Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Макенрой (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Highland Warrior, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 86 гласа)

Информация

Форматиране
ganinka (2016)

Редактор: desi7y, ganinka, 2016

История

  1. — Добавяне

Осма глава

Фиона се вгледа невиждащо в мъжете, облени в лунна светлина, които подскачаха около каменния кръг. Прозорецът в дневната, очевидно предназначена за господарката на Скарглас, беше с изглед към странно подредените каменни блокове. Това място бе старо и покрито в мистерия. Ако духовете на древните все още кръжаха наоколо, тя се зачуди какво ли мислят за дузината голи глупаци, скачащи и въртящи се под лунната светлина, спирайки странния си танц само за да отпият от алкохола си.

Тя бе дошла тук, за да ги гледа, смятайки, че такава нелепа гледка със сигурност ще я развесели, откъсвайки я от булото на тъга, което я обгръщаше. Вместо това се бореше с желанието да се разплаче силно и неудържимо.

Нима бяха минали само няколко часа, откакто Юън я прогони толкова студено? Тя бе изтичала в спалнята си, където да ближе раните си и да се опита да възвърне увереността си, нещо, което все още не бе успяла да стори.

Бе плакала, но това не можа да прогони болката от отхвърлянето или унижението, което бе изпитала. Истината бе, че с плача си докара единствено главоболие и подпухнали зачервени очи. Отказваше отново да се подаде на толкова безсмислена слабост. Но тъй като очите й бяха натежали от непролетите сълзи, тя се боеше, че ще загуби.

Когато Маб влезе в стаята, понесла няколко рокли на ръце, Фиона се опита да й се усмихне. Но бързият остър поглед, който й хвърли жената, й показа, че се е провалила.

Маб може често да се пренасяше в малкия си щастлив свят, лесно разсейвайки се, докато прави велики планове за някоя нова отвара, но Фиона знаеше, че зад всичко това се крие остър като бръснач ум. Просто й се искаше точно сега жената да не насочва ума си към нея.

— На коя съпруга на стария леърд принадлежаха тези рокли? — попита тя, гледайки как Маб оставя дрехите върху огромния дъбов сандък, украсен с кожа и желязо.

— На втората му жена — каза Маб и тръгна към прозореца, пред който седеше Фиона. — Тя му роди Грегор, Адам, Брайън, Рос и Нейтън. Ани издържа най-дълго от съпругите на стария глупак. Девет години. Умря скоро след като роди Нейтън. Мисля, че старият Фингал е бил привързан по някакъв начин към нея. Не й е бил верен, нито я е обичал, но е бил привързан. Някой вярват, че неговите непрестанни изневери са виновни за смъртта й. Говори се, че гледала през прозореца на спалнята си и видяла как Фингал оре една закръглена прислужница, и когато жена му се опитала да хвърли нещо тежко по него, паднала през прозореца. Умряла в краката му.

— Жалко, че не се е приземила отгоре му и не го е взела със себе си — сопна се Фиона и поклати глава. — Този мъж е като разглезено дете. Някой трябва с бой да вкара малко разум и отговорност в главата на стария глупак. Юън друга майка ли има?

— Да. Първата съпруга на Фингал, Мери, дъщерята на предишния леърд. Тя е умряла, докато е раждала Юън. Фингал обича да казва, че момчето е било толкова голямо, като се е раждало, че никоя жена нямало да преживее да му даде живот.

— Исусе. Този мъж въобще мисли ли какво говори? — Въпреки болката и гнева си, Фиона почувства съжаление към момчето, което е бил Юън, представяйки си какво е за едно дете да мисли, че е причинило смъртта на майка си. — Предполагам, че не бива да ме учудва. Очевидно е, че той не мисли, преди да направи каквото и да е било.

Мръщейки се навън през прозореца към лунната светлина, огряваща каменния кръг, Маб каза:

— Така си е. Само трябва да видиш глупака и идиотските му приятели. Подскачайки голи под лунната светилна да се напиват, докато не паднат по лице, при това боядисани като еретици. Не мога да разбера как вярват, че подобна глупост ще увеличи потентността им. Без съмнение на този студ срамните им части са станали като на някое малко момченце. — Тя се усмихна, когато Фиона се разсмя, преди да стане сериозна и да попита: — Защо сега ми е наредено да съм единствената, която да обслужва леърда?

