят времето, Ричър и Търнър се заеха да изчисляват точно какви оръжия и муниции могат да бъдат продадени за голямо количество пари и същевременно да се вместват в каросерията на стандартен пикап. Едно, общо взето, напразно усилие, защото тези две категории се изключваха взаимно. МВБ-тата представляваха зловещи крушообразни цилиндри, дълги девет метра и широки около метър и двайсет. Безпилотните самолети с цена трийсет и седем милиона долара имаха размах на крилата, надвишаващ двайсет метра. Но без джойстик, който да ги управлява, те бяха само купчина ламарини. А джойстиковете до един бяха в Тексас и Флорида. Главният проблем с пушките, пистолетите и ръчните гранати беше от друго естество. Те просто не струваха много. Цената на берета М9 в магазина беше около шестстотин долара. Втора употреба — търгувана тук на улицата или там, сред планините — около четиристотин, но като се приспаднеха оперативните разходи, сметката не излизаше. Само за стоте бона на Кайманите трябваше да бъдат продадени между триста и четиристотин бройки от тях. А когато става въпрос за липса на хиляди бройки, дори армията ще я забележи.

Така и не стигнаха доникъде.

После Емили се върна.