Ричард Леймън
Малкаса Пойнт (20)

19

— Свий тук — каза Нора.

На задната седалка Тайлър продължаваше да гледа надолу, когато Джек сви по „Плажна алея“. Не искаше да наблюдава пътя, по който бе минала вчера. Но той присъстваше в съзнанието й: тухлената къща без прозорци през полето отляво, гората вдясно, редицата с пощенски кутии, кутията на Дан. Видя себе си и Нора — как вървят по изровената сенчеста улица „Сийсайд“, странния мъж, който ги наблюдава през мрежата. Спомни си изоставения и запуснат вид на къщата на Дан. Пред очите й бе празната веранда. Спомни си силното желание, с което искаше по-скоро да се махне оттам. Без да знае, по някакъв начин, бе сигурна, че търсенето на Дан ще завърши зле. Мъртъв повече от година. Господи, не можеше да повярва. „В «Къщата на Звяра» ли живее? Не, не точно.“ Онзи луд старец, Капитан Франк, е знаел през цялото време. Беше се подиграл с нея. Дори снощи не каза нищо. Може би не му е стигнала смелостта да разкрие истината. Може би е искал, но не е могъл да намери сили да стане вестоносец на такава новина. Вероятно се чувства отговорен и си мисли, че онова същество, донесено на баща му, Бобо, го е извършило.

Тайлър предпочиташе да й бе казал. Нищо нямаше да е в състояние да я замъкне на онова кошмарно място, ако знаеше. Тялото на Дан — не, не тялото му, това беше восъчен манекен…

Беше припаднала. Господи, бе припаднала! Там, пред всички! Споменът я накара да се изчерви, както всеки път щом се сетеше — дори в магазина, докато си избираше бански костюм.

Припадна и повърна.

Тя се засрами, че позволи на унижението да застане на пътя на скръбта, която би трябвало да изпитва от смъртта на Дан. Трябваше да го оплаква, а не да се черви.

Но дълбоко в себе си, там където трябваше да изпитва силна болка, усещаше само кухо и лъжливо чувство, което беше далече от страданието.

Колата спря.

— Който ще слиза, да слиза — нареди Нора.

— Вървете без мен — каза Ейб. — Аз ще се преоблека тук.

Тайлър излезе след Нора.

— Няма да сме сами на плажа — каза Нора.

Наблизо бяха паркирани други две коли и микробус, но Тайлър не видя наоколо никого. Навярно бяха слезли на плажа.

— Аз ще изчакам Ейб — каза тя.

— За никъде не бързаме — отвърна й Нора. — Можем всички да го…

Джек я потупа по дупето и я подкани:

— Хайде да вървим.

Двамата тръгнаха по пътеката, хванати за ръка. Нора кимаше, а той й говореше.

Тайлър застана пред мустанга. Облегна се на предния капак. Загледа се в кафявите бурени и прашната пътека, осъзнавайки че Ейб е зад нея и вероятно я наблюдава през стъклото, докато си обува плувките. Почуди се защо не си ги е сложил още в мотела. Чу тихото щракване на катарамата на колана му. Колата тръгна леко към нея, вероятно в отговор на движенията на Ейб, който се надигаше и мърдаше на седалката, сваляйки си панталоните. Тази мисъл предизвика бърза тръпка на вълнение, която я накара да се почувства още по-гузна.

Не изневерявам на Дан, помисли си тя. Беше решено, преди да разбера. Нищо не мога да направя срещу чувствата си. Наистина не мога. Съжалявам.

Ръцете й разкопчаха предните копчета. Съблече и преметна блузата върху капака. С кожата си усети приятната горещина на слънцето и галещия бриз. Почти почувства погледа на Ейб. Запита се дали си бе сложил вече банските. Дали гърба й, който бе гол, с изключение на две тънки презрамки, го възбужда? Двете с Нора платиха и облякоха новите си бански в пробната. В този момент съжали, че не беше оставила своя в торбата. Сега можеше да стои гола на слънцето и вятъра и Ейб щеше да я гледа изумено от колата. Тази постъпка би изглеждала необичайна и груба, но в момента се чувстваше способна на такива действия. Беше зашеметена, чувстваше се лекомислена, може би малко отчаяна. И сега можеше да се пресегна назад и да разкопчее банския, да остави горнището да падне и да се обърне с лице към Ейб.

