Хана Хауъл
Шотландски воин (4)

Четвърта глава

Заплашителен бе първата дума, която се появи в ума на Фиона, щом за пръв път зърна Скарглас. Тъмен, страшен и самотен бяха следващите, които й хрумнаха. Начинът, по който се извисяваше пред нея студен и някак плашещ, призоваваше неясни спомени в ума на Фиона. Караше я да мисли за магия и убийство, макар да не разбираше защо. Ако някога бе чувала за Скарглас или за клана Макфингал, то в момента паметта й изневеряваше.

Крепостта Скарглас се издигаше на малък хълм в средата на обширна гола поляна, обгърнат в мъгла. Външните му защитни стени бяха дебели и високи. Широк ров обграждаше тези стени и младата жена предположи, че вероятно е доста дълбок.

Няколко метра преди него имаше жив плет с височината на човек, който бе още едно препятствие, през което трябваше да премине врагът, преди да стигне до заплашителните защитни стени. В далечината във всеки от четирите ъгъла на квадратната крепост тя можеше да види високи, направени от дърво наблюдателни кули.

Всичко в Скарглас подсказваше, че крепостта е подготвена за постоянна обсада. Проходът през живия плет бе толкова тесен, че през него едва успяваше да премине каруца. Фиона не бе изненадана да види, че и мостът над рова е също толкова тесен. Това гарантираше, че когато врагът успее да се добере до високата желязна порта на Скарглас, няма да бъде многоброен. Малкото парче земя между края на рова и подножието на защитните стени бе запълнено с малки каменни колиби. Още една пречка, осъзна Фиона. Дори покривите им да бъдеха запалени, това щеше да затрудни повече нападателите, отколкото защитниците, и се съмняваше, че огънят от запалените покриви би причинил някакви повреди по каменните защитни стени.

Тя се зачуди от колко ли време Макфингал държат властта над Скарглас. Да се построи подобно нещо изискваше много години и още повече пари — нещо, което малко шотландци имаха. А ако кланът е бил тук дълги години, защо досега не бе узнала нищо за него?

Фиона признаваше, че знанията й за другите кланове не са много обширни, но бе убедена, че поне би чула да говорят за клан, толкова обграден от врагове. И все пак не бе чула нито дума за тях. Един поглед към селото на север от крепостта и интересния кръг, в който бяха наредени големи каменни блокове, омекотяваше много малко вида на това място. Фиона потисна желанието си да потрепери, щом минаха пред големите порти. Скарглас със сигурност беше достатъчно силна крепост, че да бъде защитена от Мензайъс, ако някога успее да я намери тук. За нещастие, в опита си да се скрие от него, тя се бе озовала на път, по който много мъже бяха нетърпеливи да минат, за да сравнят това място със земята. Може би беше време да премисли плана си.

Юън тъкмо я сваляше от коня, когато от крепостта забързано излезе висок мъж. Той прелетя през тежката, отрупана с метални орнаменти врата, сякаш тя не тежеше повече от перце.

Макар косата му да бе вече бяла, приликата му с Юън бе очевидна. Фиона се подготви да се запознае с мъжа, който създаваше деца и врагове с очевидна лекота. Подразни се, когато той напълно игнорира присъствието й.

— Сражавал си се, нали, момче? — попита мъжа, хвърляйки бегъл поглед към Саймън. — Изгубихте момчето, нали?

— Не, Саймън е само ранен — отвърна Юън. — Бяха Грей.

— Заложили са ви капан?

— Не. Вярвам, че попаднаха случайно на нас и са решили, че са достатъчно многобройни, че да ни победят.

— Ха! Грей винаги са били глупаци. Взели сте си затворник, а? — Мъжът се намръщи към Фиона. — Не прилича много на Грей.

— Не сме я пленили от редиците на Грей… — започна Юън.

— Ах, значи най-после си си отвлякъл булка? Това ме радва, момче. Започвах да се тревожа.

Фиона забеляза лекото изчервяване по бузите на Юън.

