Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Joyland, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 44 гласа)

Информация

Сканиране
Dave (2014)
Разпознаване и корекция
filthy (2014)

Издание:

Стивън Кинг. Джойленд

Американска. Първо издание

Превод: Надя Баева

Редактор: Весела Прошкова

Коректор: Лилия Анастасова

Дизайн на корицата: Димитър Стоянов — ДИМО

ИК „Плеяда“, 2013 г.

ISBN: 978-954-409-335-8

История

  1. — Добавяне

При „Каролайна“ ме посрещна само сянката на Лейн, който се катереше по колелото. Проверяваше всяка напречна греда, преди да стъпи върху нея. На колана му беше окачена кожена чантичка с инструменти, от време на време той изваждаше от нея гаечен ключ. В Джойленд имаше само един атракцион, в който действието се развиваше в полумрак и (в един участък — в пълна тъмнина), за сметка на това разполагаше с десетина от така наречените високи съоръжения, включително виенското колело, „Ципа“ и „Мълнията“. Екип по поддръжката от трима души ги проверяваше всеки ден през сезона преди отварянето на парка; разбира се, имаше и посещения (понякога внезапни) от Щатската инспекция на увеселителните паркове на Северна Каролина, но Лейн твърдеше, че всеки, който управлява съоръжение и не си го проверява сам, е мързелив и безотговорен. Което ме накара да се запитам кога за последно Еди Паркс се е возил в някое от неговите „вагончитъ“ и беше тествал надеждността на „прътити“.

Лейн погледна надолу, видя ме и се провикна:

— Оня грозник даде ли ти обедна почивка?

— Пропуснах я, без да искам — викнах в отговор. — Изгубих представа за времето.

Но сега наистина бях гладен като вълк.

— В колибката ми има салата с макарони и с риба тон, ако я искаш. Като я приготвях снощи, се увлякох с количеството.

Влязох в барачката с контролните уреди и отворих големия съд от огнеупорно стъкло. Докато Лейн слезе от колелото, рибата тон и макароните бяха вече в стомаха ми и нагъвах няколкото изостанали сладки със смокиново желе.

— Благодаря, Лейн, много вкусно беше.

— Да, бе, един ден от мен ще излезе нечия прекрасна съпруга. Я дай една сладка, преди да си ги омел всичките.

Поднесох му кутията.

— Как беше колелото?

— Екстра си е, в отлична форма. Ще ми помогнеш ли с двигателя, като ти се слегне храната?

— То се знае.

Той си свали шапката и я завъртя на пръст. Косата му бе прибрана на стегната конска опашка и сред черното забелязах няколко бели нишки. Нямаше ги в началото на лятото, сигурен бях.

— Слушай, Джоунси, Еди е потомствен панаирджия, но това не променя факта, че е противен негодник. В неговите очи ти имаш два минуса: млад си и имаш по-високо образование от осми клас. Като ти писне от гадостите му, само кажи и ще го строя да те остави на мира.

— Благодаря, засега се оправям.

— Знам. Наблюдавам те как се държиш и съм впечатлен. Обаче Еди хич не е лесен.

— Той е грубиян и тиранин — заявих.

— Да, но има и добра новина: като при повечето грубияни под нахапаната външност се спотайва страхливец. В парка има хора, от които се бои, и по случайност аз съм сред тях. Случвало се е да му разбивам носа и с удоволствие ще го сторя отново. Мисълта ми е, че ако ти писне от него, ще се погрижа да те остави на мира.

— Може ли да те попитам нещо?

— Давай.

— Защо постоянно носи ръкавици?

Лейн се засмя, нахлупи шапката си и я намести под точния ъгъл.

— Псориазис. Кожата на ръцете му се лющи или така твърди той. Не знам кога за последно видях ръцете му. Казва, че ако не носи ръкавици, разчесвал раните до кръв.

— Може би затова е толкова злонравен.

— По-скоро е обратното, от злия нрав му е дошла кожната болест. — Той се почука по слепоочието. — Главата контролира тялото, убеден съм. Хайде, Джоунси, на работа.