Ричард Леймън
Малкаса Пойнт (29)

28

В ушите на Тайлър избухна взрив. Джанис се завъртя като пумпал и падна към нея. Пистолетът на момичето изхвръкна в краката й. Падайки назад към стената на тунела, Тайлър протегна ръка, за да хване Джанис. Залитна встрани от тежестта и падна на пода на мазето, точно пред тунела.

— Не стреляйте! Аз съм! — извика Харди.

— Тъп задник! — отговори Нора.

— О, господи, не исках да… Помислих, че… О, боже, добре ли е?

Тайлър измъкна ръката си изпод тялото на Джанис, а Нора клекна до тях. Капитан Франк се спусна с лампата.

— О, боже мой — мълвеше Харди, с поглед вперен в момичето. — Съжалявам. Съжалявам. Толкова се бях уплашил, че не знаех какво…

— Млъквай! — изкрещя Нора.

Очите на Джанис бяха отворени. Лицето й бе изкривено от силна болка. Върху предницата на блузата й бързо се разпростираше червено петно, което разцъфваше като цвете. Нора разкъса блузата. Едно копче се откъсна и излетя към лицето на Тайлър. Точно над лявата гърда на Джанис бликаше кръв като от кладенец. Нора притисна силно длан върху раната. Джанис викаше и се мяташе.

Капитан Франк се наведе и мушна дългото острие на ножа си под ръкава на момичето и сряза плата. После заби ножа в пръстения под.

— Трябва да я обърнем — прошепна той. — Трябва да огледаме гърба й.

— Да — намеси се Харди. — Навярно куршумът е излязъл откъм гърба.

— От… — опита се да промълви Джанис. — Отдолу.

Повдигна дясната си ръка от пода и показа с пръст подмишницата си.

Капитан Франк повдигна лявата й ръка.

— Тук — каза той. — Оттук е излязъл. Ударил е ръката!

Извади червена носна кърпа от джоба на бермудите си, пъхна я в раната като тампон и върна ръката й до тялото.

— Това ще спре кръвта.

— Трябва да я закараме в болницата — каза Нора и погледна към Тайлър. — Жената-полицай може да се обади от радиоколата. Кажи й да повика линейка.

— Да, но Ейб?

— Той, по дяволите, може и сам да се грижи за себе си.

— Аз продължавам, милички — каза Капитан Франк. — Можете да задържите лампата.

Издърпа ножа от земята и се изправи.

— Аз ще остана с Джанис — предложи Харди. — Ще се погрижа за раните й. Нора, защо не излезеш навън и да потърсиш линейка?

Тя кимна.

— Добре.

Харди коленичи до Джанис. Нора взе ръката му и я постави върху входната рана.

— Натискай здраво — каза му тя.

С чистата си ръка погали момичето по челото.

— Ще се оправиш, бебчо. Ще се върна веднага и ще те откараме в болницата.

Нора тръгна към стълбите на мазето, а Тайлър влезе в тунела. Под мъждивата светлина на лампата тя заобиколи тялото на звяра и последва Капитан Франк в тъмнината.

 

 

С гръб към входната врата Джек постави ръка на бравата и се опита да я отвори.

— Заключено е — прошепна той.

Ейб кимна. Значи нямат намерение да отварят вратата ида пуснат вътре Луси. Можеше да им е в помощ с пистолета.

Поколеба се дали да не стреля в ключалката, но се отказа, защото изстрелът щеше да издаде присъствието им. Досега бяха проверили кухнята, коридора и трапезарията. Всички помещения бяха осветени в синьо като мазето. През цялото време бяха нащрек и очакваха да бъдат нападнати. Но до този момент не видяха никого. Къщата изглеждаше безлюдна.

Може би всички са избягали. Ейб се съмняваше, че Куч и обкръжението й са могли да се спасят през тунела към, „Къщата на Звяра“. Разбира се, може да има и друг изход, който да води към плажа. Това беше възможно, въпреки че Ейб, не бе забелязал друга дупка в мазето.

Най-вероятно е да са още в къщата.

Огледа стълбите.

В следващия миг се чу тихо ридание на момиче.

Джек се прокрадна приведен към сводестата врата. Ейб вървеше плътно зад него, пристъпваше заднешком и пазеше — гърба му.

Стените на стаята бяха украсени със сини завеси — от тавана до пода. Ейб усети, че го полазват студени тръпки по гърба. Очите му обходиха тежките гънки на синята материя, в очакване да видят издутини или крака, които да се подават отдолу. Не видя нищо, което да издава нечие присъствие. Но докато следваше Джек, продължи да оглежда.

Стаята бе гола. Килимът бе обсипан с възглавници от лъскава синя материя — някои единични, други — една върху друга.

Отново чу риданието.

Идваше иззад висока купчина възглавници в дъното на стаята. Ейб насочи револвера в центъра на купчината и приближи отстрани. Джек се отправи към другата страна.

— Ето тук — прошепна Джек.