— Тя не ми е булка. Открих я изгубена и без кон. Реших да я задържа, докато не ми каже от кой клан е. След това ще поискам откуп, за да им я върна. — Забелязвайки издайническия, похотлив блясък в погледа на баща си, Юън стисна по-силно ръката на Фиона и я придърпа към себе си.

— Татко, това е Фиона. Фиона, запознай се с баща ми, сър Фингал Макфингал.

— Фиона коя? Откъде? — поиска да узнае сър Фингал, мръщейки се към Фиона.

Тя му се намръщи в отговор.

— Само Фиона. Нямам намерение да кажа нищо повече.

— Мисля, че е много добре, задето не ти е булка, Юън — заяви сър Фингал, гледайки Фиона по начин, който я накара да иска да го удари. — Прекалено е дребна, облечена е като момче и има белези.

Не беше лесно, но Фиона успя да потисне желанието да прикрие белязаните си скули с ръка. Мъжът беше невъзпитан, арогантен и груб, но не това бе причината да започва да изпитва ненавист към него. Прииска й се да го ритне заради начина, по който той дори не се поинтересува как е Саймън. Изглежда сър Фингал бе напълно безразличен към възможността момчето, собственият му син, да умре.

Почти не го бе погледнал, а когато му казаха, че Саймън е просто ранен, не попита къде и колко сериозна е раната.

— Трябва да сложим Саймън в леглото — каза Фиона, поглеждайки нагоре към Юън. — Трябва да прегледам раните му.

— Маб ще види момчето — каза сър Фингал и пое към крепостта.

Проследявайки го с поглед, Фиона видя дребна, пълничка жена да бърза към тях. Сивеещата й светлокестенява коса се вееше около кръглото й лице, а дрехите й бяха в пълен безпорядък.

На всеки няколко стъпки спираше да вдигне нещо, което е изпуснала и го пъхаше обратно в кошницата, висяща на ръката й. Ако пособията й за лечение бяха в тази кошница, то значи, че всичките вече бяха измърсени от калния двор.

Точно когато Фиона се накани да й забрани да се доближава до момчето, младата жена видя лицето й. В него тя откри такава нежност, такава доброта, че би могла да се закълне, че стига до костите на жената. Маб се намръщи объркано, забелязвайки всички превръзки по тялото на момчето. Фиона забеляза искра от разочарование и страх в погледа на жената и вътрешно простена. Маб със сигурност бе лечителката на Скарглас и Фиона току-що бе навлязла в територията й.

Фактът, че Маб изглеждаше притеснена, а не разярена, показа на Фиона, че не се чувства сигурна в позицията, която вероятно сама бе избрала. Маб нямаше да се бори, ако Фиона я отпрати, но Фиона нямаше да се почувства добре, ако го стореше.

— Погрижих се за раните, госпожо Маб — каза Фиона и срещна единствено любопитство в големите кафяви очи на жената. — Участвахме в битка, след която няколко от мъжете кървяха, и сметнах, че пътуването дотук ще е много по-леко и комфортно за тях, ако раните им бъдат зашити.

— Имате лечителски умения? — попита Маб.

— Да. Понаучила съм някои неща от едни много добри лечители.

— Кои? Може да знам имената им.

Фиона обмисли внимателно отговора си, преди да отвърне.

— Като млада прекарах известно време в обкръжението на лейди Малди Мъри. — Реши, че изричайки това, Юън няма да направи връзка между нея и клана Мъри.

Маб изписука, притисна малката си ръка към щедрото си деколте и изсипа част от съдържанието на кошницата на земята.

— О, какъв голям късмет сте имала. Лейди Малди е прочута лечителка. Как ми се иска да я бях срещнала, преди да дойда в Скарглас.

Без да е сигурна защо Маб смята, че щом е в Скарглас, никога вече няма да има шанс да се срещне с лейди Малди, Фиона вдигна нещата от земята и ги сложи отново в кошницата. Трябваше да измисли начин да попречи на Маб да използва измърсените неща върху раните на Саймън. Не искаше да засрамва жената и да застрашава мястото й в клана, но поне можеше да я научи на някои неща, преди да напусне Скарглас.

