Хана Хауъл
Шотландски воин (21)

Двадесет и първа глава

— Не мога да повярвам. Женени? — Юън погледна баща си и Маб, които стояха отдясно на стола му в голямата зала, и след това погледна направо към ухилената Фиона. — Той все още е женен за жената, която избяга, нали?

— Не — отвърна Фиона. — Изглежда е умряла преди три години. Случайно споменахме жената и Кирън ми каза. Имало е треска, която се е разпространила в клана, и тя е умряла от нея. Той си спомня много ясно, че тя и майка му се мразили и се карали често. Изглежда и двете искали Хю. Баща ти говори с момчето и казва, че жената е същата. И така, той вече е свободен мъж.

— И смятам да се оженя за Маб — заяви Фингал, мръщейки се към Юън. — Чувствам се глупаво да идвам при теб като някакво момче, но ти си леърд и е редно да те попитам. Е, ще ни дадеш ли позволението си да започнем да планираме тържеството?

— О, татко — започна колебливо Юън, — аз харесвам Маб.

— Да, и какво?

— Ами, ти си доказал, че не си много добър съпруг.

— Ами, да, истина е. Но вече не ме е грижа за другите жени. Ани не беше лоша, но не ме бе достатъчно грижа за нея, че да й бъда верен. А и тя може да ми е родила деца, но не обичаше да си лягаме, ако се сещаш какво искам да кажа. Обаче на Маб си й харесва доста да си лягаме…

— Фингал! — простена Маб и се изчерви силно, мръщейки се на кикотещата се Фиона.

— А за нея ме е грижа — продължи Фингал, сякаш не го бе прекъснала. — Изведнъж осъзнах, че двамата с нея сме приятели. Аз вече не съм млад похотлив момък, макар че съм още доста потентен и… ами, искам съпруга. Обещах на Маб, че ще съм й верен, и че ще ти позволя да ме пребиеш, ако изневеря на клетвите си.

— Ако дадеш клетвите, татко, съмнявам се, че ще го забравиш — каза Юън. — Никой никога не се е съмнявал в думата ти, щом я дадеш.

— Да, да. Точно затова внимавам какво обещавам. Никога не се знае кога може да се окажеш в беда само защото си дал на някой глупак думата си за нещо.

— В това има смисъл — промърмори Юън, избягвайки да поглежда Фиона, защото знаеше, че ще види усмивката й и няма да успее да сдържи своята.

— Е? Да планираме ли сватбеното тържество?

— Искаш ли да се омъжиш за този негодник, Маб?

— О, да, винаги съм искала. Нед нямаше да е тук, ако не исках. Просто нямах намерение да се нареждам на опашката. Сега ще съм само аз на тази опашка. — Тя се усмихна широко, но изражението й бе пакостливо. — Знам няколко отвари, които ще накарат всеки мъж да спре да кръшка.

Фингал се облегна назад и й се намръщи.

— Дадох дума и така ще бъде.

— Разбира се, любов моя.

— Значи ще имаме сватбено тържество — каза Юън. — Кога възнамерявате да се венчаете?

— След два дни.

— Е, предполагам, че времето е достатъчно за организирането на едно добро тържество.

Фингал кимна и все още държейки ръката на Маб, я поведе навън от залата. Юън погледна Фиона.

— Знаеше ли, че това ще се случи?

— И да, и не — отвърна Фиона. — Мислех, че са се сближили, но не смятах, че това значи нещо, що се отнася до баща ти. Тя бе тази, която го утешаваше, когато му бе напомнено за цялата болка в миналото, и мисля, че тогава той е започнал да осъзнава, че тя не е просто Маб, а негова приятелка, а може би и нещо повече.

— Е, предполагам, че това ще причини малко врява. Не в лошия смисъл, просто хората ще са шокирани, може би изумени и определено някои развеселени. Надявам се, че Маб няма да бъде наранена от тях.

— Не. Тя е тук от прекалено дълго време. Ще знае точно какво имат предвид. Всичките момчета, както ги нарича тя, я харесват. Мисля, че ако някой има притеснения относно брака, то те ще бъдат заради нея.

Юън кимна.

— Да, те ще се тревожат от вероятността той да се отнася зле с нея и да нарани чувствата й.

Фиона се засмя на удивеното изражение на лицето на Юън. След миг той също се засмя. Надяваше се, че е права, и че Фингал се е променил достатъчно, че да е добър съпруг за Маб, но все пак рискът си беше неин. Но тревогата за приятелката й не успя да потисне смеха й.

