Хана Хауъл
Шотландски воин (20)

Двадесета глава

— Здравей, татко.

Юън отвори внимателно очи, поглеждайки към малкото момче, стоящо до леглото му. Следващото, което осъзна бе, че лежи по корем, а гърба му вече не изгаря от болка. Спомените му за това как се бе оказал в леглото и кой се бе погрижил за раните му бяха много мъгляви. Инстинктите му казваха, че са изминали повече от няколко часа, след като се бяха върнали в Скарглас.

— Здравей, момче — каза той, а гърлото му бе толкова сухо, сякаш бе ял пясък.

— Вече не ме наричат момче. Имам си име.

В думите му имаше толкова радост и гордост, че Юън се усмихна.

— И как е името ти?

— Кирън Макфингал или Кирън Камерън. Сигимор и дядо все още спорят над това.

— И в двата случая звучи добре. Кой ти го даде?

— Новата ми майка. Тя дори повика свещеник, който да ме кръсти както е редно. Искаше ни се да си там, но ти все още беше болен.

— Да, бях болен, нали?

Кирън кимна.

— От дни и дни. Мама и Маб те караха да пиеш лекарства и слагаха лапи на гърба ти.

— Много мило от тяхна страна. Хм, Кирън, мислиш ли, че можеш да ми донесеш нещо за пиене?

— Аз ще го направя.

Юън погледна към съпругата си, когато тя се приближи към него с халба в ръка и приседна на ръба на леглото.

Изглеждаше спокойна, може би прекалено спокойна. Сега в докосването й липсваха каквито и да е чувствата, когато плъзна ръка под главата му и му помогна да отпие от студения сайдер.

Нямаше никакво съмнение, бе ядосана.

— Колко време бях болен? — попита той, когато приключи с питието си и тя се отдръпна от леглото му.

— Три дни — отвърна тя, заставайки до Кирън. — Мислех да те изчакам да се възстановиш, за да измислим име на сина ни и да го кръстим, но просто не можах да понеса да прекара още един ден, без да има име. И дори това се оказа мъчение. Баща ти му казал, че когато се възстановиш, ще проведем прилична церемония с празненства, където официално ще бъде представен на чичовците и братовчедите си, и името му ще бъде записано в Книгата.

— Ах, Книгата… — Той се усмихна на Кирън. — Много важно събитие. Една много голяма книга — промърмори той, мислейки си за огромния регистър, който води баща му и където записваше всичките си синове, както и техните синове, деня, в който са кръстени, имената на майките им и всякаква друга информация, до която можеше да се добере. Той бе вписал там и дъщерите си, макар че бяха само три измежду десетки момчета. — Доволен съм, че си се настанил, Кирън. Надявам се, че не си чакал церемонията, за да се запознаеш с останалите.

— Не. Но мисля, че трябва да се срещна с тях още веднъж — каза сериозно момчето. — Толкова са много, че не искам да забравя името на някой. Много е важно да знаеш името на един човек.

— Със сигурност е така. — Юън почувства изненадващо силна нужда да се облекчи. — Дали някой от братята ми е наблизо? Имам нужда от малко помощ.

— Да, ще отида да извикам някой — каза Кирън и изтича до вратата, отваряйки я широко. — Някой брат да дойде — изкрещя детето. — Баща ми трябва да се изпишка!

— О, боже мой — промърмори Юън, разкъсван между срама и желанието да се засмее, както се смееше Фиона, въпреки, че се опитваше да го скрие. — Вярвам, че се е приобщил добре.

— О, да — каза тя, смеейки се. — Заради последните три дни явно е решил, че точно това е помощта, от която имаш нужда. Чувам, че един от братята ти идва насам. Ще отида да ти донеса някаква храна.

— Само да не е каша — извика той след нея, когато тя сграбчи Кирън за ръка и побърза навън, подминавайки по пътя си смеещия се Грегор.

Юън просто го изгледа лошо, докато Грегор му помагаше да се погрижи за нуждите си. Беше доволен, че не се чувства толкова немощен, колкото се боеше, че ще бъде. Скоро нямаше да има нужда от подобна помощ. Сядайки на ръба на леглото, той изпита силно любопитство за това, което се бе случило през изминалите три дни.

— Постоянно имаше треска — каза му Грегор, сядайки на един стол до леглото. — За да ти попречим да се обърнеш и да легнеш на наранения си гръб, те държахме два дни завързан за леглото. Фиона направи доста меки въжета, с които да те завържем.