— Може би трябва да намерите кошница с капак или да използвате торба като мен, госпожо — каза Фиона. — Така ще си спестите времето, което ще изгубите, да почиствате нещата, паднали на земята. — По погледа на Маб Фиона разбра, че жената не е имала намерение да ги почиства и дори сега няма идея защо трябва да го направи.

— О, разбира се — каза Маб, — разбирате ли, толкова бързах да прегледам момчето, че хвърлих всичките си неща в първото, което ми попадна пред погледа, и хукнах насам.

Фиона вътрешно въздъхна с облекчение. Бе намерила начин, по който да се справи с Маб. Нямаше да е лесно да я обучава, докато се преструва, че това е само напомняне на нещо, което Маб би следвало да знае, но щеше да даде всичко от себе си. Инстинктите й казваха, че Маб няма да се обиди, ако директно й каже всичко, и все пак Фиона реши да го прави или когато са сами, или когато Маб зададе въпрос. Някак си знаеше, че жената отчаяно се опитва да заеме мястото на лечител в клана, а не бе толкова жестока, че да й отнеме това, особено след като не възнамеряваше да остане дълго тук.

— Трябва да отведем Саймън в леглото, за да се погрижим за раните му — каза й Фиона. — Ездата дотук може да е отворила някои от тях.

— Разбира се, разбира се. — Маб погледна към двамата воини, които откачаха носилката на Саймън от коня на Грегор. — Бихте ли донесли момчето при нас? — попита тя, преди да хване Фиона и да я задърпа към крепостта. — Ще е такова удоволствие да говоря с някой обучаван от лейди Малди Мъри. Направо удивително. Винаги се опитвам да намирам лек за всичко, което се сетя. Мой дълг е да държа момчетата тук в добро здраве. Успях да направя крем, с който белезите изчезват. Ще ви дам малко.

Един поглед през рамо я накара да забележи израженията на Юън и Грегор. Двамата мъже бързо поклатиха глава и тя разбра. Явно доста хора се стараеха да щадят чувствата на Маб. Обаче бе очевидно, че лековете на Маб биват избягвани. Някак щеше да й се наложи да убеди Маб, че харесва белезите си. А тъй като това бе лъжа, никак нямаше да й е лесно.

Фиона прогони тревогите си и последва Маб в крепостта, стараейки се да насочи вниманието на жената към лечението на Саймън.

— Мисля, че каза, че е заложница — намуси се сър Фингал, гледайки с присвити очи след Маб и Фиона.

— Заложница е — отвърна Юън, тръгвайки към крепостта, докато Грегор и баща им вървяха от двете му страни.

— Не се държи като такава. И не съм сигурен, че е мъдро да оставяме заложница да се грижи за раните на мъжете ни.

— Фиона има истинска дарба за това. Освен това не би наранила никой.

— Откъде може да си толкова сигурен? Не знаеш кое е това момиче. Може да е изпратена тук от някой от враговете ни, за да ме убие, или за да убие теб, или просто за да ни шпионира.

Юън се замисли над тази възможност, докато влизаха в голямата зала, но в него не успя да се зароди дори частица подозрение. Това бе необичайно, тъй много отдавна се бе научил да не вярва на жените. Не му допадаше да мисли, че позволява на похотта и на красивите й виолетови очи да завъртят ума му. Докато той, Грегор и баща им заемаха местата си начело на масата и две прислужници бързо наредиха ейл, хляб и сирене, предишната увереност на Юън се възвърна. Той можеше да се довери на Фиона да излекува Саймън или който и да е било човек в Скарглас. Начинът, по който се бе погрижила за раните на момчето и на мъжете му го бе убедил, че е лечителка до мозъка на костите си.

Никога не би използвала уменията си, за да навреди на някого.

Що се отнася до нея, при всеки друг случай той щеше внимателно да претегля всяка нейна дума и действие. Макар да смяташе, че трябва да има едно наум, той все пак не можеше да повярва, че е възможно тя да бъде шпионин. Срещата им нямаше как да бъде планирана. Обаче съществуваше и възможността да е пътувала именно към Скарглас, за да ги шпионира, и без да иска да се е изпречила на пътя им.

