Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Макенрой (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Highland Warrior, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 86 гласа)

Информация

Форматиране
ganinka (2016)

Редактор: desi7y, ganinka, 2016

История

  1. — Добавяне

Пета глава

Звукът от отварянето на вратата накара Фиона да скочи на крака. Бе едновременно подразнена и облекчена, че я бяха заключили в стаята на Саймън. Пред камината бяха сложили сламеник и дори бяха уважили искането й да й бъде подготвена баня, а в ъгъла бяха сложили дървен параван, който да й осигури малко уединение. Донесоха й чисти дрехи и Фиона реши, че изглежда много добре в хубавата, направена от мека вълна рокля, която бе толкова синя на цвят, че идеално подхождаше на очите й.

Маб се бе оттеглила, за да бъде със сина си, Саймън бе прекарал спокойно нощта и тя също бе спала добре. Нямаше никаква причина да се чувства подразнена, тъй като досега я третираха много добре за заложница. Отвратена от себе си, тя трябваше да признае, че е подразнена от липсата на дори една дума от похитителя й. Това само по себе си значеше, че той е липсвал, и тя прокле собствената си слабост.

Грегор влезе в стаята, следван от Маб, и се усмихна на Фиона.

— Изчистила си много добре, девойко.

Похвалата му я накара да се изчерви.

— Благодаря ти.

— Момчето изгаря ли? — попита той, пристъпвайки напред, за да види Саймън.

— Няма и следа от треска — каза Маб, след като остави подноса с вода и бульон на малката масичка до леглото и докосна челото и бузите на Саймън.

— Прекара леко нощта. — Фиона застана на няколко крачки от леглото и се усмихна на Саймън, който се изчерви, щом Маб дръпна надолу одеялото, за да разгледа превързаните рани.

— Раните изглеждаха чисти, когато ги видях сутринта и ги намазах с мехлем. Изглеждат ли ти чисти, Маб?

Нежно отмествайки превръзките настрани, колкото да погледне към раните, Маб кимна.

— Много чисти. Трябва да ми кажете какъв е този мехлем, защото изглежда, че върши много добре работата си. — Тя издърпа нагоре завивката и с помощта на Грегор помогна на момчето да се изправи в седнала позиция, облегнат на възглавниците.

— Донесох ти вода и малко сайдер, момче. Не ми харесва тази физиономия. Знаеш, че не бива да ядеш тежка храна, докато не се оправиш. — Тя погледна Фиона. — Ден или два, нали?

— Да. Днес само бульон, а ако не развие инфекция или треска, утре ще му дадем нещо по-питателно за закуска. Раните не са много дълбоки.

— Само драскотини — каза Саймън. — Ще съм вън от това легло много скоро.

— Докато аз и Маб не кажем противното, ще останеш в това легло. Раната на корема ти може много лесно да прокърви. Ще стоиш в леглото, докато се затвори напълно, а след това ще бъдеш много, много внимателен, докато не зарасне напълно. Не беше достатъчно дълбока, че да те изкорми, но все пак е повече от драскотина. Преди отново да заподскачаш наоколо, искам да я видя напълно затворена.

— Аз не подскачам — намуси се Саймън и въздъхна, когато видя усмивките на всички около него.

— Донесох отвара, която да намали болките му — каза Маб, поглеждайки нервно към Фиона.

Фиона едва не се разсмя при вида на разтревожените лица на Саймън и Грегор.

— През цялата нощ той спа спокойно без отвара, Маб. Може да е било защото бе прекалено изтощен, за да бъде притеснен от болката, но ще е най-добре да оставим на Саймън сам да реши иска ли отвара? — каза тя и се ухили, виждайки идентичните погледи, които братята насочиха към Маб.

— Имаш ли нужда от отвара за болката, момче? — попита Маб Саймън.

— Не, Маб — отвърна Саймън. — Няма да лъжа, че не ме боли, но не е толкова силно, че да е нужно да пия отвара. От тези билки ме боли главата и ми се преобръща стомаха.

— Сега ела, Фиона-с-десетте-ножа — каза Грегор, хилейки се, когато хвана ръката й и я поведе към вратата. — Време е за закуска.

— Защо я нарича с това странно име? — обърна се Маб към Саймън.

Фиона въздъхна, когато двамата с Грегор пристъпиха прага на стаята на Саймън и вратата се затвори след тях. Реши, че вероятно е била прекалено голяма оптимистка, смятайки, че подробностите относно пленяването й ще останат тайна. Хората в Скарглас щяха да решат, че е много странна, помисли си тя и едва не се разсмя. Имайки предвид всичко, което й разказа Маб, странността й вероятно щеше да мине за нещо нормално в Скарглас.

