Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Макенрой (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Highland Warrior, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 86 гласа)

Информация

Форматиране
ganinka (2016)

Редактор: desi7y, ganinka, 2016

История

  1. — Добавяне

Шестнадесета глава

— Те отново са тук.

Юън вдигна поглед от счетоводната книга, по която работеше, и се намръщи на брат си Грегор.

— Кой е тук отново?

— Камерън.

— Господи! Баща ни видя ли ги?

— Да. Трудно е да пропуснеш дузина червенокоси мъже.

Проклинайки тихо, Юън побърза да излезе от малкия кабинет, в който работеше, следван от Грегор по петите. Тъкмо щеше да слезе по стълбите, когато видя Фиона и Маб да изскачат от голямата зала и да хукват навън от крепостта. Виковете на баща му се чуваха ясно през отворените врати, откъдето бяха излезли жените. Беше време тази глупост да свърши, реши Юън, докато следваше жените. Когато стигна до двора обаче, осъзна, че жена му е взела нещата в свои ръце, решена да накара баща му да спре с твърдоглавието си.

Юън се поколеба, изкушен да остави Фиона да се справи с баща му.

— Той не звучи толкова озлобен, колкото обикновено — каза Грегор, заставайки до брат си. След като слуша няколко минути, Юън трябваше да се съгласи.

— Може би най-после се осъзнава. Отворете портите и поканете братовчедите ни.

— Ами баща ни?

— Ще му се наложи да ги изтърпи, или може да отиде да се цупи в стаята си. Инстинктите ми казват, че това посещение идва прекалено навреме, че да е случайно. Братовчедите ни са сродени с Макенрой чрез брак, а измина само седмица, откакто пратихме Брайън с вест до тях. Върви ги покани, за да задоволя любопитството си — каза Юън, макар сам да тръгна към баща си и съпругата си.

— Ти си заслепен и твърдоглав — каза Фиона на сър Фингал, опитвайки да влее малко разум в главата му.

— Не бива да говориш така на възрастните — каза Фингал, изглеждайки леко обиден.

— Ще ти говоря така, щом е истина.

— Аз съм…

— Залепен и твърдоглав — довърши вместо него Юън, заставайки до Фиона и поглеждайки към баща си. — Ако там бяха тези, които са те наранили, татко, сам щях да ти кажа да ги отрежеш на място, но те не са. Знам, че искам много, като те карам да приемеш сина на този, който чувстваш, че те е предал, но нуждите на клана ме принуждават да го направя. Не можем да продължаваме сами, татко. Имаме нужда от съюзници. Когато отивам да се разправям с враговете ни, мога да го направя от позицията на силата, ако знаят, че зад гърба ни има и други кланове. Досега най-доброто, което можех да направя, е да убедя някои от враговете ни да не убиват всеки Макфингал, който видят.

Сър Фингал сложи ръце на бедрата си и изгледа първо сина си, а после и Фиона. След това погледна през рамо към мъжете, които влизаха през портите. Юън наблюдаваше баща си много внимателно, когато мъжът на име Сигимор слезе от коня и тръгна към тях. Забелязвайки, дори от разстоянието, което ги делеше, че е изключително красив, Юън обви ръка около раменете на Фиона, карайки баща си да изсумти развеселено.

— Изглеждаш точно като баща си — сопна се сър Фингал, когато размениха любезности.

— Надявам се — провлече Сигимор. — Не ми се иска да мисля, че майка ми може да му е изневерила.

— Тя изневери на мен.

— Наистина ли? Това кога се случи, преди или след като направи бебе на братовчедка й?

Юън и Фиона изгледаха удивени сър Фингал, който се мръщеше на вече усмихнатия Сигимор. Лека руменина покри бузите на баща му и Юън изруга. Макар че не му бе приятно да повярва на Сигимор, на лицето на баща му ясно се четеше вина. Маб бе тази, която наруши мълчанието.

— Значи и като млад си бил глупак — каза тя, клатейки глава. — А аз си представях, че огромно предателство те е превърнало в такъв. Това е още едно доказателство, че не можеш да си държиш бричовете вдигнати, стар глупак такъв.

