Рик Риърдън
Знакът на Атина (40)

XL. Лио

Лио разви малкото листче хартия. На него пишеше: ТОВА ЛИ ТИ Е ЖЕЛАНИЕТО? СЕРИОЗНО?! (КРАЙ). От другата страна бе написано още: ЩАСТЛИВИТЕ ТИ ЧИСЛА СА: ДВАНАЙСЕТ, ЮПИТЕР, ОРИОН, ДЕЛТА, ТРИ, ТЕТА, ОМЕГА. (ОТМЪСТИ НА ГЕЯ, ЛИО ВАЛДЕС!). С треперещи пръсти Лио завъртя кръговете.

Вълчата глава зави пред вратата:

— Щом дори приятелите ти нямат значение за теб, явно ще трябва да те мотивирам по друг начин. Може би трябва да унищожа тези свитъци, безценните писания на Архимед!

Последният кръг се намести. Сферата забръмча. Лио прокара пръсти по лостчетата, които очакваха командите му. Магически и електронни импулси преминаха през кабелите от небесен бронз и по цялата стая.

Лио никога не бе свирил на музикален инструмент, но си представи, че усещането е такова — да знаеш какво прави всеки бутон толкова добре, че да не мислиш за това какво правят ръцете ти. Просто се фокусираш върху звука, който искаш да създадеш.

Започна с нещо малко. Съсредоточи се върху една сравнително добре запазена златна сфера долу в главната зала. Тя потрепера. От нея се появиха три крачета, с които тя пролази до обсебената топка. От върха на златната сфера излезе малка кръгла резачка, която разряза кълбото с електрошока.

Лио се опита да активира друго кълбо. То обаче избухна в минатюрен облак от бронзова прах и пушек.

— Опа — промърмори той, — извинявай, Архимед.

— Какво правиш? — попита възмутена Вълчата глава. — Спри с тези глупости и се предай!

— О, да, предавам се! — каза Лио. — Направо се предавам!

Той се опита да овладее трета топка, но тя също се счупи. Стана му мъчно за древните изобретения, но въпросът бе на живот и смърт. Франк го бе обвинил, че се интересува повече от машините, отколкото от хората, но ако трябваше да избира между приятелите си и старите сфери, винаги щеше да заложи на първото.

Четвъртият опит се получи по-добре. От върха на една топка, инкрустирана с рубин, излязоха крилца като на вертолет. Лио бе доволен, че Бъфорд не е тук — иначе щеше да се влюби. Сферата с рубина се завъртя във въздуха и полетя право към картотеката.

От средата й се появиха златни ръчички, които сграбчиха безценните свитъци.

— Достатъчно! — развика се Вълчата глава. — Ще унищожа… — Обърна се точно навреме, за да види как рубинената топка отнася свитъците. Тя прелетя над стаята и се издигна в далечния ъгъл.

— Какво?! — извика Вълчата глава. — Убий затворниците!

Сигурно говореше на електрошоковата топка. За нещастие на ейдолоните, тя не бе в състояние да изпълни командата. Златната топка на Лио седеше на върха й и вадеше зъбци и жици от нея, все едно ядеше тиква.

За щастие, Хейзъл и Франк се раздвижваха.

— Ба! — излая Вълчата глава и махна на Лъвската. — Ела! Ще убием героите лично!

— Не мисля, момчета. — Лио се обърна към Лъвската глава. Пръстите му пробягаха по контролната сфера и той усети как по пода минава импулс.

Лъвската глава потрепера и отпусна меча си.

— Добре дошъл в Света на Лио — ухили се Лио.

Лъвската глава се обърна и слезе по стълбите. Вместо обаче да приближи Хейзъл и Франк, ейдолонът застана до другите стълби пред приятеля си.

— Какво правиш? — попита Вълчата глава. — Трябва да…

БАМ!

Лъвската глава удари с щита си Вълчата по гърдите, след което цапардоса шлема й с дръжката на меча си. Така Вълчата глава се превърна в Плоската Смачкана и Недоволна Вълча глава.

