Ричард Леймън
Малкаса Пойнт (16)

15

Харди спря до оградата. После измина пеш известно разстояние нагоре по тротоара и направи снимка на „Къщата на Звяра“. Докато сваляше фотоапарата, видя как му маха Нора. Кимна й за поздрав и се приближи. Въпреки че леко подухваше, Тайлър реши, че Гормън сигурно се задушава със спортното си яке. На нея самата й бе много топло. Съжаляваше, че не е облечена в къси панталони или пола, вместо в джинсите.

— Спомняте ли си Тайлър? — попита Нора.

— Разбира се. Как мога да забравя такова приятно същество?

Тайлър стисна с неудоволствие предложената й ръка.

— Запознайте се с Ейб Клантън.

— Приятно ми е, г-н Харди. Чел съм Вашите книги.

Харди погледна изненадано и пое ръката на Ейб.

— Книги? Повече от една?

— Разбира се. Написали сте около тридесет преди, „Ужасът при водопада на Черната река“.

— Четиридесет и осем, ако трябва да сме точни. Някои от тях под псевдоними. Много съм щастлив и изненадан да срещна човек, който знае, че съществувам преди „Ужасът“.

— Най-много ми харесва серията „Врагове на смъртта“. Винаги хвърлях по едно око дали са я докарали във военната библиотека.

— А-ха, значи сте военен. Трябваше да отгатна. С тази изправена стойка! Без съмнение сте от морската пехота.

Ейб изглеждаше развеселен.

— Познахте.

— Авторът на „Врагове на смъртта“ е Мат Скот. Как познахте, че зад псевдонима се крия аз?

— Бяха изписали името Ви върху страницата с авторските права.

— Изключително образован тип — каза той и се обърна към Джек. — И Вие ли сте пехотинец?

— Бях. Казвам се Джек Уайът — здрависаха се. — Гледал съм Вашия филм.

— А-ха.

— Аз пък съм изключително необразован тип.

Нора се изсмя.

— Снощи се запознахме с един човек, от когото сигурно ще поискате да вземете интервю. Капитан Франк. Живее в един автобус, ей там.

Тя посочи към гората в най-отдалечената част на пътя за плажа.

— Интервю ли?

— Твърди, че баща му намерил Звяра на някакъв остров и го довел тук.

— Звяра?

Тя кимна към старата къща.

— Този Звяр, така ли? — попита Харди.

— Да. Пълен е с информация и отвратителни подробности.

— Защо това трябва да ме интересува?

— За книгата Ви.

Той се вгледа в нея и леко се усмихна.

— Снощи ви обясних, че не възнамерявам да пиша за „Къщата на Звяра“.

— Точно така! — Нора щракна с пръсти и си придаде вид на много ядосана на себе си затова, че е забравила. — Вярно, че го казахте. Сега си спомних!

Внезапно се захили и му се закани с пръст:

— По-добре говорете с Капитан Франк за книгата, която няма да напишете.

Харди се засмя.

— Не се притеснявайте. Няма да кажем нито дума, че Вие пишете книга за „Къщата на Звяра“. Кълна се в майка си, а вие, останалите, също, нали? С нас тайната Ви е в пълна безопасност.

Тайлър се огледа и видя, че опашката се придвижваше към будката за билети. Стомахът й се сви и леко й се догади.

Успокой се, каза си тя. Няма от какво да се притесняваш. В края на краищата може би Дан не е тук.

Ами ако е тук?

Може да изчака отвън, за да избегне срещата.

Няма да е честно.

Пръстите й нервно отваряха и затваряха ключалката на чантата.

— Аз ще ги купя — каза Ейб.

— Не, ти вече достатъчно…

Той мина пред нея и взе два билета от усмихнатото русо момиче на касата. Застанаха отстрани, за да изчакат другите.

— Благодаря — каза тя.

— Добре ли си?

— Не съвсем.

— Сигурен съм, че Дан много ще се зарадва като те види.

— Ще ми бъде по-лесно, ако не е така.

Ейб изглеждаше сериозен. Стисна леко рамото й и пусна ръката си, когато приближиха Нора и Джек.

Нора се намръщи загрижено.

— Сигурна ли си, че искаш да влезеш?

— Не искам, но ще вляза.

— Някакъв проблем ли има? — намеси се Харди.

