Хана Хауъл
Шотландски воин (15)

Петнадесета глава

Фиона едва не беше хвърлила ботуша си, когато вратата на спалнята се затвори след Юън. Ако можеше да го достигне, без да става от леглото, щеше да го хвърли. Или по-добре, реши тя, щеше да удари с него Юън по главата. Беше изминала седмица, откакто Мензайъс я бе заловил и бе намерил смъртта си. Една дълга седмица, а Юън все още се държеше с нея, сякаш е безценна стъклена фигурка. Това въздържание, което мислеше, че е смекчила, отново бе на линия и то с пълна сила.

Въздъхна, сядайки предпазливо. Вероятно бе добре, че опитът й да прелъсти Юън тази сутрин бе довел единствено до излизането му от стаята. Чувстваше някакво гадене и ако той я види да повръща, тя се боеше, че ще я заключи в спалнята и ще накара Маб да я налива с отварите си.

Студена пот изби по кожата й, докато се добере до нощното гърне. След като повърна, почисти зъбите си, изми добре устата си и се покатери обратно в леглото. Вдиша и издиша дълбоко няколко пъти, докато стомахът й се успокои и немощно прокле болестта си.

Обаче нямаше никакво съмнение какво я разболяваше. Бе бременна. Откакто бе омъжена, не бе кървяла нито веднъж. Нямаше да се учуди, ако бе заченала още първия път. Никой не можеше да оспори потентността на Макфингал. Или на Камерън, помисли си тя развеселена, сещайки се за братята и братовчедите на Сигимор.

Поставяйки ръка на корема си, тя се почувства едновременно въодушевена и разтревожена. Искаше да износи детето на Юън, но все пак една част от нея искаше семето му да не бе намерило плодородна почва толкова бързо. За да стане бракът им добър, трябваше да поработят още малко върху него, а чувствата й все още не бяха споделени. Какъв живот щеше да има детето им?

Фиона се изправи отново в седнало положение, доволна да открие, че стомахът й не се бунтува. Реши, че засега ще държи в тайна бременността си. Не само защото искаше да бъде сигурна, че детето се е настанило здраво в утробата й, но и защото винаги имаше възможност нещо друго да я разболява. Освен това имаше нужда от повече време с Юън, без наличието на бебето да усложнява положението. Не искаше да се поставя в ситуация, в която да се чуди дали Юън прави нещо заради нея, или го прави, защото носи детето му. Да се опитва да разбере съпруга си засега бе достатъчно сложно.

Макар че бе изкушена да се върне в леглото и да поспи още няколко часа, Фиона стана и се облече. Юън най-после бе стигнал до решението да изпрати вест на Конър за това къде се намира тя, как се чувства и да го уведоми за брака им. Беше трудно да чака толкова дълго, преди да прати вест на брат си, че е в безопасност, но разбираше причините за забавянето. Всеки Макфингал, който напуска дома, трябваше да мине през земите на враговете си, и подобно пътуване изискваше внимателно планиране. Определено не искаше някой да умре, само за да изпрати вест на близките си. Но преди да тръгне пратеника, смяташе и тя да му даде писмо за Конър.

Когато слезе в залата да закуси, вече се чувстваше много по-добре. Знаеше, че яде повече от обикновено, но предпочете да игнорира подозрителния любопитен поглед на сър Фингал. Беше малко трудно да пренебрегне и блестящия поглед на Маб. Маб бе достатъчно добър лечител, че да разбере какво е състоянието на Фиона, затова младата жена реши, че ще й се наложи да си поговори с нея. Макар Маб да не бе жена, която разнася клюки, Фиона знаеше, че винаги има възможност да се изпусне, ако не говори с нея и не я предупреди изрично да внимава какво говори.

— Боже, момиче — промърмори сър Фингал, когато Фиона си откъсна голямо парче хляб и го намаза обилно с масло, — ще станеш грамадна като Маб, ако продължиш да се тъпчеш така.

— Не съм грамадна — сопна му се Маб.

