Едуард Успенски
Гаранционните човечета (9)

Девета глава
Кренвирш за разузнавачите

Но не бяха лейтенантите от кавалерията, а две други мишлета.

Човечетата ги пуснаха от капана и ги поведоха към хладилника. Новините на Деня бързо направи нашийници, завърза мишлетата за пружината под мотора и пристъпи към разпита:

— Фамилия? Име? Презиме?

— Смирнов Андрей Андреевич! Смирнов Андрей Андреевич! — отговориха двете мишлета.

— Вие да не сте братя?

— Не. Просто при нас всички мишки носят името на стопанина на къщата.

— А Мишкин и Подмишкин?

— Те са от други къщи. Те се присъединиха към нас.

— С каква задача бяхте тръгнали! — продължаваше разпита радиомайсторът.

— Разузнаване и диверсия!

— Диверсия и разузнаване!

— Каква диверсия?

— Да намерим от стопаните туба лепило и да намажем пода около хладилника. Да внимаваме да не залепнем ние самите и да чакаме гаранционните.

— Добре измислено! — каза Хладилин. — Не е зле и ние да го използуваме.

— Как се чувствува нашият Буре? — попита момчето.

— Възрастният гаранционен ли? Добре — отговориха Андреевците Андреевичи. — Направиха от него зоологическа градина.

— Как така зоологическа градина?

— Много просто. Качиха го в един автобус на главния площад. Ако искаш да го видиш — дай парченце салам.

— А ако ние поискаме да го разменим срещу вас, как ще погледне на това вашето началство?

— Лошо ще погледне. Той носи доход. А ние — не.

— За кого доход?

— За негово величество краля!

— Добре — каза Хладилин. — Искате ли да ядете?

— Смешен въпрос — отвърнаха мишлетата. — И още как!

— Какво да ви дам — кренвирш или сирене?

— Сирене и кренвирш! Кренвирш и сирене! — отговориха храбрите Андреевци Андреевичи.

— И таз добра! — учуди се радиомайсторът. — Те са наши врагове, пък ние ще ги храним с кренвирши като в санаториум.

— Така трябва — каза Хладилин. — Имам си съображения. И освен това са толкова симпатични момчета.

— И весели — добави Прахосмукачев.

— Тъй вярно — казаха мишлетата. — Ние сме симпатични. И весели.

Хладилин извади един малък кренвирш и го сложи пред пленниците. Те бързо започнаха да го унищожават, всеки от своята страна. Не минаха и пет минути и си допряха нослетата едно в друго. А от кренвирша не беше останало нищо.

— Това е — каза Хладилин. — А сега на път! За четката.

Той се качи в стаята си и донесе две малки флакончета с пулверизатори.

— Това е за тебе — каза той на Прахосмукачев. — За всеки случай. Флакончето е с хелий. Сигурна работа! Използувай го в случай на нападение. Отваряш кранчето — от него изскача газ като от пожарогасител. Само че студен. На цял метър наоколо става зима. Направо можеш да си обличаш кожуха. Добре охлажда горещи глави. А това е за нас — каза той на радиомайстора. — Тук има боя под налягане. Не завиждам на този, който ни нападне. След това направо го носиш на химическо чистене срещу разписка.

Сега вече по-възрастните майстори тръгнаха на път, а момчето се качи в стаята на Хладилин и легна да спи.

Мишлетата останаха долу, под хладилника.