— Беше огромно предателство — възрази Фингал. — Смятах да спазя клетвите, които щях да дам на момичето си. Тогава брат ми научи, че жената, която трябваше да му стане съпруга, ме обича и почти убеди татко да сложи край на годежа им и да я омъжи за мен. Той изпрати жената при мен. Тя дойде в стаята ми, докато спях, взе ме като някоя проклета сукуба. Всичко бе свършило преди дори да се събудя напълно. После почна да разправя на всички, че съм я прелъстил. Никой не искаше да ме чуе, когато им казвах истината. За малко мислех, че мога да имам шанс, когато момичето ми най-после реши да ме изслуша, но тогава онази вещица заяви, че носи детето ми и всички казаха, че трябва да се оженя за нея. Изпуснах си нервите, проклех всички тях и заминах. Както виждаш, Маб, наистина беше огромно предателство — заяви той, изглеждайки и звучейки много изтощен.

— Да, Фингал, така е било — каза Маб, хвана го за ръката и го поведе към крепостта.

Фингал се препъна няколко пъти, докато поглеждаше назад към Сигимор.

— Опитах се да взема детето си. Онази жена ми каза, че е умряло. Каза ми, че е била прогонена заради мен и че детето не е успяло да преживее тежкия й живот.

— Излъгала е — каза Сигимор. — Роднините й се грижеха добре за детето. Той наследи земите им и преди шест години се ожени. Майка му умря преди повече от петнадесет години от ръката на ревнива съпруга.

Фингал кимна и позволи на Маб да го отведе. Фиона си помисли, че той изглежда така, сякаш отново изживява тази мъка. Очите й се разшириха, когато се огледа, и видя, че всички момчета на Макфингал, както и всички копелета, които бе отгледал, се бяха събрали на двора. Юън изглеждаше също толкова шокиран, колкото и тя.

— Юън — започна тя неуверено, когато той кимна и нежно затегна прегръдката около раменете й.

— Кара те да се чудиш кое го е наранило повече — промърмори Юън. — Мисля, че през всичките тези години се е обвинявал за смъртта на детето. — Юън погледна Сигимор — Защо никога не сте му казали истината?

— По времето, когато я научих, баща ти не искаше да говори с мен. Останалите се придържаха към лъжата, защото дядото на момчето се боеше да не го изгуби. Когато историите за това колко безцелно баща ти създава армия от свои деца достигна до нас, никой от възрастните не сметна, че ще го е грижа. Той нямаше нужда от наследник така, както имаха те.

— А ти какво мислиш, Сигимор? — попита Фиона. — Какво разбра от историите?

— Че сър Фингал се вълнува от децата — провлече Сигимор. — Освен това разбрах, че не би изоставил момчето. Майка му да, но не и момчето. Синът му също го знае. Той поиска от мен да му предам, когато портите ви най-после са отворени, дали ще останат отворени и за него.

— Да, винаги — отвърна Юън. — Ела и ще поговорим, докато ядем и пием. Запознанствата вероятно ще отнемат часове.

— Първо, имам да ви предам съобщения от Конър.

— Да, помислих, си, че появата ти е добре изчислена.

— Да. Момчетата ти пристигнаха благополучно и ще се приберат след няколко дни — каза той на Юън, преди да се усмихне на Фиона. — И сега съобщението, което ти изпраща брат ти, момиче.

Фиона изведнъж се оказа в ръцете на Сигимор и добре нацелувана. Тя си помисли замаяно, че той е доста добър в това, когато до ушите й достигнаха звуците на много мечове, излизащи от каниите си, и побърза да се откъсне от прегръдката му. Сега всички Камерън се бяха събрали зад Сигимор с извадени мечове. Срещу тях стояха намръщени Макфингал с оръжия, насочени към всички Камерън.

— Господи, Сигимор — промърмори глас зад него, — нима планираш да ни избият заради теб?

Навеждайки се надясно, Фиона надзърна зад Сигимор и се усмихна на Лиъм.

— Здрасти, Лиъм.

— Здравей, девойче — отвърна Лиъм.

Тя изписука, когато една силна ръка се обви около кръста й и я дръпна бързо назад, притискайки я към Юън.

