Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Макенрой (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Highland Warrior, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 86 гласа)

Информация

Форматиране
ganinka (2016)

Редактор: desi7y, ganinka, 2016

История

  1. — Добавяне

Шеста глава

— Къде е сър Юън?

Фиона предпочете да не обръща внимание на игривата усмивка, която се появи на красивото лице на Грегор. От три дни правеше всичко по силите си да стои колкото е възможно по-близо до Юън. С всеки изминал ден той ставаше все по-неуловим. Младата жена започваше да се бои, че греши, и че целувката, която бяха споделили, не му е въздействала толкова силно, колкото на нея. И по-лошо, може би е проявил единствено любезност, заявявайки й, че белезите й не са грозни.

Мъжете обикновено се гордееха и хвалеха с бойните си белези, но не искаха и жените им да са покрити с белези.

— Излезе на езда преди час — отвърна Грегор. — Взе шестима от мъжете ни със себе си. Смята да търси следи за присъствието на мъже от клана Грей.

Тя се намръщи към портите, през които бе избягал Юън.

— Въпросът е дали бяга от мен, или от баща си? — промърмори тя под носа си.

— И от двамата — отвърна Грегор и се разсмя, виждайки я как се изчервява.

— Момиче, Юън не се интересува от жени — каза Нейтън, но очите му светеха весело. — Ако си си наумила да го хванеш, трябва да си много бърза.

За един миг Фиона се зачуди дали да отрече извода, който си бе направил Нейтън, но се отказа и въздъхна. Нямаше да й повярва. Беше доста неудобно, че братята на Юън бяха отгатнали намеренията й, но това можеше да й бъде от полза. Те определено не бяха показали, че имат нещо против плана й, и в това намери малко утеха.

— Какво имаше предвид с това, че Юън не се интересува от жени? — обърна се тя към Нейтън — Нима не ги харесва?

— О, харесва ги и то доста. Но лицето му често ги кара да поглеждат настрани, а и не е особено умел в ухажването.

— Заради белега ли? — Когато Грегор и Нейтън кимнаха, тя поклати отвратено глава. — Брат ми също има белези, но това не спира Джили да мисли, че той е изключително красив. А нашата Джили идва от клан, пълен с много красиви мъже. Някои от тях са толкова красиви, че дори засенчват красотата на момичетата. Учудена съм, че след като е станал леърд, жените не са променили държанието си.

— Е предполагам, че лесно може да отведе някое момиче в леглото си, но първо трябва да ги попита — каза Нейтън. — Жените тук знаят мястото си.

Грегор се разсмя, виждайки възмутеното изражение на лицето на Фиона.

— Мълчи, момче, защото рискуваш живота и слабините си, говорейки така.

— Да не искате да ми кажете, че жените в Скарглас не могат да откажат на мъжете? — попита Фиона, сложи ръце на кръста си и погледна свирепо към младия Нейтън.

Нейтън направи малка крачка назад.

— Е, някои го правят. Но татко казва…

Тя вдигна ръка, за да го накара да замълчи.

— Не смей да повтаряш пред мен глупостите, които говори този мъж. Напълно наясно съм къде според него е мястото на жената. Не бях осъзнала, че жените тук са приели глупостите му за истина. Крайно време е някой да ги научи как да казват „не“. Крайно време е някой да им разкрие истината. Къде е Маб?

— О, ами в килера с билките.

Фиона почти се усмихна, виждайки как младежът се изчерви.

— Защо споменаването на Маб те накара да се изчервиш?

— Не съм се изчервил — заяви Нейтън, удряйки Грегор, когато брат му се разсмя.

— Щом не се изчервяваш, значи трябва да приема, че оцветените ти в червено бузи свидетелстват за треска. Което значи, че най-добре да те изпратя в леглото, след като ти дам очистително, за да прочистиш тялото си. — Фиона прехапа вътрешната страна на бузата си в опит да не се разсмее, виждайки ужасеното изражение на лицето на момчето.

— Маб е в килера с подправките и ми прави отвара.

— Оу, ти си много смело момче — промърмори Фиона. — Отвара за какво?