Ще си помисли, че е полудяла.

Може би наистина съм полудяла.

Обхваната от желанието да си свали горнището на банския, тя продължи и разкопча джинсите. Плъзна ги по краката си, излезе от тях, постави ги внимателно върху капака на колата, без да погледне към Ейб. След това отново се облегна назад.

Ейб се бавеше.

Може би се наслаждава на гледката.

Трябва наистина да му покажа нещо.

Господи, какво ми става?

Разглеждайки се внимателно, тя се запита какво я бе прихванало в магазина. У дома имаше подобен бански костюм с връзки. Никога не го носеше на публично място. Обличаше го само в усамотената си заградена тераса. Защо тогава тази сутрин си бе купила точно такъв? И защо, след като покриваше толкова малко, изпитваше силно желание да го махне и да застане гола пред Ейб и…?

Наистина съм луда, реши тя.

И сигурно има някаква връзка с онова, което се случи с Дан. Нещо общо със страха и самотата. Може би бе свързано най-вече със слънцето и морския въздух и съзнанието й, че е толкова жива, сякаш обиждаше смъртта.

Шумът от отварянето на вратата прекъсна мислите й. Обърна се и Видя, че Ейб слиза от колата. Кожата му бе гладка и загоряла. Банските му бяха бледосини. Под едната си мишница бе пъхнал хавлиените кърпи.

— Много хубав костюм имаш — каза и той.

— И на мене ми харесва твоят.

Той се засмя.

— Искаш ли да си оставиш дрехите тук? — протегна ръка.

Тя му подаде блузата и панталоните. Той ги постави в колата и заключи. Приближи се, без да я поглежда. Вече не се усмихваше. Бе навъсен и угрижен.

— Какво има? — попита Тайлър.

Прехвърли хавлиите под дясната мишница, хвана я за ръка и я поведе към пътеката.

— Аз не се върнах в мотела — каза той. — Отбих се в полицейския участък.

— В полицията ли?

— Исках да разбера какво е станало с Дан. Реших, че има неща, които… трябва да знаем.

Вътре в Тайлър оловната буца нарасна.

— И? — промълви тя.

— Не разбрах кой знае какво. Бил е убит там, вътре, в къщата. Не знаят кой е извършил злодеянието. Пристигнала сестра му от Сакраменто и се погрижила за тялото.

— Роберта. Тя е счетоводителка. Веднъж вечеряхме заедно. Много приятна жена.

Ейб пусна ръката й. Прегърна я и я придърпа към себе си.

— Ужасно съжалявам за всичко това.

— Поне… родителите му не са живи. За тях би било ужасно. Не е бил женен, така ли?

— Не попитах. Предположих, че не, след като сестра му…

— Вероятно не! Господи, колко е абсурдно. Вчера моята най-голяма тревога бе, че може да се е оженил. А днес се притеснявах, че може и да не е. А през цялото време той е лежал мъртъв в онази къща и всички са го зяпали.

— Това не е той, Тайлър.

— Да, зная. Непрекъснато си го повтарям. Господи, човек не би си и помислил, че имат право да излагат някого ей така на показ.

— Мадам Тюсо^[1] го прави от двеста години.

— Това не означава, че е редно.

— Да, не означава — съгласи се Ейб.

— Сигурно е нужно съдебно решение, за да се махне оттам.

Пътеката извиваше по склона. Тайлър видя Нора и Джек до ръба на водата. Имаше големи островърхи вълни. При прибоя стоеше жена и държеше за ръка дете, което се учеше да ходи. Един мъж тичаше по плажа, а пред него подскачаше и заставаше на задните си крака ловджийско куче. Младеж и момиче бяха легнали прегърнати в подножието на склона. Тайлър усети, че Ейб я гали. Тя пое дълбоко от свежия и остър въздух.

— Кога заминаваш? — попита.

— Няма закъде да бързам.

— Днес ли? Днес ли заминавате?

— Зависи.

— От какво зависи?

— От теб.

Тя спря. Ейб се обърна към нея и пусна кърпите на земята. Погледна я в очите, а ръцете му се плъзнаха по раменете й. Прегърна я.