— Не, не си — каза Фиона, галейки ръката й, за да я успокои, след което погледна лошо към сър Фингал. — И защо се оплакваш колко ям, сър Фингал? Ти си този, който все мърмори, че съм торба кокали. Може би съм решила да се вслушам в думите ти и искам да сложа малко месо на костите си.

Сър Фингал изсумтя.

— Няма да се вслушаш в съветите ми дори с нож, притиснат към гърлото ти. А колкото до слабоватостта ти, очевидно синът ми си те харесва и така. Може да не иска да надебеляваш.

Така или иначе през следващите месеци той нямаше да има думата, помисли си Фиона и почти се усмихна.

— Кога тръгват мъжете, които ще отнесат писмото на брат ми? — попита го тя.

— Скоро. След час или може би малко повече. Защо?

— Просто реших да изпратя и аз едно малко съобщение.

— Защо? Юън е написал всичко, което има нужда, нали?

— Да, но брат ми ще има едно-две съмнения, след като прочете писмото на Юън. Той не познава никой от вас, нали? Затова му написах кратко писмо, съобщение каквото ще знае, че само аз мога да изпратя, ще успокои съмненията му и ще му позволи да посрещне подобаващо мъжете, които ще отнесат писмата. — Тя дари сър Фингал с най-невинния си поглед и остана твърда, докато той я изучаваше с присвити очи.

— Умно момиче — промърмори той, разкривайки съмненията си относно истината, която твърдеше тя. — Прави каквото искаш. Ти познаваш брат си по-добре, отколкото ние. Мислиш ли, че ще дойде тук?

— О, ще дойде, но не веднага. Сега е заето време през годината. Освен това подозирам, че и Джили ще иска да дойде, а това изисква сериозна подготовка. А и на Конър ще му трябва време да приеме факта, че Юън е убил Мензайъс, а не той.

Когато сър Фингал кимна разбиращо на последните й думи, на Фиона й се наложи да пъхне в устата си къс хляб, за да не се изкиска.

Конър щеше да хареса Скарглас, помисли си тя, докато гледаше старата Марта да говори с невидимите си приятели, докато чисти огнището. Питър седеше в ъгъла и ядеше каша, а вонята му се носеше на талази около него. Макар че, помисли си тя развеселена, той изглеждаше малко по-чист, след като мъжете го бяха вързали за една греда на двора и го бяха оставили на дъжда преди два дни. Колкото повече мислеше за странните хора, които сър Фингал бе приютил в Скарглас, толкова повече се убеждаваше, че той е добър човек. Под всичкото това недоволство вероятно се криеше едно много голямо сърце. Някой ден щеше да разбере защо не се държи така топло и с жените, които отвежда в леглото си.

Когато се нахрани добре, Фиона побърза да излезе от залата, а Маб я следваше по петите.

Маб я последва до стаята й, откъдето Фиона взе писмото за Конър, преди да слязат отново долу. В мига, в който се озоваха на двора, Фиона спря и се обърна към мълчаливия си пазач.

— Защо ме следваш? — попита тя Маб.

— Защото мисля, че криеш нещо — отвърна жената.

— Сигурна ли си, че Юън не ти е казал да ме наглеждаш?

— Не, защо да го прави?

— Защото изглежда си е набил в дебелата глава, че някой постоянно трябва да ме наглежда и да ми помага, все едно съм некадърна. Казах му, че нищо не ми се случи, когато Мензайъс ме плени, но вече започвам да смятам, че не ми е повярвал. Ах, ето го Брайън.

Маб последва Фиона, която бързаше към по-малкия брат на Юън.

— Какво искаш от Брайън?

— Той е един от мъжете, които ще се видят с Конър — отвърна Фиона. — И искам да му дам това писмо.

— Той ще каже на Юън.

— Не, няма да му каже.

Фиона спря пред двадесет и три годишният брат на Юън и му се усмихна. Никога не спираше да я удивява колко много си приличаха братята. Всичките бяха огромни и тъмни, също като баща си. Някои имаха по-меки, по-красиви черти, други различни очи, но не можеше да се сбърка, че са роднини. Брайън имаше тъмносини очи като на Нейтън, и макар чертите му да бяха близки с тези на Юън, лицето му не бе толкова строго изсечено.

