Едуард Успенски
Гаранционните човечета (8)

Осма глава
Буре в плен

А работите на Буре вървяха така. Тази сутрин го заведоха на разпит в кралския дворец. Дворецът беше направен от едно обърнато сандъче за колети. На стената на двореца се мъдреше надпис:

МОСКОВСКА ОБЛ., село ДОРОХОВО

за СМИРНОВИ

Всички букви. „О“ бяха прегризани и се бяха получили много малки кръгли прозорчета. Вътре беше светло, защото под тавана висеше светеща гнила гъба-полилей.

За кралски трон служеше едно кукленско кресло. То висеше, на четири въженца, завързани за тавана. Получаваше се едновременно и трон, и люлка. Покрай стените бяха наредени кукленски столчета, шкафчета и дивани. Всичко това мишките сигурно бяха отмъкнали от разни зазяпали се деца, почивали във вилата по-рано.

Около трона стояха важни миши генерали, запасани с колани от саламена обвивка. Те започнаха разпита на Иван Иванович:

— Колко човечета пристигнаха на вилата?

— Съгласни ли са да се предадат в плен и да служат на великия миши крал?

— Какви продукти има в хладилника и може ли бързо да бъдат пренесени в мазето?

— Новите стопани на вилата водят ли със себе си котка, или не?

Иван Иванович спокойно и ясно отговаряше.

Пристигнали са много човечета и нямат намерение да се предават в плен. В хладилника има продукти, и то най-различни. Не може всичко да бъде пренесено в мазето — стопаните ще забележат. Но малко салам или сирене може да се вземе. Разбира се, в замяна на него — Иван Иванович. Стопаните не са довели със себе си котка. Но това сега не е проблем. Ако разберат за мишките и за това, че те са прегризали кабела, ще си вземат котка под наем. От специалното коткозаемно ателие.

Тогава генералите започнаха да си шушукат с краля, а саламените им колани поскръцваха. И отново отведоха Буре на главния площад и го качиха в едно детско автобусче играчка. Бяха го превърнали в гаранционна зоологическа градина. Ако някой искаше да го види, трябваше да занесе в кралската продоволствена хазна парченце сирене.

Вечерта мама и Таня сложиха в кухнята капан. Таня няколко пъти го изпробва. Тя дърпаше връвчицата и вратичката се затваряше.

На два пъти момиченцето силно си прискрипа пръста, но това не го огорчи, а даже го зарадва. Зарадва се лошата половинка Яна. Защото Юшечка изобщо беше против тази идея.

Когато в къщи дойде Сънчо, Яна първа заспа. Нямаше търпение да дочака утрото и да види човечетата в капана.

А Юшечка все не можеше да заспи. През цялото време си мислеше дали е правилно да се ловят човечетата. И колко зле ще им бъде в тази клетка-капан, докато ги извадят на сутринта.

Така или иначе, момиченцето дълго се въртя в леглото и вечерният живот в къщата започна с половин час по-късно от обикновено.

Майсторите се бяха събрали у Хладилин и пиеха нормален, не електрически чай. И се ослушваха.

Изведнъж се чу шумолене, след това радостно цвъртене и топуркане по пода.

Капанът се затвори.

— Хванаха се, гълъбчетата! — каза Хладилин. — Да вървим да ги измъкваме. Това сигурно са лейтенантите от кавалерията.