Едуард Успенски
Гаранционните човечета (18)

Осемнадесета глава
Защо ние, гаранционните човечета, си живеем добре

— Нищо не разбирам — каза Буре на собственика на стаята, когато той се върна. — Вие специално за нас ли бяхте тръгнали?

— Какво има за разбиране? — отговори автомайсторът. — Видях знака и толкова. И спрях колата.

— Но как?

— Много просто. Спрях подаването на бензин. А после отново го пуснах. Всичко си върви по пътя. Да не ми е първица!

— А шофьорът?

— Той помисли, че е попаднала песъчинка. Всичко се случва!

— Аз ви познавам — каза Прахосмукачев. — Вие сте Карданов. Возихте ни до вилата.

— Нищо подобно. Аз съм Ресоров. А Карданов го познавам. Работим в един парк. По-добре кажете кой докъде е.

Човечетата си казаха адресите.

— Всичко си върви по пътя — каза Ресоров. — Хладилниците под наем са на нашата улица. Радио заводът е наблизо. Карданов пътува до там. Пък и работилницата за ремонт на прахосмукачки ни е на път. А вие докъде сте? — обърна се той към Буре.

— Ще дойдете ли с мене? — попита Буре мишлето.

— И още как!

— Тогава ние сме за улицата на водопроводчика Петров.

— Добре — съгласи се Ресоров. — Само че ще се наложи да се повозите с мене. Може би седмица. Може би две. В този край рядко пътуваме. Там няма заводи.

— А как ще се промъкнете в къщи? — попита Хладилин.

— Ще се промъкнат — рече Новините на Деня. — През балкона. Или през тавана. Или през вентилацията. Или по антената. А най-добре ще бъде да им дадеш вакуумчетата си.

— Ама разбира се — съгласи се Хладилин. — Вземи, Иван Иванович.

— Тогава — каза Буре, — хайде да се сбогуваме за всеки случай. Много свикнах с вас. Сприятелихме се за това време. А сега просто ще осиротея.

— Нищо — успокои го Прахосмукачев. — Може би у вас ще се появи някой нов. Например в перална машина.

— Може да се появи, може и да не се появи — възрази Буре. — И освен това, докато свикна с него, докато се сприятелим както с вас, ще дойде време да си отива.

— Не си прав, Иван Иванович — каза Хладилин. — Защо ние, гаранционните човечета, си живеем добре? Защото не свикваме един с друг, а веднага се разбираме. Ние с всеки майстор се отнасяме така, сякаш сме го познавали цял живот. И то сме го познавали като добър човек. Така ли е, Ресоров?

— Ами да! Всичко си върви по пътя.

— Ресоров, искаш ли да ти подаря сгъваемо ножче? Или новичко фенерче?

— Нож не ми трябва — отговори майсторът. — Но от фенерчето не бих се отказал. Подари ми, щом не ти се свиди.

А моторът бръмчеше ли, бръмчеше. А пътят тичаше ли, тичаше под колелата. Хладилин дръпна Буре настрани и му каза:

— Ти, Иван Иванович, можеш да свършиш добра работа. Досега мишките не се разбираха с хората. А пък може да се направи така, че да се помирят. С какво мишките са по-лоши от кучетата например? Или от пчелите?

— Разбрах — каза Иван Иванович. — Ще се постарая.

А пътят все тичаше и тичаше назад. И ставаше все по-къс и по-къс. Всичко си върви по пътя!