— Защо ми се усмихваш така? — попита Брайън, пъхвайки писмото в малката чантичка окачена на колана му. — Искаш да ти върна писмото на Юън?

— Не. Дай и двете на Конър.

— Аха, подозирам, че Юън не знае, че и ти си написала писмо, нали?

— Ще му кажа, когато тръгнеш. — Тя извъртя очи, виждайки подозрителното му изражение. — Това не е заговор, с който да ядосам брат си. Всъщност, като прочете какво съм му написала, ще се успокои.

— Не мисля, че ми допада да ти помагам да криеш тайни от брат ми. Брат ми, който също така е мой леърд.

— В писмото няма никакви тъмни тайни, само няколко неща, които все още не съм казала на Юън. Лични неща. — Тя задържа погледа му няколко минути и въздъхна облекчено, когато той кимна. — О, и поискай рецептата на Джилиан за сутрешен тоник. Тя ще разбере.

От острия поглед, който изведнъж й хвърли Брайън, тя осъзна, че и той е разбрал. Мекото „аха“ на Маб потвърди подозренията му. Старата Марта мина покрай тях, водейки едностранен спор, и Фиона погледна към Маб за обяснение. Преди Маб да успее да отговори обаче, Юън отиде до тях и се намръщи на Фиона. Тя въздъхна вътрешно, подготвяйки се за поредната лекция, каквито му бе станало навик да й изнася през последната седмица. Той явно смяташе, че нападението на Мензайъс я е превърнало в някакво крехко същество, което има нужда да стои в леглото и да пие много противни отвари, за да заздрави кръвта си.

— Би трябвало да си почиваш — започна Юън.

— Точно предавам на Брайън да изпрати поздрави на семейството ми — каза Фиона, хващайки под ръка Маб. — Сега ще отида да помогна на Маб да направи супа. Лек път, Брайън — каза тя, като задърпа Маб към крепостта.

— Защо трябва да си почива? — попита Брайън брат си.

— Има нужда от почивка след мъките, които преживя заради Мензайъс — каза Юън и се намръщи след съпругата си, която явно избягваше да е около него.

— На мен ми изглежда напълно здрава. Мензайъс не я е порязал отново, не я е изнасилил, нито е я пребил. Не мисля, че е страдала чак толкова, че да не трябва да става от леглото. Мина цяла седмица.

Начинът, по който го гледаше Брайън, изнерви Юън. На лицето на брат му бе изписана неудобна смесица от веселие и разбиране. Юън знаеше, че вероятно е твърде загрижен за здравето на Фиона, но просто, когато се сетеше за случилото се, пред погледа му се появяваше образа й как виси от дървото с кръв по ризата и синина на челюстта. Освен това си спомняше ледения страх, който го бе обзел при мисълта, че може да я изгуби.

— Тя не е много едра жена — промърмори той. — Тя е малко и деликатно девойче.

Брайън се засмя.

— Малко деликатно девойче, което може да върти меч като мъж, да запуши наглата уста на Клер, да убие мъж, да се качи на дървото със завързани ръце и после да слезе с лекотата, която го прави Саймън, да бяга като…

— Достатъчно — сопна му се Юън, после изруга и потърка тила си. — Харесва ми да имам съпруга. Мой дълг е да се погрижа тя да внимава за здравето си.

— Разбира се, че е така. Но човек трябва да внимава да не подтисне половинката си. — Брайън погледна към мястото, където бяха изчезнали двете жени. — Или да я кара да избягва присъствието му.

Юън премигна.

— И ти го забеляза, нали?

— Не беше трудно. Юън, смятам, че най-лошото нещо, което можеш да направиш на жена като Фиона, е да я увиеш в меко одеяло и да я накараш да стои мирно в някой ъгъл. Дори ако по някакво чудо тя ти го позволи, мисля, че скоро ще повехне и ще умре като откъснато цвете. — Той сви рамене. — Чувал съм някои от историите за това как е прекарала първите петнадесет години от живота си. И съм сигурен, че ти си чул повече. Може би от време на време ще е добре да си ги спомняш. И си спомни, че малката ти, деликатна съпруга е оцеляла. — Брайън плесна Юън по гърба и тръгна към конете, приготвени за пътуването. — Време е да тръгвам. С божията помощ ще стигнем до Макенрой, без да срещнем проблеми по пътя. Мисля, че ще имаме нужда от целия си ум и цялата си сила, за да се справим със семейството на Фиона.