От жените, особено младите красиви жени, ставаха идеални оръжия и шпиони. Това бе факт, който не спираше да си повтаря.

— Как стана така, че плени момичето? — попита Фингал.

Грегор започна да разказва и Юън слушаше само с половин ухо, докато отпиваше от ейла и засищаше глада си с хляб и сирене. Обаче не му убягна това, че Грегор намираше прекалено много неща за забавни в конфронтацията му с Фиона. По-късно, когато успееше да подчини неразумното привличане, което изпитваше към Фиона, Юън бе сигурен, че също ще може да се посмее на историята. Баща му виждаше врагове зад всеки ъгъл, и макар наистина да имаше прекалено много такива, имаше навика да прекалява.

— Всичко това е много подозрително — промърмори Фингал. — Мисля, че трябва веднага да изхвърлим момичето от дома ни.

— Не! — заяви Юън. — Не може да изхвърлим сама навън толкова нежна девойка. Прекалено опасно е за нея.

— А ти може да си довел опасността зад стените на крепостта ни. Аз казвам, че тя вероятно е шпионка, изпратена тук да научи слабостите ни, или дори да помогне на някой от враговете ни да влезе в сърцето на Скарглас.

— Тогава ще я държим внимателно под око, за да разберем коя е и да поискаме откуп, за да я върнем.

— И защо не си разбрал все още коя е?

— Тя не желае да ми каже. Заяви ми, че няма да ми помогне да изпразня джобовете на роднините й.

Фингал изруга.

— Тогава ще я накараме да ни каже. Знам много начини, с които да я принудя да признае истината.

В гласа на баща му и в думите му се долавяше толкова ледено намерение, че Юън не искаше дори да се замисля дълго над това. Когато Фингал се почувстваше застрашен, той можеше да действа грубо, дори жестоко. Мъжът виждаше заплахи и обиди навсякъде около себе си и често реагираше без да се замисли, което бе и причината да се окажат с толкова много врагове. Единствените неща, които отклоняваха вниманието на баща им от мислите, че всички хора се стремяха да му откраднат това, което притежава, да го предадат или убият, бяха парите и жените. Тъй като Юън намираше за изключително неприятна мисълта баща му да насочи развратния си поглед към Фиона, той трябваше да се погрижи да го убеди, че откупът за Фиона ще ги направи много богати.

— Не е нужно да прави каквото и да е било — каза Юън — Просто трябва да слушаме внимателно всичко, което казва. Истината ще излезе наяве. Може да е на части, но ще научим всичко.

— Откъде си толкова сигурен?

— Защото вече се случва. Научих, че брат й е леърд, че е в близки роднински отношения с жена на име Джили и че има нужните връзки, че да й позволят да се учи от известната лечителка лейди Малди Мъри. Щом успея да поговоря със Саймън, подозирам, че ще науча още много неща, тъй като двамата говориха доста миналата вечер.

— Е, може да се получи. Никое момиче не може дълго да пази тайните си. Но сигурен ли си, че някой ще плати откуп за нея? Не е облечена като знатна дама и няма ескорт, както би имало всяко момиче от добро семейство.

— Дрехите и оръжията й са с много добра изработка. Конят й е такъв, какъвто може да си позволи само момиче от заможно семейство. Въпреки странното й облекло и уменията й с оръжията, тя говори като знатна дама. Да, убеден съм, че някой ще плати прескъпо, за да си я върне жива, здрава и невредима.

Юън въздъхна безшумно с облекчение, когато баща му кимна, и погледът му се насочи към Бони, пухкава прислужница, която беше сегашният обект на похотта на баща му. Фингал бе изоставил ролята си на студенокръвен воин, за да се превърне в топлокръвен развратник, добре известен на всички в Скарглас. Постоянно менящото се настроение, неспособността да задържи вниманието и енергията си насочени към нещо конкретно, както и неспособността да контролира емоциите си бяха позволили на Юън да заеме мястото му на леърд на клана. Фактът, че Фингал дори не възрази, когато властта му бе отнета, показа ясно на клана, че той не иска да се обременява със задължението да ги води и да се грижи за тях.

