Едуард Успенски
Гаранционните човечета (7)

Седма глава
Гаранционно радиопредаване

Когато стопаните отидоха на плажа, до хладилника притича Новините на Деня.

— Ей, вие! Елате при мене да слушаме радио. Има гаранционно радиопредаване!

Човечетата забързаха към къщата на радиомайстора. Гаранционното радиопредаване е интересно и полезно нещо.

Стаята на радиомайстора, не беше толкова уютна като на Буре и не беше толкова обикновена като на Хладилин. Тя приличаше повече на трансформаторна кабина или на машинно отделение на асансьор. Навсякъде се виждаха гумени постилки, шалтери и табла с лампички. И навсякъде имаше надписи: „Не пипай — опасно за живота!“. А до тях — рисунки с череп и кости. Даже върху шкафчето със съдовете. На масата имаше електрически самовар със същата рисунка и порцеланови чашки със същите надписи. И само на огромния червен диван в ъгъла нищо не беше написано.

Човечетата веднага се настаниха на дивана и с уважение започнаха да разглеждат смъртоносната стая.

— Искате ли чай? — попита домакинът.

Но никой не искаше да пие чай от смъртоносния самовар.

— Имам чувството, че като хвана чашката, веднага ще ме тресне ток! — каза момчето.

— С удоволствие бих пил чай със сладко — каза Хладилин. — Но чай с електричество — това е вече за по-особен вкус.

— Както искате — каза домакинът. — Хайде да слушаме.

Той се приближи до работната си маса и включи приемника. Като при всички радиомайстори или любители, апаратът му беше разглобен до последното винтче. Всичките му лампи бяха навън, говорителят стоеше настрани, капакът беше в ъгъла. Но апаратът работеше безупречно. Радиопредаването започна. Отначало съобщаваха новини.

„Внимание, внимание! Рижският завод за радиоапаратура увеличава гаранцията на всички свои изделия с една година. Молим майсторите да имат предвид това…

Управлението на гаранционните човечета съобщава, че заводът за прахосмукачки «Уралец» се затваря поради ремонт. Молим майсторите засега да не напускат изделията си и ги предупреждаваме, че временно при тях няма да се изпращат микрохеликоптерите…

Към радиоприемниците «Воронеж» е произведена магнетофонна приставка. В нея има работилница. На работната маса има допълнителни инструменти и инструкция. Входът за приставката се намира откъм задния капак, до пломбата. Умоляват се гаранционните човечета незабавно да регулират, приставката…

Времето. За сведение на хладилните майстори! По данни на Института по Прогнозите се очакват силни горещини. Не забравяйте да понижите температурата в камерите. На човечетата от автогаранциите се препоръчва да засилят охлаждането на двигателите. Жалузите трябва да се държат отворени, а радиаторите да се изчистят от мушици. Съветваме гаранционните човечета от моторите за лодки да следят нивото на водата в реките и езерата. То може да се понижи и витлото ще закача по дъното.“

След това радиото започна да предава поздрави от едни човечета за други. Да разказва различни гаранционни случки. В кой град кое момченце или момиченце се е опитало да разглоби едно или друго изделие и какво е станало след това. И накрая говорителят каза:

„А сега ще ви предадем, концерт по желание на стари майстори. Гаранционният майстор от рояла «Бекер» Иван Сергеевич Валс моли да предадем по радиото песента «Полита тройка — вихър весел». С тази песен той поздравява своя приятел — майсторът часовникар Иван Иванович Буре. И моли заедно с песента да предадем неговия нисък поклон и пожеланията му за здраве. С удоволствие изпълняваме молбата на Иван Сергеевич. Чуйте тази стара гаранционна песен.“

При тези думи човечетата направо подскочиха. Ама че работа: поздравяват го с песен, пък Иван Иванович го няма! А апаратът запя:

Полита тройка — вихър весел

по Волга — в пътя побелял.

А той — коларят — тъжна песен

от ранна утрин е запял.

И пита пътникът приветлив,

беда не вкусил, може би:

„Защо е мъката в сърцето

и кой, кажи, те наскърби?“

После радиото млъкна.

— Знаеш ли, това е много стара песен — каза Хладилин на момчето. — Едно време не е имало никакви хеликоптерчета за гаранционните човечета. Като ти свърши срокът, излизай и тръгвай на път. Къде на тройка, къде пеша. Понякога се е налагало да минават през половината страна. Или дори през границата. Заводите са били малко. Случвало се е майсторът да се измори и да падне. Ако хората ти се притекат на помощ, добре, но понякога е ставало и най-лошото.

— Жалко, че Иван Иванович не чу — въздъхна Прахосмукачев. — Нали изпълниха тази песен за него.

— Как да не е жалко — каза Новините на Деня. — И все заради някои! Не трябваше Иван Иванович да тръгва с нас! Ето докъде води нарушаването на инструкцията.

— Добре де, стига си опявал — спря го Хладилин. — Още нищо не е загубено.