— Не мисля, че брат ми ти е казал да направиш точно това, Сигимор — каза тя, надявайки се, че като говори, ще успее да успокои малко напрежението.

— Не е — отвърна Сигимор. — Но ми каза да се уверя, че си добре защитена, и че за теб се грижат както трябва. — Той огледа спокойно всичките Макфингал, готови да го нарежат на парченца, задето си е позволил да докосне жената на леърда им. — Мога да кажа, че е така.

Лиъм направи крачка напред, заставайки пред Сигимор, за да го погледне.

— Нима стори всичко това, само за да видиш как ще реагират?

— Делата говорят повече от всички думи.

— Ти си луд — заяви Юън, свали меча си и чу как всички останали следват примера му. — Беше много близо до това да бъдеш убит. — Юън разбираше собствената си реакция от това да види друг мъж да целува жена му, но бе малко изненадан, че и кланът му реагира по същия начин.

— Но получих отговора си, нали? — Сигимор проследи как погледа на Юън се насочи към Лиъм. — Ех, сега, не гледай на кръв Лиъм. И той ти е братовчед.

— Нима? — Юън сериозно се зачуди дали да не каже на този негов толкова красив братовчед да остане навън в селото.

— Той има онзи поглед, Лиъм. Нали знаеш, онзи, който имат Дърмот и Конър, когато си наоколо.

— Онзи, който казва, че ще изглеждам по-добре със счупен нос и няколко белега? — попита Лиъм. — И че ще е доволен да ми окаже съдействие с промяната?

— Да — Сигимор се усмихна на Юън. — Не каза ли нещо за храна и питие?

Грегор отведе мъжете от клана Камерън, а Юън погледна Фиона.

— Не ми каза, че той е лунатик.

Фиона се засмя и го побутна да тръгне към крепостта.

— Може да бъде. Брат ми Дърмот казва, че гледа на нещата от съвсем друга посока, за разлика от останалите хора, и че на човек му е трудно да свикне с хумора му.

— Разбирам. И начинът, по който гледа на нещата, му е казал, че е най-добре да провери дали си защитена и дали се грижим за теб, като те целуне пред очите на въоръжения ти съпруг и пред също толкова въоръжените му мъже?

— Да. Подозирам, че му е казал и някои други неща, които би искал да знае.

— Какъв е вкусът ти? — промърмори той.

— Не. Казал му, че не би нападнал сляпо човек. Всеки един от вас бе готов, но никой не нападна.

— Той пое прекалено голям риск с живота си и този на мъжете си.

— Не съм сигурна, че е така. Истината е, че не бих се изненадала, ако науча, че Сигимор знае доста за теб и останалите. Ако не те накара да скърцаш със зъби или да искаш да го убиеш, в негово лице ще имаш много силен съюзник.

На Юън не му отне много да разбере какво имаше предвид Фиона, като каза това за братовчед му. Няколко пъти по време на празненството той се зачуди дали не е отхвърлил прекалено бързо идеята за лудост в кръвта им. Оглеждайки всички Макфингал, Юън трябваше да признае, че щеше да бъде малко странно да приемат всички като свои роднини.

Тогава видя Фиона и Лиъм да седят близо един до друг на една пейка в далечния край на залата, двамата се държаха за ръце, докато си говореха, и той реши, че ще е доволен без един от новите си роднини. Точно когато се накани да стане от мястото си, една ръка го тупна по рамото, карайки го да си седне на мястото. Юън погледна Сигимор и се зачуди какво ще стане, ако избие ухиленото изражение от лицето му.

— Лиъм няма да опита да прелъсти съпругата ти — каза Сигимор. — Освен това жена ти няма да позволи да бъде прелъстена. Бих казал, че обиждаш жена си, като се тревожиш, но човек трябва да е напълно луд, че да не се чувства застрашен близо до Лиъм. Горкото момче все е клеветено по този начин.

— На горкото момче сигурно му се налага да гони момичетата с пръчка — провлече Юън.

— Така е, но за жалост не си носи пръчката с него толкова често, колкото би трябвало. И все пак той не злоупотребява. Не бих казал, че не е бил с жена през трите години, откакто напусна манастира, но той вярва в светостта на брака. И, разбира се, ако опита да ухажва Фиона, тя на мига ще го обзаведе със счупения нос, от който всички смятаме, че се нуждае отчаяно. — Сигимор се ухили широко, когато Юън се засмя и огледа хората, които се бяха събрали в залата. — Баща ти събира хора.

