Хана Хауъл
Шотландски воин (22)

Двадесет и втора глава

— Фиона!

— Аз съм първа, както изглежда — каза тя, потъвайки по малко в стола си с всяка стъпка, която правеха към тях Конър, Дърмот и Антъни, а Джилиан и Илса бързаха след тях.

Юън се изправи, когато семейството на Фиона се приближи. Въпреки тъмния гневен поглед на лицето на Конър, Юън почувства нещо различно, усети как съмненията му изчезват напълно.

Конър Макенрой бе грамаден, рус и целият покрит с белези. Той бе твърд мъж, мъж, който се е бил и е оцелял след много битки. Той бе от типа мъже, които Юън можеше да разбере и лесно можеше да разпознае, тъй като си приличаха по толкова много начини.

Наложи му се да се прибори с инстинкта да каже на ръмжащия мъж да изчака за миг, защото искаше веднага да говори с Фиона. Всичките му тревоги за белезите му и за сериозното му държание изчезнаха. Юън знаеше без никакви съмнения, че това няма никакво значение за Фиона. Истината бе, че тя може би най-лесно от всички жени би могла да приеме всичко това. Тя бе израснала около такива мъже.

Колкото се може по-спокойно, имайки предвид, че се изправя пред мъж, който едва устоява на желанието да го пребие, Юън изпълни представянето и предложи на семейството на Фиона да седнат.

— Празнуваме сватбата на баща ми — каза той, заемайки отново мястото си, и погледна към Конър през масата.

— Говорейки за брак… — започна Конър.

— Толкова е хубаво да те видя — каза Фиона и срещна твърдия поглед на Конър със сладка усмивка. — Боях се, че ще минат месеци, преди да успееш да дойдеш.

— Момиче, тези игрички не ми минават. Смятам да говоря със съпруга ти. След това смятам да си поприказвам с теб за безразсъдните момичета, които яздят сами своенравни коне, докато от всеки ъгъл може да изскочи лудия им преследвач.

— Не можеш да ме поучаваш, Конър. Вече съм омъжена жена. Само Юън може да ме поучава.

— Не си омъжена жена, докато аз не го кажа.

Фиона премигна при тези думи, които сметна за напълно нелепи. След това тя погледна към Джили, която бе забила поглед в Юън. Тъкмо когато обмисляше да попита Джили какво е видяла, жената се обърна към нея и се усмихна широко. Когато съпругата на брат й й намигна, Фиона почувства как сърцето й трепна щастливо.

— Сега си седни и мълчи — нареди Конър, игнорирайки смръщените погледи на съпругата си и Илса, — докато аз и този глупак си поговорим.

Фиона имаше намерение да спори с него, но Юън улови ръката й и я стисна леко. Засега щеше да остави нещата в неговите ръце. Беше причинила много тревоги на брат си с прибързаните си действия и доста време не го бе уведомила, че е в безопасност. Той имаше право да се гневи, но тя нямаше да му позволи да се заяжда дълго време с Юън.

— Прочетох писмото ти и бих могъл да те сметна за добър избор за сестра ми — каза Конър, насочил погледа си към Юън.

— Благодаря ти — промърмори Юън. — Беше невъзможно да ти изпратя по-рано вест.

— Така обясняваш, но ние нямахме никакви проблеми да стигнем дотук.

— Ситуацията наоколо се промени, откакто ти писахме. Най-големият ни враг сега е мъртъв и с клана му вече сме в мир. Новият леърд на клана Грей е изтощен от тази вражда също като нас. Те бяха тези, които правеха всяко пътуване от тук до Дайхладах и обратно изключително опасно.

— След като сестра ми е твоя заложница и е била тук без никакви роднини, които да одобрят брака ви или да я защитят да не бъде насилена да се омъжи, мога да сложа край на това.

Кръвта във вените на Юън се вледени, но преди да успее да каже каквото и да е било, едно тихо гласче от неговата страна се обади.