Стресната от тона й, Фиона бързо отговори.

— Защото той нареди така. Очевидно не може да понася да съм около него. — Наруга се, когато усети топлите сълзи по бузите си.

Маб се спусна към нея и я прегърна силно.

— Не може наистина да мислиш така.

— Напротив. Очевидно е, че не може да ме понася. Такава глупачка съм — прошепна тя.

— Сега пък защо мислиш така? — попита Маб, сядайки на пейката пред прозореца.

Фиона извиваше и стискаше мократа кърпичка в ръцете си. За миг се зачуди дали да не смени темата, или да не изрече някоя лъжа. Но бързо отхвърли тази мисъл, свивайки вътрешно рамене. Маб нямаше да повярва на лъжата й, а вероятно щеше да й е от полза да поговори с някой за Юън, за това как се чувства тя и как се държи той. Опитвайки се да реши проблема сама, се бе провалила най-позорно.

— Първо ме притиска към себе си, а после ме отблъсква — отвърна Фиона. — Целува ме до несвяст, а след това ме игнорира. Този следобед ме целуна, а след това буквално ме изгони, показвайки очевидно, че не иска да се доближавам до него. — Пое си дълбоко дъх, за да се успокои, и изтри сълзите от бузите си. — Досега мислех, че той иска да бъде с мен, но честта му не му го позволява. Но след днес осъзнах, че се отвращава от мен, отвращава се толкова много, че не може да го превъзмогне и да се отдаде на похотта си. Сигурна съм.

— Сигурна си? Е, значи може наистина да си глупачка, щом мислиш така. — Маб игнорира смръщения поглед на Фиона. — Как изглеждаше той? Какво ти каза, та реши, че е отвратен от теб?

Опитвайки се да не позволява на глупавите надежди да се настанят в сърцето й, Фиона разказа на Маб точно как бе изглеждал Юън, след като толкова рязко бе прекъснал прегръдката им.

— Помислих, че го е заболяло заради раните му, но когато изрекох името му, той ми каза да се махам. След това заяви, че ще е най-добре от сега нататък само ти да се грижиш за него.

— Не виждам никакво отвращение, Фиона. Разбира се, че ще мисли, че е най-добре аз да се грижа за него, тъй като е очевидно, че не може да откъсне ръцете си от теб.

— Да, защото мъжката му похот се събужда, когато наоколо има жена. След това обаче осъзнава коя е жената в обятията му и ме отблъсква. Вероятно трябва да съм благодарна, че не взима това, от което се нуждае, още преди да е отворил очи.

— Фиона, Юън никога не взима просто това, от което се нуждае. Никога не посяга към момиче само заради мъжката си похот. Мисля, че той се бои да не стане като баща си. Юън дори не е като братята си, които, макар че са доста похотливи момчета, показват повече въздържание от баща си, а на въздържание ги е научил именно Юън. Чувала съм как останалите го наричат Брат Юън и му се подиграват за монашеския живот, който води.

— Юън монах? — На Фиона й бе трудно да повярва, че мъж, който се целува с такава страст, може да живее като монах.

— Да. Той отвежда жена в леглото си само веднъж в годината. На рождения си ден отива в селото и прекарва една нощ с някоя курва. От това, което съм научила, звучи малко… ами, коравосърдечно. Той няма особени предпочитания, просто избира тази, която изглежда най-чиста, и я отвежда в леглото си. На сутринта си тръгва и повече не се връща. Сякаш смята това за нужно колкото да поддържа здравето си, вместо да си пуска кръв.

Фиона се разсмя заради хумора, скрит в думите на Маб, но скоро отново стана сериозна.

— Веднъж в годината? Сигурна ли си, Маб? — Надеждата отново се надигна в сърцето й и това истински я уплаши.

— Напълно сигурна. Само веднъж преди осем години наруши този свой навик. В Скарглас се появи момиче на име Хелена. Боя се, че тогава Юън бе много увлечен. Дори говореше за брак.

Мисълта, че Юън е бил влюбен в друга жена, дори това да е било преди осем години, бе доста болезнена. Фиона си каза да не бъде такава глупачка. Мъжът бе почти на двадесет и девет години. Щеше да е странно да не е имал сляпо увлечение.