Фингал се държеше толкова неразумно, че хората в Скарглас без проблем приеха Юън да бъде обявен за леърд. Точно това поведение накара Юън и много други да се тревожат за здравето на Фингал. Юън бе наблюдавал как баща му прескача от едно състояние в друго със скоростта, с която сърцето отброява един удар, и се боеше, че под това се корени истинска лудост. Точно тази лудост караше Юън винаги да се контролира и да се въздържа за много неща. Понякога усещаше вътре в себе си твърде силни емоции и яростни желания и му бе изключително трудно да се пребори с тях, преследван от страха, че би могъл да стане като баща си. Фиона запалваше такива емоции в него и точно заради това беше най-разумно да я игнорира и да я избягва.

Вътре в него живееше звяр със силни чувства и яростни желания. И този звяр се пробуждаше всеки път, щом бе близо до Фиона. Досега беше мислил, че е съумял да укроти звяра, но вече осъзна, че просто го е бил затворил в клетка. За доброто на хората в Скарглас и за запазване на собствения си разум трябваше да държи звяра в клетката му. Това значеше да стои далеч от Фиона, дори докато опитваше да измъкне истината от нея. Предстоящите дни се очертаваха дълги и трудни, помисли си той и се опита да откъсне вниманието на баща си от щедрите бедра на Бони и да го насочи към няколко много важни въпроса.

* * *

— Убедена ли сте, че подобна чистота е наложителна? — попита Маб, мръщейки се надолу към спящия Саймън.

— Да — отвърна Фиона, сядайки на стола до леглото на момчето. — Не знам защо, но така раните ще се възстановят по-бързо и по-добре. По този начин не загнояват и не застрашават живота на ранения. Освен това, когато раната е чиста, има по-малка вероятност пациентът да развие треска. Тъй като инфекцията и треската водят почти винаги до смърт, предпочитам да направя всичко по силите си да им попреча да се появят, дори да не знам защо чистотата ги спира.

Маб кимна.

— Трябва да призная, че нямам много умения. Когато дойдох тук, нямаше никой, който иска да бъде лечител, затова аз се заех с това. Ще ми бъде много полезно да се уча от вас, тъй като си личи, че имате истински умения и много знания. — Тя се усмихна на Фиона — Обаче съм много добра в правенето на отвари и мехлеми. Сигурна съм, че много скоро ще намеря лек за някое заболяване.

Преди Маб отново да предложи на Фиона мехлем срещу белезите й, младата жена побърза да попита.

— Каза, че си дошла тук? Не си ли от Скарглас? Значи не си от клана Макфингал?

— Не. Дойдох тук преди около десет години. Аз съм Дръмънд. Е, бях Дръмънд. Те ми показаха ясно, че не желаят да съм една от тях. — Маб въздъхна. — Още не разбирам какво грешно съм сторила. Мехлемите ми би трябвало да вършат работа. И съм сигурна, че смесвах правилно отварите. Явно всички там имат прекалено деликатни стомаси, за да свърши всичко толкова зле. Дори предложих да оправя нещата, защото мислех, че съм виновна. Опитах се да обясня на леърда, че отварите ми не са отрови, и че е полезно от време на време да прочистват стомасите си. Но той не пожела да ме чуе. Не ме слушаше, когато го уверявах, че с мехлема ми косата му отново ще порасне, и че странния зелен оттенък на косата му ще израсте след време. Той отказа да чуе и дума от мен и просто ме изхвърли заедно с вещите ми.

Фиона се опита да си представи последствията след отварите и мехлемите на Маб, и бързо се отказа, защото картинката не бе никак приятна.

— И тогава си дошла тук? Чула си за Макфингал?

