Хана Хауъл
Шотландски воин (12)

Дванадесета глава

— В дома ми има проклета Камерън — мърмореше сър Фингал. — Никога не съм си и помислял, че този ден ще настъпи.

Фиона извъртя очи, докато сядаше срещу него на масата на леърда. Бе посрещнала сутринта с усмивка, със затоплено от любовта на Юън тяло и с вълчи апетит. След като се изкъпа, бе слязла долу в голямата зала, за да закуси. Дори гледката на бащата на Юън, седнал на масата, не развали настроението й. За нещастие мъжът бе решил да й говори и тя се зачуди колко ли време щеше да му трябва, за да развали деня й. През двете седмици, откакто бе съпруга на Юън, сър Фингал бе разкрил уменията си да я вбесява до крайност.

— Не съм Камерън — тя каза, може би за хиляден път. — Аз съм Макенрой. Камерън са само наши родственици по брак. — Тя напълни една купа с овесена каша и сипа отгоре тъмен мед.

— По брак вече си Макфингал.

— Добре. Аз съм Макфингал. От това излиза, че не съм Камерън, нали?

— Това, което си, е едно нахално момиче.

— Да, такава съм. — Тя започна да яде кашата си, разочарована от гледката, че сър Фингал очевидно не е приключил закуската си, и че поне за известно време ще й прави компания.

— Синът ми трябва да се отнася по-твърдо с теб. — Сър Фингал напълни голяма купа с каша и добави обилно количество мед. — Трябва да те научи на уважение и подчинение. Трябва да те постави на място.

— Ще се радвам да се пробва — промърмори тя.

Сър Фингал поклати глава, докато тъпчеше къс хляб в устата си.

— Е, поне има някаква полза от теб. Юън не се държи вече така, сякаш не знае за какво служат мъжките му части. Дори може да успееш да му родиш няколко сина, макар че изглеждаш прекалено дребна и кльощава. Освен това ми напомни защо се налага да си взема друга съпруга.

— Не си се оженил пак, защото все още си женен за жената, която е избягала от тук.

По объркания му поглед тя можеше да отгатне, че Фингал напълно е забравил за съпругата си.

— Оух, да, тя. Невярна уличница — измуча той. — Даде ми само един син, преди да ме предаде с тези проклети Грей.

Тъй като сър Фингал бе мъж, изневерявал на всичките си жени, да му посочи, че е лицемерен, нямаше да доведе до нищо добро, затова Фиона игнорира думите му.

— Още един син, а? Нямаш ли дъщери?

— Имам три. Омъжих една в клана Гудри и една в клана Кинард. Така мислех, че ще спечеля един-два съюзника, но момичетата бързо застанаха на страната на съпрузите си срещу собствения си баща. Една малка грешка и цялата ми усърдна работа отиде по дяволите. Третото момиче избяга при Грей. Жените винаги предават мъжа, дори това да е собственият им любящ баща. — Той подсмръкна и изглеждаше готов да заплаче.

Фиона изсумтя пренебрежително, тъй като бе убедена, че тази проява на емоции е измамна, и не бе изненадана, когато в следващия миг той я изгледа намръщено. Надяваше се съпрузите на дъщерите му да са по-добри, отколкото баща им. Освен това се съмняваше, че една малка грешка може да сложи край на съюз, сключен чрез брак. Тъй като бе сигурна, че сър Фингал няма да й каже истината, тя не си направи труда да пита каква е грешката. Но също така не се съмняваше, че с тези бракове Юън е опитал да поправи част от грешките на баща си.

За нещастие нямаше брак, сключен между Грей и Макфингал. Само прелъстяване или отвличане на жените от Макфингал.

— Защо Грей продължават да взимат жените ви? — попита тя.

— Те нямат много жени в клана си — отвърна Маб, сядайки до Фиона и сипвайки си купа с овесена каша. — И те имат много врагове. Един от враговете им влязъл в крепостта, когато почти всички мъже отсъствали, беше преди почти петнадесет години. Било е брутално. — Маб потръпна. — Убивали са млади и стари, мъже, жени и деца. Много малко са се спасили в онази нощ, и слава на бога, повечето били деца. Част от жените били отвлечени и, доколкото знам, никоя не се е върнала.