— Какво се случи? Той не се е оженил за нея, нали?

— Не. Тя бе изпратена тук от враговете на Скарглас. Онова момиче вкара Юън в капан, който едва не му струва живота. Тогава получи белега на лицето си. — Маб въздъхна. — Винаги е бил сериозно момче, но каквото и веселие да имаше в него, то изчезна в онзи ден. Юън се върна към навика си да задоволява мъжките си нужди веднъж в годината.

— Може би той е към края на годината си на безбрачие.

— Идиот. Казах ти това, за да видиш и да разбереш, че Юън е мъж с голяма решителност и въздържание. Да не мислиш, че нито едно от момичетата наоколо не се е опитвало да го примами в леглото си? Той може да не е най-красивият сред братята си, или най-опитният в ухажването на момичетата, но е леърд. А преди това беше наследникът на леърда. Мъж като него не взима момиче, само защото иска да си начеше крастата. Не, не и ако не изпитва много силна нужда.

Фиона попита Маб дали иска сайдер и се изправи, за да донесе по една чаша и на двете. Тя премисляше всичко, което й каза Маб, докато пълнеше чашите. Ако можеше да вярва на всичко това, отново можеше да повярва, че Юън я отблъсква заради честта си, или може би заради някакъв личен страх. Това, което я караше да се колебае, бе страхът от повторно отхвърляне. Веднъж й бе достатъчен. Болеше прекалено много.

Преди Мензайъс да се появи в живота й, тя не знаеше какво е да те отхвърлят. Мъжете харесваха начина, по който изглеждаше, правеха й комплименти и я ласкаеха за красотата й. Не мислеше, че е била суетна, но се наслаждаваше на одобрението им. Първия път, в който се бе изправила пред липсата на това одобрение, бе осъзнала, че белезите са я променили в очите на мъжете, направили са я повредена. Най-после бе приела това, което й казваха Джили и останалите, че такива мъже са повърхностни глупаци и че не заслужаваха нито една нейна сълза, и че скоро ще открие мъж, който ще може да види отвъд белезите й. Бе решила, че Юън е този мъж. Част от нея все още смяташе така, но не смееше да й се довери.

— О, Маб, аз съм една страхливка — каза тя, докато подаваше чашата на Маб и сядаше до нея. — Вярвах, че съм открила мъжа, който ще види отвъд белезите ми, но той ме отблъсна.

— Глупаво дете — Маб отпи от сайдера и промърмори одобрително, — той не те е отблъснал.

— Определено се почувствах отблъсната.

— Сигурно, но също така съм сигурна, че той не го е искал. Не, той просто се е опитал да те защити от желанието си. Може би дори опитва да защити и себе си.

— От мен? Но аз не съм заплаха за него.

— О, напротив. Много мъже виждат жената като заплаха, особено ако тя ги кара да изпитват неща, които не биха искали да чувстват. Истината е, че Юън винаги упражнява железен контрол над всичките си емоции. — Маб се намръщи, отпивайки от чашата си. — По много начини Юън остана такъв, дори докато беше увлечен по Хелена.

— Тогава откъде знаеш, че е бил влюбен?

— Отведе я в леглото си, а нямаше рожден ден. Освен това беше леко разсеян. Тя можеше да откъсне вниманието му от работата, която вършеше. Дребни неща. Сега като се замисля, не Юън я отведе в леглото си. Тя го отведе в своето. Това говори доста за мъжа, щом хората смятат, че е влюбен, само защото е бил примамен в леглото на красива жена. Това доста развеселяваше Юън. И беше доста странно за братята му.

Фиона се усмихна.

— Разбирам. Брат ми някога беше мъж, който държеше емоциите си под строг контрол. Дори сега в някои случаи е такъв. Спомням си първия път, когато Джили го накара да се разсмее. Всички бяхме доста шокирани. Няколко от жените дори се просълзиха. Много години Конър носеше бремето да се грижи за всички нас, да подсигури оцеляването ни бе най-важно за него и така той бе станал много твърд и суров. Товарът бе прекалено голям, че да се носи от едно петнадесетгодишно момче. Той се справи отлично, но това пропиля детството му и го накара да забрави какво е да чувстваш. Нашата Джили му показа, че може да изпитва нежни чувства и все пак да бъде силният леърд, какъвто трябва да е, и така няма да изгуби уважението или вярата на клана си.