— Няма да взимате майка ми.

Юън погледна надолу и видя Кирън да се мръщи много мъжки на Конър и почти се усмихна, въпреки страха, който бяха породили думите на Конър.

— Не, Кирън, няма.

— Това все още не е решено. — Конър погледна към Кирън. — И тъй като знам, че това дете не може да е на Фиона, мога ли да попитам защо той я нарича своя майка?

— Защото той е мой син, а тя е моя съпруга.

— Да — каза Кирън, — и тя ще остане тук, иначе ще стана много зъл.

— Мълчи, Кирън — каза Фиона, прегръщайки момченцето до себе си. — Всичко ще е наред. Остави мъжете да говорят, а ако те кажат някакви глупави мъжки работи, по-късно ще ги поправим.

— Колко мило от твоя страна, Фиона — промърмори Конър.

— Аз съм търпелива — заяви тя и не скри раздразнението си от погледа на Конър. — Аз съм съпруга и майка и е важно да се науча да бъда търпелива. Освен това открих, че търпението е много полезно, щом се занимавам с мъжете. — Искра веселие блесна в погледа на брат й, но тя не бе готова все още да се успокои.

— Търпение? Не знаех, че дори знаеш значението на тази дума. — Конър погледна отново към Юън. — Всичко това никак не ме зарадва. Не познавам нито теб, нито клана ти, но чух неща, които никак не ме карат да се чувствам спокоен за този брак. Истории за убийци и магьосници, факта, че сте във война с почти всеки клан на два дни езда от тук, и че сте ядосали Камерън, като сте се нарекли Макфингал.

— Възразявам срещу тази клевета — заяви кротко Сигимор.

Конър игнорира думите на Сигимор, макар че устните му се извиха леко.

— Тя е богата награда и се чудя дали е открадната, или дадена.

— По малко и от двете — смело заяви Юън.

— Дори ако добавим малко принуда към останалите проблеми с този брак, и ще имам достатъчно основание да поискам разтрогването му.

— Не те съветвам да пробваш.

— Достатъчно — сопна се Фиона. — Това е сватбено тържество. Сър Фингал току-що се ожени за Маб.

— От това, което чух, сватбените тържества на сър Фингал са нещо често срещано — промърмори Конър.

Фиона игнорира това.

— Няма да позволя мъжките ви простотии да провалят празника. — Бе доволна да види, че Илса и Джилиан кимнаха. — Бракът ми с Юън не беше по принуда. — Когато Юън понечи да каже нещо, тя сложи ръка на устата му. — Не беше. Няма да говорим за разтрогване. Ти може да си способен да го направиш, но аз няма да го позволя.

— Не?

— Не. Той е мой съпруг, аз го обичам и ще си имаме дете. — Почувства как тялото на Юън потрепна под ръката й. — Смятам, че това урежда въпроса. Затова нека посещението ви да бъде приятно, опознайте се и… — Тя изписка, когато Юън неочаквано се изправи, вдигна я на ръце и се насочи към вратата.

— Юън — започна да протестира тя, изчервявайки се под ухилените физиономии и виковете, насочени към тях.

— Замълчи — нареди той с дрезгав глас, — просто замълчи за момент.

След като братята й не го преследваха с извадени мечове, Фиона реши да замълчи. Бърз поглед през рамото й й разкри, че братята й до един са се ухилили. Фиона стана подозрителна на мига. Тя се зачуди дали Конър не се е опитал да притисне Юън да й се обясни в любов. Ако бе така, значи се бе провалил, тъй като тя бе тази, която бе проговорила, казвайки на Конър това, което той вече знаеше.

Тя бе описала много ясно чувствата си към Юън в писмото, което му бе написала. Тогава погледна към напрегнатото изражение на съпруга си и се зачуди дали Конър наистина се е провалил. Той определено бе предизвикал реакция в Юън. Фиона запази мълчание, чудейки се дали скоро ще научи точно каква е реакцията, която очевидно бе доставила голямо удоволствие на Конър.