Докато довършваха вечерята си, тя наблюдаваше внимателно съпруга си. Той ставаше за пръв път от леглото, и макар че изглеждаше сякаш наистина е възвърнал силите си, сега за пръв път изпробваше колко добре са заздравели раните по гърба му. Тя не мислеше, че могат да се отворят толкова лесно след дни лечение, но все пак бяха уязвими. Болката можеше да обхване човек по-лесно от всичко друго на света, затова тя го наблюдаваше внимателно, следейки за всеки знак на изтощение.

След малко братята и племенниците на Юън започнаха да изпълват залата с намерението да изразят чувствата си относно това баща им да се ожени за Маб. Както бе очаквала Фиона, повечето от тях бяха загрижени за чувствата на Маб. След час спорове Юън изглеждаше леко пребледнял и Фиона не се поколеба да използва скорошното му боледуване и раните му като оправдание да го отведе в спалнята им. Някои от братята му без съмнение щяха да дойдат да го търсят и тук, но щяха да са малко. Юън се отпусна бавно на леглото и се усмихна на Фиона.

— Имаш истинска дарба да управляваш семейството ми, когато се наложи.

— Ще имат два дни да изкажат мнението си — каза тя, подавайки му чаша със сайдер. — Жалко е, че не могат просто да се доверят на баща ти, че ще е добър съпруг, въпреки че и те смятат, че ако даде дума, ще я спази, но вината за това е изцяло на баща ти.

— Така е — съгласи се Юън и прие чашата. — Сега за пръв път признава открито, че не го е било грижа за съпругите му. Кара те да се зачудиш защо продължаваше да се жени.

— Първата му съпруга е била заради Скарглас. Останалите заради законните синове.

— Разбира се. Тъжно, но истина — Той се прозя. — По дяволите, не би трябвало да съм толкова изтощен.

— Не си толкова изтощен, колкото беше вчера или онзи ден. Вярвам, че изтощението е част от лечебния процес. Изискват се доста сили, за да се пребориш с треска или да излекуваш рани. А ти имаше и двете. — Тя взе празната чаша и я остави на масичката до леглото. — Почивай си, имам чувството, че през следващите дни ще имаш нужда от силата си.

— Ще си починеш ли с мен? — Усмихна се той и потупа мястото до себе си. — Има достатъчно място.

— Не, най-добре да започвам да раздавам заповеди и да правя планове за празника.

Той се засмя, докато тя излизаше, и след това отново се прозя. Чувстваше, че е нередно да почива посред бял ден, но щеше да го направи и смяташе да продължи да си почива всеки път, щом прецени, че има нужда. Искаше отново да прави любов с жена си, а това бе нещо, за което се изискваше да бъде силен. Ако трябваше, щеше да спи цели два дни, за да е напълно здрав за сватбата на баща си.

Сватбите изглежда караха жените да искат да бъдат ухажвани и той възнамеряваше да ухажва жена си. Смяташе да й говори неща преди, по време и след като правят любов. И смяташе да й сподели чувствата, които изпитваше към нея, а тогава може би и тя щеше да му сподели, че го обича.

Юън бе използвал времето, докато се лекуваше, за да се научи бавно как да споделя мислите си с жена си.

Фиона бе толкова очевидно доволна, че той се почувства леко засрамен, задето не го бе сторил по-рано. Сега възнамеряваше да й каже какво изпитва към нея. Дори мисълта за подобен разговор го караше да се чувства несигурен, но наградата, към която се целеше, бе на една ръка разстояние от него. Щом изискваше да се разкрие по този начин, то той щеше да стисне зъби и да го стори. Само се молеше надеждите и копнежите му да не са го накарали да види това, което всъщност не съществува, а именно, че Фиона не изпитва истински чувства към него.

* * *

— Сигурна ли си за това, Маб? — попита Фиона приятелката си, докато й помагаше да се облече за сватбата.

— Да — отвърна Маб. — Той се промени. Може би е заради възрастта, а може би затова, че е прогонил от ума и сърцето си цялата болка и гняв, но се промени. Сега е време аз да поема риска, че той може да удържи на думата си и да спре да се държи като свиня, която не може да види женски поли, без да ги повдигне.

Фиона се засмя.

— Да, макар, че спря да се държи така скоро след като пристигнах.

— Забелязах го. — Тя се усмихна на Фиона. — Освен това забелязах, че вече си по-спокойна и в мир със себе си.

— Така е. Юън също някак се промени. А откакто с баща му обявихте, че ще се венчаете, промяната е още по-очевидна. Може би най-после съм успяла да го спечеля. Понякога ми беше трудно да съм търпелива, но изглежда е имало ефект. О, Маб, откакто го спасих от лапите на Хю, той говори повече с мен, отколкото през всичките седмици на брака ни.

