Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Четвёртая высота, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2016)

Издание:

Елена Илина. Четвъртата височина

Руска. Второ преработено издание

Издателство на ЦК на ДКМС „Народна младеж“

Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“, София, 1961

Редактор: Вера Филипова

Художествен редактор: Мария Недкова

Технически редактор: Димитър Дилов

Коректор: Недялка Труфева

Художник: Жана Костуркова

История

  1. — Добавяне

Бармалей пристигна!

При голям и широк вход на къща с много прозорци спря лека кола. Бяха довели петгодишната Гуля в киностудиото.

Предишния ден при Гулината майка бе дошъл нейният стар приятел, режисьорът от киностудиото. По това време в студиото поставяха филма „Рязанските жени“.

— За бога, помогнете ни — каза той, — дайте ни за „Рязанските жени“ вашата Гуля.

И той разказа, че момичето, което трябвало да участва в този филм, така се изплашило от силните лампи, от трясъка на апаратите, че решително отказало да участва.

— Вашата Гуля е храбра, тя няма да ни изложи — каза режисьорът.

— Че е храбра, храбра е — отвърна майка й, — но боя се, че е раничко още за нея да играе във филм.

— Нищо, само веднъж — успокои я режисьорът.

И ето че Гуля влезе в някаква особена стая, цялата отрупана с огледала, високи лампи и разни непознати за нея неща.

Режисьорът взе Гуля на коленете си.

— Ти трябва да изплашиш ей тая леля — каза той, показвайки една красива едроока жена в пъстра рокля и с кърпа на главата. — При нея ще дойде един сърдит чичо. Ти първа ще го видиш, ще изтичаш при нея и ще извикаш: „Чичо пристигна!“. Разбра ли?

— Разбрах — каза Гуля.

И репетицията започна. Премениха Гуля с дълъг шарен сарафан, на главата й вързаха забрадка.

— Е, не е ли същинска рязанска жена? — казваха, като се смееха, заобиколилите Гуля актьори.

— Е, не съм ли рязанска жена? (Кадър из филма „Рязанските жени“)

И изведнъж блеснаха лампите. Гуля примижа. Силна гореща светлина плисна в очите й.

— Мамо! — неволно извика Гуля.

Ослепителният поток светлина се сипеше върху нея от всички страни и пареше в очите й.

Някъде иззад този поток от светлина тя дочу познатия глас на режисьора:

— Нищо, Гуленка, тия лампи са такива. Е, как ще изплашиш леля Настя? Кой е дошъл при нея?

Гуля помисли малко и като направи страшни очи, закрещя:

— Настя, Настя, бягай! Бармалей пристигна!

И това беше всичко, което Гуля трябваше да направи в тази сцена. Сега тя можеше да отиде при майка си, която я чакаше в съседната стая. Но тя искаше да знае какво ще стане с бедната Настя.

Пъхнала се под масата, Гуля гледаше внимателно и шепнеше, като се заканваше с юмрук на Бармалей:

— Махай се, глупак! Махай се!

И когато по-нататък, според хода на действието, „мъртвата“ Настя внесоха на ръце в къщи, Гуля, като я гледаше, притисна юмручета към лицето си и тихичко заплака.

След няколко месеца, когато филмът бе вече свършен, режисьорите поднесоха на Гуля нейния портрет в ролята на най-мъничката от рязанските жени. На този портрет имаше надпис:

На извънредно талантливата артистка от благодарните режисьори