 

 

— Много добре изиграно — каза Сигимор, усмихвайки се на Конър.

— Благодаря — каза Конър и напълни чинията си с храна. — Надявах се да чуя някакви думи от глупака, но и това беше добро.

— Синът ми е влюбен в момичето — каза сър Фингал.

— Така изглежда — съгласи се Конър, — но трябва да простите на брата, който бе по-скоро родител за нея, за това, че иска да се убеди, че е щастлива. От това, което прочетох в писмото й, той все още не се е справил напълно с този въпрос. — Той намигна на Джилиан. — Понякога мъжът трябва да се окаже с притиснат до стената гръб, за да види нещата по-ясно.

— Това значи ли, че няма да се опитате да вземете майка ми? — попита Кирън, сядайки на стола на Фиона.

— Няма — отвърна Конър. — Смятам, че баща ти ще се бие за нея.

— Да. Аз също. Значи вие сте ми чичовци?

— Да, макар че, както изглежда, имаш доста.

— Никога не са достатъчно.

— Точно това е истината, Кирън — каза Фингал, а след това се намръщи към Макенрой. — Предполагам, че и вие ще искате да останете тук за известно време.

— Поне докато имам възможността да се видя със сестра си — каза Конър и се ухили, вдигайки халбата си с ейл, предлагайки малък тост. — Вярвам, че ще мине известно време, докато това се случи. Начинът, по който изглеждаше онзи глупак, докато я изнасяше оттук, ми подсказва, че няма да се върнат при нас тази вечер.

— Крайно време беше — каза Маб и се изчерви, когато всички се разсмяха.

 

 

Фиона се озова гола върху леглото на Юън, преди дори да успее да измисли какво да каже. Тя бързо се разсея от всякакви мисли за разговор, когато той забързано свали дрехите си и се присъедини към нея в леглото. Той правеше любов с нея почти като обезумял и устните му не оставиха нито част от нея недокосната. Тя се почувства почетена въпреки свирепостта, която изпълваше тялото му. Двамата достигнаха едновременно до върха и виковете им на удоволствие се сляха в хармония, която тя намери за прекрасна.

Юън потърка лице в гърдите й, докато се опитваше да се съвземе от лудостта, която го бе обзела.

В мига, в който тя бе казала, че го обича, пред всички събрали се в голямата зала, тялото му изкрещя от силната нужда да прави любов с нея. Тя бе негова, напълно негова, и носеше детето му. Той постави трепереща ръка на корема й.

— Сигурна ли си? — попита той.

— Да — отвърна тя и преплете пръсти в косата му, молейки се новината за детето им да не е единствената причина за държанието му. — Знам от известно време, но исках да съм сигурна, че бебето се е настанило добре в утробата ми. Маб смята, че е. Доволен ли си?

— Господи, разбира се, че съм доволен, но също така съм леко изплашен. — Той нежно прокара ръка по бедрото й. — Ти си толкова мъничка.

— Конър казва, че изглеждам точно като майка ми, а тя е родила шест силни бебета, без да има никакви проблеми. Маб също смята, че няма да имам проблеми.

— Искам бебето, но теб желая повече.

— Наистина ли, Юън?

Той я погледна и се повдигна на лакти, лягайки леко встрани до нея.

— Да, скъпа. — Той я целуна и прошепна: — Кажи го отново.

— Обичам те.

Юън притисна челото си към нейното и затвори очи заради силните емоции, които изпълваха тялото му.

— От много време се надявах, че може да ме обикнеш. Някой ден. Ако се опитам да те ухажвам и да те направя щастлива.

— Ти ме правиш щастлива.

— Не напълно, Фиона. — Той легна по гръб и я настани на гърдите си. — Мога да го видя. Братята ми го виждат. Опитах толкова силно да те държа настрани от мен. Бях страхливец, боях се, че изпитвам повече от страст към теб. Веднъж бях опитал това и не исках отново да почувствам болката от предателството.