Въпреки, че се опита да го предотврати, Юън усети как се изчервява леко, но напълно игнорира любопитния поглед на Грегор.

— Много мило от нейна страна. А третият ден?

— Ти беше в безсъзнание заради отварите, с които те наливаха Фиона и Маб, за да те държат дълбоко заспал. Беше сериозно пострадал. Беше наложително да те държим по корем, за да могат раните на гърба ти да се затворят. — Грегор надникна към гърба на Юън. — Изглеждат доста добре. Подозирам, че ще ти се налага да лежиш по корем само още няколко дни. Не бяха достатъчно дълбоки, че да трябва да се шият, макар че Фиона бе леко разстроена, задето жената без съмнение ти е направила няколко нови белега.

— И както виждам, синът ми се е настанил удобно — каза той и се засмя, като си спомни как момчето бе извикало през вратата, и неудобството вече не засенчваше веселието му.

— Да, Фиона и баща ни не успяха да те дочакат да измислите заедно име на момчето. За пръв път не спореха, а бяха напълно единодушни, че това е престъпление, което трябва да бъде поправено на мига.

— Той изглежда доволен от избора им.

— Представя се на всеки, който срещне. И ако го наречеш „момче“ или „момко“, той веднага те поправя. Предполагам, че ще мине доста време, преди да позволи някой да се обръща по друг начин към него, освен с името му. Само заради това свое престъпление кучката трябваше да умре.

— Да, но ми се иска Фиона да не бе тази, която да я убие. Откакто дойде тук, ръцете й се покриха с кръв.

— И в двата случая бе въпрос на живот и смърт. Не видях никакви знаци, че се чувства зле, задето е убила Хелена. Истината е, че тя дори не е почувствала нужда да повърне след стореното.

— Да, сигурен съм, че не е.

— Тя искаше смъртта на тази жена от мига, в който те видя да висиш на стълба пред колибата. Мисля, че й се искаше да я убие още няколко пъти, особено след начина, по който се бе отнесла към сина ти.

— Към сина ни… — Изведнъж си спомни думите на Фиона и значението им. Приемане. — Детето я нарича своя майка.

Грегор кимна.

— Да, не бива да се тревожиш дали тя го приема, или не. Дори първия път, когато го видя, тя се отърси бързо от шока и го посрещна с добре дошъл. Татко също е добър с момчето. Странно е, но като го гледам с Кирън, започнах да си спомням някои неща с голяма яснота, и въпреки многото си недостатъци, той е един доста добър баща.

— Мислел си, че не е?

— Веднъж щом осъзнах колко е странен, не съм се замислял особено над поведението му. И все пак, у дома е много по-спокойно, когато той е… ами щастлив.

Юън кимна и погледна към вратата, а стомахът му изкъркори.

— Мислиш ли, че ще ми донесе каша?

— Само ако реши, че гневът й ще намалее, ако те накара да я изядеш. Гледай да измислиш някое много добро оправдание защо не си й казал за детето. Тя може да реши, че са глупави мъжки работи, както ги нарича, или че си я обидил, мислейки, че ще ти се ядоса и че няма да приеме момчето.

— Глупави мъжки работи? — промърмори Юън.

— Да. — Грегор се ухили. — Изглежда сестрата на Сигимор често използва този израз и той смята, че Фиона е придобила лошите навици на Илса. Фиона му казала, че нейната Джили също използвала често този израз, и че не само Илса е интелигентна жена.

— Тя спори със Сигимор? — Юън се ухили на представата как неговата малка, деликатна Фиона се кара с огромния Сигимор.

— Да, и баща ни намира това за много забавно. Той и Сигимор се джафкат при всеки удобен случай. Съюзът, който искаш, е стабилен, Юън. Татко прие тези Камерън, които проклина от толкова дълго време.

— Това е добре, но защо Камерън са все още тук?

— Сигимор казва, че след толкова много години, през които портите се затръшвали щом се появи на прага ни, сега смята да се запознае с всички нас. Казва, че ние не сме единствените, които са доволни от този съюз. Той не е във война с всичките си съседи, но те не са точно съюзници. Двамата с татко може да спорят, но го правят, защото им харесва. Ако всичко, което се говори за Сигимор, е истина, кланът му е също толкова странен, колкото и нашия. — Грегор погледна към вратата, която се отвори, и Фиона влезе, понесла табла с храна. — Ах, надеждите ти се оправдаха, братко — прошепна той. — Не е каша.

