Ричард Леймън
Малкаса Пойнт (6)

5

— Voilà!^[1] — изтърси Нора и стресна Тайлър.

Притисна пръст в предното стъкло.

Точно пред тях, вляво, видяха боядисан в бяло кирпичен ресторант с покрив от червени керемиди. На табелата отпред — миниатюрен фар, пишеше „Странноприемница при фара“.

Тайлър погледна в огледалото. Мустангът беше на стотина метра зад тях. Тя даде мигач и в следващия миг мустангът направи същото. Тайлър сви от пътя и се насочи към павирания паркинг.

Нора се наведе напред, обърна огледалото към себе си и се огледа. Започна да причесва косата. Тайлър намери място и паркира. Изчака Нора да свърши, след това обърна огледалото към себе си. Русата й коса беше леко разбъркана, но реши, че изглежда добре. Провери дали има кръв по лицето, но не забеляза нищо.

Мустангът плавно спря до тях. Тайлър взе чантата си от задната седалка и излезе от колата. Почувства хладния и приятен полъх на океана. Вятърът развя косата й. А когато слизаше от колата, той разтвори долната част на незакопчаната й блуза и разкри загорелия й от слънцето корем пред очите на Ейб. Беше оставила небрежно последното копче незакопчано. Закопча го, а Ейб вдигна очи към лицето й.

Очите му не са студени, помисли си тя, а проникващи, може би леко развеселени.

— Сигурно сте изненадани, че открихме такова място — попита Нора.

— Точно се чудех.

— Заповядайте в този пущинак.

Джек избърза напред и отвори кафявата дървена врата. Държа я отворена, докато другите влязат в слабо осветеното преддверие. Приближи се русокосо момиче с поло и шотландска пола. Притискаше до гърдите си менюто. Ейб й каза, че са дошли да изпият по един коктейл и тя ги поведе през почти празната зала към една маса до прозорците. Ейб издърпа стол за Тайлър. Джек направи същото за Нора.

— Сега ще дойде сервитьорката, за да вземе поръчката — каза момичето и ги остави.

— Приятно местенце! — удиви се Джек.

— Специално го избрахме — отвърна му Нора.

— Често ли идвате насам? — попита Ейб, повдигайки едната си вежда, без да откъсва очи от Тайлър.

— Винаги, когато минаваме.

— Ние сме от Лос Анджелис — съобщи Нора. — А вие?

— Оттук-оттам — отговори Джек.

— Много са потайни — каза Нора. — С какво се занимавате? Да не сте ограбили банка?

Джек се ухили:

— Това е идея, Ейб!

— Може да се каже, че непрекъснато пътуваме.

— По фермите ли работите?

Джек се засмя. Приличаше по-скоро на хихикане, високо и тънко — странен звук, като се има предвид че идваше от толкова як и силен мъж. Тайлър в крайна сметка реши, че подхожда на бебешкото му лице.

Дойде сервитьорката. Нора си поръча водка с мартини, а Тайлър — коктейл „Маргарита“. Ейб поиска мексиканска бира. Казаха му, че няма. Той се задоволи с „Майкълъб“. Джек поръча същото.

— И така — каза Нора, — значи не бягате от полицията?

Усмихнат, Ейб поклати глава.

— Всъщност току-що се уволнихме от морската пехота.

— А-ха, имате жилави вратове — тя се обърна към Тайлър. — Нали ти казах? Силни мъже.

— Току-що се уволнихте, така ли? — попита Тайлър.

— От понеделник сме цивилни.

— А влязохме през 67-ма — допълни Джек.

— По дяволите. Това прави колко — дванайсет години?

— На нас ни харесваше — каза Джек.

— Но не толкова, че да продължим още — добави Ейб.

Джек сбърчи нос и поклати глава.

— Когато няма истинска война, става досадно.

— Шегувате ли се? — попита Нора.

— Не че обичаме особено боя — каза Ейб.

— Говори от свое име — допълни Джек.

— Животът в морската пехота през мирно време е скучно ежедневие, а след последния провал скоро няма да видим истински действия на сухопътните войски. Няма голям смисъл да служиш в армията, когато не се води война. Затова решихме да излезем и да видим как живее другата половина от човечеството.

— С какво ще се занимавате? — попита Тайлър.

— С колкото се може по-малко неща — усмихна се Джек.

— В момента се правим на туристи. Тръгнахме в понеделник, разгледахме разни забележителности, останахме няколко дни в Сан Франциско.

— Мотаем се — обобщи Джек.

Сервитьорката донесе питиетата.

— За щастливите срещи — вдигна тост Нора.

— Наздраве — отвърна Джек.

— И благодаря, че ни помогнахте — добави Тайлър.

Ейб се усмихна.

— За нас е удоволствие!

Пиха. Джек въздъхна силно.

— А-а-а — каза той, — това е истински гуляй.

— След като сте от Лос Анджелис — обади се Ейб, — какво ви води насам?

— Просто… — започна Тайлър.

Нора се намеси.

— Преследваме една от старите изгори на Тайлър.

Защо трябваше да го казва? Тайлър почувства как се изчервява.

— Така или иначе бяхме наоколо, на конференция в Сан Франциско. Решихме, че можем да го потърсим, да видим какво прави.

Ейб я погледна. Разочарование ли беше това в очите му? Или просто интерес и любопитство?

Тайлър вдигна рамене.

— Някога бяхме… много добри приятели. Не съм го виждала от пет години.

— Надявате се искрата да пламне отново?

Тя сведе поглед в коктейла си.

— Нещо такова.

— Би трябвало да живее в Малкаса Пойнт — каза Нора. — Градът се намира на около един час нагоре по пътя. Ще преспим там.

— Какво съвпадение — каза Джек. — И ние.

Ейб погледна приятеля си и вдигна вежди.

— Спомняш ли си в колата? Преди по-малко от половин час те попитах защо да не спрем да пренощуваме в това градче Малкаса Пойнт и ти се съгласи.

— Точно така беше — потвърди Ейб.

— Може би пак ще се срещнем в Малкаса Пойнт, момичета.

Сега беше ред на Ейб да се вторачи в питието си. Обърна бавно бутилката, като оглеждаше гърлото й.

— Кой знае? — продължи Джек, широко усмихнат. — Може би? Светът е малък!

— И градът е малък — добави Нора.

— Ако случайно ви срещнем, момичета, можем ли да ви поканим на вечеря?

— Може би не искат — каза Ейб.

Тайлър се облегна на стола.

— Не зная — промърмори тя. — Може да имам други планове. Искам да кажа, че ако намерим Дан…

— Ако тя намери Дан — каза Нора, — аз ще остана сама в непознат град, без да зная какво да правя.

— Ще се погрижим за това — успокои я Джек.

Нора стисна яката му ръка.

— Разбрахме се. Вижте, защо не карате след нас, за да не се загубите, а ние ще си имаме цял пехотински ескорт в случай, че попаднем на още идиоти по пътя?

— Готово — каза Джек.