— Аз не съм като Хелена — сопна му се тя.

Той се ухили и целуна главата й.

— Не, не си, но прости на този глупав мъж за страховете му. Почти от самото начало знаех, че не приличаш нито грам на Хелена. И може би там беше проблемът.

— Какво имаш предвид?

— Аз съм идиот. — Той се засмя, когато тя се изкикоти тихо, а топлият й дъх помилва гърдите му. — Знаех, че те желая повече, отколкото някога съм желал нея. Освен това много бързо осъзнах, че ти би могла да ме нараниш много по-силно, отколкото ме бе наранила или би могла да ме нарани тя — добави той тихо.

— Не бих те наранила, Юън. Не и умишлено. — Тя го прегърна силно и целуна гърдите му.

— Знам го. И това осъзнах преди седмици. И тогава започнах да планирам как да те ухажвам, как да спечеля сърцето ти.

— Държиш сърцето ми в ръцете си почти от самото начало.

— Но нямаше как да съм сигурен. Аз съм тъмен, покрит с белези мъж.

— Аз мисля, че си красив.

— Е, ами можем да обсъдим лошото ти зрение по-късно. — Реши, че обича звука на смеха й. — Ти си красива, любов моя. И лицето, и сърцето ти са красиви. Просто не разбирах как може да ме желаеш. Винаги съм леко удивен от начина, по който гориш в обятията ми. Тогава започнах малко по малко да вярвам, че може би мъничко държиш на мен, и ако Господ бъде милостив, един ден бих могъл да спечеля любовта ти. Виждаш ли, налагаше се да спечеля любовта ти, защото ти вече бе спечелила моята. — Той почувства сълзите й по гърдите си, хвана нежно брадичката й и обърна лицето си към нея. — Нима това те кара да плачеш?

Фиона го целуна, обви ръце около тила му и притисна лице към гърлото му.

— От щастие. От облекчение. От пълно, заслепяващо щастие. Кога разбра, че ме обичаш?

— Когато Мензайъс те отвлече. Може да не го наричах любов, не си спомням, но знаех, че за мен не съществува нищо в бъдещето, ако те изгубя. Тъкмо започнах да мисля как бих могъл да те ухажвам. Тогава се появи Кирън и се изплаших, че бих могъл да те загубя. Но ти дойде да ме спасиш и осъзнах, че вероятно те е грижа за мен повече, отколкото бях осъзнал и започнах да събирам куража си, за да ти призная чувствата си. Смятах да го направя тази вечер след празненството. — Той помилва бузата й, когато тя надигна глава, за да го погледне.

— Аз също планирах тази вечер да ти кажа, че те обичам. И след това да ти призная за бебето.

— Защо не ми каза още в началото, щом си заподозряла, че носиш бебе? Наистина ли беше само, за да си сигурна?

— И да, и не. Исках да съм сигурна, но също така исках да имам време да опитам да те накарам да ме заобичаш, преди да узнаеш, че съм бременна. Ако знаеше за детето и все още не знаех какво изпитваш към мен, се боях, че ще полудея, докато обмислям всяка твоя дума и всяко действие, чудейки се дали те е грижа за мен самата, или защото съм жената, която носи детето ти. — Тя целуна брадичката му и прошепна: — Все още не си казал думите, Юън.

— Обичам те — изрече той срещу устните й и я целуна с цялата страст, която изпитваше. — Ти си моето сърце, моето бъдеще. Знам, че не умея да говоря красиво… — Той спря да говори, когато тя потърка устни в неговите, карайки го да замълчи.

— Нямам нужда от красиви думи. Не искам ласкателства, поеми, песни или подаръци. Просто имам нужда от време на време да ми казваш, че ме обичаш.