Юън премигна изненадано от думите му, след това се замисли за миг.

— Да, предполагам, че прави именно това. Някои от по-старите мъже и жени са тук отпреди баща ми да наследи мястото. След това са дошли всичките ми братя, полубратя и племенници. Позволил е и на други да дойдат тук, като Маб например, хора, прогонени от клановете си, но той ги подбира внимателно. Когато се случи да излезе от границите на земите ни, почти винаги се връща с някой. Някой изгубен, или сам, или прогонен от хората си.

— Както вярва, че той е бил прогонен. Както вярва, че е било прогонено детето му. Тази лъжа за детето на баща ти е нещото, което най-много тормозеше баща ми, и то го накара да ми каже истината, преди да умре. Баща ми бе убеден, че тази лъжа ще нарани най-силно баща ти.

— Мисля, че наистина е така, макар досега да не бях осъзнал истината. Никога не ми е казвал цялата история за случилото се. — Поглеждайки към мястото, където седяха баща му, Маб, Грегор, Нейтън и няколко от мъжете Камерън, Юън бе доволен да види, че мъжът се мръщи и спори отново. — Виждайки как пребледня, само докато разказваше за случилото се, мога да го разбера. И мисля, че само това, че го разказа на глас, накара част от горчивината да изчезне.

— Да, така е.

— Баща ти някога мислил ли е, че това, което е сторил, си е струвало?

— Понякога да, а понякога не. Обичаше майка ми, макар тя никога да не го обикна, не и както е обичала баща ти. Както ми каза, преди да умре, бе изгубил брат си, но така и не бе спечелил съпруга. Тъжно е, но не мога да съжалявам много за случилото се. Все пак, ако не бе станало така, нито ти, нито аз щяхме да сме тук днес.

— Да, истина е. Е, кажи ми, какво е да имаш Макенрой за роднини?

Юън слушаше внимателно всичко, което Сигимор му разказа за семейството на жена му. Макар да можеше да си представи в бъдещето им някои напрегнати моменти с братята на Фиона, всичко, което Сигимор му каза, му показваше, че е получил още един силен, значим съюз. Когато се изправеше сега срещу враговете си, той щеше да го направи от позицията на мъж със силни съюзници. Напрегна се, когато баща му се приближи, но Фингал седна тихо до него, събирайки информация за Макенрой точно като него. Юън познаваше прекалено добре баща си, за да е спокоен, тъй като знаеше променливите му настроения, но не можеше да не се надява, че се променя към добро.

— Не мислиш, че братята на момичето ще искат да понатупат малко момчето ми, така ли? — попита сър Фингал.

— Може и да го искат — отвърна Сигимор. — Но няма да го направят. Освен, разбира се, ако Фиона не им даде позволението си.

Сигимор намигна на Юън.

— Затова като ги видиш да идват, ще е най-добре да потушиш всеки гняв, който е можела да изпитва към теб през деня.

— А къде е момичето? — Фингал се огледа наоколо и възкликна, когато видя Фиона и Лиъм да си говорят. — Оставил си я с онзи хубав младеж? — Фингал изгледа шокирано Юън. — Отивай да си я вземеш.

— Не — каза Юън. — Тя не върши нищо нередно. Просто говори с момчето. Какво лошо може да донесе това? — Юън едва сдържа усмивката си, когато баща му го изгледа така, сякаш имаше нужда да му набият малко разум в главата.

— Какво лошо? Нищо ли не съм те научил през всички тези години? — Сър Фингал се изправи. — Прекалено доверчив си, момче, но сега нямам време да ти обяснявам какви грешки имаш в мисленето. Веднага трябва да спася момичето. Не мога да повярвам, че мой син може да бъде толкова глупав, че да остави жена си в близост до такова момче — мърмореше той, насочвайки се към Фиона.

— Това беше добре изиграно — промърмори Сигимор, гледайки как сър Фингал си пробива път към Фиона и Лиъм.