— Ще остана още една нощ — каза тя, — ако останеш и ти.

Той леко се усмихна.

— Мислиш ли, че Нора ще има нещо против?

— Сигурно се шегуваш!

Придърпа нежно Тайлър към себе си. С една ръка галеше косата й, а с другата докосваше гърба й. Тя го прегърна силно. Тялото му бе топло, гладко и твърдо, и тя си спомни как го бе прегърнала тази сутрин, и как бе почувствала ръцете му върху гърдите си. Сякаш беше толкова отдавна. Дан е присъствал в стаята с тях като ангел хранител. „Ако ще те загубя заради този мъж — бе казал Ейб, — по-добре е да не отивам по-далече. Достатъчно силно те желая.“ Споменът за думите му накара сърцето на Тайлър да затупти силно. През тялото й премина вълна на чувство за вина и за да го отблъсне, прегърна Ейб още по-силно. Въпреки че галеше косата и гърба й, Тайлър почувства нарастващата му твърдост.

Ейб отстъпи назад. Усмивката му затрептя.

— Мога да остана още една нощ.

Тайлър кимна. Бе останала без дъх.

— Много бих искала.

Той погледна към водата и Тайлър сведе очи към банския му. Издутината отиваше нагоре и леко дърпаше ластика от кръста.

— Има един проблем — каза той и се наведе да вземе хавлиите.

— Проблем ли?

Тръгнаха по пътеката.

— Собствениците на мотела са изчезнали. Колата им била намерена тази сутрин. Никой не знае какво се е случило.

— Мислиш ли, че могат да затворят мотела?

— Може би има кой да се погрижи за него, не зная.

— О, чудесно! Това е единственото място в града, нали?

— Доколкото зная. Брайън Блейк изглежда също е сред изчезналите.

— Какво по дяволите става?

— Не зная.

— Боже, какъв град! Още като пристигнахме усетих, че е грозен и страшен. Снощи исках да се махна оттук и щях да го направя, ако не беше ти.

— Ако не бях аз?

— Ти си виновен — каза Тайлър и му стисна ръката.

— Съжалявам.

— Недей. Освен това, едва ли щях да успея да отлепя Нора оттук.

На пясъка в подножието на хълма Тайлър събу сандалите, взе ги в ръка, а с другата хвана Ейб. Пясъкът беше горещ като жар. Нора и Джек бяха нагазили във водата там, където се разбиваха вълните. Бяха захвърлили дрехите си на пясъка. Тайлър пусна сандалите до техния куп, а Ейб остави хавлиите на земята.

— Ще влезем ли? — попита Тайлър.

— И двамата се нуждаем от охлаждане.

Тя се затича през пясъка със смях. Ейб с лекота я настигна. Студената вода опръска краката й. Навлезе до колене и когато водата стигна до хълбока й, тя се пусна по една вълна. Гмурна се и изтръпна от ледената вода, но в следващия миг вече не беше толкова студено. Заплува навътре. Вълнението я повдигаше и леко я спускаше. Нещо я сграбчи за крака и тя си помисли: „акула!“ Беше Ейб.

Освободи се, изплува да си поеме въздух и се завъртя. Миг по-късно главата на Ейб се подаде на повърхността с мокра и залепнала коса, и грейнало лице, от което капеше вода. Тайлър го опръска и той се гмурна. Видя как ръцете му се разпериха, почувства пръстите му върху бедрата си. Той я дръпна надолу. Тялото му се хлъзна до нейното, сякаш бе намазано с олио. Зарови се в шията й, целуна я по устата. Обърнаха се във водата, прегърнати. Бедрото му я притисна между разтворените крака и тя потръпна. Тайлър затвори краката си като ножица, хващайки като в капан крака му между тях. Тя пусна ръка по задната част на банския му, опипа с пръсти вдлъбнатината на дупето, стисна твърдия му хълбок и се изви към него. Но започнаха да я болят дробовете. Отблъсна се от него, излезе на повърхността и си пое въздух. Ейб се появи пред нея. Известно време стояха на едно място и дишаха тежко.

— Опитваш се да ме удавиш ли? — попита Тайлър.

— По-точно ти се опитваш да ме удавиш.