Когато Брайън и другите шест воина потеглиха, Юън се обърна, за да погледне към бараката с билки. Не беше приятно по-малкият ти брат да познае страховете ти, помисли си той, но в онзи неудобен момент брат му му даде някои много добри съвети. Той позволяваше на страховете си да превръщат знанията му в топла каша. Фиона може да изглеждаше деликатно, ранимо и крехко цвете, но под меката си кожа тя бе чиста стомана. Беше усещал силата й толкова много пъти, че сега се зачуди как я бе забравил.

Това, което Брайън не се досети, и слава на бога, за тази малка милост, бе, че в усилията си да обгрижва Фиона, той си бе отказвал радостта от страстта й. Фиона бе показала доста очевидно, особено тази сутрин, че би искала да прави любов с него, и все пак той с много усилия бе игнорирал поканата й. Това бе едно самоналожено наказание, което не смяташе да продължава да си налага.

В момента бе истински изкушен да отиде, да я вземе, да я отнесе в спалнята им и да задоволи глада, който го бе измъчвал цяла седмица. Прогони това свое изкушение като се насочи към тренировъчния плац. Тази вечер щеше да бъде достатъчно рано, ако тя не е ядосана или обидена заради сутрешния му отказ. Юън се зачуди дали има начин, по който един мъж да пълзи в краката на жена си, без да е очевидно, че го прави.

* * *

— Би трябвало да го накарам да пълзи в краката ми — промърмори Фиона, като победоносно надроби няколко семена от мак в каменно хаванче. — Би трябвало да го накарам да се влачи по колене и да ми се моли. А аз ще го ритна.

— Фиона! — Маб издърпа чукалото от пръстите й и погледна към добре стритите семена в съда. — Ако си си представяла съпруга си, предполагам, че доста те е ядосал. — Тя погледна Фиона. — Затова ли не си му казала, че носиш детето му?

— Прекалено рано е, за да съм сигурна — възрази Фиона.

— О, аз мисля, че знаеш толкова добре, колкото и аз. Ти си бременна. Да разбирам, това е нещо, което винаги съм умеела, още откакто бях момиче. Мога да го разбера още от момента, в който семето на мъжа се захване. — Маб се намръщи. — Спрях да казвам на жените кога са бременни, тъй като започнаха да говорят, че съм вещица. Виждах го прекалено рано и те се чудеха как може да е възможно.

След като познаваше Джилиан и роднините й, Фиона бе свикнала с хора с всякакви дарби, затова просто кимна.

— Ако си знаела, че съм бременна, защо не ми каза нищо?

— Това е много странно, но не можех да съм сигурна до тази сутрин. Чувството, което изпитвах, когато съм около бременна жена, беше налице, но имаше нещо много различно. Обаче тази сутрин, когато влезе в голямата зала, чувството бе ясно и силно, както винаги.

— И тогава аз започнах да се храня така, че Юън да се почувства горд от мен. — Фиона се ухили, когато Маб се изкикоти. — Да, и аз усетих, че съм бременна. Не съм кървяла, откакто се омъжих, а последните няколко сутрини ми прилошава. Не съм му казала, защото искам да се убедя, че детето е добре настанено в утробата ми, а и ми се щеше ще малко време насаме с Юън.

— Бебето няма да се роди поне още осем месеца, Фиона.

— Знам, но в мига, в който кажа на Юън, аз ще се променя в очите му. Вече няма да съм просто Фиона или просто съпругата му, аз ще съм жената, която носи детето му. Ако Юън промени държанието си към мен, няма да знам дали го прави заради мен самата, или заради детето.

— Ах, разбирам. Няма да кажа на никой. Заради детето ли искаш да накараш Юън да пълзи и да го риташ?

