Хана Хауъл
Шотландски воин (9)

Девета глава

Юън знаеше, че вероятно тревогата се е изписала на лицето му в мига, в който видя Фиона да влиза в спалнята му.

Въпреки увещанията на Грегор и Саймън, че не могат да открият Маб, той бе сигурен, че именно тя ще прекрачи прага. Освен това явно нетърпението му да бъдат премахнати конците е било прекалено видно за братята му, че да решат да не чакат завръщането на Маб.

Фиона се усмихна сладко, приближавайки леглото му, и той почувства как тялото му се стегна от желание. Очевидно да я държи далеч от погледа си не бе достатъчно да излекува страстта, която изпитваше към нея, макар че досега би трябвало да го е осъзнал. Все пак бе прекарал последните осем дни, откакто я прогони, в непрестанни мисли за нея. Време, което не бе успяло да заличи спомена за вкуса й, за сладките й горещи целувки или за мекотата на кожата й. Бързо придърпа завивката върху слабините си, за да прикрие ерекцията си.

— Къде е Маб? — попита той.

— Очевидно никой не може да я открие — отвърна му тя. — Предполагам, че е излязла извън крепостта да търси билки или растения за отварите, които приготвя. Много съжалявам, но колкото и да съм ти отвратителна, ще трябва да ме изтърпиш.

— Не те намирам за отвратителна — промърмори той и добави: — просто съм свикнал с Маб.

— Разбира се.

Не беше нужно да звучи толкова недоверчиво, помисли си той намусено. Обяснението бе напълно разумно. Все пак той познаваше Маб от години и тя бе много майчински настроена жена. Освен това съществуваше и простият факт, че един мъж не би искал млада и красива жена да го вижда в толкова безпомощно състояние.

Той се напрегна, когато тя отви крака му. Лекото докосване на пръстите й по кожата му, докато махаше превръзката, го накара да стисне зъби срещу нуждата, когато го сграбчи в хватката си. За негово голямо разочарование махането на конците не причини достатъчно силна болка, че да откъсне вниманието му от нарастващата страст, бушуваща в тялото му.

Вътре в него звярът се събуждаше за живот. С всяко нежно докосване на ръката й той късаше една по една веригите на въздържанието си. Юън се опита да мисли за посевите, за добитъка, за счетоводните си книги, но нищо не помагаше. Когато дебелата плитка се плъзна по рамото й, докосвайки с крайчето си бедрото му, той потрепери.

Юън наблюдаваше като в транс как посяга към нея и знаеше, че този път няма да успее да се въздържи.

Фиона премахна последния конец и се опита да се концентрира върху белега, който бе останал, но се провали. Наложи й се да свие ръка в юмрук, за да не се подаде на желанието да погали дългия, добре оформен крак на Юън. С гладки мускули, покрити със ситни черни косъмчета, кракът му й се виждаше толкова красив.

Фиона поклати глава, удивена и леко развеселена от начина, по който се бе замаяла.

Макар че ако помилваше бедрото му, това вероятно щеше да й помогне да го съблазни, помисли си тя. Маб се бе изразила много ясно, ако Юън бе решен да е джентълмен, щеше да й се наложи тя да го съблазни. Маб го беше нарекла „леко побутване в правилната посока“. Молейки се да не се посрами, Фиона постави ръка на силното му бедро.

Юън си пое дълбоко дъх, привличайки вниманието й. Тя тъкмо се канеше да го погледне, когато той хвана здраво плитката й. Фиона дори не си помисли да възрази, когато използва косата й, за да я придърпа към себе си.

Младата жена потръпна под страстния му поглед, очите му бяха изпълнени с желание. Ако може да я гледа така и въпреки това да я отпрати след една целувка, Фиона чувстваше, че това ще е доказателство, че задачата й е безнадеждна.

— Казах ти, че ще е най-добре Маб да ме обслужва — каза Юън.

— Маб не е тук — отвърна Фиона, — а и не виждам каква разлика има дали аз ще махна конците, или Маб.