— Затова копелетата взимат всяко момиче, което се изпречи на пътя им — добави Фингал.

— Да — съгласи се Маб. — Доста обсебени са на тази тема.

Сър Фингал кимна и изгледа твърдо Фиона.

— Затова най-добре стой зад стените на крепостта. — Той се изправи и тръгна да излиза от залата. — Може да си само кокали и белези, но Грей не са особено придирчиви.

Фиона погледна след него, искайки й се да го настигне и да го срита.

— Този мъж може да накара едно момиче да иска да крещи и да си скуби косите — промърмори Фиона, след което забеляза, че Маб я гледа странно. — Да не би да имам каша между зъбите си?

Маб се усмихна и поклати глава.

— Не, просто си мисля, че старият леърд се привързва към теб по неговия си странен начин.

— Привързва? Постоянно ме гледа накриво, мъмри ме и ме обижда. Нима според теб това е привързаност?

— Той говори с теб, Фиона, почти така, както говори с момчетата си. Фингал не говори така на жените.

— Той говори на теб така, както говори на мен — каза Фиона, осъзнавайки, че вероятно Маб е права, и че наистина сър Фингал не говореше с жените така, както говореше с мъжете.

— Така е. Може би защото съм тук от много години и съм се грижила за него, когато се е наранявал. Но има разлика от това как говори на другите жени. Когато говори с тях, той или ги командва, или ги игнорира, или флиртува, опитвайки се да се напъха под полите им. Понякога си мисля, че дори не знае имената на повечето. Освен ако не иска нещо от тях. Тогава си ги спомня или ги нарича просто момиче или девойче.

— Не съм сигурна, че искам да разбера, че той е повече от мъжа, за който го смятам.

— Ще отнеме известно време да свикнем, но започвам да се чудя дали в стария глупак може да има поне грам човечност. Не много, но все пак грам. Той изпитва някакви чувства към синовете си.

— Не, видях как реагира, когато Саймън беше ранен. Той дори не мигна, когато помисли, че момчето е мъртво, нито какви са раните му, когато осъзна, че все още е жив.

— Разбира се, че не. Ти седеше там между всички мъже. Фингал не може да покаже чувства пред някое от момчетата си. Но ходеше при Саймън всеки ден, докато момчето се лекуваше, за да му разказва истории или да му чете. Освен това посещаваше и Юън, докато леърдът беше на легло. Замислих се назад в годините и осъзнах, че той е посещавал всяко от момчетата, когато е било болно или ранено. Освен това открих, че посещава и малките деца, както неговите, така и тези на синовете му. Той се грижи за всяко свое дете. Две от децата починаха и той посещава гробовете им всяка седмица.

Фиона бе леко шокирана. От чутото изглежда Фингал изпитваше някаква привързаност към децата, които създаваше така безразсъдно. Това обясняваше защо никой от синовете му не споделяше, че не го харесва, и това, че не таяха гняв или негодувание към него. Това значеше, че въпреки слабостите и странностите му, бе създал някаква връзка с децата си.

— Знае ли имената на всичките си деца? — попита Фиона.

Маб кимна.

— И имената, и възрастта им. Обаче невинаги е сигурен коя е майка им.

Това бе показателно, помисли си Фиона, и отпи глътка студен сайдер. Сър Фингал може да не беше много добър баща и да е бил ужасен леърд, но очевидно не е толкова лош, колкото бе смятала. Разбира се, фактът, че не помнеше коя жена е родила някое от децата му, не я изненадваше, тъй като съвпадаше с мнението, което си бе изградила за него. Мнението му за жените бе толкова ниско, че чак беше ужасяващо. И въпреки всичко, след това, което научи сега, тя бе сигурна, че от днес ще наблюдава Фингал много по-внимателно.

Мъж, който можеше да запомни имената и възрастта на толкова много деца, не можеше да е чак толкова лош, нали? Когато с Маб приключиха със закуската си, решиха, че денят е много хубав и подходящ за работа в градините. Фиона бе открила, че й доставя истинско удоволствие да работи в градината. И преди се бе грижила за градини с билки, но цветята й бяха много по-интересни. Беше странно да открие толкова прелестна градина в една толкова страховита крепост, особено такава, която е пълна с тъмни груби мъже, но те бяха позволили на Маб да прави каквото си пожелае. Маб бе създала истински рай, помисли си тя, докато вървеше измежду цветята и плевеше тревата.