— Ами за кожата ми — заяви той, изчервявайки се. — За да махне червените точки.

Фиона огледа внимателно красивото лице на Нейтън. Наистина имаше няколко пъпки, ни бе виждала много по-зле от това.

— Не изглеждаш зле, Нейтън. На колко години си?

— Следващия месец става на деветнадесет.

— Е, най-добрия лек срещу пъпките е остаряването. А през това време поддържай лицето си винаги добре измито, почиствай го веднъж на ден със сапун и топла вода, а след като се почистиш, най-зле изглеждащите намажи с уиски.

— С уиски ли? Как уискито може да помогне на лицето ми да се прочисти?

Фиона сви рамене.

— Не знам, може би ги изсушава. Но знам, че помага.

— Маб казва, че отварата ще помогне.

— Маб е много мила, сладка жена, която много добре разбира простите лекове, отвари и мехлеми. Но искам да те предупредя да отбягваш специално подготвените й отвари. Мислех, че всички вие вече сте си научили урока по този въпрос. — Грегор кимна, но Нейтън все още се мръщеше несигурно.

— Специалните й лекове изглежда имат дълготраен ефект. Зелена коса, синя коса, бързо и насилствено очистване на тялото… — започна тя.

— … и ужасяващи обриви — добави Грегор.

— Последното нещо, от което се нуждая, са повече петна — заяви Нейтън.

— Ще отида при нея. Ако успея да разбера какви билки е смесила този път, ще мога да ти кажа дали да приемеш отварата и да не нараниш чувствата й, или просто да бягаш колкото те държат краката.

Нейтън не откъсваше поглед от Фиона, когато тръгна към килера с билките, докато питаше Грегор:

— Мислиш ли, че лековете на Маб не са безопасни?

— Да — отвърна Грегор. — Не си ли се замислял защо почти всички се тревожим, когато тя забърка някакъв мехлем или отвара и ни го предложи?

— Мислех, че сте дистанцирани, защото обикновено имат ужасен вкус или миришат неприятно.

— Така е, но имаше някои доста обезпокоителни ефекта след нейните лекове, когато дойде тук в началото. Може да й се довериш да почисти раната ти, да намести кост или да потуши треска, но ще е най-добре да избягваш лековете, отварите и мехлемите й.

— Ще го запомня — най-после се усмихна Нейтън. — Ще й благодаря мило за помощта, но ще направя това, което ми каза Фиона. Надявам се, че ще проработи, защото иначе ще нараня чувствата на Маб, като откажа помощта й.

— Не се тревожи. Фиона ще се погрижи. От първия ден, в който стъпи в Скарглас, тя започна да обработва Маб, показвайки й правилните начини, без да нарани чувства й. Маб от все сърце иска да бъде добра лечителка и след като Фиона е обучавана от лейди Мъри, която, както изглежда, е голямо вдъхновение за Маб, нашата лечителка слуша и изпълнява всичко, което й каже Фиона. А Фиона води Маб в правилната посока с нежна и любяща ръка.

— Мислиш ли, че Фиона смята да води по същия начин и брат ни? — попита Нейтън, усмихвайки се широко.

Грегор се разсмя и поклати глава.

— Боя се, че ще са й нужни камшик и въже.

— Той защо не иска едно толкова хубаво момиче?

— О, но той я иска, дори много. Просто не смята, че я заслужава.

— Тя очевидно не мисли така.

— Да, но мисля, че тя също се тревожи прекалено много за белезите си. Не помага и вмешателството на баща ни. Така кара Юън да бяга, а Фиона да се вкопчва в него всеки път, щом й обърне малко внимание. Това тяхното ухажване изглежда ще бъде доста заплетено и се боя, че и двамата ще получат по няколко тежки удара, преди всичко да се оправи.

— Може би трябва да направим нещо, макар да не съм сигурен какво. Примерно да говорим с Юън.