— Спри! — настоя Вълчата глава.

— Не мога! — отвърна Лъвската.

Лио им хвана цаката. Той накара и двете брони да изпуснат мечовете си и да започнат да си бият шамари.

— Валдееееес! — разкрещя се Вълчата глава. — Ще си платиш за това!

— Аха — отвърна Лио, — а сега кажи, Каспър, кой кого е обсебил?

Механичните хора паднаха по стълбите, а Лио ги накара да започнат да танцуват като джаз двойка от 20-те години на миналия век. Сгъвките им започнаха да пушат. Другите сфери в стаята избухнаха една по една. През древната система преминаваше прекалено много енергия. Контролната сфера в ръката на Лио се затопли.

— Франк, Хейзъл! — извика Лио. — Скрийте се!

Приятелите му бяха все още замаяни и гледаха втрещени танцуващите роботи, но все пак разбраха предупреждението. Франк дръпна Хейзъл изпод най-близката маса и я закри с тялото си.

С едно последно завъртане на сферата Лио запрати огромен енергиен залп през системата.

Механичните воини се пръснаха. Във всички посоки хвръкнаха лостове, бутала и парчета бронз. Сферите засъскаха по масите като отворени кутийки с безалкохолно. Златната сфера на Лио замръзна. Летящата сфера с рубина падна на пода заедно със свитъците.

Стаята внезапно притихна, ако не се брояха отделни инструменти, които пращяха и изпускаха искри.

Въздухът в стаята миришеше на повреден двигател. Лио притича надолу по стълбите и намери Франк и Хейзъл живи и здрави под масата. Никога не се бе радвал така на прегръдките им.

— Вие сте живи! — извика той.

Лявото око на Хейзъл премигна, може би заради остатъчния ефект от електрошоковете. Иначе изглеждаше добре.

— Какво точно се случи?

— Архимед ни спаси! — каза Лио. — В старите машини бе останала достатъчна енергия за едно последно голямо шоу! След като получих паролата за достъп, всичко беше лесно! — Той потупа контролната сфера, която пушеше по притеснителен начин. Не знаеше дали може да я поправи, но за момента бе прекалено облекчен, за да му пука.

— А ейдолоните? — попита Франк. — Отишли ли са си?

Лио се ухили.

— Последната ми команда претовари роботите и изгори всичките им електрически вериги, като стопи ядрата им.

— Тоест? — попита Франк.

— Плених ейдолоните в електрониката — каза Лио, — а след това я стопих. Повече няма да безпокоят никого.

Лио помогна на приятелите си да се изправят.

— Спаси ни живота — каза Франк.

— Не бъди толкова изненадан. — Лио погледна към разрушената работилница. — Жалко е, че потрошихме всичко, но поне спасих свитъците. Ако ги върна в лагера на нечистокръвните, мога да успея да пресъздам изобретенията на Архимед.

Хейзъл потърка главата си.

— Нищо не разбирам. Къде е Нико? Този тунел трябваше да ни изведе при него.

Лио почти бе забравил защо изобщо бяха слезли тук. Мястото бе задънена улица. Защо тогава…

— О… — Той се почувства така, все едно златната сфера режеше и неговата глава с триончето. — Хейзъл, как точно проследи Нико? Имам предвид, възможно ли е да си усетила присъствието му само защото ти е брат?

Тя се намръщи. Все още изглеждаше замаяна от електрошока.

— Не съвсем. Понякога мога да позная, че той е наблизо, но Рим е толкова объркан с всичките си тунели и пещери…

— Използвала си способността си да долавяш наличието на метали, нали така? — предположи Лио. — Търсила си меча му? — добави.

— Как разбра? — премигна тя.

— По-добре ела. — Той отведе Франк и Хейзъл до контролната стая и им посочи черния меч.

— О! О, не! — Хейзъл щеше да припадне, ако Франк не я бе подхванал. — Но това е невъзможно! Мечът на Нико бе вътре, в бронзовата делва! Пърси го видя в съня си!