— Не? Ако Маб беше на твое място, нямаше да направя това.

От устните й се откъсна тихо възклицание, когато той я подхвана под ръцете и я вдигна, настанявайки я върху себе си. Действието бе толкова бързо и неочаквано, че големите обувки, които носеше, се изхлузиха от краката й и паднаха на пода.

Когато постави ръце на широките му, гладки гърди, за да успее да се задържи на мястото си, той простена. А после я целуна.

Целувката му бе пламенна, много по-решителна от предишните, които бяха споделяли. Фиона се надяваше това да значи, че най-после е изпуснал железния контрол, под който държеше страстта си. В целувката му имаше такава нужда и такъв глад, че Фиона откри, че й е изключително трудно да не се отдаде сляпо на собственото си всепоглъщащо желание. Бореше се да задържи поне част от съзнанието си далеч от страстната мъгла, защото искаше да може да усети, ако той започне да възвръща контрола си. Макар да не бе сигурна какво може да направи, ако отново започне да я отблъсква, искаше поне да има достатъчно време да реагира и да даде всичко от себе си, за да го спре.

Плъзна ръце по гърдите му и почувства как той потръпна, също както трепереше и тя. Усещането на топлата му кожа, разстлана върху стоманени мускули, и дори допира на мъничките косъмчета в средата на гръдния му кош караха сърцето й да препуска необуздано. Ръцете й копнееха да го докосват, да изследват всяко възвишение и всяка изпъкналост. Скоро Фиона почувства неудовлетворение от позицията им, въпреки че трескавите му целувки възпламеняваха тялото й. Начинът, по който бе обвил ръце около нея, държейки я върху себе си, й пречеше да го докосва така, както й се искаше.

Сякаш в отговор на молитвите й той ги превъртя, лягайки настрани с лице един срещу друг. Тя бързо се възползва от новата позиция, плъзвайки ръце около него, за да погали гърба му. От гърлото й се откъсна накъсан стон, когато мъжът започна да целува шията й. Каквито и мисли и планове да бе имала, всичко се стопи под огнената страст, която той разпалваше в тялото й.

— Би трябвало да бягаш, Фиона-с-десетте-ножа — каза Юън, въпреки че в същия миг разкопчаваше роклята й, отчаяно искайки да види, да докосне и да вкуси меката й кожа.

— Защо?

Фиона можеше да усети как разтваря дрехите й. Лека несигурност охлади страстта й, когато се зачуди как ли ще реагира, когато види белезите й. Но бързо и безпощадно погреба страха си и се обърна, за да го улесни, докато сваля дрехите й. Ако белезите й го отвращаваха, по-добре бе да го научи още сега. Това щеше да значи, че не е мъжът, за който го е мислила, и че е отдала сърцето си на една илюзия.

Поглеждайки надолу към Фиона, която сега носеше само тънка роба, която по-скоро разкриваше, отколкото прикриваше тялото й, Юън опита да задържи последните жалки остатъци от контрола си.

— Защото освободи звяра.

— О, ами добре, това звучи интересно.

Той отвори уста, за да й обясни по-добре, но тя помилва бедрото му с едната си мека, красива ръка, и всичкият контрол, който бе успял да запази, просто се изпари. За нея бе прекалено късно да се спаси. Макар че тя не бе опитала особено да го стори, помисли си той, докато сваляше робата й с треперещи пръсти. Очевидното й желание му пречеше да мисли разумно.

Издърпа ленената дреха, хвърли я настрани и я погледна. Само един поглед му бе достатъчен да знае, че вече нищо, освен смъртта, не може да го спре. Само този един път щеше да вземе това, което желае, това, от което се нуждае, пренебрегвайки последствията.

Напрежението обзе цялото й тяло, когато Юън я изгледа под натежали от страст клепачи.

— Звярът все още ли е на свобода? — попита тя с несигурен шепот.

— О, да. На свобода и готов да се развилнее.

Не бе сигурна какво значи, но след миг вече не я бе грижа. Той постави огромните си ръце на гърдите й и тя бе изненадана, че огънят, горящ вътре в нея, не изби на повърхността изпод дланите му.