— Какъв ужасен начин да умреш!

Думите й напомниха за Дан на пода в онзи коридор и откъснатия му врат.

— Какво има? — попита Ейб.

— Нищо.

— Нищо ли?

— Непрекъснато… забравям за Дан. И отново се сещам.

— А-ха.

— Искаш ли да излизаме?

— Добре, щом желаеш.

— По-добре е — опита се да се усмихне, — преди да си изгубим банските.

— И поради много други причини.

Заплуваха един до друг към брега. След това стъпиха на дъното, а вълните ги побутваха в гръб, сякаш да ги изтикат по-бързо навън.

— Хайде да се поразходим — предложи Тайлър.

— Искаш ли хавлия?

— Ще изсъхнем на слънцето.

Взе ръката на Ейб и тръгнаха по твърдия и едър пясък. От време на време укротените вълни намокряха краката им. Слънцето грееше силно и приятно. Над главите им с крясък прелитаха чайки. Джек и Нора вървяха бавно по плажа към тях.

— Искам да знаеш нещо — каза Тайлър.

— О-хо.

— Не точно. Просто… Не искам да си мислиш… Господи как да го кажа? Изпитвах към теб чувство, преди да разберем какво се е случило с Дан. Спомняш ли си тази сутрин в моята стая?

— Как мога да забравя?

— Това стана преди… обиколката. Вече бях взела решение да не… да не започвам нищо отново с него.

Ейб кимна.

— Не искам да мислиш, че… Искам да кажа, че това не е просто някаква компенсация — да се влюбя веднага в теб след една нещастна любов. Няма нищо общо с него. По дяволите, колко те желаех снощи! Но той стоеше между нас, въпреки че… Господи, не звучи ли ужасно? Стоеше между нас, а вече ги няма.

— Разбирам те, Тайлър.

— Вие влязохте във водата?! — възкликна Нора, когато се приближиха с Джек. — Не си ли простудихте дупетата?

— Не беше толкова студено — отговори Тайлър. — Опитайте и вие.

— В никакъв случай. Ще се просна на някоя хавлия и ще хвана малко слънце. Нали ще останем още?

— Да — каза Ейб. — Само трябва да решим нещо. Има ли някой против да останем още една нощ?

— Добре-е-е! — Нора повдигна вежди и се обърна към Джек. Ти какво ще кажеш, тигърче? Мисля, че си съгласен?

— Може да имаме проблем в мотела — каза той на Ейб.

— Странно, нали? — попита Нора. — Какво според вас се случило на тези хора?

— Обещах на ченгето да ви попитам — каза Ейб. — Някой от вас да е забелязал снощи нещо необичайно?

— Нищо! — каза Нора.

Джек също кимна с глава.

— Ако затворят мотела — обади се Тайлър, — по-добре е да разберем отсега — сърцето й се разтуптя. — Предлагам да отидем с Ейб по-рано и да проверим. Можем да се регистрираме, ако всичко е наред, и да се върнем да ви вземем.

— Чудесно.

— Съгласен ли си, Ейб — попита Тайлър.

— Да вървим.

Оставиха Нора и Джек, които разпънаха хавлиите на пясъка, и заизкачваха склона. Тайлър нямаше търпение и бе неспокойна. Паркингът изглеждаше толкова далече, сякаш пътеката се бе разтеглила нарочно, за да осуети плановете й. Най-сетне стигнаха до колата, Ейб отвори дясната врата. Свали прозореца от своята страна и хвърли хавлиите на задната седалка.

— У-а! — извика Тайлър. — По-добре е да си облека нещо.

— Така си много хубава.

Тя вдигна рамене и се качи. Подскочи от горещия допир със седалката, след това се успокои и започна да наблюдава Ейб, който седна зад волана.

— Пари ли ти? — попита тя.

— Ще издържа.

— Трябваше да си облечем нещо.

— Така ми харесваш.

Той се пресегна и плъзна ръка по бедрото й. Погали я. Погледна я за миг в очите, след това запали колата.

Тайлър се сви на мястото си, когато минаваха през центъра на града. Ейб продължи да я гледа, леко смутен. Караше мълчаливо.

Дали е нервен, помисли си тя.

— После ще проверим на рецепцията — каза той най-сетне.