— А кой мислиш, че носи на раменете си тежестта на Скарглас и всички тези хора? — попита меко Маб.

Осъзнаването дойде на мига, в който Фиона чу въпроса на Маб, карайки я да възкликне. Истината бе, че имаше доста допирни точки между Юън и Конър.

Разбира се, Конър не бе ограничил толкова драстично страстите си, но тя подозираше, че вероятно би го сторил, ако имаше баща като сър Фингал. Въпреки това, именно греховете и глупостта на родителите им ги бяха направили мъжете, които са днес. Фиона обаче не бе сигурна как осъзнаването на това може да й бъде от полза.

— Юън е бил напълно възмъжал, когато е станал леърд — каза тя, виждайки първата разлика между брат й и Юън.

— Преди това той беше леърд по всички начини, освен по име. Тук си от достатъчно дълго време, за да знаеш какъв е сър Фингал. Ако старият леърд не бе навън, за да ни намери още някой враг, то той задяваше ново момиче, правейки поредното си копеле. Въпроси като това какво ще яде клана му, откъде ще вземе монетите, които харчеше с лека ръка, или грижата хората му да имаха подслон над главите си никога не задържаха вниманието му за дълго време. Той обичаше да се нарича леърд, но никога не се заемаше с работата, която произлиза от тази чест.

— Затова Юън е работел вместо него. Както казах, имам чувството, че сър Фингал е като някакво разглезено дете.

— Той е точно това. Затова е тук, затова ни е нарекъл Макфингал. Той искал да се ожени за едно момиче, но неговият баща и бащата на момичето не били съгласни. Омъжили я за по-големия му брат, наследника. Сър Фингал проклел всички и заминал, сложил ръце на това място и създал собствен клан. От време на време роднините му се отбиват тук, за да видят готов ли е да сложи край на враждата, но той е упорит стар глупак. И не, все още няма да ти кажа името му.

Фиона се разсмя.

— Хайде, Маб, няма да кажа на никого. А и дори да разбере, че си ми казала, какво ще направи?

— Това ще разяри стария леърд, а за мен е доста неприятно.

— Е, добре, няма значение. Може би за краткото време, през което съм тук, ще успея да разгадая сама тази тъмна тайна.

— О, мисля, че ще останеш тук за доста дълго време.

— Не, Юън не ме иска. Започвам да мисля, че трябва просто да му кажа коя съм, за да ме изпрати у дома.

— Дори ако наистина иска да си тръгнеш, той пак ще поиска откуп за теб.

— Ще трябва да се уповавам на ума и хитростта на братята си да намалят сумата, която ще им поиска.

— Не мислех, че си от жените, които се отказват толкова лесно — каза Маб.

— Много ще ми е трудно да се боря, след като той дори не ми дава да го доближа.

— Е, не вярвам, че когато дойде времето, ще мога сама да махна конците от раната му.

Срамежливата усмивка въобще не подхождаше на лицето на Маб, което накара Фиона почти да се засмее. Знаеше, че Маб предлага да стори нещо повече от това да се доближи до Юън с надеждата, че той отново ще посегне към нея. Но имаше и няколко проблема, които можеха да възникнат в плана й да съблазни Юън. Фиона не бе особено сигурна как да направи подобно нещо и като се изключи ужасното й изживяване в ръцете на Мензайъс, опитът й с мъжете се свеждаше до няколко откраднати целувки. Освен това съществуваше и несигурността за това, че опитва да накара Юън да стори нещо, което очевидно не желае.

Последствията можеха да бъдат безброй, никое от което нямаше да е приятно. По-лошото бе, че тя можеше да се подаде на изкушението да опита, само за да бъде отхвърлена отново. Фиона не бе сигурна дали ще може да го преживее, поне не душевно.

— Ако съм те разбрала правилно, предлагаш да го съблазня, но не съм сигурна, че е разумно — най-после каза Фиона.

— Защо? Ти го искаш и той също те желае. Просто трябва да му покажеш, че светът няма да се свърши, просто ако вземе това, което желае.