— Не, просто съм ядосана заради това, че се отнася с мен сякаш ще се разпадна при най-лекото докосване. Не че той е изпробвал това свое заключение, тъй като не ме е докосвал от седмица. — Тя кимна победоносно, когато Маб възкликна. — Е, достатъчно, казвам аз. Ще му се наложи да спре с тези простотии още тази нощ, дори да се наложи да го вържа за леглото ни. — Фиона изведнъж си представи Юън напълно гол, завързан за леглото и оставен на милостта й. — О, боже, това е доста интересна мисъл.

— Фиона! — възкликна шокирана Маб, преди да започне да се смее. — Безсрамно момиче. О, толкова добре действаш на нашия Юън.

— Наистина ли мислиш така? — попита тихо Фиона, изведнъж ставайки напълно сериозна.

— О, да. Юън винаги е бил сериозно момче, но трагедиите и големите отговорности го направиха още по-сериозен. Той е мъж, който лесно може да се събуди някоя сутрин и да открие, че така добре е защитил сърцето и чувствата си, че е останал напълно сам. Но ти няма да позволиш това да се случи. Ти ще му попречиш да умре вътрешно заради това, че иска много неща, но се бои да се пресегне и да ги вземе. Само ако можеше да видиш как се държеше, когато му казах, че Мензайъс те е отвлякъл, ще разбереш, че не е толкова далеч от теб, колкото мислиш. Сега искам да почувствам това дете.

Фиона застана неподвижно, позволявайки на Маб да сложи ръце на корема й. Жената затвори очи и по изражението й Фиона знаеше, че Маб наистина е почувствала нещо. Лека гримаса изкриви лицето й и Фиона започна да се тревожи. Когато Маб най-после отвори очи, тя направи крачка назад и Фиона я наблюдаваше внимателно, опитвайки да прогони тревогата си.

— Малкото дяволче не иска да разкрие тайните си — каза Маб.

— О, значи е момче?

— Не съм сигурна. Точно това имах предвид под тайни. Обикновено мога да почувствам дали е момче или момиче още от началото, но детенцето ти явно смята, че това не е моя работа. Но не успя да скрие цялата истина. Детето е здраво. Не мисля, че някога съм усещала толкова силен живот. — Маб направи гримаса. — Чуй ме само как бръщолевя. Вече знаеш защо много хора ме наричат Лудата Маб или вещица.

— Значи са глупаци. Това, което виждам аз, е истинска дарба, дарба по-безценна от това да почистиш петната по лицето на някоя момче с отварите си или да помогнеш суетен мъж да си върне косата. — Фиона можеше да види блясъка на надежда и интерес в очите на Маб.

— Аз плаша хората, Фиона. Майка ми казваше, че това е работа на дявола.

— Не, това е дар от Бога. Предполагам, че си се учила как да го игнорираш, когато е трябвало да научиш как да го използваш. Точно това трябва да направим. Ще научим колко велик е този дар и как да го използваш. Освен това ще се научим как да разгънеш пълния му потенциал, без да пораждаш опасни страхове или подозрения. Кланът на нашата Джили, Мъри, е пълен с хора, които са родени с подобни дарби. Прекарала съм доста време с тях и знам как може да се защитиш от подобни опасни страхове и все пак да използваш удивителната си дарба за целите, за които я е създал Господ. — Тя се засмя меко, когато Маб я прегърна.

— Как ще мога някога да ти се отблагодаря? — попита Маб.

— Ами можеш да ми помогнеш да намеря нещо меко, и все пак достатъчно здраво, с което да вържа китките на мъжа си за леглото.

 

 

Юън премигна и се загледа към тавана над леглото си. Не можеше да повярва, че е заспал, докато чакаше Фиона да дойде в леглото. Очевидно цялата тежка работа, на която се бе подложил, за да се спре да не отиде да търси жена си, успешно го бе изтощила, явно повече, отколкото очакваше. Ако имаше сили да прави любов с жена си, както бе планирал, вероятно щеше да остане буден, но Фиона бе заявила, че някъде отчаяно се нуждаят от лечителските й умения, и го бе зарязала.