С изключение на мерцедеса на Гормън Харди, паркингът на мотела бе пуст.

— Моята стая е чудесна — прошепна Тайлър.

Той паркира пред нея. Тайлър излезе на сянката. Лекият морски бриз охлади изпотеното й тяло. Тя се пресегна към задната седалка. Събра чантата и дрехите си. Ръцете й трепереха. На площадката изпусна ключа от стаята. Ейб го вдигна и отключи вратата.

В стаята бе полумрак. Завесите се вееха на отворените прозорци. Леглото, в което бе спала миналата нощ, бе неоправено. Тя пристъпи към тоалетката и освободи ръцете си от всичко, което носеше.

В огледалото видя Ейб, който идваше зад нея. Той раздели косата й на път и я целуна по шията. Погали я по хълбоците, по корема. Тайлър гледаше как ръцете му се плъзгат нагоре и изстена, когато обхванаха в шепи гърдите й през тънкия бански.

— Тайлър — прошепна той.

— Да.

— Много хубаво име.

— Странно е.

— Харесва ми. Всичко в теб ми харесва.

— Ласкател.

— Да.

— Харесва ли ти потта ми?

— Харесва ми как те прави хлъзгава — каза той и плъзна ръце по корема й.

— И със сапун става.

— Ммм.

— Хайде да вземем душ.

Той хвана връзките на хълбока й. Тя махна ръката му.

— Търпение. Трябва първо да измием солената вода от банските си.

Той се засмя и я последва в банята. Тайлър се наведе над ваната и включи крана с топлата вода. Постави ръка под чучура. Водата, първоначално студена, бавно започна да се стопля. Тайлър трепна от изненада, когато Ейб я хвана за дупето. Ръката му бе голяма и топла. Бавно се придвижи надолу. Тя изстена и усети слабост в краката. Ръката му се промъкна между тях. Тя се хвана за ръба на ваната. От плискащата се вода се издигаше гореща пара, която я блъсна в лицето. Тя се огледа. Ейб й се усмихна невинно и ръката му изчезна.

Тайлър пусна студената вода. Нагласи крана и пипна водата. Продължаваше да е гореща. Посегна отново към крана и усети пръстите на Ейб върху ханша си. Обърна се и видя, че развързва връзките на банския костюм. Остави краищата им свободни, белият триъгълник на слабините й увисна като окачен на панти. Тя врътна крана. Ейб развърза и другата страна. Тайлър завъртя още малко и усети, че Ейб й сваля банския. Хвърли го през главата й и той падна във ваната.

— Много си услужлив.

— Опитвам се.

Тя докосна водата. Вече бе добра.

— А твоите бански? — попита тя и завъртя ръчката на душа.

— Това е твоя работа.

Струята потече. Тайлър бързо се изправи и дръпна завесата на душа почти докрай. През процепа протегна ръка, за да провери температурата. Ейб стоеше зад нея. Прокара ръка по гърба и дупето й.

— Готова е — каза тя.

— Първо дамите.

Тайлър стъпи във ваната. Мина под струята и се облегна на плочките на стената. Ейб също влезе. Дръпна завесата и се обърна с лице към Тайлър — едното му око бе затворено срещу силната струя, а на лицето му се разливаше малко глупава усмивка.

Тайлър се отпусна в ръцете му. Докато се целуваха, водата се стичаше по лицата им. Тялото му бе разкошно. Ръцете му шареха по гърба й, галеха и притискаха ханша й, сякаш бяха очаровани от твърдите издатини. След това развързаха връзките на гърба и врата й. Ейб пристъпи встрани и свали горнището на банския. Остави го да падне в краката им. Загледа се в гърдите й, по които се стичаше вода. Изучаваше ги с ръце, галеше ги, държеше ги. Стискаше ги, хващаше зърната им между палеца и показалеца, щипваше ги нежно така, че Тайлър се задъхваше и извиваше от удоволствие.

Ейб се наведе и потърка лице в тях. Тайлър усети носа му, гъделичкането на миглите, боцкането на бакенбардите, целувките, мекия подвижен връх на езика, твърдия натиск на устните, резците на зъбите. Тайлър го хвана здраво за косата, когато той смукна гърдата й. Устата му бе голяма и силна, всмукваше я почти до болка. След това стигна до другата й гърда и направи същото. Когато устните му я освободиха, тя дръпна косата му, за да го накара да се изправи. Залепи устни върху неговите и се сгърчи в прегръдката му.