— Бившето гадже на Тайлър трябва да е…

— Всичко е наред — прекъсна я Тайлър, подразнена, че Нора разтръбява личните й проблеми на всеки срещнат.

Обърна се бързо и влезе през подвижната преграда. Ейб я настигна от другата страна и я хвана за ръката. Тайлър го погледна и каза:

— Понякога много си отваря устата.

— Виждам, че Гормън не ти харесва.

— Намирам го за долнопробен автор.

— Склонен съм да се съглася с теб.

— Мислех, че си негов почитател.

— Харесаха ми някои от книгите му. Това не означава, че трябва да ми харесва и човекът, който ги е написал.

Спряха зад малката групичка, която се бе събрала пред верандата на входа. Нора и Джек застанаха до тях.

— Какво ще правим? Да влизаме? — попита Нора.

— Сигурен съм, че има екскурзовод — отговори Ейб.

Екскурзовод? Дали не е Дан? Сърцето на Тайлър се сви. Тя стисна ръката на Ейб и впери поглед в мрачната врата. Тя се отвори и Тайлър трепна уплашена.

Човекът на входа не беше Дан. Изпусна дълбока въздишка, когато видя, че излиза недодялан мъж. Изглеждаше на около шестдесет и вървеше сковано, сякаш нещо го болеше. Слезе по стълбите на верандата, като се държеше за перилата.

— Билетите, моля — каза с глас, който прозвуча много силно за човек с такава немощна външност.

Две деца отстъпиха и му направиха път.

Тайлър чу тихо щракване. Обърна се към Харди и се изненада, че не вижда фотоапарат пред очите му. Едната му ръка бе в джоба на якето. Усмихна й се и извади ръката си.

Там има касетофон, помисли тя. Ще запише обиколката.

Без да иска позволение? Разбира се, иначе нямаше да го прави така тайно. Абсолютно незаконно е, но какво му пука на Гормън Харди.

Това затвърди мнението й за него.

Долнопробно копеле, реши окончателно тя.

След като събра билетите, кокалестият мъж изкачи стълбите на верандата. Обърна се към хората и избърса уста с опакото на ръката си.

— Дами и господа — започна тържествено той, — имам честта да ви представя собственичката на „Къщата на Звяра“. Една храбра жена, преминала през пречистващия огън на трагедията и излязла от него още по-силна — Маги Куч, вашият личен екскурзовод на днешната обиколка!

Той махна с ръка към вратата като уморен водещ на цирково представление и се потътри назад, за да направи път.

От къщата се показа възрастна жена, подпряна на абаносов бастун. Изглеждаше достатъчно стара, за да бъде майка на мъжа. Независимо от бавната поклащаща се походка, излъчваше сила. Беше едра, с широк ханш и масивна гръд, която люлееше цялата предница на избелялата й шарена рокля, докато изкуцука до края на верандата. На Тайлър й заприлича на строга баба. Носеше светлокафяви чорапи и стари черни обувки с връзки. Сякаш за да развесели окаяния си вид, около врата си бе завързала червен копринен шал. Лицето й първоначално изглеждаше кисело. След това се опита да се усмихне. Усмивката й не бе весела, а по-скоро принудена и неестествена.

— Добре дошли в „Къщата на Звяра“ — започна тя. Очите й обходиха групата. Тайлър изтръпна от ужас, когато погледът на старицата падна върху нея. — Казвам се Маги Куч, както ви съобщи Уик, а това е моята къща.

Тя направи пауза, сякаш предизвикваше някой да изкаже несъгласие с нея. От посетителите не се чу нито звук. Няколко души оглеждаха фасадата на къщата или гледаха в краката си, очевидно нежелаещи да гледат в нея.

— Започнах да показвам къщата на посетители още през 31-ва, скоро след като Звярът отне живота на съпруга ми и трите ми деца. Да, Звярът! А не някакъв маниак с нож, както някои хора се опитват да внушат. Ако не вярвате, погледнете това — тя дръпна шала.

Когато разкри шията си, някой от тълпата простена. Пръстите на Маги преминаха по мъхнатите шевове на белязаната тъкан. Те бяха набраздили гърлото й.

— Това не е направено от човек. Беше Звярът с животински зъби и нокти — очите й светеха, сякаш се гордееше с белезите си. — Това бе същият Звяр, който уби десет души в тази къща, включително моя съпруг и моите деца. Сега може би си задавате въпроса защо една жена развежда хора из своя дом, който е място на такава трагедия. Отговорът е прост: пари!