Грегор помогна на Фиона да постави таблата на малката масичка до леглото и си тръгна. Тя седна на стола до леглото, чакайки да види дали Юън ще има нужда от помощ с храната. Беше доволна, че той не е толкова слаб, колкото смяташе. Въпреки всичките уверения на Маб, че нито треската, нито раните му са сериозни, тя все пак се тревожеше. Сега просто можеше да се ядосва.

Веднага щом Юън се нахрани, тя му помогна да легне отново по корем. Когато опита да се отдалечи обаче, той сграбчи китката й, и я дръпна към себе си. Тя седна на леглото и го погледна, а гневът й леко намаля, когато той я погледна разкаяно.

— Не се тревожех, че няма да приемеш момчето — каза той. — Тревожех се за това какво ще изпиташ към мен, щом разбереш, че съм го създал.

Тя го погледна, мислейки си, че е подбрал доста добре думите си, щом толкова лесно успя да прогони гнева й с едно изречение.

— Било е преди осем години, Юън. Тогава съм била на единадесет или дванадесет. Тогава нашата Джили все още не е била дошла в Дайхладах и аз съм била отглеждана като още един от братята.

— Знам го сега, когато мисля ясно. Но тогава не мислех така. Не бях чувал и виждал тази жена от деня, в който ме преде в ръцете на Хю Грей, и изведнъж получавам писмо, че ми е родила син, и че детето е в колибата на стария Роби. Сигурен съм, че Грегор ти е казал всичко за това как мислихме, че е капан, но не бяхме сигурни. Един поглед ми бе достатъчен да разбера, че детето е мой син.

— На мен също.

— Ами, бях шокиран. А тогава… Господи, Фиона, да чуя, че не му е дала име и не го е кръстила. Хората го наричали „копеле“. — Той стегна хватката си около ръката й, когато тя вдигна сключените им ръце и целуна кокалчетата му. — Попита ме дали като дойдем в Скарглас, може да спи в крепостта. — Той кимна, когато я чу да ругае. — Ако само ми бе казала за него, можех да му спестя всичко това.

— Стореното, сторено. Кирън е много издръжливо момче. Има рани в сърцето му, които може никога да не успее да излекува, но той ще стане смел и такъв, каквито са всички деца на седем години, и щом осъзнае, че е приет, мисля, че ще е добре. Но вече знам защо беше толкова развълнуван за малкото легло в детската стая. Хелена се е отнасяла към детето си така, както би се отнесла към бездомно куче. Как може една майка да постъпи така?

— Не мога да отговоря на това, скъпа. Дори нямам отговор на въпроса защо не ти казах за него веднага щом научих. В ума ми се блъскаха толкова много неща. Дори се опитах да си спомня всички оправдания, които баща ми даваше на жените си за копелетата му.

— Ако направиш дете на друга жена, докато си женен за мен, няма нужда да търсиш оправдания, ще се изправиш пред битка и може би пред болезнена и бавна кастрация.

Той се ухили и я дръпна нежно към себе си, за да може да целуне нацупените й устни. Дори мисълта, че може да й е неверен, разпалваше гнева й, а това му доставяше истинско удоволствие.

Ревността може да не бе най-добрата емоция, но обикновено бе знак, че сърцето на жената е завладяно.

Когато се излекуваше достатъчно, че да може да прави отново любов с нея, щяха да проведат един сериозен разговор за това какво изпитват един към друг. Беше време да спре да гадае и да се бои от отговорите. Докато се възстановяваше, щеше да събира кураж и някои от действията й през последните дни му даваха надеждата, от която се нуждаеше.

— Бях объркан, Фиона. Нито повече, нито по-малко. В деня, в който Хю и Хелена ме заловиха, аз го водех към дома. — Той се намръщи леко. — Кирън знае ли какво се случи с майка му?

— Да, казах му. — Тя въздъхна. — Мислех да му кажа само част от истината, дори да го излъжа, но накрая му казах всичко. Това ще е история, която ще се разказва прекалено често, за да не я чуе, затова исках аз да му разкажа всичко. Той знае, че тя се е опитала да те убие. Само споменах за камшика и той вече бе наясно какво е сторила. Освен това разпозна, че тя е направила белезите по гърба ти.

— О, не, тя не е… — Той изруга, когато тя кимна.

— Белезите му не са дълбоки, затова или се лекува добре, или е бягал, или просто там е имало добри хора, които да я спрат. Той също така е имал Мери, която е обичал, и от това, което чух, тя също го е обичала. Изглежда той просто е оставил всичко зад себе си. Не я споменава.