Тайлър се обърна с гръб към струята и избърса водата от очите си. Потърка хлъзгавите рамене на Ейб и наведе очи към издутите му плувки. Тесният процеп между ластика и корема беше там, както го бе видяла на пътеката към плажа. Сега плъзна пръсти към процепа и дръпна ластика към себе си. Опряла чело на гърдите му, тя го гледаше. Ръцете му стояха неподвижни на раменете й. Тайлър посегна към плувките, обви ръка около члена му. Изучи твърдостта и дължината му. Наведе се и смъкна плувките по краката му. Той излезе от тях. Ръцете на Тайлър се изкачиха по бедрата на Ейб. Тя нежно стисна косматата торбичка на скротума му. Обви пениса с пръсти и ги плъзна леко нагоре, после надолу, след това целуна главичката. Езикът й се завъртя по копринената кожа. Тя държеше ханша му и ближеше около пениса му. След това го сложи в уста, устните й обхванаха гладката плът, езикът й го милваше. Погълна го дълбоко. Устата й не можеше да поема повече. Ейб се извиваше от удоволствие, дърпаше я за косата, стегнатото му дупе се огъваше под ръцете й, докато тя го смучеше.

— По-добре спри — каза той с дрезгав глас.

Тя отдръпна устните си, целуна подутия член, след това го обви целия отново.

— Тайлър!

Той я дръпна нежно за косата. Тя го смучеше силно, а той леко я отмести. Устата й остана празна. Тя се изправи и го прегърна, като усети твърдия му пенис в корема си.

— Искам те сега — простена в устата му.

— Тук?

— Да.

Тя легна във ваната и опря крака в стените й, а Ейб се наведе над нея. Горещата вода плющеше върху лицето й. След това главата на Ейб застана на пътя на струята. Той беше лек върху нея, облегнат на лакти и колене. Целуна я и тя усети докосване между краката. Той се клатеше бавно, главата на пениса му удряше цепнатината й. Тя се извиваше, докато той удряше клитора й. Гърчеше се и стенеше. Членът му остана там и започна да я търка. Искаше го по-навътре, но Ейб го държеше отвън, сякаш да я измъчва. Той се отдръпна напълно и тя изохка. Впи пръсти в дупето му. Той натисна отвора й и влезе. Внезапно започна да го тласка бързо и дълбоко, разтваряйки я, потъвайки все по-навътре и навътре, докато усети, че няма накъде повече да отиде. Но имаше още и той я изпълни.

Лежаха вкопчени един в друг. Ейб бе дълбоко в тялото й, като част от нея. И двамата не мърдаха. Тайлър разбра може би Ейб също — колко близо са до оргазма, който ще означава край (поне за момента) на ужасната болезнена необходимост за дълбоко съединение. Тя изпитваше желание да удължи момента, за да се наслаждава на тласъците.

Водата се плискаше върху тях. Капеше от лицето на Ейб, по нейното лице, докато той целуваше устните, носа, очите й.

— О, Ейб! — шептеше тя.

 

 

Зад рецепцията стоеше внушителен червенобузест мъж с бяла риза и папийонка. Кичури коса пресичаха главата му, сякаш нарисувани с черен молив. Усмихна се на една страна.

— Какво ще обичате, моля?

— Снощи бяхме гости на мотела — каза Ейб. — Бихме желали да удължим престоя си.

— Имената ви?

— Нашите две стаи са на името Брансън.

— Брансън и Клантън — каза му Ейб.

Мъжът прерови картите в металната кутия.

— Засега аз отговарям за мотела — каза той, докато продължаваше да търси.

— Полицията откри ли нещо за семейство Крогън? — попита Ейб.

— Положението е лошо. Намерили са кръв в колата на Марти. Аз съм негов зет, брат на жена му. Имам дял в мотела, така че ще се погрижа за него. Надявам се, че съпругата ми няма да провали аптеката — той извади две карти. — Ето ги. Колко нощи желаете да останете?

— Още една — каза Ейб.