— Щастлива съм за теб, момичето ми. Това споделяне, особено от мъж като Юън, е много добър знак.

— Сега, само ако можеше да сподели чувствата си.

— Търпение, момиче — каза Маб и се засмя, когато Фиона извъртя очи. — С малки стъпки. Бракът е за цял живот. Какво са няколко месеца несигурност и усилен труд, за да го постигнеш, особено ако това ти осигури толкова велик дар като любовта на съпруга ти, щом тази любов ще е споделена?

Фиона кимна и осъзна, че Маб е била търпелива от години.

— Удивена съм, че никога не си се отказала от този стар глупак.

— Може би щях да го направя, ако дойдеше някой добър мъж и ми предложеше любов и брак. Но такъв не се появи. И след като нямаше какво да ме изкушава, беше лесно да чакам. Просто избутах любовта си към него в ъгъла на сърцето си и бавно станах приятелка на Фингал, другар, който не иска нищо и не му позволява да вземе това, което желае.

— Отказала си му?

— От мига, в който научих, че е женен. И щях да продължа да го правя, докато свещеника ни даде последно причастие. Правех го най-вече заради собственото си спокойствие, но онзи ден, в който осъзнахме, че Фингал говори с нас по различен начин, отколкото с останалите жени, се замислих над всичко това. Това е въпрос на уважение. Той просто не уважава останалите жени. Фингал оценява факта, че двете с теб му се опълчваме. Той никога не го осъзна, но през всичките тези години аз правих точно това, което е правилно и нужно, за да го спечеля. Ако жена му не беше студена в спалнята, бракът им можеше да бъде добър, тъй като тя беше силна и той изпитваше някаква привързаност към нея.

— Колко тъжно.

— Много тъжно. Особено след като аз не вярвам, че всичките тези момичета, които така свободно вдигат фустите си, са изпитвали топли чувства към него. Те просто са знаели как да накарат един мъж да мисли, че са.

Фиона отстъпи назад и огледа добре Маб.

— Изглеждаш много добре. Ще трябва да бъдеш твърда с Фингал, иначе ще те замъкне в спалнята в мига, в който свещеника изрече благословията си. — Тя се ухили, когато Маб се изчерви и се изкикоти като млада булка. — Не би искала да пропуснеш тържеството, за което се потруди толкова много.

— Не. Ако не друго, искам момчетата да се насладят на това да видят баща си и мен като съпруг и съпруга поне за малко, преди Фингал да започне да споделя леглото ми. Искам да имат време да го приемат.

— Да, така ще е най-добре.

— И ти изглеждаш много красива. Защо си мисля, че причината е различна от това, че се омъжвам?

— Защото имаш набито око. Инстинктите ти явно са по-развити от това да разбираш какво има в утробата на една жена. Облякла съм се така, че да прелъстя съпруга си — призна Фиона, докато галеше тъмночервената си рокля. — Освен това съм се облякла така, за да се почувствам красива и смела, тъй като тази нощ смятам да кажа на Юън какво изпитвам към него.

Очите на Маб се разшириха.

— Много смело и огромна стъпка за теб.

— Моля се тази стъпка да не ме отведе към дъното на пропастта — каза Фиона. — Той опитва толкова силно да ме направи част от живота си. Мога да го видя и да го почувствам. И все пак усещам някакво колебание. Може би е защото не е свикнал да споделя мислите и плановете си толкова свободно. А може би все още е някак несигурен спрямо мен. Е, тази нощ ще му покажа колко силно ме държи в хватката си и ще видим докъде ще ни отведе това. Ако не друго, вече не мога да продължа да сдържам думите си.

— Нечестно е, но открай време жените първи разголват душите и сърцата си.

Когато Фиона хвана ръката на Маб и двете тръгнаха да излизат от стаята, тя се съгласи с нея.

— Повече от нечестно е. Но все някой трябва да направи първата стъпка. И след като тази вечер трябва да му кажа и за детето, което нося, реших, че ще е най-добре да изрека всичките си тайни и да се свърши с това. Виждаш ли каква романтична глупачка съм? — Тя се засмя с Маб, докато двете влизаха в залата и Фиона се молеше скоро да открие спокойствието и радостта, които изпитваше Маб в този момент.

 

 

— Защо си толкова нервен? — попита Грегор, като седна на стола пред камината, за да наблюдава как Юън крачи напред-назад в спалнята си. — Не ти ще си този, който ще се жени днес.