Тайлър чу как Гормън тихо се засмя.

Старата жена вдигна бастуна и посочи един от стълбовете, подпиращи покрива на верандата.

— Точно тук линчували Гюс Гаучър. Бил на осемнадесет години. Тогава, през август 1903 година, минавал през града на път за Сан Франциско. Но спрял тук и потърсил някаква работа срещу храна. Тогава в къщата живеела Лили Торн с двете си деца. Тя била вдовицата на известния банков обирджия Лайл Торн. Винаги съм твърдяла, че е построила къщата с мръсни пари. Кръвта ражда кръв, казвам аз. Както и да е, Гюс дошъл и тя му дала да нацепи дърва. Той свършил работата, получил храна като отплата и си продължил по пътя.

Маги Куч обходи отново с очи групата и продължи разказа си:

— Същата нощ дошъл Звярът. Нападнал децата и сестрата на Лили, която й гостувала. Спасила се само Лили. Видели я да бяга по пътя и да говори несвързано като умопобъркана. Незабавно претърсили къщата от мазето до тавана. Не намерили никакво живо същество, а само разкъсаните и сдъвкани тела на жертвите. Събрало се опълчение, което тръгнало да претърсва хълмовете. Попаднали на заспалия Гюс Гаучър. Тъй като бил непознат странник, от самото начало хвърлили вината върху него. Дали го под съд. Няколко души го били видели в къщата на Торн в деня на убийството. Нямало свидетели на престъплението, тъй като всички били загинали, освен Лили, която се побъркала. Светкавично го признали за виновен. След присъдата, през нощта, тълпата го измъкнала от затвора. Довлекли младежа на това място, провесили въже на този стълб и го обесили. Екзекуцията била любителска. Не свършили работата както трябва. Не се сетили да го завържат, а само го провесили. Разправят, че висял дълго време, махал и ритал като паралитичен, докато се удушил.

— Възхитително! — прошепна Нора.

— Горкият Гюс Гаучър никого не е убил. Звярът е извършил всичко това — тя потропа с бастуна по пода на верандата. — Да влизаме!

Тайлър погледна към Ейб. Той поклати глава. Намираше ситуацията за мрачна и любопитна.

— Барби беше права — прошепна Нора. — Страхотно е!

Изкачвайки се по стълбите на верандата, Тайлър пусна ръката на Ейб, за да изтрие изпотените си ръце в джинсите. В стомаха си чувстваше оловна буца.

Групата се спря в преддверието. След слънчевата светлина навън, къщата отвътре изглеждаше студена и тъмна. Тайлър се огледа в мрака. Почти очакваше да съзре Дан като охрана в униформа.

— Я! — възкликна възторжено едно момиче отпред.

Маги насочи бастуна към препарирана маймуна, която стоеше до стената с широко отворена застинала уста и оголени зъби.

— Поставка за чадъри — обясни тя и пусна бастуна през кръга от косматите ръце. — Лили имала слабост към маймуните.

Грабна отново бастуна и потупа животното по главата, от която се вдигна облак прах.

— Първото нападение — каза тя — станало в салона. Оттук.

Гормън се блъсна в Тайлър. Извини се и си проправи път напред, разбутвайки малката групичка. Стигна до вратата преди другите и последва Маги през нея.

— Истински предприемчив човек — промърмори Ейб.

— Влечуго! — каза Тайлър.

Влязоха в салона. Групата се разпръсна по продължение на опънато плюшено въже. Непосредствено зад преградата, от тавана до пода, се спускаха яркочервени завеси, които закриваха по-голямата част от стаята. Маги, от другата страна на въжето, чакаше до стената и галеше една гънка на завесата, която беше имитация на кадифе.

— Завесите са нови — обясни тя. — Току-що ги сложихме. Придават по-голяма класа на мястото, не мислите ли?

Тя хвана края на един шнур.

— Етел Хюс, сестрата на Лили, била в тази стая през нощта на втори август 1903-та. Пристигнала за сватбата на Лили, която е трябвало да се състои следващата седмица. Но трагедията сложила край на всичко. Звярът влязъл оттам — тя посочи вратата зад Тайлър. — Изненадал Етел, която нищо не подозирала.