Уверена, че този път той няма да я отблъсне, Фиона освободи малкото контрол, който имаше, и остави страстта да я управлява.

Юън проследяваше всяко докосване на ръцете си с целувки и нежно близване с език. Фиона се озова по гръб, чувайки мекия звук на нещо, което се къса, когато той отметна завивките настрани, освобождавайки тялото си от тях. Тя успя да хвърли само бърз поглед към тялото му. Той бе много едър мъж и Фиона реши, че вероятно е за добро, това, че не успя да го зърне целия точно сега. Тогава той пое болезнено стегнатото връхче на гърдата й в уста и тя изгуби способността си да мисли.

Юън отчаяно се опитваше да намери поне частица контрол, но бе невъзможно. Нежните стенания, които издаваше тя, и начинът, по който дребното й тяло се движеше под неговото, го принуждаваха да продължава сляпо напред.

Любовната му игра стана по-бурна, дори обезумяла, но изглежда тя се чувстваше по същия начин. Едва когато проникна силно в нея, преминавайки през тънката бариера на невинността й, и чувайки болезнения й стон, успя да възвърне частица от разума си.

Бореше се да измисли правилните думи, с които да я успокои, и се мъчеше да поеме дъх, за да ги изрече, когато тя обви краката си около него. Начинът, по който изви слабите си бедра, поемайки го по-навътре в стегнатото си горещо тяло, го погуби. Вече не мислеше за нищо друго, освен за тялото си, което крещеше за освобождение.

 

 

Фиона се загледа към тавана над леглото на Юън. Нежно милваше гърба му, докато той лежеше в прегръдките й, изтощен и дишащ тежко. Усещането на слетите им тела и знанието, че му е доставила удоволствие, накара и нея да почувства удоволствие. И все пак зад тази топлота, зад това задоволство се долавяше усещане за незадоволеност.

Очите й се разшириха, когато осъзна това, което й убягваше. Юън не я накара да крещи. Тя си спомни как Джили се мъчеше да й я обясни какво чувства жената, когато прави любов с мъж, и че тези чувства са толкова неописуеми, че карат Джили да крещи така, че всички да я чуят, когато прави любов с Конър. Юън обаче не й бе дал това.

За миг Фиона реши, че в нея има нещо нередно, но бързо прогони тази мисъл. Бе почувствала страстта, тя бе дива и необуздана. Нуждата вътре в нея бе достигнала почти болезнени висини. Дори острата болка от загубата на девствеността й не бе успяла да я намали. Със силните тласъци на Юън тя бе почувствала, че се спуска към пропастта.

Тогава той бе приключил, изпълвайки утробата й със семето си, преди да се срине в ръцете й. И там бе проблемът, помисли си тя. Той бе свършил, но не и тя. Юън я бе отвел до портите на рая, но ги бе престъпил сам, изоставяйки я след себе си.

Отвори уста, за да му го каже, но бързо размисли. Инстинктите й казваха, че дори малката критика, реална или не, ще бъде сериозна грешка от нейна страна.

И малкото, което бе научила от останалите, или дори от самия Юън, й бе показало, че той не е особено уверен, що се отнася до това колко е привлекателен за жените. Мъж като брат й Конър вероятно щеше да види предизвикателство дори срещу най-малкия намек за критика. Но Юън щеше да го приеме като удар по увереността си.

Беше без значение дали я кара да крещи или не, каза си тя, усещайки как той се успокоява в прегръдките й. Намираше достатъчно радост в целувките и ласките му. Освен това откриваше колко голямо удоволствие изпитва, като му доставя удоволствие. Съществуваше и възможността, след като той задоволяваше нуждите си толкова рядко, сега просто да бе прекалено гладен да задоволи собственото си тяло. Но това щеше да премине и тогава той щеше да й даде това, която Джили така и не успя да й обясни с думи.

Сега най-голямото й притеснение бе как да го спре отново да се отдръпне от нея. Тя го усети как се стяга и се подготви за конфронтацията.