Юън спря пред камината и се загледа в пламъците.

— В известен смисъл съм.

Грегор се намръщи, след което въздъхна и поклати глава.

— Не си казал на момичето, че я обичаш.

— Не е лесно човек да го стори.

— Не е ли? Просто отваряш уста и изричаш думите.

— Казва го мъжът, който никога не се е влюбвал в момиче. Може да си изпитвал похот към много жени, но никога не си обичал някоя.

— Подозирам, че някой ден и това ще се случи.

— Да, ще се случи, и когато този ден настъпи, обещавам ти, ще отвориш уста и тези думи ще откажат да излязат през нея заради буцата, която неочаквано е заседнала в гърлото ти. Може би ако жената, която обичаш, ти каже, че изпитва същото, ще ти бъде по-лесно. Но ако не е така, ако не си сигурен какво изпитва тя, тази буца ще продължава да блокира пътя на тези малки думи. Буца от чист страх. И нямам идея защо мога да кажа на теб какво изпитвам, но не и на нея — промърмори Юън.

— Може би, защото сме братя, свързани с кръв и обич, може би защото се познаваме през целия си живот, затова ти е по-лесно. — Грегор отпи глътка от чашата с подправено вино в ръката си. — Не съм сигурен, че ми харесва този разговор за страх. Не знаех, че влюбването включва и страх.

Юън скръсти ръце на гърдите си и се облегна на тежката каменна рамка на камината.

— Включва невероятно много неприятни емоции. Страх, несигурност, съмнения към собствената ни значимост…

— Достатъчно, моля те, или ще ме откажеш за цял живот от любовта и момичетата. Е, или поне от любовта. — Той се ухили, когато Юън се засмя, но след миг стана отново сериозен. — Тя те обича, Юън. Сигурен съм в това.

— Определено ми се иска и аз да съм толкова сигурен. Дори не знам, ако самата тя ми го каже, дали ще го повярвам, поне за известно време. Единственото, в което съм сигурен, е, че тя изпитва достатъчно чувства към мен, че да иска да е моя съпруга. Когато дойде да ме спаси в онзи ден, начинът, по който се грижеше за мен и за раните ми, ми даде надежда, че мога да спечеля място в сърцето й. Време е да поема риска и да се надявам тя да сдържа думите си, защото също като мен се чувства несигурна.

— Наистина я обичаш, нали?

— Мисля, че я обичам от самото начало, макар че се залъгвах, че е само похот. Едно много по-приемливо чувство за мъж. Опитах се да поддържам дистанция помежду ни, защото знаех, че тя може да ме завърже на възел и да плени душата ми. Но не се получи. Имам огромен късмет, че тя не е от типа жени, които биха използвали чувствата ми срещу мен, дори и най-малките.

— Не е — съгласи се Грегор, довърши питието си и се изправи. — Вярвам, че тя те обича. А дори и все още да не е така, с ухажването си ще я накараш да те обикне. Ти не видя как реагира, когато научи, че си пленен, колко изплашена беше всеки път, щом биваше наранен и как опитът ти да я държиш далеч от себе си я нараняваше. А почти всичките ти братя го видяха. И всички ние още от началото виждахме, че съюзът между вас ще е добър, много преди ти да разбереш какво ще ни донесе с брака ви.

— Е, не съм сигурен, че вярвам на всичко това, но определено ме окуражава.

— Ах, Юън, тя е просто едно дребно девойче.

— Тя е моето сърце и моето бъдеще — каза тихо Юън, игнорирайки удивеното изражение на лицето на Грегор. — Е, нека да отиваме и да видим как стария глупак се жени. Отново.

* * *

Фиона подсмръкна и изтри една сълза, когато Фингал целуна изчервената булка. Тя игнорира широката усмивка на Юън, докато той ги водеше към масата им. Изглежда мъжете никога не се разчувстваха на сватбите така, както се разчувстваха жените, и това беше техен недостатък.

Скоро празненството започна и тя бе доволна да види как всички се разбираха много добре. Храната бе изобилна и топла. Музиката бе приятна за слушане. И дори Питър бе чист, макар, че не й се искаше да си спомня за битката, с която бе постигната чистотата му. Как един толкова дребен мъж може да остави шестима грамадни Макфингал насинени и изпотени, тя не знаеше. Можеше да види Кирън, който се смееше с няколко по-малки момчета, и усети как сладка топлина изпълва сърцето й. Всичко изглеждаше перфектно и тя искаше да се наслади на момента.

— Старият глупак изглежда доста доволен от себе си — каза Юън, като повдигна ръката й, целувайки нежно кокалчетата на пръстите си.