— Саймън ще се възстанови, нали? — попита я Грегор, докато влизаха в голямата зала. — Изглеждаше доста добре. По-добре, отколкото очаквах.

— Смятам, че ще бъде добре — отвърна Фиона. — Само още ден-два ще наблюдаваме да не се появи треска или инфекция, а след това ще се тревожим единствено за това, че трябва да го задържим в леглото достатъчно дълго, че раните му да се затворят добре. Всеки път, щом раздвижи тялото си, той обтяга шевовете. Истината е, че ще мине седмица, дори две, преди да му позволя дори да облече дрехите си. Затова ако иска да стане от леглото, ще му се наложи да се разкарва гол.

Грегор се разсмя гръмогласно, заемайки мястото си до Юън.

— Вярвам, че той ще остане в леглото.

Фиона просто кимна, прекалено притеснена, че е близо до Юън, за да успее да формулира логичен отговор. Част от нея намираше начина, по който откликва на Юън, за очарователен, тъй като никога преди не се бе интересувала така от някой мъж, а след като Мензайъс започна да я преследва, се боеше, че е убил всички шансове в нея някога да се породят подобни емоции. Това, което я дразнеше и тревожеше, бе фактът, че тялото й, а може би дори и сърцето й, бе избрало да бъде привлечено от мъж, който има намерението да я продаде обратно на семейството й.

— Как е Саймън? — попита Юън, след като поздрави Грегор, който седна на стола от дясната му страна.

Докато Фиона отговаряше, той изучаваше внимателно външността й. Макар и облечена като момче, тя бе красива, прекалено красива, че да е спокоен. Но облечена като момиче направо отнемаше дъха му. Бе истинско изкушение. Само звукът на нежния й дрезгав глас го караше да се стяга от желание. Хвърляйки бърз поглед към баща си, той осъзна, че и старецът смята Фиона за привлекателна, и това го накара да се намръщи. Баща му не можеше наистина да мисли, че може да прелъсти момиче, което е поне с тридесет години по-младо от него, нали? Юън сметна, че това е отблъскващо, и осъзна, че малка част от него се бои, че баща му може да успее. Това май беше ревност, помисли си Юън и изкриви лице в гримаса. Беше в по-голяма опасност, отколкото бе осъзнал по-рано.

— Защо все още ти се грижиш за момчето? — поиска да узнае сър Фингал.

— Бях там, когато го раниха — отвърна Фиона. — Вярвам, че всеки трябва да довършва това, което е започнал.

— Маб може да се заеме с това.

— Да, но ако и двете го лекуваме, така и двете ще имаме време да почиваме, нали?

— Откъде си получила тези белези?

— Татко! — възрази Юън, но баща му го игнорира.

Фиона спокойно дояде хляба, намазан с мед, преди да срещне открито погледа на Фингал.

— Един мъж сметна, че лицето ми има нужда от поправки.

— Какво искаш да кажеш с това, ти, глупаво момиченце?

— На твое място не бих я наричал момиченце, татко — промърмори Грегор.

Юън сграбчи ръката на Фиона, когато младата жена посегна към ножа, с който режеха сирене. Усещането на малката ръка, сгушена в неговата, изпрати горещо желание направо към слабините му, но Юън се постара да прогони чувството. Той също се интересуваше от отговора на въпроса, зададен от баща му.

— Един мъж поиска ръката ми — отвърна тя, опитвайки се да игнорира чувството на празнота, която почувства, щом той освободи ръката й. — Аз му отказах. И макар да го направих изключително любезно, той се почувства обиден. Започна да ме преследва и всеки път, щом успееше да ме намери, ме бележеше. Този беше първият — каза тя тихо, докосвайки белега на дясната си буза. — Поряза ме още три пъти. Заяви ми, че намерението му е да ме бележи така, че никой да не иска да се ожени за мен, за да ме принуди да го приема за свой съпруг, тъй като никой друг няма да ме пожелае.

— Кой?

— Това не ви интересува.

Юън реши засега да не спори.

— Тогава защо яздеше сама навън?

— Принудителната изолация, дори тя да е заради безопасността, може да накара човек да действа глупаво.

Той кимна, разбирайки кристално ясно какво има предвид. Фактът, че той не може да отиде никъде сам, тъй като са обградени от врагове, много често го караше да се чувства по същия начин. Не са нужни високи стени, за да се чувства човек затворник. Освен това Юън се зачуди дали това, че се чувства толкова добре като тяхна заложница произлиза от факта, че е дошла на себе си и е осъзнала в каква опасност се бе озовала.