Клекна и се скри зад възглавниците. Ейб подскочи покрай купа, за да не губи от поглед Джек и видя момиче да лежи с лице към пода. Беше гола. Едната й ръка бе сгъната близо до главата, а другата — под тялото.

Джек коленичи близо до главата й с пистолет, насочен в нея.

— Не мърдай — прошепна той.

Момичето подсмръкна.

Ейб ритна скупчените възглавници, които се разлетяха. Под тях се видя подът.

Момичето вдигна глава от килима.

— Помогнете ми — каза със задавен глас. — Моля Ви, ранена съм.

— Извади си ръката, за да мога да я виждам — каза й Джек. — И дано да е празна.

— Не мога. Аз… Ръката ми е счупена.

Ейб се завъртя, за да огледа още веднъж стаята и опря коляно в гърба на момичето. Гърбът й се изви като на котка и тя обърна глава. Ейб опря цевта на револвера под рамото й и я прескочи, когато момичето извика. С лявата си ръка Ейб измъкна нейната изпод тялото й. Момичето държеше полуавтоматичен малокалибрен пистолет. Удари я с цевта на своя револвер по кокалчетата и тя изпусна пистолета.

Сега вече се разплака истински.

— Копелета! — изкрещя тя. — Мръсни копелета!

— Пази ми гърба — каза Ейб.

Джек се изправи.

Ейб пъхна револвера си в джоба и изви ръката на момичето зад гърба й.

— Да вървим! Глупачка! Ще умреш!

Измъкна колана от гайките на панталона си и завърза ръцете й.

— Къде са другите?

— Сам ще разбереш.

— На горния етаж ли са?

— Върви на майната си!

Ейб взе пистолета на момичето.

— Този колан не е сигурен! — каза Джек.

— Ако ни създаде и други проблеми, ще я убием — Ейб се изправи. Сложи крак на гърба й. — Чу ли това, тигърче?

— Гледай си работата!

— Да вървим — каза Ейб.

— На горния етаж ли? — попита Джек.

— Точно така.

 

 

Джанис усети, че някой махна ръката си от гърдите й. Постави длан на раната си и отвори очи. Гормън Харди се бе надвесил над нея.

— Какв…

— Трябва да се махнем оттук, Джанис. Опасно е да стоим повече.

— Ъ?

— Видях, че звярът мърда.

Тя обърна глава и погледна към входа на тунела. От звяра виждаше само краката му. Изглеждаха неподвижни.

Извика от болка, когато Гормън я хвана за ръцете и я изправи на пръстения под. Раната й гореше, сякаш тялото й бе пронизано с нажежен до червено шиш, който продължаваше да стои в нея. Парцалът падна от подмишницата й. По гърдите й се стече топла струя кръв.

Тя се наклони напред и приседна с глава между коленете.

Гормън я пусна и застана зад нея.

— Опитай се да станеш — заповяда той.

Чувстваше го зад гърба си. Ръцете му я стискаха от двете страни и тя се сгърчи, когато едната се притисна към продълговатите рани от ноктите на звяра. Гормън премести ръцете си по-надолу и попита:

— Така по-добре ли е?

Тя кимна.

Гормън я изправи.

Джанис политна назад. И двамата се залюляха. Гормън изстена зад нея. Едната му ръка я хвана за гърдите.

— Извинявай — каза той и махна ръката си.

Обърна Джанис към стълбите.

Краката й бяха топли и слаби. Но я държаха, докато Гормън я водеше. Тя погледна стръмната стълба.

— Не мога — промълви.

— Можеш. Ще те подкрепям. След минута ще стигнем горе и ще излезем.

След минута. Звучеше почти бодро.

С дясната си ръка Джанис се хвана за дървените перила стъпи върху първото стъпало. Гормън я сграбчи за хълбоците и я повдигна. Преодоля първото стъпало, след това — второто. После й се зави свят. Краката й се подгънаха. Тя падна към перилата и ги обгърна.

— По дяволите! — промърмори Гормън.

— Не мога — изстена. — Не мога. Нека да… да почакаме Нора.

— Искаш ли да те оставя тук сама със звяра? Казвам ти, че не е мъртъв!

— Не ме оставяй.

Опита се да се изправи. Гормън я дръпна за раменете и тя отново изстена. Насочи я нагоре по стълбите. Много бавно, подпирайки се със здравата ръка, тя изпълзя по-нагоре.

— Браво — каза Гормън. — Сега е много по-добре — заобиколи Джанис и мина пред нея. — Почти стигнахме.

Отново й се зави свят. Стомахът й се сви. Наведе се напред, опря глава в дъските на парапета и повърна в процепа между тях. После легна върху стълбите като стенеше и ридаеше.

— Побързай! — каза Гормън. — За бога, звярът се изправя!

Тя обърна рязко глава и погледна към входа на тунела. От това място не можеше изобщо да се види звяра.

Нито пък, разбра тя, Гормън можеше да го види.