Маги Куч дръпна шнура и завесите се отвориха. Тайлър чу няколко ахкания. Момиченцето пред нея рязко се дръпна назад и я настъпи. Червенокоса жена извърна лице. Момче с каубойски костюм се наведе напред, за да вижда още по-добре. Гормън вдигна фотоапарата. Маги вдигна бастуна и предупреди:

— Никакви снимки. Ако някой иска да има спомен, може да си купи в магазинчето сувенирни книжки за шест долара и деветдесет и пет цента.

Гормън свали фотоапарата и поклати глава, сякаш бе отвратен.

— Голям номер му сви на този наивник — пошушна мъжът от лявата страна на Тайлър.

Тайлър с неохота погледна фигурата на Етел Хюс. Восъчното тяло беше проснато на пода. Широко отворените очи гледаха в тавана. Лицето бе изкривено от болка и ужас. Бялата разкъсана нощница, пожълтяла от времето като стара хартия, беше цялата в ръждиви петна. Дрипите покриваха само гърдите и срамните части. Изложената плът, от врата до бедрата, бе проядена и нашарена с кървящи рани в яркочервено.

— Звярът се появил зад гърба на Етел и скочил върху дивана, докато четяла „Сатърдей ивнинг пост“.

Маги пристъпи покрай тялото и посочи с бастуна разтвореното списание, което лежеше до разперената дясна ръка на фигурата.

— Това е самият брой, който е четяла, когато я нападнало чудовището. Всичко, което виждате тук, е точно както е било тогава, в онази нощ. Освен телата, естествено — тя се усмихна. — Съгласете се, че не можехме да ги запазим. Но ги заместихме по най-добрия начин. Това е точно копие и е изпълнено с восък от фирмата „Клод Дюбоа“ в Ница, Франция, още през 36-та. Гарантирам ви, че всеки детайл е достоверен, до последната рана. Успях да взема снимките от моргата. Както вече казах, всичко е абсолютно неподправено. Това е нощницата, която Етел носела в нощта на убийството. Тези кафяви петна са истинската й кръв.

— Отвратително! — промърмори момичето, което настъпи крака на Тайлър.

Маги не й обърна внимание.

— Когато приключило с Етел, отвратителното същество започнало да вилнее из салона. Виждате ли онзи бюст на Цезар върху камината? — тя го посочи с бастуна. — Виждате ли, че му липсва носът? И това е дело на Звяра. Съборил бюста на пода. Метнал и половин дузина порцеланови фигури в камината. Счупил този стол. А тази красива маса от палисандрово дърво е била изхвърлена през прозореца. Шумът събудил всички в къщата. Стаята на Лили била точно отгоре — тя посочи с бастуна тавана. — Чудовището сигурно е чуло стъпките й. Тръгнало към стълбите.

Маги дръпна завесите. Накуцвайки, заобиколи въжето и изведе групата от салона. Гормън стоеше близо до нея. На висок глас той каза:

— Мога ли да попитам защо сте сигурна, че събитията са се случили точно в този ред? Както вече споменахте, не е имало никакви свидетели.

— От полицейските доклади и снимките — обясни тя и тръгна по стълбата. — Статиите във вестниците. Било е ясно как се е случило. Ченгетата просто следвали кръвта.

— А Звярът бил ли е ранен?

Тя хвърли на Гормън развеселен поглед.

— Следвали кръвта на Етел — уточни Маги. — Капела от Звяра по целия път до стаята на Лили.

На горната площадка на стълбите тя сви наляво.

Тайлър стигна до края на стълбите и погледна надясно. В дъното червени завеси ограждаха пространство в средата на коридора, оставяйки тесен проход от двете страни. Още един експонат.

Колко ли са, почуди се тя. И колко ли ще може да понесе?

Ейб стисна ръката й успокоително и влязоха в стаята на Лили Торн. Отново групата се пръсна с лице към стена от червени завеси и плюшено въже. В най-отдалечения край Маги дръпна шнура. Завесите се разтвориха. Восъчна фигура в розова нощница седеше изправена в леглото и гледаше уплашено над месинговата му рамка.

— В момента се намираме точно над салона — каза Маги. — Суматохата долу събудила Лили. Тя преместила тоалетката, залостила вратата и избягала през прозореца. Скочила върху покрива на издадения прозорец на долния етаж и оттам — на земята.