— Знам, че ти е било трудно, но истината е за предпочитане. И може би детето просто не се интересува какво се е случило с нея.

— Тя никога не му е била истинска майка, нали?

— Не, не е. Но ти ще бъдеш, нали? Той вече те нарича така.

— Сам го реши. Казах му, че може да ми казва Фиона или ако иска да ме нарича майко, но той вече е наш син.

— Благодаря ти.

— За какво? Той просто е едно малко момченце, наранено малко момченце, а с теб не сме се познавали, когато си го създал. О, Юън, той приема дори най-малките жестове, които правим за него, като огромни подаръци, а това къса сърцето ми. Бях толкова доволна да го чуя да крещи през вратата като всяко друго малко момче, че дори не му се скарах заради думите, които използва. Най-трудното нещо ще бъде да не го разглезя. Това и да не го прегръщам всеки път, щом видя несигурност и страх в погледа му. Мисля, че ще измине доста време, преди да приеме напълно, че е добре дошъл в този дом. — Тя се прозя. — Извинявай.

Юън се плъзна леко настрани по леглото, внимателно лягайки на една страна и придърпвайки я към себе си.

— Пусни ме. — Той я прегърна силно, притискайки гърба й към гърдите си. — Юън, гърба ти — започна да протестира тя.

— Не лежа на него. И преди сме спали така и не съм се обръщал по гръб до сутринта. Без тези отвари, с които ти и Маб сте ме наливали, съм сигурен, че ако легнех по гръб, щях да се събудя на мига от болката и щях отново да легна по корем, без да се нараня повече.

Това беше истина, помисли си тя, докато затваряше очи. Тя много добре знаеше защо е толкова изтощена и много скоро щеше да й се наложи да му обясни. Прекалено много хора бяха започнали да забелязват завидния й апетит и навика й да се оттегля за дрямка следобед. Много скоро новината щеше да се разнесе и не й се искаше той да научи от клюките, че ще става баща… отново.

— Хелена беше много красива жена — промърмори тя.

— Само външно. Виждайки я отново, почувствах срам, че въобще съм я докоснал.

— Да, но ако не беше, Кирън нямаше да е тук.

— Така е, а това щеше да е загуба. — Той целуна косата й. — Имаше един миг, в който цялата й грозота се изписа на лицето й. Зачудих се как е могъл Господ да побере толкова зло под бледата й кожа. Мисля, че похотта ме е накарала да отида в леглото й, но се оправдавам, като си казвам, че тогава бях много млад.

— Хммм. Мисля, че не си бил чак толкова невнимателен. Наложило й се е тя да дойде при теб.

— Да, така е. Може би е останало малко акъл в глупавата ми мъжка глава.

Тя се изкикоти сънено.

— Да, може би.

— Все още не съм те смъмрил, задето пое такъв риск — каза той, плъзгайки ръка около едната й гърда и се усмихна, когато чу стона й.

— Е, може да ме мъмриш след няколко минути.

— Защо след няколко минути?

— Защото ще съм заспала и няма да ми се наложи да те слушам.

— Колко нахално момиче. Фиона, ти се изложи на риск.

— Както би сторил и ти за мен. А и опасността не бе особено голяма. Дори ти знаеш, че щяха да се поколебаят да ме убият просто така. Дори да бяха предположили коя съм в действителност, а шансовете за това бяха много малки, нямаше да ме убият на мига. А ние се нуждаехме само от няколко минути, за да отвлечем вниманието им, за да може мъжете ти и Сигимор да преминат през откритото пространство незабелязани. Може да не ти харесва, но трябва да признаеш, че планът беше много добър.

Той направи гримаса, осъзнавайки истината в думите й.

— Да, така е. И да, права си, не ми харесва.

— Но ги заблудих, нали?

— Да, заблуди ги, но да не си посмяла да сториш още веднъж нещо толкова опасно, защото ще те напердаша.

— Може да опиташ.

Да, определено можеше да опита, помисли си тя, докато се потапяше в сън. Щом му кажеше за детето, което носеше, нямаше да му трябва много време да осъзнае, че е била бременна по време на спасяването му. Грегор и Сигимор също щяха да се усетят. Предстоеше й да я мъмрят, докато ушите й зазвънят. Поставяйки ръка върху неговата, която почиваше на гърдата й, тя реши, че цената е малка, щом той си бе у дома в Скарглас, жив и мърморещ, а най-големите му врагове бяха мъртви и погребани.