Обърна лице към него, премигвайки през сълзите в очите си.

— Ти не можеш…

— По дяволите! — изкрещя. — Хайде!

Тя протегна ръка към следващото стъпало. Той сграбчи китката й с две ръце и я дръпна. Изправи я на крака и я бутна напред. Бузата й се удари в ръба на горната площадка. Гормън я повлече. Тя се удряше и подскачаше по стъпалата. С последно дръпване Гормън я извлече на площадката.

— Готово — каза той. — Стани!

Гормън пристъпи над нея. Постави коленете си от двете страни на хълбоците й и я притисна отстрани. Вкара пръст в дупката от куршума под мишницата й. Момичето изпищя от болка. Повдигна я. Първо на колене. След това на крака. Докато се опитваше да се задържи на коленете си, той я завъртя и бутна.

Джанис политна с главата напред. Имаше чувството, че пада безкрайно дълго. От гърдите й изригна нов писък, а стълбите една след друга се удряха в нея. Закри с ръка лицето си. Ръката й изтръпна. Удари се в една дъска, която се разцепи. Темето на главата й се блъсна в следващата, а краката й се вдигнаха високо и се люшнаха надолу. Ръбовете на дъските се забиваха в гърба, дупето, краката й. Одраха гърба й, натъртиха главата й, а тя продължаваше да лети надолу. Спря с дупе върху пода на мазето и гръб, опрян в стълбите.

— Мили боже — каза един глас над нея. — Ти падна.

Тя повдигна глава, усещайки някакво смътно облекчение, че може да я движи. Краката й бяха разкрачени. Имаше усещането, че не са нейни. При падането бе изгубила едната си обувка. Размърда босите си пръсти.

— Но още си жива — чу стъпки по стълбите. — Като котка си. Ти котка ли си, Джанис? Оказва се, че с теб човек може да се справи по-трудно, отколкото с майка ти. Истински Распутин!

От пода, близо до купчина с кошници, от земята се подаде една ръка.

Подаде се от дупката.

Ръката бе мъртвешки бяла, изцапана с пръст и светеше, под светлината от лампата. Имаше дълги криви нокти.

Джанис се търкулна напред, когато кракът на Гормън я блъсна в гърба. Тя изохка и се просна с лице към пода.

Гормън се търкулна върху нея.

Той седна върху корема й и се усмихна ехидно.

— За съжаление — каза той, — при падането ти си счупи главата — хвана главата й с две ръце. — Не зная дали съм достатъчно силен за това, но ще опитаме стария ученически номер.

Тя го удари с юмрук в тялото. Той изпъшка и лицето му се сви от болка.

— Много си жилава.

Отново започна да се усмихва. Но погледна нагоре и устата му зяпна в изненада. Върху Джанис падна сянка. Звярът се изправи над нея и посегна към Гормън. Той пое дълбоко дъх, и протегна ръка да отблъсне чудовището. Другата му ръка се плъзна до хълбока. Джанис вдигна глава и видя, че Гормън се опитва да измъкне револвер от предния си джоб. Извади оръжието. Но звярът вече притисна главата му между ръцете си. Със сила, която не подозираше у себе си, Джанис протегна ръка, хвана цевта и измъкна револвера от ръката на Гормън.

Звярът повдигна Гормън за главата. Краката му се извисиха пред лицето на Джанис. Писъците му пронизваха слуха й.

Тя се търкулна. Облегна се на лакти и дръпна ударника.

Звярът продължаваше да държи Гормън за главата. Мъжът махаше с ръце, риташе с крака и крещеше, докато чудовището го тресеше. В следващия миг го запрати към рафтовете до стената. Дъските се разцепиха. Гормън падна проснат на пода. Върху му се изсипаха бурканите.

— Застреляй го! — извика Гормън задавено.

Успя да се изправи на крака. Залитна назад. Приведеният звяр се приближи към него.

Джанис стреля.

Куршумът удари крака на Гормън.

Той падна по гръб. Звярът скочи върху него. Гормън нададе пронизителен писък. Звярът пъхна муцуна в слабините му и започна да го разкъсва. После вдигна глава и се вторачи в главата на мъжа. След това се изкачи върху тялото му, отвори широко уста и захапа лицето на Гормън.

Джанис гледаше.

Гормън престана да стене. Изчезнаха конвулсиите. Остана да лежи неподвижно на пода.

Звярът слезе от него. Тялото му бе изцапано с кръвта на Гормън. Обърна се към Джанис и се втренчи в нея.

Пенисът му нарасна и се вдигна.

Тя стреля.

Куршумът отскочи със свистене от каменната стена зад главата му. Звярът се наведе напред и се поколеба. Джанис се прицели в гръдния му кош. Натисна спусъка, но в този момент съществото отскочи встрани към тунела, където лежеше мъртъв другият звяр. Джанис стреля отново и отново. Ударникът падна с метално тракване. Звярът изчезна в тунела.