— Доволен е — отвърна тя след бърз поглед към Фингал, който доволно спореше със Сигимор.

— Промяната в него е доста невероятна, нали?

— Наистина невероятна. Сега е само малко странен.

Тя се засмя.

— Маб ще му се отрази добре. Истината е, че тя му действа добре от години, истинска приятелка и компаньонка.

— След като се замислих малко над това, осъзнах същото. Тя винаги е била тук, за него и за всички нас, от деня, в който за пръв път дойде в Скарглас. Истината е, че тя беше за нас повече майка, отколкото всичките му съпруги. Мисля, че затова всички ние сме толкова загрижени за нея. Съдбата на жените на баща ни никога не е била добра и мисля, че се боим да не би и тя да изчезне скоро като останалите.

Фиона кимна.

— И аз имах това чувство. Но тя няма да отиде никъде и мисля, че баща ти вече откри своята половинка. Маб не е безполезната объркана глупачка, за която я мислят всички.

— О, не. Дори в най-лошите ситуации тя може да открие сърцето на проблема. И е изключително спокойна. Повечето от малките неща, които карат хората да говорят грозни думи по неин адрес, вече ги няма. Чудя се дали е защото най-после намери приятелка в твое лице, някой, с който да говори, с изключение на баща ми. Преди тя нямаше това.

— Може и да е така, но открих защо някои хора я смятат за странна и я отбягват.

Надявайки се той да не попита как е разбрала за специалната дарба на Маб, Фиона му разказа всичко.

— Да го крие е много трудно за нея.

— А ти не мислиш ли, че това е магия или нещо подобно?

— Не. Човек не може да е сроден с Мъри, без да вижда често подобни дарби, и заради това ги смятаме за малки дарове от Господ. В клана има много надарени хора. С Маб опитваме да измислим как може да използва дарбата си, без да плаши никой.

Юън кимна и се усмихна, когато Кирън дотича до тях и се настани до Фиона, почти сядайки в скута й.

— Наслаждаваш ли се на празника, Кирън?

— Да — заяви детето, тъпчейки в устата си малка кифличка. — Дядо ми даде баба.

— Да, така направи.

Кирън погледна към Фиона.

— Ти имаш ли си?

— Не, и се боя, че няма да ти дам нито дядо, нито баба. Имам само братя. Ще си имаш още няколко чичовци. И подозирам, че ще ги срещнеш много скоро.

— Дали ще ме харесат?

— На мига — каза тя, целуна го по челото и детето се изкикоти.

— А ще харесат ли баща ми?

— Разбира се.

— Не мига ли?

— Може би, но подозирам, че ще му го покажат след известно време. Той се ожени за мен без позволението им. Докато се опознаят, те ще го гледат намръщено. Това са мъжки работи. — Тя се засмя, когато Кирън се намръщи. — Да, точно така се мръщят мъжете.

— Много мъжко мръщене, синко — каза Юън, но погледна присмехулно към Фиона. — Мисля си, че ще трябва да следя отблизо на какво учиш момчето.

— Научиха ме на много неща — каза Кирън.

— Точно от това се боя — промърмори Юън и се ухили, когато Фиона му се намръщи, макар погледът й да блестеше развеселено. — Мислиш ли, че ще имам проблеми с братята ти?

— Ами, нищо сериозно. Беше ми позволено да си избера съпруг. Просто, макар да мисля, че Конър ще разбере защо сме се венчали, той ще бъде раздразнен, задето не му казахме толкова време къде се намирам.

— Раздразнен, а?

— Да, раздразнен. Няма за какво да се тревожиш. — Тя се намръщи, когато осъзна, че в залата е настанала гробна тишина. — Какво има?

— Мисля си, че всички мислят това, което мисля и аз.

— И какво е то?

— Че раздразнението изглежда доста обезпокоително.

Фиона осъзна, че всички, включително и Юън, гледат към вратата на залата и се напрегна. Погледна първо към Сигимор и широката му усмивка я накара да се напрегне повече. Бавно насочи поглед към мястото, към което гледаха всички останали. Трима от братята й стояха на прага, а около тях имаше няколко напрегнати Макфингал. Раздразнен определено не бе думата, с която можеше да се опише изражението на Конър, който бе насочил поглед към нея и Юън. Тя се зачуди кой ли от двамата си представя Конър, че кълца на малки кървави парченца.

— Би ли казала, че това е раздразненият му поглед? — попита тихо Юън.

— По-скоро бих казала убийствен, или дори кръвожаден. Просто ми се иска да зная кой от двама ни смята да убие първо.