Едуард Успенски
Гаранционните човечета (3)

Трета глава
Пренасянето

На сутринта натовариха хладилника заедно с другите неща на един камион. И ето, вече цял час весело се движат по пътя.

Иван Иванович с Машка на ръце и Прахосмукачев седяха в стаята на хладилния майстор. А самият Хладилин бърникаше нещо във вътрешностите на агрегата. Пешо човъркаше, завинтваше и отбелязваше с кръстчета местата, които се бяха поповредили при превозването.

Камионът спря и изглеждаше, че е задълго, защото шофьорът изключи мотора. И веднага на вратичката на стаята някой почука. Това не беше Хладилин, а съвсем друг майстор. С черен комбинезон и целият омазан. На рамото му висеше чанта с инструменти.

— Здрасти — каза той. — Раздруса ли ви?

— Друса! И още как! — отговори Прахосмукачев. — До тавана подскачаме.

— Ресорите ми са мекички. Като се върна в гаража, ще ги регулирам. Хайде да се запознаем. Аз съм Карданов.

— А как ви е името? — попита Буре.

— Никак. При нас в автогаранцията на всички ни викат по презиме: Карданов, Ресоров, Светофаров.

Прахосмукачев и часовникарят се представиха на човечето.

— Пристигнахме ли вече? — попита момченцето.

— Не. Спрели сме на прелеза — отговори автомайсторът. — Вие за Дорохово ли пътувате?

— За Дорохово.

— Значи, след един час сме там. Красиво е. Ходил съм в Дорохово.

Моторът отново забоботи.

— Отивам да работя — каза Карданов. — Горещо е. Водата може да закипи. Чао.

Камионът тръгна. И точно след един час, както беше обещал Карданов, пристигнаха.