Ричард Леймън
Малкаса Пойнт (32)

31

Санди изчакваше. Беше се свила в тъмния килер под стълбите.

Седеше, с колене притиснати до гърдите. Чу изстрелите. Искаше да се притече на помощ. Вече се бе опитала да помогне, но двамата въоръжени мъже бяха твърде съобразителни и много бързи. Затова реши да остане скрита.

Проехтяха още изстрели.

По стълбите се чуха стъпки от крака, които се движеха толкова тежко, че по раменете й се посипаха дървени прашинки.

След това още стъпки, от които дъските над главата й скърцаха и стенеха.

След това гласът на майка й, която я викаше:

— Санди, къде си? Моля те. Тук ли си? Продължавам да те обичам, миличка. Вече всичко свърши.

Санди не помръдваше. Едва се осмеляваше да диша. Някой мина много близо до вратата под стълбата, но не я отвори — може би не разбра, че там има врата.

Малко след това чу други гласове. Не можа да различим думите им. Някой се качи горе. Някой друг също отиде горе, но в другата посока.

След това гласовете изчезнаха.

Санди продължи да чака. Чудеше се какво е станало. Кой беше застрелян и кой е оцелял? При тази мисъл й се догади.

Уик вероятно е мъртъв. Той и без това беше неприятен. И Маги и Агнес няма да са голяма загуба. Но Сет, Джейсън и малкият Рун — ако и те са убити…

Тя подсмръкна тихо в тъмното. По бузите й потекоха сълзи.

По-късно в къщата дойдоха други хора. Санди се опъна по гръб, ослушвайки се. Хората не си тръгваха и продължаваха да стоят. Но тя чакаше. Реши, че може никога да не се махнат. Беше много изтощена, но мозъкът й работеше и тревожните мисли не й даваха спокойствие — държаха я будна и в напрежение.

Какво ще стане, ако ме намерят? Не, няма.

Какво е станало със Сет, Джейсън и Рун?

Какво ще стане с нея? Беше едва на четиринадесет години. Уик вероятно е умрял. Миналата година Маги застреля ченгето и уби Джуд (на което е свидетел мама), така че дори и да са я хванали жива, никога няма да се върне.

Агнес може да се върне. Ако не успеят да я обвинят в нищо. Ако не я изпратят в лудница. Агнес е бавно развита, но не е луда, така че можеше и да я пуснат. Тя щеше да наследи къщата — „Къщата на Звяра“.

Да.

Ако Агнес се върне, няма да е толкова зле. Санди можеше да се справи с всичко. Можеше да поднови туристическите обиколки.

А Агнес разбираше от бебета. Беше помагала, когато мама раждаше.

Ще помогне и на мен.

Санди плъзна ръце по корема си. Тревогата в главата й утихна.

Гласовете отвъд скривалището й продължаваха да се чуват. Стъпки преминаваха нагоре и надолу по стълбите.

Запита се за момент как ще кръсти детето си. Сет? Джейсън? Не знаеше кой точно е бащата. Освен всичко, това бяха старомодни имена. Нерди. Или може би Рич, или Клинт, или…

В този момент заспа.