— Това няма никак да е трудно, ако и ти също го правиш. Странно е, но мислех, че чувствата ми са слабост, но вече не го вярвам. Знаейки, че ме обичаш, по някакъв странен начин се чувствам по-силен и цялостен.

— Сякаш част от теб най-после е на мястото, на което принадлежи — каза тя. — В мига, в който те видях, знаех, че има нещо специално в теб. Не след дълго осъзнах, че ти си този, който съм чакала през целия си живот. Когато ме целуна в бараката с билките, знаех, че ти си моята половинка, и бях решена да те накарам да го видиш. — Тя въздъхна драматично. — Не осъзнавах, че ще ти отнеме толкова време да разбереш истината.

Той се усмихна на начина, по който тя се шегуваше с него, но бе дълбоко трогнат от думите й. Щеше да му трябва известно време да приеме, че тази красива, страстна жена го обича и смята, че е красив и е нейната половинка. Налагаше се човек да свикне с подобни дарове на съдбата.

Нежно я положи по гръб и започна да прави любов с нея, шепнейки любовта си срещу всяка част от тялото й. Тя отвръщаше на всяка негова ласка с любов, на всяка негова дума и докосване. Когато той сля телата им, погледна в очите й и бе покорен от това, което видя в тях.

— Обичам те — каза той, откривайки, че с всеки изминал път ставаше все по-лесно да й го казва.

— И аз те обичам. — Изведнъж тя се усмихна, сграбчи бедрата му и го притисна към себе си. — И ще те обичам много повече, ако започнеш да се движиш.

Юън се засмя и изпълни желанието й. Скоро, въпреки намерението му да удължи удоволствието, те отново достигнаха заедно до висините. Той легна по гръб, настанявайки я върху себе си, а телата им все още бяха съединени, докато се опитваше да си поеме дъх.

— Точно това трябваше да ми покаже, че те обичам, че ти ме обичаш — каза той. — Трябваше да осъзная, че такова удоволствие не би могло да е възможно без истински дълбоки чувства. Никога преди не съм изпитвал такова удовлетворение. — Той целуна леко устните й, когато тя понечи да проговори. — Не, дори с нея. Към нея изпитвах само похот, малко суета и гордост. Не съм бил с много жени, тъй като се боях да не стана като баща си. Точно затова беше толкова голямо изпитание, че събуждаш звяра в мен, страстта и огъня, които смятах, че държа под строг контрол.

Фиона седна в него, извивайки се леко, когато усети, че той отново става твърд, докато все още е в нея.

— Харесвам този звяр.

— Аз също започвам да го харесвам. — Той прокара ръка по ребрата и гърдите й. — Смятах, че той е тъмната част от мен, нещо, което трябва да бъде оковано, и все пак мисля, че заради него успях да се влюбя в теб. Той отказа да остане мирен, отказа да се подаде на натиска, който упражнявах върху него. Надигаше се винаги, когато ти минеше покрай мен.

— Чувствах се малко дива всеки път щом те погледнех.

— Това звучи интригуващо. — Той плъзна ръка надолу по все още плоския й корем. — Боя се от тази част от мен, Фиона. Боя се, че може да ме превърне в безразсъден мъж като баща ми. И все пак, след като той се промени толкова, започнах да осъзнавам, че не похотта или лудостта са неговият проблем. Започнах да осъзнавам, че моята похот се събужда единствено, когато ти си около мен, и това не е просто един подивял звяр, а частта от мен, която те обича.

— И да се надяваме, че ще продължи да се събужда единствено заради мен — предупреди го тя, докосвайки леко брадичката му с юмрук.

— Никоя друга, освен теб, моя Фиона-с-десетте-ножа.

— А аз никога няма да желая друг, освен теб, мой тъмен воине.

— Ако продължиш да се извиваш така, този тъмен воински звяр ще се надигне отново.

— Точно това е целта ми.

Той се засмя и я придърпа в прегръдките си.

— Обичам те, моя сладка Фиона.

— Завинаги.