Ричард Леймън
Малкаса Пойнт (15)

14

Джанис се вършеше и мяташе в съня си. Събудиха я остри мъчителни болки. Лежеше неподвижно на една страна. Охкаше със стиснати очи.

Господи, колко боли, мислеше си тя.

Изскимтя от пристъпа на тъпа болка вътре в тялото и се сви надве. Коленете й се опряха в нещо меко и пихтиесто.

Какво се е случило с мен, крещеше мозъкът й.

Притискайки корема си, напипа някаква лента. С треперещи пръсти се опипа и разбра, че лентата поддържа превръзка. Бинт ли е това? Свършваше точно под ребрата. Премести ръцете си по-нагоре и докосна ивици от лентата под лявата гърда. Бинтът започваше над зърното, покриваше горната част на гърдата и минаваше през рамото. Плътта под нея гореше. Другото й рамо също бе бинтовано. Дясната гърда беше гола, но я болеше. Друг бинт минаваше отстрани до хълбока. Там откри ластичен колан. Проследи го до слабините и с пръсти напипа дебела дамска превръзка.

Какво е станало с мен?

Изнасилена съм. Сигурно съм била изнасилена. Ужасна е болката. Какво е използвал, за бога, дърво ли?

Започна да ридае. Болезнени спазми разтърсваха цялото й тяло.

Кой е сторил това? Господи, защо?

Брайън? Нима Брайън?

Спомни си, че беше с него. Но…

Дали не е полудял, какво го е прихванало?

Къде съм? В болница?

Не миришеше на болница, а по-скоро на зоологическа градина. Освен това разбра, че не е в легло. Лежеше на пода. А с голата си кожа усещаше мекия мъх на килим.

Отвори очи. Под смътната синя светлина видя до себе си купчина възглавници. Сигурно е лежала върху тях, преди да се търкулне.

Синя светлина! Възглавници!

Къде се намирам?

Стискайки зъби от болката, която разкъсваше утробата й, внимателно се повдигна на ръце и колене. Наложи си да се изправи. Олюля се и разпери ръце, за да запази равновесие. След това бавно се обърна.

Тук няма никой. Сама съм.

Стаята беше с мъничко по-малка от нейната спалня у дома. Погледна нагоре и видя, че таванът бе покрит с огледала. С изключение на килима и възглавниците, стаята беше гола. Нямаше нито мебели, нито прозорци…

Никакви прозорци!

Къщата на Куч?

— Господи! — прошепна тя.

Потръпвайки на всяка крачка, тя се отправи със залитане към единствената врата. Протегна ръка към касата на вратата и се опита да се подпре. Ръката й се огъна. Джанис политна към вратата, но успя да сграбчи дръжката и продължи да се държи за нея, докато отмине острата болка. След това се опита да натисне дръжката. Тя не поддаде.

Заключена съм!

Изненадата не бе голяма.

Продължи да натиска и блъска дръжката. Опитваше се да я изтръгне и да извади вратата от касата.

Най-накрая се отказа.

Остана без дъх. Трепереше от болка.

Отпусна се и седна на пода. Бинтът върху гърдата й се бе разхлабил. Изпод него се стичаше кръв. Опита се да притисне лентата, но тя не залепваше. Кожата й бе хлъзгава. Повдигна дебелата синя превръзка и, премигвайки през пот и сълзи, започна да разглежда раните си.

Рамото й бе разкъсано и кървящо, сякаш бе ухапано от куче. Плътта под него бе одрана с четири дълги драскотини. Притисна внимателно превръзката обратно на място и разгледа другата си гърда. Кожата бе цяла, но бе потъмняла под формата на полумесец от леки ухапвания. Повдигна гърдата си и откри подобен полукръг под зърното.

Следи от зъби?

Но това не бяха човешки зъби.

Някакво диво животно? Може би койот?

Кого се опитваш да измамиш, помисли си тя.

Това е бил Звярът.

Звярът на Елизабет Торн.

Не си спомняше нищо, но знаеше, че е било точно така.

Господи, онова нещо я е изнасилило.

Треперейки, тя обгърна с ръце корема си и се наведе напред. Опря чело в пода.

Изнасилил я е. Но не я е убил. Някой е превързал раните й. И сега беше пленница в къщата на Маги Куч.

Звярът ще се върне, помисли тя.

Ще ме поиска отново.