— Добре. Да предположим, че ме отведе в леглото си. След това какво? Ще бъде ужасен от слабостта си и ще избяга отново, този път по-бързо и по-надалеч. Или ще се почувства длъжен да се венчае за мен, защото е отнел девствеността ми. Или другите ще го принудят да го стори по същата причина.

— Нима не го искаш точно коленичил пред олтара?

— Да, но искам да го направи доброволно.

Маб се усмихна разбиращо.

— Не мисля, че много мъже го правят доброволно. Тези, които го правят, е, защото мислят за кръвната линия, за наследници, за придобиване на земя. А ти защо смяташ да коленичиш пред олтара, момиче? Защото кара кръвта ти да завира ли?

Фиона се изчерви.

— Наистина го прави, но аз знам, че той е моята половинка. Знам го от мига, в който ме целуна за пръв път. Като пълна глупачка смятах, че мога да го накарам да види това.

— Ако имаше време, вероятно щеше. Но имайки предвид колко упорит може да бъде Юън, това може да отнеме много време, а аз не мисля, че ти разполагаш с такова. Обаче ако сте женени, ще имаш цялото време на света.

— Но ако е принуден да се ожени за мен, без значение дали от собствената му чест, или от другите хора, той няма да изпитва особено нежни чувства към мен. Всички стари проблеми ще са си още там, но към тях ще се добавят и няколко нови.

— Така е, но ти ще си наблизо, за да ги решиш. — Маб вдигна ръка, когато Фиона понечи да говори. — Знам какво те тревожи, но трябва да помислиш добре. Това, за което говорим в момента, не е най-добрият начин да уловиш съпруг, но какъв друг избор имаш? Имаш няколко дни да премислиш с ум и със сърце какво решение да вземеш. Но не забравяй следното. Рожденият му ден е точно след десет дни и тогава ще е достатъчно оздравял, за да отиде до селото. Ако той освободи напрежението с някоя курва, ще се изправиш пред мъж, зареден с нови сили, с които да ти устои.

Самата мисъл за Юън в обятията на друга жена, дори и тя да е курва, от която той не се интересува, беше прекалено болезнена, за да я изтърпи.

Фиона погледна през прозореца и всички мисли за прелъстяване, принуждаване за встъпване в брак и последствията това изчезнаха от ума й.

— Боже, Маб, навън вече има повече от две дузини мъже.

Маб надникна пред прозореца.

— Някой от по-младите мъже са се присъединили към танца. Случва се много често. Момчетата пийват повече ейл и решават, че тази простотия може изглежда забавна. Обаче ако не друго, то гледката поне е по-приятна. — Маб се засмя. — О, божке, и жените идват.

— Да не би и те… — Фиона изписка изненадано, когато една голяма ръка закри гледката пред очите й.

— Вие дами трябва да се засрамите от себе си — скара им се Грегор, мъчейки се да пребори усмивката, която искаше да цъфне на лицето му при вида на двете изчервяващи се жени. — Махайте се от там.

— Мисля, че други хора трябва да се засрамят — промърмори Фиона, докато Грегор я избутваше от прозореца.

— Не мога да сторя нищо за онези глупаци. Само мога да гледам изумен как никой от тях не си е докарал още белодробно възпаление. Саймън ме изпрати да те търся, Фиона. Чудеше се дали ще поиграеш шах с него, преди да си легнеш.

За миг Фиона се поколеба. Никак не бе в настроение да играе шах. Саймън все още се учеше и не бе голямо предизвикателство да го победи. Тя въздъхна. Момчето бе отегчено от това да стои приковано за леглото. Симпатията й надделя и тя кимна, тръгвайки към стаята на Саймън.

— Тя изглежда по-добре — каза Грегор в мига, в който Фиона излезе от стаята. — Каза ли ти нещо за Юън?

— Сега пък, защо момичето да ми говори за леърда? — попита Маб, заставайки с гръб към Грегор, опитвайки се да го игнорира, като започна да подрежда роклите, чудейки се коя първо да преправи.

— Не на мен тези игрички, Маб.

— Какви игрички имаш предвид, момче?

Грегор се разсмя на привидно невинното й изражение, но после стана сериозен.