Юън се усмихна, когато усети как тялото й се отпусна в съня. Тя изпитваше чувства към него. Нямаше никакво съмнение. Можеше да му отнеме известно време да ги превърне в любовта, от която имаше нужда, но сега можеше да види, че ще се случи.

Може би бе време да поговори с Грегор, реши той. Беше му неприятно, че ще иде при по-малкия си брат за съвет, но не бе тайна, че Грегор имаше много по-голям успех с жените, отколкото той. Беше дошло време да ухажва жена си и да превърне чувствата й в любов. Искаше тя да бъде свързана с него с тяло, сърце и ум, както той е свързан с нея. Грегор можеше да му помогне с тази невъзможност да говори красиви неща, на които се наслаждаваха жените.

Щеше да спре да страни от нея, макар че и преди това усилията му бяха жалки. Юън знаеше, че тя иска да бъде част от живота му, от целия му живот. Той бе опитал да бъде проницателен, но често усещаше раздразнението й, щом се поколебаеше дали да й каже нещо, дали да изговори мислите и чувства си и да сподели с нея плановете си за бъдещето. Фиона никога не се колебаеше да му казва такива неща и бе време той да отвърне на доверието й.

Звукът от отваряне на вратата привлече вниманието му от плановете да ухажва жена си и той погледна към Кирън, който пристъпи до леглото. Момчето погледна Фиона и Юън можеше да види копнежа в погледа му. Кирън искаше майка и Юън знаеше, че не би могъл да избере по-добра майка за момчето от Фиона. Тя щеше да бъде твърда и все пак нежна и щеше да знае как да излекува раните му. Заради начина, по който бе отгледан, тя щеше да го толерира за неща, за които повечето деца на неговата възраст биваха смъмряни.

— Болна ли е? — попита тихо Кирън с треперещ глас.

— Не — прошепна Юън, — просто си почива.

— Тя доста се стара да те излекува.

— Да, знам.

— Тъжен съм, че старата ми майка се е опитала да нарани теб и новата ми майка.

— Няма за какво да тъжиш. Не си го направил ти и не си я искал, нали?

Кирън бързо поклати глава.

— Затова не бива да мислиш, че трябва да се извиняваш за стореното от нея. Тя може да е била твоя майка, но бе голяма жена и сама правеше изборите си и взимаше решенията си.

— Това ми казаха и мама, и дядо.

— И са прави. Едно дете не бива да носи тежестта от греховете на родителите си.

— Но съм тъжен, че старата ми майка е накарала новата ми майка да я убие.

— Аз също, но е сторено и вече не може да бъде променено. Това е минало и трябва да бъде забравено.

Кирън кимна, прозя се и в последния момент си спомни, че трябва да сложи ръка пред устата си.

— Мисля, че и аз се чувствам малко изморен.

Юън сдържа усмивката си, чувствайки вълна от нежност. Детето гледаше към Фиона и леглото с копнеж. Съмняваше се, че момченцето наистина има нужда от почивка, а просто искаше за малко да се сгуши до новата си майка. Това бе нещо, което Юън напълно разбираше.

— Ами, ако внимаваш да не я събудиш, пред нея има достатъчно място, че да се сгушиш до нас.

Момчето побърза да го стори. Движеше се толкова внимателно и безшумно, че Юън с болка осъзна точно как е добил такива умения. В мига, в който Кирън легна до нея, тя промърмори сънено името му, обви ръка около кръста му и го придърпа по-близо до себе си. Тих звук на истинско блаженство се откъсна от момченцето и то внимателно се намести по-близо до Фиона.

Юън вдигна глава само колкото да погледне към Фиона и Кирън. През трите кратки дни, през които бе спал, тези двамата бяха изградили връзка, за която той се съмняваше, че някога ще успее да разбере. Дори в съня си Фиона разпозна малкото телце и го притисна защитнически към тялото си, както би направила всяка истинска майка с детето си.

Това бе бъдещето му, помисли си той. Тази жена, това дете и всички други деца, с които щеше да го благослови Фиона. Настани се отново и зарови лице в косата й, чувствайки парене в очите си, което бе решен да държи под контрол. През целия си живот, откакто бе разбрал, че мъжете и жените са създадени да бъдат двойка, той бе копнял за жена, която да нарече своя. Млад и глупав, бе мислил за кратко, че тази жена е Хелена. Докато Фиона не се появи в живота му и не му показа колко глупав е бил. Ето тук бе това, за което бе копнял, и той смяташе да стори всичко, което е нужно, за да го задържи.