Елена Илина
Четвъртата височина (9)

Първолаче

В първи клас Гуля се оказа най-висока от всички, макар по възраст да бе най-малка.

На първо време й беше трудно.

Едно немирно момче беше хвърлило око на нейните къдрави коси. Незабелязано, то се промъкваше към нея изотзад, пъхваше пръста си в къдрицата и я дърпаше. Това беше болезнено и обидно. Гуля разказа за това в къщи, но майка й се отнесе спокойно към нейните оплаквания.

— Разправяй се с него сама. Не можеш ли да се разбереш, отвърни си. Но на учителката не се оплаквай.

И Гуля вече не се оставяше да я обиждат.

Много й харесваше в училище. В чина си тя имаше цяло стопанство. В единия ъгъл лежаха нови книжки и тетрадки, в другия стоеше лакирана кутийка за моливи, а в кутийката — какво само нямаше! И моливи, и лъскави перца, и гумички.

Веднъж Гуля донесе в класа една малка маймунка от плат и започна да й нарежда от книжките и кутийката удобна къщичка. Тя не забеляза кога е влязла учителката.

Урокът започна.

Учителката дълго чете нещо на глас, но Гуля нищо не чуваше.

— А сега Гуля Корольова да ни прочете този разказ — каза внезапно учителката.

— Какъв разказ? — каза Гуля, като ставаше от мястото си.

— Този, който току-що ви прочетох.

— Аз нищо не съм чула — рече Гуля и наведе глава.

— Срамота, Корольова — каза учителката. — Ти си невнимателна и ще ти пиша „слаб“.

Скоро в една от стаите на киностудиото, дето работеше майката на Гуля, зазвъня телефонът.

— Извикайте майка ми! Другарката Корольова! — чу се в слушалката развълнуван глас. — Мамо, ти ли си! Мамо, аз съм слаба!

Майката едва не изпусна от ръцете си телефонната слушалка.

— Гуленка, какво ти е? Веднага иди при училищния лекар. Аз ще дойда да те взема от училище.

— Аз не съм в училището — чу се в отговор. — Аз съм вече в къщи.

— Е, по-добре, че си в къщи. По-скоро лягай в леглото. Какво те боли?

— Мамо, ти не ме разбираш! — каза Гуля. — Не че аз съм слаба, а имам „слаб“!

— Какво? Говори ясно. Какво те боли? Главата? Гърлото?

— Ех, пък ти, мамо! Казвам ти, на мене изобщо нищо ми няма. На устен по руски имам „слаб“!

Майката въздъхна облекчено.

— Та така кажи. Е, няма нищо, щом като е само на устен по руски.

— Да, нищо! За тебе всичко е нищо — оскърби се Гуля. — Но за мене този „слаб“ е нещо много, много лошо!

Друг път, когато Гуля наистина се разболя, майка й не й повярва.

— По какъв предмет имаш „слаб“? — запита я тя. — На устен или на писмен?

— Гърлото ме боли! — едвам проговори Гуля. — И ми се повръща нещо…

Когато майката пристигна в къщи, Гуля вече лежеше на кревата, цяла зачервена от огън.

Пристигналият лекар я прегледа и произнесе една от ония думи, от които така много се страхуват всички майки:

— Скарлатина.