Опита се да плати за всичките стаи, но Тайлър настоя да поеме сметката за своята и тази на Нора.

— Ресторантът също ли ще е отворен? — попита тя.

— Да, ще работи.

— Надявам се всичко да се оправи — каза съчувствено Ейб.

— И аз се надявам, но не вярвам. И по-рано в нашия град са изчезвали хора. Едва ли някой ще ги види пак.

— Всичко хубаво — каза му Ейб.

— Стаите ще бъдат оправени скоро. Сам ще се погрижа за това, ако не намеря Лоуис. Разбра, че имам нужда от нея затова е изчезнала. Може да е отишла на плаж с Хейуд.

— И ние сме тръгнали на плаж — каза Тайлър.

Веждите му се вдигнаха.

— Ако видите Лоуис, кажете й, моля ви, че имам нужда от помощта й тук. Много ще съм ви благодарен. Тя е на шестнадесет години. Има дълга тъмна коса. Носи бански на точки, от който трябва да се срамува.

— Ако я видим — обеща Тайлър, — ще й кажем, че я чакате. Мъжът й благодари и те тръгнаха.

— Не е тази, която видяхме — каза Ейб, докато слизаха по стълбите на верандата.

— Не, но сега може да е там. Минаха няколко часа.

— Не изглеждаше толкова дълго. Тя се усмихна, а Ейб потупа дупето й. Той отвори дясната врата и тя влезе в колата.

— Надявам се, че Нора и Джек не са се изпекли така, че да хрускат — каза тя.

— Ако са изгорели, то е за хубаво. Ейб затвори вратата и мина от своята страна. Седна зад волана. Тайлър се наведе и го целуна.

Тя се возеше с лакът на прозореца. Вятърът вееше косата й и духаше в предницата на блузата й. Горните две копчета бяха разкопчани.

— Гледай в пътя, момченце.

— Никак не е лесно. Тя се усмихна и отметна глава назад. Ейб погледна шията й, гладката загоряла кожа на деколтето под нея и видя бледия склон на гръдта й, когато вятърът повдигна част от блузата.

Той се обърна и погледна пътя. Чувстваше се особено — приятно уморен, по-щастлив от всякога, и същевременно, тревожен.

Всичко върви чудесно, помисли си той.

Може би точно там е проблемът.

Малкият проблем.

Всичко се разви твърде добре и толкова бързо. Започна преди по-малко от двадесет и четири часа, когато за първи път зърна лицето й, опръскано с кръвта на онзи луд. Когато за първи път погледна в очите й, почувства, че сякаш я познава отпреди. Не, сякаш е трябвало да я срещне по-рано. Сякаш винаги го е чакала и той е усещал, без да знае коя е тя и къде точно да я търси. Сякаш намери част от себе си. Част, която бе изгубена.

От онзи момент насам тя присъстваше постоянно в съзнанието му. Задаваше си въпроси за нея, тревожеше се и се надяваше. Вчера следобеда беше много неприятно, най-вече когато отиде да търси Дан по време на вечерята и по-късно заплахата от Дан отшумя, но не съвсем. Прекара нощта в неспокоен полусън. Чакаше да дойде утрото и едновременно се опасяваше от него, страхувайки се, че ще я загуби.

Той кимна, разбирайки, че е намерил източника на своята тревога. Той все още се страхуваше да не я загуби.

Тревогата му изглеждаше неоснователна. Очевидно бе взела решение в негова полза, дори още преди да разбере за смъртта на Дан. Тя го желаеше. Може би толкова много, колкото и той нея. Но сексът бе създал такава близост между тях, такова съединение, че сега вече имаше какво да изгуби — много повече, отколкото изобщо някога си бе представял.

Беше смайващо.

И едновременно малко страшно.

— Изглеждаш ужасно тъжен — каза тя.

— Депресия след полов акт.

Тайлър се засмя.

— Колко време очакваш да продължи?

— Може би до следващия акт.

— Може ли да почака до следобед?

— Ако се налага — отвърна той и сви по „Плажна алея“.

В края на черния път стоеше дълъг сив мерцедес, паркиран до една камионетка.

— Прилича на колата на Харди — каза Тайлър. — Какво ли прави този забележителен господин на плажа?