Гормън изръмжа презрително.

Маги го погледна остро.

— Нещо притеснява ли Ви, господине?

— Не, не — той поклати глава. — Просто умът ми се отплесна… Моля, продължавайте.

— Винаги съм се чудила — каза Маги — как Лили не се е опитала да спаси децата си.

— Обзела я е паника — предположи мъжът до червенокосата.

— Може би тази е причината — Маги дръпна завесите и групата я последва в коридора. — След като Звярът не успял да влезе в стаята на Лили, той решил да тръгне по коридора.

„Той“ — помисли си Тайлър. Изведнъж Звярът бе станал „той“ — Маги бе започнала да говори за него, сякаш е човек от мъжки пол.

Минаха покрай горната част на стълбите. Когато приближиха ограденото със завеси място, групата се подреди в колона по един. Тайлър пусна ръката на Ейб. Той й направи знак да мине напред и тя пристъпи пред него през прохода между завесите и стената. Ръката й закачи една от гънките на завесата. Дръпна се бързо и усети, че от допира кожата й настръхна. След това коридорът беше празен и осветен от прозореца в дъното.

— Звярът — обади се Маги — намерил тази врата отворена.

Тя влезе в стаята отляво. Групата я последва. Тайлър внимаваше да не застане зад момичето, което я бе настъпило.

— Тук спели децата. Когато дошъл Звярът, предполагам, че вече са били будни. Може би са се криели под завивките, замръзнали от ужас. Ърл бил на десет, брат му Сам на осем години.

Завесите се отвориха.

Двете восъчни фигури лежаха между месинговите легла с лица към пода. Кървавите пижамки бяха разкъсани, както и кожата. Тайлър извърна очи. До умивалника стоеше люлеещо се конче с избелели цветове. В единия ъгъл имаше индиански барабан. Зад него на стената бе облегната бейзболна бухалка. Изведнъж момчетата оживяха в очите на Тайлър. Представи си как играят, как се смеят, как се гонят. Прехапа долната си устна и обърна поглед към прозореца. Чуваше гласа на Маги, но не я слушаше. На ливадата отпред видя обрулена от времето дървена барака. Зад нея — оградата. След това хълма, кафеникаво златист от слънчевата светлина. Сред него няколко зелени оазиса. Храсти. Купчини камъни тук и там. Пръснати дървета. Изглеждаше толкова спокойно. Докато наблюдаваше, долетя морска чайка. Кацна на оградата между два кола и клъвна нещо. Очевидно бе намерила храна. Искаше й се да е навън. Чувстваше се като в капан в този мавзолей. Може би Гормън се чувстваше по същия начин, защото видя, че и той гледа през прозореца.

Маги свърши и хората излязоха след нея в коридора. Този път, минавайки покрай завесите, Тайлър стъпваше по-близо до стената и държеше ръцете си плътно до тялото. Когато стигнаха до площадката на стълбите, Маги каза:

— Бяхме живели шестнайсет нощи в тази къща, преди да се появи Звярът. Съпругът ми, Джоузеф, не искаше за нищо на света да спи в помещенията, в които са извършени убийствата и затова се настанихме в стаята за гости. Нашите дъщери, Синтия и Даяна, не бяха толкова придирчиви и заеха стаята на момчетата, в която бяхме току-що.

Поведе ги през вратата вдясно, от другата страна на коридора, срещу спалнята на Лили. И тук, от едната до другата стена, бе опънато плюшено въже, но стаята отвъд него бе открита — с изключение на единия ъгъл. Там висяха червени завеси, които закриваха част от пода.

Маги посочи легло с балдахин.

— На седми май 1931-ва Джоузеф и аз лежахме тук. Беше преди почти петдесет години, но си спомням всичко, сякаш бе вчера. Същият ден бе валяло доста дъжд и продължаваше да вали, когато се оттеглихме в стаята. Бяхме оставили прозорците отворени. Аз лежах и слушах дъжда. Момичетата спяха в дъното на коридора, а бебето Теодор бе приспано в детската стая. Заспах с чувство за спокойствие и сигурност. Около полунощ от долния етаж чухме шум от счупено стъкло. Джоузеф стана тихо от леглото и отиде на пръсти ей там — тя се приближи до скрина, отвори чекмедже и извади пистолет. — Той измъкна това, военен „Колт“ 0.45, автоматичен.

