Едуард Успенски
Гаранционните човечета (19)

Епилог

Момиченцето Таня прерови всичко във вилата. Но не намери човечетата. И й стана тъжно, много тъжно. И малко я досрамя.

— Мамо — каза тя, — аз вече няма да търся човечетата. Нали щом се крият от мене, те си знаят защо? Нека си живеят както им се иска. Даже ако ги няма. Ако са ми се присънили.

И изведнъж видя крайчето на едно бяло листче, което се подаваше изпод хладилника. Момиченцето го взе и прочете:

„Никакви човечета няма. Всичко това ти се е присънило. Но недей да искаш от майка си коте.

И. И. Буре.“

И Иван Иванович отново си заживя в часовника. Той, Машка и мишлето Вася. Прекрасно си живееха. Просто много добре. Само че Машка пак се прояви. Започна да снася яйца. И не взе да си свие гнездо, ами така, представяте ли си, започна да излита от къщи и да ги разнася по чуждите часовници. Какво да се прави — нали си е кукувица, а не кокошка. Та така в различни часовници в различни апартаменти започнаха да се излюпват пиленца.

Ето защо в съвременните жилища сред съвременните мебели се появиха толкова много обикновени селски часовници с кукувички. И вие ли сте го забелязали?