Юън направи гримаса, когато разумът му се възвърна. Беше изгубил контрол. И по-лошо, бе напълно сигурен, че е оставил Фиона незадоволена. Не бе сигурен откъде го знае, тъй като Фиона напълно го бе подлудила. Начинът, по който му действаха ласките й, бе отнел целия му контрол и, очевидно, целия разум.

И след като вече нямаше връщане назад, щеше да му се наложи да намери начин да задържи лудостта, докато и тя намери удоволствието си.

Ставайки, той взе парче плат от масата до леглото и една купа с вода. Игнорира изчервяването й и нежно отми доказателството за изгубената й невинност. Докато правеше същото със себе си, се мъчеше да намери правилните думи, които да й каже.

Легна на една страна, подпря глава на ръката си и най-после се усмихна, когато Фиона придърпа завивката, завивайки телата им. Обърка го това, че тя не каза нищо за жалкото му представяне като любовник. Хелена винаги на момента му казваше, щом се провалеше да й достави удоволствие. Но, разбира се, Хелена не бе девица. Имаше възможност Фиона да е толкова невинна, че да няма представа, че се е провалил.

— Не се справих особено добре — заяви той и се зачуди защо тя му се намръщи.

— Не смятам, че го направи сам — сопна му се тя. — Няма за какво да се чувстваш виновен.

Имаше, но той нямаше да спори за това точно сега, нито щеше да рискува да нарани чувствата й, изричайки съжаленията или страховете си.

— Не те задоволих. Затова не се справих добре.

— О, не. Беше много приятно.

— Фиона, не е нужно да ме лъжеш. Знам, че не те задоволих, и че не свърши.

— О, имаш предвид, че не ме накара да крещя. — Изведнъж, сякаш разтревожена, че някой може да влезе всеки момент, Фиона взе от пода долната си риза и я облече.

Макар тялото му да бе готово и настояваше да я обладае отново, Юън не я спря да се облече. Обмисляше да я отведе до върха само с ръце, но знаеше, че няма да има сили да спре до там. Щеше да я люби отново, поддавайки се на нуждата да почувства удоволствието от това да се потопи отново в стегнатото й тяло. Беше по-добре, че се бе облякла, тъй като на тялото й щеше да му трябва време, за да се възстанови и кървенето да спре.

— Да те накарам да крещиш? — попита той, наблюдавайки я как се облича.

— Да. Нашата Джили крещи, когато прави любов с брат ми. Направо разтриса стените на крепостта. Тя твърди, че е блаженството, което я кара да вика толкова силно. Наложи й се да сложи по-дебели врати на спалнята им. — Фиона се усмихна, когато Юън се разсмя.

Когато опита да се отдалечи от леглото, Юън хвана ръката й.

— Когато се венчаем, ще те накарам да крещиш — каза Юън, гледайки я внимателно.

Искаше точно това, напомни си Фиона. Точно това бяха планирали двете с Маб. Но въпреки това се почувства виновна. Всичко това целеше да го измами, да го улови в капан, без значение колко добри бяха причините й. Тя трябваше да му даде избор да реши сам.

— Не е нужно да се жениш за мен — каза му тя.

— Напротив, нужно е. Току-що отнех девствеността ти.

— Тя е моя и сама решавам на кой да я дам.

— Може би, но мой дълг бе да устоя на изкушението. Може да не знам коя точно си, но знам, че си от благороден произход. Брат ти е леърд. — Той едва не се засмя, когато видя удивлението й от факта, че бе издала тази информация. — Мой дълг е да направя нещата, както е редно.

— Не искам съпруг, който не ме желае, и който е коленичил пред олтара, подтикван единствено от честта си.

Той целуна дланта й.

— Няма да е само от чест. Можеш ли да отречеш страстта помежду ни?

— Не — отвърна тя тихо, — но ти не искаш да се жениш.

— Един мъж може да промени мнението си. Нима съм толкова лош избор за съпруг?

— Не бъди идиот. Тук не става въпрос дали си добър, или лош избор за съпруг. А това дали наистина искаш да бъдеш такъв.