— Не, засега няма да правим нищо. Е, освен да слагаме Юън на мястото му всеки път, щом реши да се държи като пълен идиот. Но през останалото време ще е най-добре да ги оставим да се справят сами. Ако той научи коя е и все още не се е отказал от идеята да иска откуп за нея, тогава ще се намесим. Юън я желае, тя го желае, и освен това Фиона ще бъде идеалната господарка за Скарглас. Няма да позволя неговите или нейните страхове и съмнения да провалят този перфектен съюз.

— Аз съм готов да ти помогна.

— Както и всеки един от братята ни.

— Всички ли виждат какво се случва?

— Разбира се. Не ти ли се струва странно, че хубавица като нея обикаля надлъж и шир хълмовете на Скарглас и все пак нито едно момче от клана не е хукнало да души подир полите й?

Когато Нейтън избухна в смях, Грегор с радост също се засмя.

* * *

Промените явно не се приемаха лесно в Скарглас, реши Фиона, докато гледаше надолу към много по-едрата от нея Клер. Веднага щом се увери, че мехлемът, който приготвяше Маб за Нейтън, е безобиден, Фиона бе отишла при перачките, нетърпелива да им предложи от своя сапун, само за да се сблъска в каменна стена на име Клер. За жената изглежда бе без значение, че не я беше критикувала, а бе предложила само лека промяна.

Клер очевидно гледаше на всяко предложение като заплаха за територията й. На Фиона й се искаше да притежава дарбата на Джили да долавя чувствата на хората, да може да прозре какво се крие в сърцата им. Ако сега имаше тази дарба, щеше да узнае каква част от държанието на Клер е плод на страха й да не загуби позициите си и каква част е чисто упорство.

— Това ще направи чаршафите по-меки — каза Фиона, внимателно поставяйки сапуните, които бе приготвила, на стола. — Освен това ще износва по-малко дрехите, които перете, и въпреки това ще ги почиства толкова добре, колкото и сапуна, който използвате сега. — Фиона се надяваше, че перачките не са спрели работа, тъй като се надяват, че двете с Клер ще се хванат за косите. — И не на последно място този сапун е по-полезен за ръцете ви.

— Ти не си господарка на дома — сопна й се Клер, гледайки я злобно. — Не си нищо повече от заложница.

— Така е, но не виждам какво общо има това с факта, че мога да ви предложа по-добър сапун, с който да перете.

— Нямаш думата какво ще се прави в Скарглас. Отивай да вървиш след онази луда вещица Маб.

— Маб не е луда и не е вещица.

Клер изсумтя грозно.

— Определено не е лечителка, за каквато се представя. Не знам защо леърдът не е изхвърлил старата курва и копелето й от Скарглас, много скоро тя ще убие някой. Хайде, махай се от тук, момиченце.

Клер бутна Фиона, карайки младата жена да направи няколко крачки назад, преди да възвърне равновесието си. С ъгъла на окото си Фиона забеляза, че Нейтън се насочва към тях, и чу как останалите перачки си поеха шокирано дъх, но нито едно от тези неща не бе достатъчно да я спре, нито да се поколебае.

Тя скочи към Клер, която й бе обърнала гръб. Един добре премерен ритник накара жената да падне на колене. Фиона сграбчи дясната й ръка, изви я зад гърба й, докато обвиваше другата си ръка около гърлото й. Навеждайки се леко напред, тя заговори директно до ухото й, насилвайки се да звучи мило.

— Виж сега, мога да игнорирам факта, че ме нарече момиченце, и че си позволи да ме докоснеш — каза Фиона, — но няма как да подмина думите ти за Маб.

— Тя… — започна Клер.

Фиона стегна още малко хватката си около гърлото на жената, колкото да й даде мълчаливо предупреждение да не говори.

— Маб е сладка жена с огромно сърце, което се е заела с това, с което никой друг не е искал да се нагърби. Освен това не е курва, а жертва на милите думи на един развратен мъж, който е забравил да й сподели, че е женен. Затова запази думите си за онези, които ги заслужават. И ако държиш да запазиш острия си език, съветвам те да не го използваш срещу сина й. — Тя бутна Клер напред и се изправи. — Ако си толкова твърдоглава, че отказваш да направиш дори толкова малка промяна, като използваш друг сапун, така да бъде. Сама ще пера дрехите и чаршафите си.