Докато работеше, Фиона се чудеше какво да прави със съпруга си. Страстта, която споделяха, бе сладка и гореща. Наслаждаваха се ненаситно един на друг всяка нощ, а много често и всяка сутрин. Щеше да е много по-лесно, ако просто се задоволеше с това и не желаеше повече. Фиона подозираше, че има много съпруги, които биха паднали на колене и биха благодарили на господ, ако съпругът им ги задоволяваше така, както Юън задоволяваше нея. Изглеждаше егоистично да иска повече, но тя искаше.

Искаше любов, помисли си, докато изрязваше лозите на диво израсли орлови нокти. Тя обичаше Юън с цялото си същество и искаше той да й отвърне със същото. Каквато бе наивна, смяташе, че е достатъчно тя да го обича, за да реши и той да й отвърне със същото. Освен това вярваше, че има ли страст, значи има и любов. Това също бе наивно от нейна страна, тъй като бе всеизвестно, че мъжът може да изпитва страст към една жена, без да я обича, без дори да изпитва привързаност към нея. Беше й отнело две седмици да се осъзнае и да прогони глупавите си вярвания, но вече се бе случило.

Проблемът бе, че сега не знаеше какво да прави, и дори дали може да направи нещо. Той не се държеше студено с нея през деня, но все пак между тях имаше стена, която тя не можеше да пробие. Въпреки страстта, която споделяха, щом Юън напуснеше леглото им, се превръщаше в мъжа, който бе, преди да станат любовници.

Единственото, което вече не правеше, бе да бяга от нея или поне я избягваше умишлено. Но не я бе превърнал и в част от живота си. Все повече и повече тя чувстваше, че е само жената, която топли леглото му и която може да му даде законни деца. А това започваше да поражда някои много неприятни чувства в нея. Започваше да се чувства по-скоро като негова любовница, отколкото като негова съпруга. По някакъв начин трябваше да промени това, защото в противен случай щеше да нанесе рана на сърцето й, която с времето щеше да й носи само мъка и горчивина.

Гладът най-после я откъсна от мислите и от градината й. Маб я бе оставила по-рано, за да посети една жена в селото, която скоро трябваше да роди. Чувствайки се странно самотна, въпреки всичките хора около нея, Фиона се насочи към спалнята си, спирайки само за миг в кухнята, за да поръча да й подготвят вода за ваната. Истината бе, че й липсваше Нейтън да я следва по петите. И точно това бе повече от доказателство за ужасното състояние, в което се намираше брака й.

Когато ваната й бе готова, Фиона потъна в топлата вода, въздишайки доволно.

Изгубена в мислите си за Юън и брака им, тя бе работила малко по-дълго и по-усърдно в градината. Отпусна глава на ръба на ваната и остави горещата вода да облекчи схванатите мускули на тялото й. Затворила очи, тя сънено си пожела банята да можеше да успокои и болката в сърцето й.

 

 

Юън пристъпи прага на спалнята си и се закова на място, насочвайки поглед към Фиона, която бе заспала във ваната. Без да откъсва поглед от деликатните й форми, той затвори и заключи вратата. Той тъкмо се връщаше от едно бързо плуване в студените води на реката, където бе отишъл да отмие потта и праха, натрупани по тялото му след сутринта, прекарана в тренировки с мъжете му, и търсеше чиста риза, с която да се преоблече. Но ризата можеше да почака, реши той, заставайки до ваната.

Господи, тя бе истинска красавица, помисли си той, гледайки Фиона. Бяха женени от две седмици и все още усещаше стягане в стомаха всеки път, щом я видеше. През деня имаше прекалено много пъти, в които му се приискваше да я види, да говори с нея, да се увери, че все още е там, но с много усилия успяваше да потисне тази нужда. Да търчи след жена си като кутре след господарката си, не беше начинът, по който трябваше да се държи един мъж. Определено нямаше да покаже достойнство или въздържание. Ако я преследваше, за да прави любов с нея, всеки път щом му се приискаше, щеше да докаже, че не притежава никакъв контрол над себе си.