Докато объркването му нарастваше, лек сърбеж привлече вниманието му към корема му. Той помръдна ръка, за да се почеше, и точно тогава осъзна, че ръката му е завързана за таблата на леглото. Бърз поглед наляво му показа, че и втората му ръка е завързана. Оковите му бяха дебели въжета, обвити в мек, тъмносин вълнен плат. Юън се зачуди защо веднага не се разтревожи и не започна да се оглежда за врага.

Тогава долови ухание на лавандула. Фиона престъпи пред леглото му и той вече знаеше защо е толкова спокоен. Някаква част от него бе разпознала, че жена му е с него в стаята и че не е в никаква опасност. Юън предположи и че въжетата, така внимателно обвити, за да защитят кожата му, бяха някаква подсказка. Освен това подозираше, че това, че го е завързала за леглото, го бе събудило.

— Защо си ме завързала за леглото? — попита той, чувствайки как тялото му се напряга от нуждата да се слее с нейното.

— За да не можеш да ми избягаш този път — отвърна Фиона и отпи дълга последна глътка от виното си, преди да се покатери на леглото. — Смятам да ти покажа, че съм здрава и енергична, и че нямам нужда от повече време да се възстановя от атаката на Мензайъс.

Юън отвори уста да й каже, че вече бе променил решението си, но я затвори бързо, когато тя да настани отгоре му. Не беше нужно да има кой знае какво въображение, за да се досети какво е планирала съпругата му. Само пълен идиот би рискувал да каже нещо, с което да я накара да промени плановете си.

— Случилото бе много тежко изпитание за теб — промърмори той. — Ти си едно толкова дребно, деликатно момиче.

— Истина е, че беше неприятно преживяване, но смятам да ти покажа, че съм много повече от това и не искам повече да се отнасяш с мен все едно съм крехка и чувствителна.

Той само повдигна една вежда към нея, знаейки, че ще го приеме като предизвикателство. Тя го стори и начинът, по който посрещна предизвикателството му, много скоро го накара да се бори да се освободи от оковите си и да я сграбчи.

Начинът, по който го целуваше и милваше всяка част от тялото му, караше кръвта му да кипи и той се учуди, че не е започнал да се топи. Освен това се почувства почетен, дори ценен, и надеждата, че някой ден може да спечели сърцето й, започна да се надига. Юън простена и затвори очи, когато тя го пое в устата й, решен да се наслади на тази интимност възможно най-дълго.

— Фиона — простена той, когато знаеше, че освобождението му наближава. — Поеми ме в себе си. Веднага.

Тя се извиси над него и в следващия миг телата им се сляха. Тялото й бе стегнато, горещо и гостоприемно. На Юън все още му бе трудно да повярва, че тя се възбужда единствено като го докосва.

— Развържи ме, скъпа — каза той с дрезгав глас. — Имам нужда да те докосна.

В мига, в който го освободи, посегна към нея и страстта им стана по-бурна и дива. Освобождението им бе взаимно и опустошително. Фиона се срина в обятията му и той я прегърна, държеше треперещото й тяло, докато и двамата се бореха да възвърнат разума си.

— Е, може би не си много деликатна — каза най-после Юън, щом намери сили да проговори.

— Не, не съм. — Фиона лениво милваше гърдите му, чудейки се кога и дали въобще някога ще има сили да помръдне.

— Не мисля, че някога съм бил толкова доволен да ми покажат, че се държа като глупак. — Той се усмихна, когато тя се изкикоти, и целуна върха на главата й. — Мислех, че съм те загубил — прошепна той.

Фиона почувства как сърцето й пропусна един удар от удоволствието и надеждата, които го изпълваха. Зад думите му се криеха толкова дълбоки чувства, че тя една потисна нуждата да го притисне за повече. Но си каза, че ако го притисне, това може да го отблъсне.

— Не — прошепна тя в отговор. — Никога няма да ме изгубиш. Бяха ме откъснали от теб за малко, но щях да намеря пътя си обратно. Винаги ще намирам пътя си обратно към теб. — Тя едва не се усмихна, когато единственият му отговор бе меко грухтене и стягане на прегръдките му. Засега това й стигаше.