— О, не. Никога не бях чувала за тях. Старият леърд ме хвана, докато се опитвах да се измъкна от селото. — Маб направи гримаса. — Просто се опитвах да съм полезна и да отърва горката жена от въшките. А и цветът на косата й не беше много неприятен, дори напротив, беше в много красив син цвят. Но не бива да се хваля с това. Докато си тръгвах, се срещнах със стария леърд и, ами… — Маб се изчерви — … той беше толкова чаровен, толкова пламенен. Бях доста запленена. Беше малко обезпокоително да пристигна тук и да науча, че той има съпруга, но все пак имах нужда от дом, нали така? Затова останах и станах лечителка на крепостта. Момчето ми сега е на девет години и търси мястото си в клана. Тази седмица работи с ковача, за да види дали би искал да се учи на този занаят.

— Родила си син на леърда?

— Да, моят малък Нед. Прекрасно момче и радостта на моя живот. Боях се съпругата на леърда да не ме изгони, но тя почина, преди да забележи, че съм бременна. Уби я мълния, докато беше на любовна среща с мъж от клана Грей.

— О, значи тогава е започнала враждата между двата клана, нали?

— Не. По онова време старият леърд вече бе успял да направи всички наоколо свои врагове. — Маб разсеяно приглади завивката на Саймън. — От самото начало Грей са били наши врагове. Те искат Скарглас и не са били никак доволни, когато Фингал е поел властта над него. Твърдели, че крепостта е обещана на тях, но мъжът, който го притежавал, го дал на стария леърд, който му е братовчед. Все пак Фингал е бил кръвен роднина. Така е било редно.

Преди Фиона да успее да каже каквото и да е било, пълничка тъмнокоса жена влезе забързано в стаята, сложи храна и вино на малката масичка до камината и излезе, без да каже нито дума. Единственото, което направи, влизайки в стаята, бе да хвърли бърз, свиреп поглед към Маб. Фиона се настани на стола близо до масата и махна на Маб да седне срещу нея. За момент тя остана мълчалива, отпивайки от виното и късайки парче хляб.

— Коя беше тази жена? — попита Фиона, взимайки си къс агнешко месо.

— Клер — отвърна Маб. — Тя не харесва никой. Преди е била Маккензи, но е напуснала клана си. Три пъти е ставала вдовица и след смъртта на третия й мъж много хора решили, че тя ги е убила. Не се интересува от жените, които спят със стария леърд, особено тези, които са били с него, преди да умре жена му. Подозирам, че се принизи да донесе храната, само защото е била любопитна да ви види. Тя е тук почти от дванадесет години. Омъжи се за Ангъс, главния коняр, преди десет години и той е все още жив, затова мисля, че другите й съпрузи просто са били болнави.

— Значи и тя сега е Макфингал. Но кои всъщност са Макфингал? Никога не съм чувала за тях, а изглежда са били собственици на тази земи от много години, преди собственикът да подари крепостта на стария леърд.

— Той не е бил Макфингал. Макфингал е нов клан — изкиска се Маб. — Много нов. Истината е, че старият леърд го е основал. Скарал се е с роднините си и им обърнал гръб. Решил да създаде нов клан и го кръстил на себе си. Фингал дошъл няколко месеца преди смъртта на братовчед си, далечен братовчед, и очевидно е убедил мъжа да го направи свой наследник. Оженил се за дъщеря му, за да подсигури земите, въпреки че тя била обещана на друг. Роди му само един син, преди да умре.

— А как се казва кланът, от който е дошъл? — Фиона бе удивена, виждайки, че изведнъж Маб я изгледа със страх, леко пребледняла.

— Не можем да изговаряме името. Забранено е.

— Не мисля, че тук има някой, който да те чуе, Маб.

Маб поклати глава.

— Забранено е. Ако старият леърд разбере, че някой го е изрекъл, ще беснее с часове. Не, най-добре е да мислиш за нас като за Макфингал.

Фиона започваше да мисли, че се е озовала в крепост, пълна с лунатици, и че старият леърд е най-лошият.

Лунатици, повредени мъже и изгнаници. Прогонените и обърканите. И все пак любопитството й бе възбудено. Преди да напусне Скарглас, тя бе решена да научи точно кой е Фингал Макфингал и защо е обърнал гръб на роднините си. Един малък, вътрешен глас настояваше, че иска да научи истината по-скоро заради високия, тъмен воин на име Юън, отколкото заради някакъв си ядосан стар мъж, но тя предпочете да игнорира това.