Сега отново бе в безопасност зад високи стени и солидна охрана.

— Мисля, че трябва да ми кажеш името на врага си — заяви той, наблюдавайки я внимателно. — Той може да те последва тук.

— Тъй като не знам къде се намираме в момента, се съмнявам, че би могъл да ме последва дотук.

— Той те заплашва, наранява те. Не е невъзможно да те е последвал, щом си напуснала дома си.

Фиона бавно хапваше овесената си каша, докато мислеше по въпроса. Само семейството й знаеше за проблемите й с Мензайъс. Дори Юън да откриеше роднина на Мензайъс, с който да говори, тя се съмняваше, че много хора от клана на Раналд ще знаят какво й е сторил, а той едва ли би признал деянията си.

Тъй като Мензайъс я бе заловил в моменти, в които тя се чувстваше в пълна безопасност, наистина беше възможно да я проследи до Скарглас. А Макфингал не се нуждаеха от още една беда, която да потропа на портите им. Освен това тя само щеше да спечели, споделяйки името му, тъй като Юън щеше да се погрижи да е защитена. Само й се искаше той да не я пази единствено защото иска да запази стойността й за времето, когато поиска откуп, но бързо успя да прогони тази мисъл от съзнанието си.

— Името му е сър Раналд Мензайъс — най-после каза тя. — Обикновено с него има шест човека. — Едва не се усмихна, когато Юън изпръхтя, чувайки това, тъй като в този миг й напомни на братята й.

— Значи този глупак иска да те направи негодна за булка на друг мъж — каза Фингал и се намръщи. — Значи те е вкарал в леглото си, така ли?

— Татко! — възкликнаха в един глас Юън и Грегор.

— Какво!? Това е разумен въпрос. Това би подсигурило, че друг не би искал да се ожени за теб. Един мъж иска жена му да е недокосната. Трябва да имаш девствена булка, Юън.

— Тя не ми е булка — почти извика Юън, — а заложница за откуп.

Беше глупаво да се чувства наранена от отказа му, помисли си Фиона. Той просто излагаше истината. Не бе дошла в Скарглас като булка, а като заложница. И все пак, намуси се тя, не бе нужно той да изглежда толкова ядосан и подразнен от предположението на баща си.

Младата жена слушаше с едно ухо спора между Юън и баща му. Дояде кашата си и посягайки към една ябълка, огледа залата. Много от мъжете там приличаха много на сър Фингал и всички бяха или на възрастта на Юън, или по-млади. Старият глупак очевидно бе решил да създаде сам цяла армия. Фиона подозираше, че по-възрастните мъже или бяха дошли в Скарглас от други кланове, или просто бяха останали тук след смъртта на предишния леърд.

Голямата зала бе впечатляваща, с огромни камини до всяка стена. Стените бяха украсени с гоблени и оръжия. Масата на леърда бе заобиколена от дъбови столове, докато около останалите маси имаше дървени пейки. Освен това помещението бе изненадващо чисто, осъзна тя. Който и да се грижеше за домакинството, поддържаше реда с желязна ръка. Жени и момчета се движеха тихо около масите, пълнейки каните и отнасяйки празните чинии.

Или сър Фингал има пари, или предишният леърд е бил заможен. Дайхладах едва напоследък започваше да се наслаждава на някои от удобствата, на които се наслаждаваха хората тук. Не беше никак лошо място за живеене, ако не бе обградено от врагове, помисли си тя и в следващия миг мислите й бяха рязко прекъснати от спора между Макфингал.

— Е, щом не желаеш момичето — сопна се сър Фингал, — Грегор може да я получи. Време му е да създаде семейство.

— Имам двама сина — заяви Грегор — и смятам сам да избера съпругата си.

— А аз сама ще избера съпруга си — каза Фиона, поглеждайки към сър Фингал.

— Не бъди глупава — каза сър Фингал. — Това се решава от мъжете в семейството на момичето.

— Не и в моето семейство. Освен това вие не сте ми роднини и това не ви засяга.

— Сега си в моята власт, момиче.

Фиона изсумтя.

— Не мисля така. Сега — тя се изправи, — ако ме извините, смятам да проверя как се справя Саймън.