— Може би преди не исках, но вече го желая. Мислиш ли, че роднините ти ще дойдат да ме потупат по гърба и да ме похвалят какъв напет момък съм, когато разберат, че съм отнел девствеността ти? Нямам нужда от повече врагове.

Сърцето й настояваше, че това е жалка причина за сключване на брак, но разумът й замълча. В мига, в който се върнеше в Дайхладах, Конър щеше да намери начин да измъкне от нея цялата информация, и тя не можеше да е сигурна дали ще успее да потуши гнева му.

Последното нещо, което искаше, е Конър и Юън да се изправят един срещу друг с меч в ръка заради нея. Влюбеният й ум веднага реши, че ще е прекрасен подарък за Юън да му осигури един толкова силен съюзник, и заради това се наруга наум. След като бе сигурна, че ще се венчаят, щеше да й се наложи да се стегне, или много скоро щеше да се върти и извива в опит да го удовлетвори.

— Освен това аз излях семето си в теб. — Решен да добави още разумни причини за брака им, тъй като смяташе, че тя обмисля думите му. — Дори сега можеш да носиш детето ми.

Фиона отскубна ръка от неговата и я вдигна, карайки го да замълчи.

— Достатъчно. Не е нужно да ме заровиш под причини за брака ни. Истината е, че ако изречеш още една разумна причина, мога инатливо да отхвърля предложението ти.

Юън се напрегна вътрешно, докато сядаше. Трябваше да й каже мили думи, но бе наистина неумел във флирта и ухажването. Единствената ясна мисъл в ума му бе, че отново я иска в леглото си. Да й каже колко отчаяно иска отново да се потопи в нея, едва ли щеше да се сметне за особено ласкателство. Закле се, че ще помисли за някакви нежни думи, които да й каже в сватбената им нощ. Заслужаваше ги за удоволствието, което му бе доставила, а и няколко комплимента нямаше да я накарат да го смята за слаб и заслепен.

— Добре. Значи ще се венчаем след два дни — каза той.

— Два дни?

— Да. Това ще ти даде време да се възстановиш, а аз да стоя по-стабилно на краката си. — Той я сграбчи за кръста, дръпна я към себе си и я целуна бързо, но страстно. — Ще ти бъда верен и ще те карам да крещиш.

Докато Фиона бързаше да излезе от стаята, се зачуди дали да приеме вторите му думи като обещание, или като заплаха.

Срещайки Грегор и Маб в коридора, тя сграбчи Маб за ръката и я повлече към спалнята си. Още се изчервяваше от напрегнатия поглед на Грегор, когато двете с Маб се озоваха в стаята.

— Не те е отблъснал този път, нали? — попита Маб, усмихвайки се широко.

— Не — въздъхна Фиона, сядайки на края на леглото. — Ще се венчаем след два дни.

— Не ми звучиш толкова доволна, колкото би трябвало да си.

— О, част от мен е много доволна, тази глупава, изпълнена с надежди част от мен, която си мисли, че е много просто да накара Юън да ме заобича. Другата обаче е леко объркана от липсата на дори една мила дума от негова страна. Нито една, без дори и някоя мъничка, някое просто ласкателство.

Маб седна до Фиона и започна да я гали по гърба.

— И това ще се случи. Знаеш, че страстта му е насочена към теб. За много мъже това не значи кой знае колко, но при Юън значи много.

— Би ми се искало да вярвам в това.

— Вярвай, защото е факт. Каквото и да караш младия глупак да изпитва към теб, то е достатъчно силно, че да загърби собствените си железни правила и дисциплината си. Това е по-голяма основа, отколкото имат повечето жени, встъпвайки в брак. От теб зависи да засадиш в него нещо по-дълбоко, така че да задоволи нуждите ти.

— Права си. Сега имам шанса да го направя, защото той няма да може да избяга от мен, и вероятно няма да вижда причина да го прави. От мен зависи да направя този брак успешен. Просто ми се иска да бъда по-уверена в способностите си.