Това беше така, защото всичко бе прекалено ново за него, убеждаваше се той, докато коленичеше до ваната. Никога толкова красива жена не го бе посрещала с отворени обятия, нито бе изгаряла под докосването му. Хелена бе красива, но топлината й бе лъжа, а обятията й се бяха оказали капан. Докато вдигаше пешкира и сапуна, той осъзна, че не може повече да поставя под съмнение страстта на Фиона, но това само засили удивлението му.

Започна да я къпе, тръгвайки първо от малките й, много красиви крака. Юън се усмихна, когато на красивото й лице се появи гримаса и тя започна да си мърмори нещо. Приключи с краката й и вече миеше лявата й ръка, когато тя най-после отвори очи. Зачервеното й лице го накара да се изкикоти.

— Юън — възрази Фиона, — мога да се изкъпя и сама.

— Не, в момента се наслаждавам на всичко това — каза той и бавно започна да мие гърдите й. — Не бива да спиш във ваната, Фиона. Може да се удавиш. — Хвърляйки настрани пешкира, той насапуниса ръцете си и посвети цялото си внимание на гърдите й.

— Мисля, че вече са чисти — заяви Фиона и не се изненада да чуе как гласа й трепна, тъй като докосването му разпали желанието й. — Освен това мисля, че ти правиш малко повече от това само да ми помагаш да се изкъпя.

— Да, така е, но бъди мила със съпруга си и му позволи да довърши започнатото. Досега никога не съм помагал на някоя жена да се изкъпе.

Думите му накараха Фиона да преглътне протеста си срещу интимната ласка. Самата идея, че споделят нещо, което Юън не бе споделял с друга жена, бе прекалено изкусителна, че да устои. Прогонвайки неудобството, което изпитваше, желанието, което потискаше вътре в себе си, излезе на повърхността. Тогава той плъзна едната си насапунисана ръка между бедрата й и тя напълно изгуби способността си да мисли, отдавайки се свободно на удоволствието, което й носеше докосването му.

Все още треперейки от силата на освобождението си, Фиона погледна към съпруга си през гъстите си мигли. На лицето му отново се бе настанило онова самодоволно изражение, което тя започваше да вижда като предизвикателство. Освен това той изглеждаше изключително възбуден, доказателство, че не може да я докосне, без да възпламени собствената си страст. Само това я възпираше да прогони с плесници самодоволната физиономия от красивото му лице. Но сегашната ситуация й даваше възможност до някаква степен да си отмъсти.

Фиона се изправи бавно, наблюдавайки как Юън преглъща трудно. Тя му се усмихна сладко и му благодари, когато той побърза да я увие с голяма кърпа.

По някаква причина Юън не предприемаше нищо, за да задоволи очевидната си възбуда, но Фиона не го попита защо, тъй като подозираше, че отговорът или няма да й хареса, или няма да го разбере. Инстинктите й казваха, че той ограничава правенето им на любов само през нощта и понякога сутрин, преди да стане от леглото, с цел да постави дистанция помежду им. Съществуваше и възможността той да смята, че ако поиска от съпругата си да правят любов и през деня, може да я шокира. Фиона бе повече от готова да го изведе от тази заблуда. Преживяването във ваната бе вълнуващо и задоволително, но не можеше да се сравни с усещането на силното тяло на Юън, притиснато към нейното, свързвайки ги по най-интимният възможен начин. Без да прави усилия да прикрие тялото си, Фиона започна да се подсушава. Навеждайки се, извивайки тялото си и търкайки го с кърпата, тя се надяваше да съблазни Юън. Ако тежкото му дишане бе някаква индикация, то тя успяваше въпреки пълното й невежество и липса на опит при съблазняване.

Малко я изумяваше това, че се показва така разпуснато пред някой, но реши, че след двете страстни седмици с Юън вече не се чувства толкова притеснена от белезите си, колкото бе в началото.

— Фиона — каза Юън, опитвайки се да прикрие дрезгавостта на гласа си, — какво правиш?

— Подсушавам се — отвърна тя и го погледна, доволна да види, че е облечен само с бричовете си. Очевидно бе дошъл в стаята им да си вземе чиста риза, след като бе отмил праха от сутрешните тренировки в реката. — Възбуждам те — тя протегна ръка, плъзгайки я по ерекцията му. — И смятам, че се справям добре.

— Още е пладне.