Тъй като не виждаше причина да отрича вината си, задето бе изпратил баща си след Фиона, Юън само отвърна:

— Благодаря.

— Момичето може да бе тук и да слушаше целия разговор, и пак нямаше да има доказателство, че си си изпратил умишлено баща си след нея — заяви Сигимор след минута мълчание. — Да знаеш, Лиъм е добро момче.

— Не се и съмнявам. Макар че щеше да е много по-добре, ако беше добро и грозно момче. — Юън се усмихна, когато Сигимор се разсмя.

* * *

Фиона се намръщи на сър Фингал, когато кикотещият се Лиъм се отдалечи от нея.

— Говорех с него.

— Ти си омъжена жена — заяви сър Фингал, скръствайки ръце на гърдите си. — Не бива да говориш с толкова хубав, неженен мъж. Защо не седиш до съпруга си и не говориш с него?

— Защото той не знае нищо за децата на брат ми Дърмот, а Лиъм знае. Той е бил отседнал за кратко в Клакхтром, преди да тръгне за Дайхладах със Сигимор. Лиъм е натрупал много полезни познания, докато е бил в манастира и сега учи децата на Дърмот.

— Щом е бил толкова добре дошъл и толкова полезен в Клакхтром, защо са му позволили да си тръгне, а? Ха! — кимна той, когато Фиона се изчерви. — На брат ти му е писнало да гледа това хубавко личице. Искал го е по-далеч от жена си.

— Това са глупости. Илса и Джилиан никога не биха предали съпрузите си, нито пък аз. Юън поне изглежда има достатъчно разум, че да го знае. Той не се тревожеше, че говоря с Лиъм. — Вътрешно Фиона трябваше да си признае, че е леко разочарована от липсата на ревност при Юън, ревност, от която страдаха и двамата й братя, въпреки знанието, че съпругите им ги обожават. — Но стига за Лиъм. Говори ли със Сигимор? — Тя едва не се усмихна, когато сър Фингал направи гримаса при смяната на темата.

— Малко — промърмори той. — Добро момче, макар че е малко странно.

Сър Фингал да се оплаква, че някой е странен, бе като риба да се оплаква, че водата е мокра, но Фиона само кимна.

— Ще се наложи малко да се приспособим. Но той ще е добър съюзник.

— Да. Юън е прав, че имаме нужда от него. Сега може да се изправи пред враговете си с два силни клана зад себе си. Сега те ще го изслушат. Може би следващия път, когато някое от момчетата ми напуска земите, няма да му се налага да се крие от храст на храст и да води със себе си дузина въоръжени мъже.

И това, осъзна Фиона, бе тревожило сър Фингал толкова много, че той е осъзнал, че е по-добре да се прости с позицията си в клана, за да може нещата да се променят. Мъжът изглежда е следял отблизо всичко, което се е случвало, и бе видял какво бяха сторили действията и думите му. Някои мъже ставаха по-твърдоглави относно убежденията си, докато остаряваха, а някои ставаха по-мъдри.

За доброто на Юън, тя се молеше сър Фингал да е от вторите.

Едва час по-късно Фиона осъзна, че е прекалено изтощена, че да остане още в голямата зала. Тихо съобщи на Юън, че се оттегля, и го целуна по бузата. Смеейки се на възражението на Сигимор, че го пренебрегна, тя целуна и него по бузата. Начинът, по който Юън я гледаше внимателно, докато излизаше от залата, подсказа на Фиона, че вероятно няма да успее да крие дълго тайната за детето им. Гримасата му не бе причинена единствено от това, че бе целунала Сигимор.

Необичайната й умора бе привлякла вниманието му.

Тя изруга тихо, докато се подготвяше за лягане. Имаше още една причина, поради която отлагаше да каже на Юън, че скоро ще стане баща. Имайки предвид как се отнасяше с нея, след като я бяха спасили от Мензайъс, тя се боеше от реакцията му като разбере, че носи детето му. Закрилничеството му няма да знае граници, а тя няма да има миг покой.

* * *

— Най-добре ще е да спреш да целуваш жена ми — каза Юън на Сигимор, докато им сипваше още ейл.

Сигимор се изкиска.