— Супер! — възкликна възторжено детето в каубойския костюм.

— Джоузеф го зареди и още чувам този звук.

С бастуна под мишница тя дръпна черния предпазител на оръжието.

— Надявам се, че не е зареден — обади се бащата на момичето.

— Не е опасен, дори да е зареден — увери го Маги. — Миналата година заварихме цевта с олово.

Прицели се в пода и дръпна спусъка. Чу се щракване. Маги Куч прибра пистолета обратно в чекмеджето.

— Джоузеф го взе със себе си — продължи тя — и ме остави сама в стаята. Изчаках, докато го чух да слиза по стълбите, след това излязох в коридора. Трябваше да стигна до децата си, нали разбирате?

Без да докосва завесите, тя заобиколи въжето. Групата я последва в коридора. Спря се на върха на стълбите.

— Бях точно там, когато се разнесоха изстрелите. След това до мен стигна ужасният вик на Джоузеф. Чух шум от борба. Исках да изтичам. Но стоях тук вцепенена, с поглед втренчен в тъмното.

Тя се взря надолу по стълбите, сякаш отнесена от спомена за случката.

— Звярът се качваше по стълбите — каза тя тихо. — Не виждах в тъмното, но кожата му бе бяла като корем на риба. Толкова бяла, сякаш светеше. Ходеше изправен като човек, само бе леко приведен. Знаех, че трябва да изтичам и да взема децата, но не можех да помръдна нито един мускул. Останах вцепенена. След това той издаде нещо подобно на смях и ме хвърли на земята. Започна да ме дърпа с нокти и зъби. Опитвах се да се съпротивлявам, но той бе по-силен от десет мъже, взети заедно. И вече се готвех да предам богу дух, когато Теодор се разплака в детската стая. Звярът чу бебето. Слезе от мене и хукна по коридора. Бях лошо ранена, но тръгнах след него. Не можех да го оставя да вземе бебето ми.

Тя се отдалечи куцешком по коридора. Тайлър се притисна близо до стената, за да избегне допира със завесите.

Сигурно вътре има други тела, помисли си тя. Обезобразени трупове от восък.

Срещу стаята на момчетата Маги спря. Почука с бастуна по затворената врата вдясно.

— Тази врата беше отворена. Надникнах вътре. Там, в тъмното…

— Няма ли да влезем? — попита червенокосата.

Маги хвърли гневен поглед.

— Никога не показвам детската стая.

След това се загледа във вратата, сякаш виждаше през нея.

— Там, в тъмното, видях бледоликия Звяр как вдига детенцето ми от люлката и го разкъсва. Наблюдавах вцепенена от ужас. Изведнъж нещо ме дръпна за нощницата. Зад мене стояха Синтия и Даяна. Хванах ги за ръка и хукнахме. Минахме оттук.

Последваха Маги през отвора от другата страна на завесите. Тя спря пред затворена врата срещу стълбите. Групичката образува полукръг около нея.

— Стигнахме дотук — каза тя, — преди Звярът да скочи в коридора и да тръгне след нас.

Отвори вратата. Надничайки в тъмната ниша, Тайлър видя стълба. Стъпалата водеха нагоре. Там мракът ги поглъщаше.

— Намъкнахме се вътре и аз затворих вратата — продължи Маги. — Беше тъмно като в рог. Отворих таванската врата и я заключих зад нас. След това се сгушихме в неосветения, мухлясал таван. Усетихме как Звярът се приближава. Чухме скърцането на стълбите. Той издаваше тихо съскане, сякаш се смееше. След това започна да души вратата. Чакахме. Момичетата плачеха. Все още усещам как трепереха в ръцете ми. Вратата рязко се отвори и Звярът връхлетя върху нас.

Маги затвори вратата. Облегна рамо на нея и дълбоко въздъхна.

— Ах, как пищяха! — завайка се тя. — Никога няма да забравя писъците, ръмженето на Звяра, разпорващите звуци, докато разкъсваше двете ми малки момиченца. Борих се с него. Писъците спряха. Той ме повали. Не зная защо не ме уби. Само ме притисна в пода. Бях твърде слаба, за да се отбранявам и се молех да свърши с мен по-скоро. След минута той се отправи по стълбите и ме остави там, сама с моите мъртви деца. Оттогава не съм го виждала. Но други го срещнаха.