Юън даде знак на брат си Нейтън, който бързо последва Фиона, докато младата жена излизаше от залата. Той погледна към брат си и бе доволен да види, че Грегор е също толкова развеселен, колкото и той. Баща им изглеждаше удивен. Юън подозираше, че това е първият път, в който една жена се изправя така открито пред него и му отказва. Дори последната му жена бе страхлива и се подчиняваше без възражения до нощта, в която избяга. Въпреки бедите, които щеше да му навлече, докато Фиона е в дома му, Юън знаеше, че ще се наслаждава истински на начина, по който тя се изправя срещу баща му. Неговата единствена задача щеше да е да се увери, че тя няма да плати прекалено висока цена за това.

— Това момиче е отгледано прекалено разпуснато — заяви сър Фингал.

На Юън му бе странно да чуе баща си да изговаря нещо, което и той самият си бе помислил. Порази го мисълта, че несъзнателно се бе примирил телом и духом с някои от възгледите на баща си. Макар да бе намерил утеха във факта, че не обвиняваше Фиона за силните й черти, Юън си обеща, че ще се опита с всичка сила да изкорени уроците, на които баща му се бе опитал да го научи.

— Тя е права — заяви Юън. — Не сме й роднини и нямаме никакво право да й избираме съпруг. Тя не е тук за това. Тук е, за да поискаме откуп за нея и да напълним отново празните си ковчежета.

— Може да има хубава зестра. Тя ще ни свърши същата работа, каквато и откупът.

— Не. Ще вземем откуп за нея.

— Не знаех, че можеш да бъдеш толкова упорит. Имаш нужда от жена, а не показваш никакви признаци, че скоро ще се сдобиеш с такава. Освен това с това твое лице няма да ти е лесно да уловиш някоя. Защо просто не вземеш тази, която сама е паднала в ръцете ти?

— Татко, спри до тук — каза Грегор. — Омъжвайки я за някой от нас, можем да разгневим семейството й, а точно сега нямаме нужда от още един враг.

Сър Фингал изсумтя.

— Да не би да мислиш, че като държим момичето тук за да искаме откуп няма да разярим клана й?

— Това е често срещана практика. Смятам, че те вече ще знаят, че момичето е излязло само на езда, и няма да ни винят за това, че сме се възползвали от ситуацията, след като тя сама попадна в ръцете ни.

— Хмм. Жалка загуба за това младо момиче. Въпреки белезите е хубавица и според мен си прав, че е от знатно потекло. Наоколо не се намират много като нея.

— Спри до тук, татко — каза изморено Юън, повтаряйки думите на Грегор. — Просто спри. Очевидно е, че тя няма доброволно да участва в плановете ти. Никой от нас не иска булка, която не го желае.

Баща му го изгледа лошо и се нацупи, но не каза нищо повече.

Юън обаче имаше неприятното чувство, че не се е отказал от намеренията си. Сега, наред с всички останали проблеми, които имаше, щеше да му се наложи да внимава с баща си и кроежите му да го ожени за Фиона. Или по-лошо, да я омъжи за някой от братята му. Да гледа как Фиона се омъжва за друг, да знае, че тя ще споделя леглото му, със сигурност щеше да го подлуди. Самата мисъл вгорчаваше живота му.

— Ще предупредя останалите за кроежите на татко — каза Грегор в мига, в който баща им напусна залата.

— Добре — Юън въздъхна и прокара ръка през косата си. — Силна жена като Фиона вероятно идва от някой могъщ клан. Както сам каза, нямаме нужда от повече врагове.

— Чувал ли си за този сър Раналд Мензайъс?

— Не, но недалеч от тук има едни Мензайъс.

— Мислиш ли да разпиташ за него?

— Ако измисля как да изпратя някой от мъжете ни да разпита, без да го изложа на опасност, то да. Но не съм сигурен, че някой ще успее да научи каквото и да е било, затова се колебая да рискувам. Този сър Раналд изглежда е побъркан и подозирам, че роднините му няма да искат да признаят, че е един от тях. Ще помисля още малко по този въпрос. — Допи ейла си и се изправи. — Сега, след като Саймън не е чак толкова зле, мисля, че е време да поговорим с момчето. Колкото по-скоро разбера към кой клан принадлежи момичето, толкова по-скоро ще мога да я отпратя.