— Това по-скоро беше гъдел срещу бузата ми, отколкото целувка. А и едно момиче има нужда от един-два комплимента и малко внимание от страна на мъжете.

— Не мисля, че Фиона някога е страдала от липсата на такива неща.

— О, да. Но така беше преди да получи белезите. Джилиан ми каза. Много мъже, които са я ухажвали, са я изоставили, след като е получила белезите, за да отидат да ухажват друга красавица, да възхваляват красотата на друга жена. Някой глупаци се държали така, сякаш белезите й са големи колкото твоя. Момичето не е суетно или достатъчно глупаво, че да вярва на красиви думи, но след като толкова много са й обърнали гръб, според Джилиан, Фиона вярва, че белезите са много по-зле, отколкото са в действителност.

— Всички те са глупаци — промърмори Юън, а Сигимор кимна.

Юън познаваше болката от това да гледаш как хората отвръщат поглед, виждайки белезите ти. Колко ли по-зле може да бъде за една красива млада жена? Истината бе, че според него фактът, че Фиона не е суетна, бе направил положението много по-зле. Тя бе принудена да види, че много малко хора наистина са надникнали зад красотата й, и са я обичали такава, каквато е. Може да не е вярвала напълно на хубавите им думи, но вероятно е било болезнено да научи колко празни са били в действителност похвалите им. Той се зачуди колко ли от тази болка все още тормози Фиона и тъжно се запита дали някога би могъл да успее да я утеши.

Бе малко повече от пиян, когато се насочи към леглото си. Вероятно бе добре, че Фиона спеше дълбоко, помисли си той, докато се качваше на леглото, тъй като можеше да се посрами, като опита да прави любов с нея. Той придърпа мекото й топло тяло в обятията си и въздъхна доволно, когато тя промърмори името му в съня си.

Всичко вървеше толкова добре, че той почувства остра тревога. Баща му изглежда най-после бе пораснал и след като истината за това какво се бе случило излезе наяве, бе успял да прогони част от старите гняв и болка, които го бяха измъчвали през годините. Юън бе сигурен, че научвайки, че детето му е живо, бе смъкнало тежкото бреме и вината, които Фингал бе носил през годините. Промяната бе започнала, когато Фиона се появи в живота им, и Юън чувстваше, че тази промяна е за добро и бе подсилена от всичко, което се бе изрекло днес. Мислеше, че баща му най-после бе готов да загърби миналото.

Събирането с Камерън бе благословия, макар че щеше да му трябва известно време, за да свикне със Сигимор. Юън не бе сигурен, че му допада идеята толкова големи, силни и красиви мъже да идват и да си отиват от Скарглас, но бе страхотно да имат съюзници. От това, което му бе казал Сигимор, му предстоеше да се изправи пред нож с две остриета, щом Макенрой дойдат — те и всичките им връзки. Ако Сигимор бе прав, в мига, в който тази Джилиан го приемеше като част от семейството, същото щяха да сторят и всички от клана Мъри, което пък включваше огромен брой други кланове и съюзи. Нямаше да е същият силен алианс като тези с Макенрой и Камерън от Дъбхайдленд, но бе доста успокоително да знаеш колко далеч може да се пресегнеш, ако имаш нужда от помощ или подкрепа.

Тази промяна също така отваряше много пътища за братята му. Животът в Скарглас бе хубав и щеше да става по-хубав, когато направи мира голяма част от живота им. Но въпреки това сега щеше да има и други места, където братята му да ходят, и нови възможности, които да прегърнат. Може би дори щяха да успеят да сключат някои добри бракове, такива, които да донесат земи или пари в семейството, или още силни съюзи.

Всичко това бе прекалено голям късмет, че да го приеме лесно. Никога нещата не са изглеждали толкова обещаващо.

Юън притисна буза към меката коса на Фиона и си каза да не търси нещастието. Имаше красива, страстна съпруга, баща му се променяше към добро, двете половини на клана Камерън вече бяха едно цяло и той имаше съюзниците, за които винаги бе копнял. Животът бе хубав и той просто трябваше да се облегне назад и да му се наслади. Затвори очи, притисна Фиона към себе си и използва нуждата за сън да избута настрани тревогата, която се бе загнездила в най-далечния край на ума му.