Едуард Успенски
Гаранционните човечета (2)

Втора глава
Глас от прахосмукачката

Беше нощ и всички хора в апартамента спяха. Спяха и татко, и мама, и тяхното момиченце Таня.

Но ето че се отвори прозорчето на часовника и кукувичката Машка старателно изкука полунощ. В същия миг в хладилника, в часовника и в радиоапарата се отвориха вратичките и заслизаха гаранционните човечета. Те държаха в ръце фенерчета.

А наоколо цареше пълно безредие! Имаше куфари, кошници, търкаляха се навързани на гроздове тенджери и чайници. Стопаните се готвеха да се местят на вилата. Човечетата се срещнаха на средата на кухнята и се поздравиха.

— Това е новият ни съквартирант — каза Иван Иванович. — Казва се Хладилин.

— Новините на Деня — представи се човечето от радиото, — задълго ли идвате при нас?

— За два месеца — отговори Хладилин. — Моят хладилник е взет под наем. За вилата.

— А къде е Прахосмукачев? — попита Иван Иванович.

— Както обикновено спи — каза Новините на Деня. — Елате да го събудим.

И човечетата тръгнаха към голямата стая, където в ъгъла до гардероба стоеше прахосмукачка „Уралец“.

Новините на Деня тихичко почука по прахосмукачката.

— Прахосмукачев, ставай! — зашепна той, за да не събуди хората, които спяха в стаята.

— Не, не мога — отговори глас от прахосмукачката. — Аз спя.

— Колко жалко, че спиш, иначе щяхме да ти съобщим интересни новини.

— Съобщете ми ги — каза Прахосмукачев. — Аз новините и на сън ги разбирам.

— Страх ни е, че ще те събудим — обясни Новините на Деня. — Ако не спеше, щеше да е друго нещо.

И тогава в горната част на прахосмукачката се отвори един люк като на танк и се показа сънената, но любопитна физиономийка на гаранционното момченце.

— Какво има?

— Запознай се. Новият майстор.

Хладилин и момченцето си стиснаха ръцете.

— Искам да организирам малък празник — каза Хладилин.

И всички се усмихнаха.

— Но нека да не се събираме у нас. Защото ми е омръзнало в къщи.

— А пък на нас в нашите къщи ни е омръзнало — огорчиха се другите човечета.

— Хайде да отидем в шевната машина — предложи Буре. — Там и стаята е голяма, и килими има колкото искаш.

— Не — възрази Хладилин, — по-добре да отидем сред природата.

Отначало не го разбраха.

— Как така сред природата? — попита радиомайсторът.

— Така. У вас има ли цветя?

— Ура! — изкрещя Прахосмукачев. — Всичко разбрах. Хайде сред природата — кухнята!

Човечетата отидоха в кухнята, промъквайки се между тенджери и чайници. Хладилин изнесе кошницата с храната и по клоните на телефончето всички се качиха на перваза. Новият майстор наля чай от термоса и каза:

— Много се радвам, че попаднах в такава приятна компания. И се радвам, че тук сте трима.

— Аз скоро ще си отида — каза Новините на Деня. — След три месеца. Ще долети хеликоптерчето и ще ме откара в завода, а там ме чака нов радиоапарат или телевизор…

— И аз скоро ще си замина — каза Прахосмукачев. — Имам изпити. Нали съм ученик. Аз не съм от завода. От ремонтната работилница съм. Нашият гаранционен срок е кратък — само половин година.

— Така че аз оставам сам… — тъжно промълви Буре. — Пак сам. Мене няма да ме вземе хеликоптерче.

— Точно това ме тревожи — каза Хладилин. — Тъжно е да останеш сам. И може би за цял живот.

— Той си има Машка — каза Новините на Деня.

— Машка е друго нещо — възрази Хладилин. — Приятели трябват.

А Иван Иванович, като заговориха за Машка, си погледна часовника. Беше точно един.

— Ето, виждате ли, не кука. Съвсем се е разхайтила!… Машка! — извика той. — Ти какво, спиш ли?

Машка се показа от часовника и дълго се мъчи да проумее какво искат от нея. След това сърдито изкука един път и бързо се пъхна обратно. А Хладилин продължи:

— Аз предлагам на Иван Иванович да дойде с мене на вилата. Нека поне си почине и се запаси със сили преди самотата.

— Не може! — каза Новините на Деня. — Гаранционният човек не може да напуска мястото си до завършването на гаранционния срок.

— А ако срокът отдавна е свършил?

— Какво от това? Ами часовникът? Ако започне да върви неточно?

— Той може и изобщо да не върви. Нали в градското жилище няма да има никого. В краен случай Машка ще го наглежда.

— И прахосмукачката не е нужна в града! — извика момченцето Прахосмукачев. — И аз искам да дойда на вилата!

— Ти пък защо? — попита радиомайсторът. — Нали гаранционният ти срок не е свършил? Още дълго има да си стоиш тук.

— Аз съм ученик — възрази момчето. — И един път в годината ми се полага ваканция. Нека и аз да дойда с вас, чичо Хладилин!

— Ъхъ! — каза Хладилин. — Решаващият глас от прахосмукачката е за нас. Ами да, разбира се, ела и ти.

— Никак не ми харесва всичко това — каза Новините на Деня. — Непременно ще се обадя в Управлението на гаранционните човечета. Те какво ще кажат…

— Нищо няма да кажат. Там хората не са глупави. Е, Иван Иванович, тръгваме ли?

— Аз бих дошъл — каза Буре, — само че трябва да взема и Машка. Тя без мене не може.

— Ще вземем и Машка. По-весело ще ни бъде. Само да не започне да кука. Ще стане хладилник с кукувичка.

— Няма — успокои го Буре. — Тя своите „ку-ку“ си ги пази като левчета. С ченгел не можеш и ги измъкна.

— Значи, разбрахме се — каза новият майстор. — Събирайте си нещата и се прехвърляйте при мене в хладилника. Утре ще го откарат на вилата.

Те пийнаха още чай и хапнаха пасти. Хладилин им разказа последните новини. Каза им, че на полетата на големите вестници скоро ще започне да се печата вестник за гаранционните човечета. Той ще се набира с особен, незабележим за човешкото око шрифт и ще се нарича „За гаранционна гаранция“. И че там ще има не само обяви и новини, но и разкази, и стихове. И че управлението скоро ще изпрати на всички гаранционни майстори специални фенерчета за четене на незабележимия шрифт.

След това човечетата се разотидоха по домовете си, за да си приготвят багажа. И веднага луната се скри зад облаците.