Едуард Успенски
Гаранционните човечета (12)

Дванадесета глава
Великият трансформатор

И той от вълнение започна да се разхожда от единия до другия ъгъл на Хладилиновата стая.

— Чичо Хладилин — изведнъж се обади момчето, — а каква е тая война — 127 срещу 220? Нищо не съм чувал за нея.

— Сега ще ти разкажа — отговори Хладилин. — Една минутка… Слушай — обърна се той към радиомайстора, — бъди така добър, вземи бормашината и пробий няколко дупки в пода. Трябва да разберем какво става там при тях.

Новините на Деня взе бормашината и излезе от стаята. А Хладилия започна да разказва:

— По-рано, преди двадесет години, всички телевизори, хладилници и други прибори се произвеждаха за напрежение 127 волта. А след това започнаха да се произвеждат и за 220. Ясно ли ти е?

— Какво неясно може да има тук? — отвърна момчето.

— Отначало гаранционните човечета за 127 волта бяха много. Те се смятаха за по-важни. Правеха за себе си и радиопредавания, и поялници, и ютии. Само че майсторите за 220 ставаха все повече и повече. И тези, които бяха за 127, в края на краищата останаха малцинство. Но вече бяха свикнали да се смятат за по-важни и в нищо не искаха да отстъпват. Тогава започна войната. Във всеки дом, във всеки завод! Колко пленници бяха заловени, колко повреди бяха организирани — цяла книга може да се напише.

— А кой е Великия Трансформатор? — попита момчето.

— Беше предводител на тези за 220. Много умен човек. Той предложи да бъде създадено Управлението на гаранционните човечета, а в него да има два отдела — 127 и 220. Във всеки град или село да има управления. Даже на големите кораби и самолети. Които в дадено управление са повече, те командуват.

— А какво се случи с Великия Трансформатор?

— Нищо. Работи някъде. Може би в перална машина. Може би в подочистачка. Прекрати войната и отиде да работи. Само че негови паметници има почти във всеки дом.

— Как така? — учуди се Прахосмукачев.

— Много просто. Има такива прибори — трансформатори. Те могат да преобразуват напрежението, 127 да преправят на 220, а 220 — на 127. Знаеш ли за тях?

— Разбира се, че знам. В работилницата сме ги изучавали.

— Та трансформаторите се смятат за паметници на този майстор.

— Красива история — каза момчето. — Човек може просто да я подари на приятеля си за рождения ден.

В този момент в стаята влезе Новините на Деня.

— Дупчиците са готови — каза той. — Можем да отидем да гледаме.

Майсторите тръгнаха надолу.