Поглеждайки към малкия прозорец, през който се процеждаше слънчева светлина, Фиона му се усмихна, като започна да разкопчава бричовете му.

— Колко прозорливо от твоя страна, съпруже.

— Дамите не мислят за лудуване, докато навън е светло.

Въпреки думите си той не направи опит да я спре, затова Фиона смъкна надолу бричовете му.

— Ами, нашата Джили никога не ми е казвала за точно това правило. — Тя застана на колене, сваляйки ботушите и панталоните му. — Истината е, че тя и Конър никога не са се смущавали да лудуват посред бял ден.

Юън погледна надолу към Фиона, коленичила в краката му.

Това бе гледка, която прогони и малкото контрол, останал му, след като ръцете й го докоснаха. Той трепна, когато тя целуна вътрешната страна на бедрото му, докато ръцете й галеха краката му. Начинът, по който нежната й коса докосваше тялото му, накара кръвта му да кипне. Когато тя докосна с устни мъжествеността му, той простена от удоволствие и лек шок.

— Какво правиш? — попита той и в мига, в който го зададе, осъзна колко глупав е въпросът му, но просто не можеше да повярва, че деликатната му съпруга смята да стори нещо, за което той бе чувал, но никога не би посмял да поиска.

— Мисля, че е очевидно.

— Да, ако е същото, за което мисля аз… но не е възможно да знаеш за това.

— Нашата Джили ми е казвала почти всичко, което може да се случи между един мъж и една жена.

Тъй като думите й бяха придружени от целувки и леки близвания, на Юън му бе изключително трудно да държи ума си бистър, за да подържа разговора.

— Казала ти е за подобна интимност?

— Да. Братовчедките й са й споделяли много неща и Джили ми обясни, че с тези знания й е било много по-лесно от девица да се превърне в съпруга. Не ти ли харесва? — Тя реши, че протяжният му стон е много по-добър отговор, отколкото каквито и да е думи, и целуна белега, който минаваше толкова опасно близо до мъжествеността му. — Изключително съм щастлива, че са те спасили, преди враговете ти да успеят да изпълнят заканата си.

— Не може да си по-щастлива от мен.

— Нека се съгласим, че сме еднакво щастливи от този факт. Аз със сигурност оценявам, че не е наранен, и смятам, че е време да го възнаградя за доброто му отношение към мен.

Юън отвори уста, за да й каже, че тя е тази, която заслужава награда, задето го бе дарила със страстта си. Но думите му се превърнаха в задъхано стенание, когато тя го пое в устата й. Той потръпна и вплете пръсти в косата й, задържайки я на едно място, макар тя да нямаше никакви намерения да се отдръпне от него.

Въпреки всичките му усилия, въпреки годините, в които бе практикувал железен контрол над тялото си, Юън знаеше, че няма да издържи дълго на това прекрасно мъчение. Той я гледаше как го задоволява, докато не почувства, че краката му всеки момент ще го предадат. За миг се зачуди дали да не се остави в ръцете й до края, но бързо реши, че не смее да я изпробва. Тя може да имаше знанията, но не и практиката, с изключение на това, което бе научила от него, и по тази причина можеше да я накара да се поколебае отново да го дари с подобно блаженство.

Проклинайки тихо, той я подхвана под мишниците, вдигна я във въздуха и почти изтича към леглото. Метна я върху него и доволен чу дрезгавия й смях, докато се настаняваше отгоре й. Юън плъзна ръка между бедрата й и едва не извика от благодарност, когато откри, че е напълно готова за него.

Фактът, че тя се е възбудила само като му доставяше удоволствие, го докосна толкова дълбоко, че той предпочете да не се замисля над това точно сега. Целуна я силно, заравяйки се дълбоко в тялото й, решен да задържи остатъците от контрола си, докато тя не свърши първа. За негово облекчение и удивление, не й трябваше много време. В мига, в който почувства стройното тяло на Фиона да се стяга около него, той се отдаде на собствените си нужди, освобождавайки се в нея с вик на истинска наслада, който се сля перфектно с нейния.

Фиона се вкопчи в Юън, когато той се срина в обятията й. Цялото й тяло още трепереше от силата на освобождението й. Харесваше й, че и неговото трепери. Как бе възможно той да не вижда колко идеално си пасват, зачуди се тя, разсеяно прокарвайки пръсти през косата му. И дори в своя мъжки ум да не свързваше страстта с любовта, би трябвало поне да осъзнава, че споделят нещо уникално.