Докато се изправяше, Клер реши да се подиграе на Фиона, като внимаваше да стои далеч от обсега й.

— И какво знае малка знатна дама като теб за честния труд?

— Отново ли съдиш, без да знаеш? Очевидно учиш много бавно. Знам как да пера дрехи, как да поправям течащ покрив, да засаждам нива, да оседлавам кон и много повече. Освен това знам как да затварям устите на жени, които не си мерят приказките. — Фиона извади ножа, който бе използвала, за да нареже сапуна и го хвърли към Клер, така че да прикове ръкава на роклята й за стълба, пред който стоеше жената. — И преди да си отдъхнеш, искам да те уверя, че острието е точно там, където исках да бъде, защото никога не пропускам целта. — Тя взе едно парче от сапуна и тръгна към вратата. — Правете каквото искате със сапуна. Според мен ще е добре да вземеш да измиеш мръсната си уста с него.

В мига, в който Фиона излезе, Нейтън пристъпи напред и освободи ръкава на Клер от ножа, поглеждайки в разширените очи на жената.

— Тя никак не обича да я наричат момиченце.

— Кое е тя? — попита Клер с треперещ глас.

— Ами, нашият леърд я нарича Фиона-с-десетте-ножа. — Засмя се, когато Клер пребледня още повече. — Толкова ножа намерил в нея, когато я пленил. — След това той се наведе напред, казвайки с твърд леден глас. — Повечето от нас харесват Маб, а синът й е наш брат. Една мъдра жена би отделила време да си спомни точно колко копелета живеят в Скарглас, преди да се изкуши да обижда когото и да е било. Една мъдра жена също така би си отваряла добре ушите, за да узнае, че е много вероятно това дребно момиче да стане в скоро време новата господарка на Скарглас и съпруга на леърда. — Той обърна гръб на треперещата Клер и тръгна след Фиона. — Истината е, че както аз, така и почти всичките ми братя ще направим каквото е нужно това да се случи.

Нейтън откри Фиона да стои в средата на двора с ръце на тънкия си кръст, вперила поглед към небето. Когато стигна до нея, той забеляза, че младата жена си поема дълбоко дъх и издиша много бавно.

— Изпуснах си нервите — каза тя, без да откъсва поглед от тъмните облаци, предричащи, че много скоро ще завали.

— О, да, така е — каза Нейтън. — Изкара акъла на Клер.

Фиона си каза, че не бива да се чувства доволна от това.

— Една дама не бива да избухва така. Нашата Джили казва, че когато една дама се ядоса, със сигурност не бива да събаря хората на колене или да хвърля ножове по тях.

— А какво трябва да направи една дама?

— Нашата Джили казва, че една дама трябва спокойно и мило да накара останалите да разберат, като говори твърдо, но тихо.

— Е, ами ти не си крещяла.

Тя го погледна и двамата си размениха бързи усмивки.

— Иска ми се да имах дарбата на Джили. Тя може да каже какво чувства човек. По този начин може да прозре какво се случва в сърцата на хората около нея.

— Звучи като доста полезна дарба.

Фиона кимна.

— Така е. Ако я притежавах, вероятно щях да разбера защо Клер е толкова ядосана и зла.

— И жадна за кръв? — Той се усмихна, когато момичето се изкикоти, след което тръгна заедно с нея към крепостта.

— Истината е, че някои хора да родени със зъл характер и черна душа. Други са станали такива, докато са растели. Ако човек знае защо са такива, би могъл да ги промени, или поне ще знае как да се справя с тях, без да му се иска да отреже езиците им. Клер била ли е в леглото на баща ти?

— Не. Съпругът й казва, че тя вече не посещава и неговото легло. — Нейтън се изчерви. — Извинявай, не бива да говоря така пред теб.