— Или сънят му е бил грешен — каза Лио, — или гигантите са преместили меча като примамка.

— Значи това е било капан — заключи Франк, — били сме подмамени тук.

— Но защо? — извика Хейзъл. — И къде е брат ми?

В този миг из контролната зала се разнесе съскане. Първоначално Лио реши, че ейдолоните са се върнали. След това разбра, че бронзовото огледало на масата пуши.

— Горките ми, бедни геройчета. — Спящото лице на Гея се яви в огледалото. Както винаги, тя говореше, без да движи устните си. Добре поне, че нямаше кукла като вентрилок, Лио мразеше тези неща. — Имахте избор — каза богинята.

Гласът на Гея отекна из залата. Изглежда, идваше не само от огледалото, но и от каменните стени. Лио разбра, че тя е навсякъде около тях. И в това нямаше нищо изненадващо. Все пак бяха под земята. Бяха построили Арго II, за да пътуват по суша и по море, но накрая все пак бяха попаднали в студената прегръдка на земята.

— Предложих спасение на всеки един от вас — каза Гея. — Можехте да се върнете. Но сега вече е късно. Дойдохте в древните земи, където съм най-силна. Където ще се събудя.

Лио извади един чук от колана си и го стовари върху огледалото. То бе метално и само иззвъня като поднос за чай, но бе добре, че е праснал Гея по носа.

— В случай че не си забелязала, бабке — каза той, — тъпата ти засада не проработи. Стопих лагерите на ейдолоните, а ние сме си живи и здрави.

— Колко си сладък — изсмя се Гея. — Целта беше просто да ви отделя от приятелите ви. Затова беше всичко.

Вратата на работилницата се затръшна.

— Сега вече наистина паднахте в капана ми — каза богинята. — А в същото време Анабет Чейс посреща смъртта си напълно сама, смачкана и ужасена от ръката на най-жестокия враг на майка си.

Образът в огледалото се смени. Лио видя Анабет, паднала на пода в огромна пещера, стиснала бронзовия си кинжал така, сякаш иска да прогони чудовище. Лицето й бе изопнато. Кракът й бе увит в нещо като шина. Лио не можеше да види какво вижда тя, но разбираше, че е нещо ужасно. Искаше да каже, че това видение е лъжа, но имаше чувството, че е истина и се случва в момента.

— А другите — продължи Гея, — Джейсън Грейс, Пайпър Маклийн и, разбира се, скъпият ми приятел Пърси Джаксън, ще умрат след броени минути.

Сцената в огледалото се промени отново. Пърси бе извадил Въртоп и водеше Джейсън и Пайпър надолу по вито стълбище, което се спускаше в мрака.

— Техните сили ще ги предадат — каза Гея. — Те ще умрат от мощта на елементите, които уж владеят. Почти се надявах да оцелеят. Тяхното жертвоприношение щеше да е по-добро. Но, уви, ще трябва да се задоволя и с вас, Франк и Хейзъл. Слугите ми скоро ще дойдат да ви приберат и отведат до древното място. Кръвта ви ще ме пробуди. А дотогава ще ви оставя да гледате смъртта на приятелите си. Моля, насладете се на последните сцени от вашия злополучен подвиг.

Лио не издържа. Ръката му блесна като нажежена. Хейзъл и Франк отстъпиха назад, когато той опря длан върху огледалото и го стопи на локва втечнен бронз.

Гласът на Гея замлъкна. Лио чуваше само бученето на кръвта в ушите си. Пое си дълбоко въздух.

— Съжалявам — каза той, — почваше да ме дразни.

— Какво да правим? — попита Франк. — Трябва да се измъкнем и да помогнем на останалите.

Лио прегледа работилницата, която бе осеяна от парчета счупени сфери. Приятелите му имаха нужда от него. Това все още бе неговото представление. Докато имаше колана си с инструменти, нямаше да остане безпомощен пред телевизионното предаване „Как умират героите“.

— Имам идея — каза той, — но ще трябва да се справим заедно. И тримата.

И той им разказа какво е намислил.