Може би трябва да отнеме известно време, помисли си тя, но вече започваше да става нетърпелива, и се боеше, че това нетърпение може да я подтикне да направи нещо, което щеше да го отблъсне, вместо да го привлече по-близо до нея.

Юън се поизправи, подпирайки се на лакти, за да я целуне леко по устните. Беше изумен и не бе сигурен какво трябва да направи или каже. Макар възбудата му бе стихнала, той се наслади още малко на усещането да е вътре в нея, преди да се отдръпне и да легне по гръб. Когато видя зачервените страни на Фиона и предпазливия й поглед, започна да се успокоява. И тя бе несигурна като него.

— Брат ти има ли представа на какви работи те учи жена му? — попита той и издиша облекчено, когато след кратко колебание тя му се усмихна.

— Казвала ми е много неща — отвърна Фиона — и ако Конър знае за тях, то не ги е споменавал пред мен. Имаш ли нещо против жена ти да знае някои такива неща?

— Ако възразя, ти ще спреш да ги правиш, а аз не съм чак толкова голям глупак. — Целуна я отново и стана от леглото. — Може би имам нужда от няколко урока — каза той и й намигна, преди да започне да се облича. — Смятам, че имам няколко погрешни представи за това, какво трябва да прави една съпруга и какво не.

— Не може да имаш по-странни представи от тези, които имаше брат ми навремето. — Фиона се изплъзна от леглото и забързано започна да се облича, леко притеснена от голотата си. — През голяма част от живота ни онзи предател чичо ни е пълнил главата му с лъжи, мъж отговорен за смъртта на цялото си семейство, който поддържаше враждата жива, за да се избиваме пред него, и който дори опита да убие Джили. — Виждайки любопитството, изписано на лицето на Юън, тя му разказа всичко за предателството на чичо й, докато се обличаха.

— Трябваше нашата Джили да пристигне в Дайхладах, за да разкрие коварството му.

Юън бе толкова шокиран от историята й, че безмълвно нахлузи ботушите си и отиде при нея, за да хване ръката й. Мисълта за стореното от чичо й, как е могъл да доведе до смъртта на цялото семейство на брат си, ако Конър не е бил достатъчно упорит и смел, за да не го допусне, вледени кръвта му. Знаеше, че тази история го трогна дълбоко, тъй като за един кратък миг той си помисли какъв ли би бил животът му без Фиона. Юън се радваше, че никога не й показа първоначалните си подозрения. След всичко, което бе изстрадала, вярваше, че съмненията му биха я наранили дълбоко.

— Той вече е мъртъв — каза й той, инстинктивно опитвайки да потуши страха, който бе доловил в гласа й, докато разказваше историята.

— Да, убит от курвата на брат ми. — Тя се опита да не гледа на прегръдката му като повече от това, което е в действителност, а именно утеха за болката и страха, които й бяха донесли старите спомени.

— Брат ти е задържал курвата си наблизо, след като се е оженил?

Шокът на лицето на Юън й допадна изключително много. Тя може да опознаваше твърде бавно съпруга си и чувствата му, но можеше да разчита напълно на верността му, затова побърза да му разясни.

— И да, и не. Тя остана наблизо, но не се върна в леглото му. Беше обесена, след като Джили доказа, че не Конър е убил чичо ни, а тя.

— Такава подкрепа от съпругата е нещо много хубаво — каза Юън, хвана ръката й и тръгна да излиза от спалнята им. — Това е неин дълг, но е много по-сладко, когато го прави по своя воля. Това значи, че му вярва и по всички други начини.

И това, реши Фиона, докато слизаха към голямата зала, вероятно щеше да бъде единствения комплимент, който ще получи. Когато той завърши думите си с леко стисване на ръката си, накара сърцето й да трепне от удоволствие, карайки я да поклати глава. Щеше да й е трудно да преведе съпруга си по пътя, по който искаше той да върви, ако можеше да я зарадва с такава лекота.

За нещастие не можеше да укроти сърцето си, както не можеше да потуши страстта си към него. Целта й бе да спечели сърцето му, но очевидно, за да го постигне, щеше да й се наложи да измисли много добър план.