— Не се тревожи. Докато станах на тринадесет, бях отглеждана единствено от петимата си братя. Тогава дойде Джили и направи някои промени, облекчавайки грубия ни начин на живот. Макар че все още сме малко диви. Съмнявам се, че би могъл да кажеш нещо, което не съм чувала, че да ме шокираш. — Тя се намръщи. — А защо Клер нарече Маб вещица? — попита и се зачуди защо въпросът й накара Нейтън да се почувства неудобно.

— Ами, ако останеш тук достатъчно дълго, ще чуеш, че тази дума се споменава доста често. Мисля, че кланът Грей е пуснал слуха. Никак не ни помага това, че всички сме толкова тъмни, и че Скарглас е малко мрачен. Баща ми имаше пет съпруги, четири от които умряха. Това причини доста слухове по наш адрес. Говори се, че омагьосвал жените. — Той се успокои малко, щом Фиона изсумтя презрително. — Фактът, че всички са го чували как ги проклина, не помага особено за ситуацията наоколо.

Неочаквано Фиона се закова на място и погледна Нейтън.

— Сега се сетих кои сте вие. Чувала съм истории, но никога не съм обръщала внимание на името. Ако Грей разпространяват тези слухове, са се справили изключително добре, щом са стигнали чак до нас. — Тя поклати глава и отново закрачи към крепостта. — Не знам къде ми е изчезнал ума. Трябваше да позная крепостта, тъй като е описана подробно в историите, които се разправят за вас. Когато я видях за първи път, в съзнанието ми изскочиха няколко спомена, но не можах да ги свържа с нищо. Мисля, че просто вида на мястото ме накара да си мисля за неща като магии и убийства.

— И не те ли е страх?

— Не. Не съм ги видяла. Но явно сте събрали наоколо много странни хора като стария Иън, който танцува под лунната светлина в онзи каменен кръг. О, и Питър, който се страхува от водата и има по себе си десетгодишна мръсотия.

— По-скоро двадесетгодишна.

— Да, но не съм видяла никакви магии. Безобидна лунна лудост, да, но не и магьосничество. И макар да не харесвам особено баща ти, не мисля, че би могъл да убие жените си. По-скоро ги е държал постоянно бременни и така е съкратил живота им, или ги е накарал да избягат далеч от него. Колкото до това, че ги е омагьосвал, ами, очевидно баща ти умее да прелъстява момичетата, вкарвайки ги в леглото си, и подозирам, че е избирал едни от най-глупавите, които да повярват на лъжите му.

— Да, така е. Освен това използва позицията си тук, за да ги вкарва в постелята си. Двамата с Юън често се карат на тази тема. — Той спря, поглеждайки към портите. — И говорейки за Юън, ето го и него.

Фиона се опита да не изглежда доволна от завръщането му. Не й се искаше да показва толкова открито привързаността си към мъжа. Начинът, по който той сковано се смъкна от седлото и трепна болезнено, щом краката му докоснаха земята, направи на пух и прах решението й да изглежда спокойна и да го посрещне приветливо за завръщането у дома. Хукна към него и се изуми от начина, по който той направи крачка назад, опитвайки се да го игнорира.

— Ранен си — каза тя, оглеждайки го внимателно.

— Нищо ми няма — каза той, дълбоко трогнат от загрижеността й, и проклинайки се за тази своя слабост.

Виждайки кръвта, напоила бричовете му, тя го погледна отвратена.

— Кървиш като заклано прасе. Най-добре да почистим и зашием раната възможно най-скоро.

Преди Юън да успее да възрази, той се озова в стаята си, подкрепян от Нейтън. Виждайки малката пътечка от кръв, която бе оставил след себе си, сметна, че ще е най-разумно да не спори. Единствената му надежда бе болката и загубата на кръв да го направят достатъчно слаб, че да не издаде желанието си към нея, докато Фиона обработва раната му.

Реши, че е опасно слаб, щом успя само да промърмори леко в протест, докато Нейтън събличаше дрехите му. Простена, падайки в леглото си. Докато Нейтън внимателно го покриваше със завивката, оставяйки открити само ранения му крак и голите му гърди, Юън се бореше със замайването.

— Какво се случи? — попита Нейтън, когато Фиона започна да мие кръвта по крака на Юън.