— Моят глупав брат беше груб с нея, Маб. Когато излезе от стаята му, бе разстроена. Жените обичат да говорят с други жени, когато са наранени. И тъй като ти си единствената жена в Скарглас, с която тя общува най-често, помислих, че може да е говорил с теб.

— Да, говори с мен, но не е твоя работа какво ми каза. Това, което ми сподели, е лично, доказателство, че ми има доверие. Щом те интересува попитай нея.

Виждайки колко е изнервена, Грегор прегърна Маб през раменете и я целуна по главата.

— Имам само един въпрос: дали Фиона-с-десетте-ножа иска да стане жена на нашия глупав Юън?

— Е, ами, не мисля, че ще предам доверието й, ако отговоря на това. Да, иска го, но не е сигурна дали той я иска. — Тя погледна нагоре към него с лека тревога. — Обясних й как стоят нещата в Скарглас, за да й покажа какъв мъж е леърдът. Мисля, че ме разбра, защото говори малко за брат си Конър. — Виждайки интереса, изписан на красивото лице на Грегор, Маб му разказа всичко за брата на Фиона. — По моя преценка тя има опит с това да се справя с мъже като леърда и смятам, че вече го разбира много добре.

— Да — съгласи се Грегор. — Моето мнение, както и това на братята ми, е, че от нея ще излезе прекрасна господарка на Скарглас. Въпросът е какво да направим, след като Юън е така решен да отхвърли този безценен подарък на съдбата? — Той се ухили, когато Маб се изчерви. — Аха! Значи вече има заговор? Не може ли да го споделиш с мен? Бих могъл да помогна.

— Съставихме план, но Фиона все още не се е съгласила — призна Маб, осъзнавайки, че е намерила силен съюзник в лицето на Грегор. — Мога единствено да кажа, че един ден конците от раната на леърда ще трябва да се махнат и вероятно ще имам нужда от помощ, ами, да изчезна.

Грегор се разсмя.

— Така да бъде. Обещавам ти, Маб, в този ден ти ще изчезнеш по-бързо от дим и никой няма да може да те намери.

— Нали не мислиш, че леърдът ще се разяри за това?

— Вероятно малко, но довери ми се, даваме му точно това, което желае. Може би просто ще му отнеме малко време да осъзнае какъв късмет има.

* * *

Фиона се загледа в тавана на стаята си. Беше изтощена, но не можеше да заспи. Умът й все още работеше, а мислите се редяха една след друга, отказвайки да я оставят на мира. Всичко, което й каза Маб, не спираше да се повтаря в ума й, настоявайки тя да премисли всеки факт внимателно и да разбере правилно всичко. Почти й се искаше да не бе говорила с Маб, да бе останала заключена в болката си, мислейки, че всичко е изгубено. Така беше много по-малко объркващо.

Трябваше да вземе решение и бе очевидно, че няма да може да мигне, докато не го направи. Частта от нея, която бе сигурна, че Юън е нейната половинка, бе нетърпелива да последва плана на Маб. Но другата, по-горда част от нея, се противеше пред мисълта да заложи капан на един мъж, използвайки девствеността си, за да го принуди да се ожени за нея. Искаше Юън да желае да се ожени за нея, да я помоли да стане негова жена. Искаше той да я обича, да знае, че двамата си принадлежат.

Тя изруга и затвори очи. Юън бе решен да я държи на разстояние. Бе взел решение да научи коя е, да поиска откуп и да я изпрати у дома. Нямаше да й даде възможност да го ухажва и да му покаже, че двамата са създадени един за друг. Ако го желаеше, щеше да й се наложи да бъде безразсъдна, да използва всички възможни начини да го задържи до себе си, докато успее да набие малко разум в главата му.

Осъзнавайки, че е взела решение, Фиона усети как сънят започва да я надвива. Това, което планираше, предвещаваше да й донесе повече болка, отколкото удоволствие. Никой мъж не харесваше да го мамят и насилват. И всеки мъж, който притежаваше волята да задоволява похотта си само веднъж годишно, докато е обграден от жени, които с радост биха задоволили нуждите му, беше прекалено упорит и трудно щеше да промени мнението си.

Последната й разумна мисъл бе:

— Е, добре, поне мога съм сигурна, че ще ми е верен, веднъж щом решим проблемите си.