Стивън Кинг
Джойленд (46)

След като казах на татко, че няма да се върна в университета, че искам да си почина една година и възнамерявам да я прекарам в Джойленд, настана дълго мълчание от другия край на телефонната линия. Мислех, че баща ми ще се разкрещи, но не го направи. Когато отново проговори, гласът му беше като на много уморен човек:

— Заради онова момиче е, нали?

Почти два месеца по-рано му бях казал, че с Уенди „сме си дали почивка“, но той мигом проумя истината. Оттогава не бе изрекъл името й нито веднъж при ежеседмичните ни телефонни разговори. Сега тя беше само „онова момиче“. След първите няколко пъти, когато го каза, се опитах да се пошегувам и го попитах дали не си мисли, че съм ходил с телевизионната звезда Марло Томас. Не му стана смешно. Не се пробвах повече.

— Донякъде е заради Уенди — признах, — но не изцяло. Просто имам нужда от известно… откъсване. Да си поема дъх, така да се каже. А и започна да ми харесва тук.

Той въздъхна:

— Може би наистина ти трябва прекъсване. Поне ще работиш, вместо да обикаляш на автостоп из Европа като дъщерята на Дюи Мишо. Четиринайсет месеца вече е по студентски хостели и не му се вижда краят! Боже мили! Като нищо ще цъфне у дома с глисти и забременяла.

— Е, аз вярвам, че ще избегна и двете — рекох. — Ако внимавам де.

— Погрижи се да избегнеш ураганите. Наближава сезонът им по онези места.

— Наистина ли приемаш решението ми, татко?

— Защо? Очакваше да споря с теб ли? Да се опитвам да те разубедя? Ако това е желанието ти, ще се опитам, но знам какво щеше да каже майка ти: „Щом е достатъчно възрастен законно да си купува алкохол, време е да взема самостоятелни решения за живота си.“

Усмихнах се.

— Да, все едно я чувам.

— Ще ти кажа какво мисля аз: глупаво е да се върнеш в университета, ако непрекъснато ще мислиш за онова момиче и ще си развалиш успеха. Ако боядисването на съоръжения и ремонтът на панаирджийски бараки ще ти помогне да забравиш миналото, може би е добра стъпка. Но какво ще стане със стипендията и студентския ти заем, ако решиш да се върнеш през есента на седемдесет и четвърта?

— Няма да е проблем. Тази година завърших с отличен успех, което ще е убедителен аргумент.

— Онова момиче!… — изпъшка той с отвращение, после минахме на други теми.