— Заловихме няколко Грей да крадат от добитъка ни — отвърна Юън. — За нещастие, освен тези, които видяхме, наблизо са се криели още половин дузина. Бяхме нападнати в гръб, докато гонехме крадците. Няколко от останалите ми мъже имат леки наранявания.

— О, господи, не знам къде е Маб — каза Фиона. — Може би не знае, че имаме нужда от помощта й.

— Ще я доведа — каза Нейтън и забързано излезе от стаята.

Юън една потисна желанието да накара брат си да остане. Каза си, че е възрастен мъж, силен и разумен. Би трябвало да се справи, оставяйки насаме с Фиона, и да не се подаде на инстинктите си. Тя докосваше крака му с единственото намерение да излекува раната и той можеше да игнорира лесно това невинно докосване. Но увереността му се изпаряваше всеки път щом тя докоснеше бедрото му. Той едва не приветства болката, която почувства, когато тя започна да промива раната му с уиски и да я зашива, тъй като това бързо охлади кръвта му. Но разсейването не трая дълго. Усети как мъжествеността му се пробужда, докато тя превързваше бедрото му, работейки много близко до слабините му. Бърз поглед към завивката му показа, че възбудата му е добре прикрита, и той въздъхна облекчено.

— Имаш кръв по лицето си — каза Фиона, след като приключи с превързването на бедрото му.

— Нищо ми няма — каза той, — само няколко драскотини.

— И все пак трябва да бъдат почистени.

Когато се наведе над него, за да почисти порезната рана над ухото му, Юън си пое толкова дълбоко дъх, че едва не се задави. Гърдите й бяха на милиметри от устните му. Той се озова с поглед, насочен директно към меките хълмчета, показващи се над деколтето й. Кожата й бе така чиста, с лек меден цвят. Без значение колко се опитваше, не успя да устои на желанието да провери дали кожата й е толкова сладка и топла, колкото изглеждаше.

Точно когато тя опита да се отдръпне назад, Юън обви ръце около кръста й, задържайки я на място. След това бавно целуна горната част на гърдите й, вдишвайки чистия й аромат. Фиона потрепери и той я чу как си поема накъсано дъх. Зениците й бяха разширени и тя го гледаше с нарастващо желание. Пълните й устни бяха леко разтворени и той се възползва от възможността да ги целуне дълбоко и с нужда, която не можеше да прикрие.

С всяка ласка на езика му Фиона можеше да усети как желанието се надига все по-силно в тялото й. Юън премести ръката си на гърба й и сякаш докосването му бе следвано от огнен пламък. Нежен стон се откъсна от гърлото й, когато той плъзна нагоре другата си ръка, обхващайки гърдата й. Нито един от страховете, които Мензайъс бе породил в нея, не се събуди с докосването му, и Фиона почувства единствено жажда за повече.

Тъкмо се канеше да се покатери на леглото при него, когато неочаквано той я избута от себе си. Наранена и объркана, тя се бореше да се успокои, като погледна към него. На скулите му се бе появила лека руменина, а дишането му бе накъсано. Два признака за това, че и той я желае. В следващия миг тя чу гласа на Маб да вика името й и болката от рязкото отхвърляне леко намаля.

Юън покри очите си с трепереща ръка.

— Върви, Маб има нужда от помощта ти.

Фиона се поколеба само за миг, преди забързано да излезе от стаята, срещайки Маб пред вратата. Бе подразнена от резкия край на любовната игра, но знаеше, че е за добро. Юън бе ранен и не бе в състояние да консумира страстта, пораждаща се между тях. Освен това той все още се бореше с привличането помежду им. Точно сега не бе най-подходящото време да му показва, че не е нужно да се съпротивлява.

Безмилостно прогонвайки всички остатъци от желанието, тя насочи пълното си внимание към това да помогне на Маб да се погрижи за ранените. Юън нямаше да може да избяга или да игнорира присъствието й, поне още няколко дни, докато раната му не започне да заздравява. Щеше да има достатъчно време да сломи съпротивата му.