Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Joyland, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 44 гласа)

Информация

Сканиране
Dave (2014)
Разпознаване и корекция
filthy (2014)

Издание:

Стивън Кинг. Джойленд

Американска. Първо издание

Превод: Надя Баева

Редактор: Весела Прошкова

Коректор: Лилия Анастасова

Дизайн на корицата: Димитър Стоянов — ДИМО

ИК „Плеяда“, 2013 г.

ISBN: 978-954-409-335-8

История

  1. — Добавяне

Ерин също беше започнала прехода от живота в Джойленд към реалния живот. Изчезнали бяха избелелите джинси и тениската с дръзко навитите до раменете ръкави; нямаше и помен от зелената рокля на Холивудско момиче и зелената шапка. Девойката, застанала пред портала и окъпана в ален дъжд от неонова светлина, носеше небесносиня блуза без ръкави и ленена пола, пристегната с колан. Косата й беше прибрана на кок. Накратко, тя изглеждаше великолепно.

— Повърви с мен по брега — предложи. — Имам малко време до автобуса за Уилмингтън. Ще се срещна там с Том.

— Той ми каза. Никакъв автобус, аз ще те закарам.

— Наистина ли?

— Разбира се.

Тръгнахме по ситния бял пясък. Лунният сърп очертаваше сребриста пътека по водата. На половината път до Хевънс Бей — всъщност недалеч от голямата зелена викторианска къща, изиграла такава роля в живота ми през тази есен, — Ерин ме хвана за ръката и продължихме така. Не си казахме много, докато не стигнахме стълбите към крайбрежния паркинг. Там тя се обърна към мен.

— Ще я преживееш.

Очите й бяха приковани в моите. Тази вечер не носеше грим, нито пък й трябваше. Лунната светлина беше нейният грим.

— Да — промълвих.

Знаех, че е истина, и донякъде съжалявах. Трудно е да се пуснеш дори когато онова, за което се държиш, е покрито с тръни. Може би най-вече тогава.

— За момента е най-добре да останеш тук. Усещам го.

— А Том усеща ли го?

— Не, но той никога не е обичал Джойленд, както ние с теб го обикнахме през това лято. А след случилото се в „Къщата на ужасите“… след онова, което видя…

— Двамата обсъждате ли го понякога?

— Опитах се. Вече не го закачам на тази тема. Не се помества във философията му за света, така че се опитва да го заличи от съзнанието си. Но мисля, че се тревожи за теб.

— А ти тревожиш ли се за мен?

— Не и заради призрака на Линда Грей. Мъничко се безпокоя заради призрака на онази Уенди.

Засмях се.

— Баща ми вече не произнася името й. Нарича я „онова момиче“. Ерин, ще ми направиш ли една услуга, като се върнеш в университета. Стига да имаш време.

— Разбира се. Каква?

Обясних й.