— Чуй един малък съвет от жена, които има малко повече опит с мъжете. Да, Фингал беше голяма грешка в преценката ми, но някога бях омъжена. Не беше брак по любов, те се срещат много рядко, но аз го направих такъв.

— Има ли някаква тайна?

— Да, макар че за това мъжът трябва да има сърце, което да докоснеш. Но, чуй ме, аз познавам Юън от години и, довери ми се за това, момчето има много голямо сърце, макар че се опитва да го погребе дълбоко в гърдите си. В началото трябва да се научиш да не приемаш всичко присърце. Дори мъж, който истински обича момичето, за което се жени, говори глупости и прави грешни стъпки. Мъжете имат нужда от обучение.

Фиона се ухили и кимна.

— Нашата Джили обучи брат ми. Той имаше няколко много странни и закоравели виждания за дамите и съпругите.

— Повечето мъже ги имат. От това, което си ми казала за тези двамата, мисля, че ще ти е от полза да си спомниш всичко, което ти е казала Джили за това как е направила брака си успешен. Също така мисля, че истината е съществена част от добрия брак. И под истина имам предвид да казва какво мислиш и какво чувстваш. Само така един глупак ще се научи да те цени като нещо повече от топло тяло в леглото си. Един мъж не може да го е грижа за жена, която не познава или която не разбира, нали?

— Да. Освен това, ще е по-лесно, след като с Юън се венчаем, защото няма да е нужно да претеглям всяка своя дума. — Тя направи гримаса. — Само се надявам да няма някои врагове измежду роднините ми по кръв или по брак.

— Всъщност коя си ти? — Маб сложи ръка върху нейната. — Кълна се, че няма да кажа на никой това, което ми кажеш.

— Аз съм Фиона Макенрой от Дайхладах. Брат ми е леърдът. Той е женен за Джилиан Мъри, дъщеря на сър Ерик Мъри от Дъблин, племенница на лейди Малди Мъри от Дънкойл и доведена сестра на сър Джеймс Дръмънд, леърд на Дънкрейг. Брат ми Дърмот е леърд на Клакхтром и наскоро се ожени за Илса Камерън, единствената сестра на Сигимор Камерън, леърд на Дъбхайдленд. И по изражението на лицето ти, Маб, разбирам, че вече намери проблем.

— Не. Е, може би. И все пак толкова силни съюзници могат да омекотят удара. А и тези Дръмънд са роднини на починалия ми съпруг. Но, Камерън, мила моя…

— Да не са врагове на Макфингал?

— Не… роднини.

— О, не, не ми казвай, че това са роднините, които сър Фингал толкова мрази.

— Е, ами може да не са същите, Има толкова много семейства с фамилията Камерън. Сигимор може да е често срещано име…

— Не е, и ти много добре го знаеш. Сигимор, който е леърд на Дъбхайдленд, е още по-рядко срещано. Грамаден мъж, червена коса, странно чувство за хумор? Има тринадесет братя? Всичките са червенокоси?

— О, божке. Той е. Племенникът на Фингал. Синът на жената, която Фингал смята, че са отнели от него. Е, но това е без значение. Юън не таи лоши чувства към тях, той просто е оставил баща му да се гневи. Истината е, че според мен леърдът смята, че всичко това е голяма глупост, особено като имат толкова отчаяна нужда от съюзници. А и повечето, на които Фингал има зъб, вече са мъртви. Брат му, жената, бащите и на двама им. Затова не е като да трябва да се изправяме пред тези, за които смята, че са го предали. Ако Юън бе тук преди три години, когато се отби Сигимор, подозирам, че щеше да приветства мъжа.

— Моля се да си права, Маб. Дори Камерън да са ми роднини само по брак, те все пак са роднини, и ще ми е омразно, ако се озова в свада между тях и съпруга си — въздъхна Фиона и поклати глава. — А аз си мислех, че Юън ще е приятно изненадан от това коя съм и какви са връзките ми.

— Е, можем да бъдем повече от сигурни, че ще е изненадан.