Елена Илина
Четвъртата височина (62)

„Златокъдрата девойка“

Измина половин година.

Там, където бяха гърмели невиждани в историята на войните боеве, бе настъпила тишина. Тътнещата, трепереща земя, която се отзоваваше през време на боевете на всеки залп така, сякаш сама изпитваше болка, сега се бе успокоила.

Настъпи пролетта. Изритите на ями степи, прострели се между Волга и Дон, се покриха с ниска зелена трева. Навсякъде, където и да погледнеш — застинали разрушени камиони, разкривени криле на самолети, обърнати полуизгорели машини.

На брега на Дон, до мъничко тихо селище, се издига обелиск. На върха му блести металическа звезда. Идвайки до паметника, хората внимателно четат надписа върху него. Но и без надписа те знаят кой лежи под този обелиск.

Дивизията, която се би тук за всяка педя земя, бе отишла далече от тия места. Но не си бе отишла оттука славата на Гуля и на всички герои, паднали за тази земя.

Беше топла пролетна вечер. Украинецът Хома Онишченко, сержант, заобиколен от бойци и хора от селището, пушеше лулата си и бавно разказваше:

— Имаше тука, в съседната дивизия, една златокъдра девойка. Такава, че страх не знаеше какво е. И ето, веднъж гледаме немци. Нашата част тръгва в бой. А най-отпред девойка, цяла в пламъци. Чак до немските окопи отива, а сама не гори. Превзе окопа, тръгва нататък. Казваше се тази девойка или Корольова, или Короленко, а може и Корол.

— Ами вие сам виждали ли сте я? — запита нечий развълнуван женски глас.

— Сам аз не съм я виждал, ама съм чувал от хора, които са я виждали. За нея всички хортуват.

Хома помълча, подръпна от лулата си, а след това бавно, авторитетно добави:

— Тази девойка много добре пееше. Когато немците чуеха оная песен „Катюша“, изведнъж почват да стрелят, та да не се чува песента. Ами къде ще заглушиш „Катюша“, когато тя по целия фронт гърми?

Хома допуши лулата си, стана и си тръгна. В тази минута той и не подозираше дори, че жената, която така тревожно го разпитваше за „златокъдрата девойка“, беше нейната майка, пристигнала в този край само за да види хора, които познават Гуля, и поне една дума да чуе за нея…