* * *

Игнорирайки младия Нейтън, който пазеше пред вратата на килера с билките, Фиона слушаше как Маб й обяснява какво има под ръка, как е събрано и как е приготвено. Беше очевидно, че ако не се опитва да намира лек за каквото й скимне, Маб не е опасност за никого. Жената имаше бегли познания за билките и бе добре запозната с по-простите лекове. Фиона се чудеше дали има някой по-мек начин, по който да каже на жената да престане да бъде толкова изобретателна. Освен това й беше трудно да следи какво й обяснява Маб, тъй като умът й бе зает с мисли за това защо Юън иска да говори насаме със Саймън. Колкото и да се опитваше, не можеше да си спомни всичко, което бе казала пред младежа. Молеше се Саймън също да не си спомня. Ако Юън търсеше следи за това коя е тя, не й се искаше да успее да събере толкова бързо нужната информация. Може би бе глупаво от нейна страна, но тя бе привлечена от него. Фиона искаше да остане в Скарглас достатъчно дълго, че да разбере докъде може да доведе това привличане, и дали Юън отговаря на чувства й. Съществуваше възможността накрая да се окаже с разбито сърце, но започваше да смята, че е глупаво да избяга страхливо, когато имаше вероятност тревогите и съмненията й да са безпочвени.

Маб започна да говори за отварите, които е смесила, привличайки пълното внимание на Фиона.

Преди жената да успее да й обясни как са събрани билките, погледът й бе привлечен от малко, русокосо момченце. Фиона се усмихна, когато Маб й представи сина си, и побърза да избута и двамата през вратата, уверявайки жената, че ще се справи сама. След като се разбраха да се срещнат по-късно в стаята на Саймън, Фиона насочи вниманието си към отварите, създадени от Маб. Младата жена не бе сигурна, че притежава нужните умения, но поне щеше да опита да предположи какво е смесила Маб.

Тъкмо бе към края на решаването на поредната загадка, когато почувства присъствие зад себе си. Още преди да се обърне, знаеше, че зад нея е Юън. Тъжен бе фактът, че след толкова кратко познанство можеше да разпознае аромата му. Очевидно с всеки изминал час ставаше все по-привлечена от мъжа, а той от своя страна не показваше никакви признаци, че изпитва същото.

Обърна се бавно, за да го погледне.

— Какво правиш тук? — попита Юън, скръствайки ръце зад гърба си в опит да подтисне нуждата да я докосне.

— Да не се боиш, че съм смесила казан отрова за всички вас? — Поклати глава, след като въпросът й предизвика единствено лекото повдигане на една от кафявите му вежди. — Не ставай глупав. Просто се опитвам да разгадая какво съдържат отварите на Маб. Излезе, преди да успее да ми обясни.

Юън се приближи, за да подуши малка купа, в която имаше от въпросните отвари. Цялото му тяло се напрегна, осъзнавайки колко близо се оказа Фиона до него в този миг. Когато тя си пое дълбоко и накъсано дъх, гърдите й се повдигнаха, притискайки се към гръдния му кош. Той едва не простена и дори не се изненада, когато осъзна, че се е навел напред, подпирайки ръце на масата от двете страни на тялото й. Повдигна лице, само толкова, колкото да го изравни с нейното. Когато тя облиза нервно устни, младият мъж почувства как коремът му се свива от желание.

— Мислиш ли, че има отвара за белези? — попита той тихо.

— Не… — Фиона притисна ръце от двете страни на тялото си, борейки се с желанието да ги обвие около него.

— Не са толкова лоши.

Когато той потърка устни в един от белезите на бузата й, Фиона потръпна. Тя завъртя глава настрани с намерението да му каже нещо, но вместо това устните й се потъркаха в неговите. Той издаде странен звук и в следващия миг младата жена се озова притисната в обятията му. Поглеждайки го, дори не се поколеба и обви ръце около тила му. Горещината на меките му устни срещу нейните изпрати тръпка на удоволствие по цялото й тяло.

Фиона почувства как нуждата, която изпитва към него, само нараства.

В следващия миг той я освободи рязко. Фиона се вкопчи в ръба на масата, опитвайки се да попречи на треперещото си тяло да се срине на пода. В буреносно сивите очи на Юън ясно се виждаше желанието, което изпитваше, но той изглеждаше напълно поразен от действията си.

— Не биваше да правя това — каза той, а в дълбокия му глас се долавяше несигурност. — Няма да се повтори — заяви този път по-уверено, преди да се обърне и да се отдалечи.

Фиона си пое дълбоко въздух няколко пъти, докато гледаше към вратата, през която бе излязъл.

Сега вече имаше доказателство, че и той е привлечен от нея така, както тя е привлечена от него. Освен това бе очевидно, че мъжът не иска да е така и е решен да се бори с изкушението. Лека усмивка изви устните й, все още затоплени от целувките му, докато приглаждаше полите си. Всеки инстинкт й подсказваше, че Юън Макфингал е нейната половинка, сродната й душа. Ако той смяташе, че може да избяга от съдбата си, тя бе готова да му покаже колко много греши.