Ричард Леймън
Малкаса Пойнт (3)

2

След пет минути по тясната лъкатушеща крайбрежна магистрала, със скалите само на няколко метра и океанът ниско долу, Тайлър закопча предпазния колан.

— По-добре е без него — каза й Нора.

— Права си — тя освободи катарамата. — Ще ми попречи да изскоча, ако катастрофираме.

— Добре, че сме на вътрешното платно.

— На връщане няма да се движим по него.

— Хайде да тръгнем по някой път, навътре в сушата — Нора взе картата и я изучава в продължение на две-три минути. — Можем да тръгнем по път 128 и да стигнем до 101.

— Няма значение — отвърна Тайлър. — Ще решим, когато му дойде времето.

— Мисля, че е по-добре да преспим в Малкаса. Докато стигнем, ще се стъмни.

— Хайде да импровизираме!

— Дали има някакъв мотел? — Нора отвори жабката и извади туристически справочник на Съюза на автомобилистите за Невада и Калифорния. — Да видим тук. Вече знаем, че няма прилични ресторанти, да не говорим за кината му — прелисти страниците. — Ние сме тук. Лос Гатос, Мадера, Момот Лейкс. По дяволите, няма Малкаса Пойнт. Може би няма да прекараме нощта там.

— Във всеки град има мотел. Трябва да има поне един.

— Надявам се. Сигурна съм, че не е първокласен, а може и да има бълхи. Я да видим какви забавления предлага това градче? — тя обърна на първата страница. — Малкаса, Малкаса — мърмореше си, докато търсеше. — А-ха! Всъщност ето го къде се намира, представяш ли си? Малкаса Пойнт, надморска височина сто и дванадесет метра. Толкова високо! Надявам се, че няма да ми потече кръв от носа. В града се влиза само от едно място. „Къщата на Звяра“. Да не се бърка с „Къщата на животните“.

Тя се засмя на малката си шега и започна да чете на глас от туристическия справочник:

— „КЪЩАТА НА ЗВЯРА, адрес: Крайбрежна улица, номер 10. Твърди се, че в нея са извършени няколко зловещи убийства. Тази викторианска реликва е построена през 1902 година от вдовицата на прословутия престъпник Лайл Торн. В къщата са изложени на показ сцени от убийствата, възпроизведени с восъчни фигури в естествени размери, които пресъздават образите на жертвите. Отворена е за посещения от десет до шестнадесет часа. Затворена е само в празнични дни. Цена на билетите — четири долара за възрастни и два долара за деца под дванадесетгодишна възраст.“ Може и да отидем да я видим, докато сме там.

— Куклата Барби даде висока оценка за мястото — каза Тайлър.

— Да, отбеляза, че е страхотно.

В огледалото за задно виждане Тайлър забеляза как едно порше бързо се приближава. Дъхът й спря, когато поршето рязко се изнесе наляво и започна да я изпреварва. Мина бързо като изстрел. Върна се обратно в лентата, като едва не закачи предния им калник и се размина на сантиметри с идващия отсреща автомобил.

— Педераст! — изруга Нора. — Поршета, фолвета и камионетки! Трябва да внимаваш с тях. В тези коли зад волана винаги седи някакъв маниак.

— Да не говорим за големите камиони — каза Тайлър. — Слаба богу, наоколо не виждам поне от тях. Представяш ли си, ако пред нас се влачи едно от дългите ремаркета с осемнайсет колела!

— Убийствени са. Някой трябва да построи музей на камионите и да го изпълни с восъчни фигури, които да изобразяват техните жертви.

* * *

Спряха да обядват в ресторант с изглед към залива Бодега. Нора си поръча бира с порция панирани миди. Тайлър, която се безпокоеше от предстоящия път с много завои, избра пепси-кола и сандвич със сирене.

— Познато ли ти е това място? — попита тя, като посочи с глава блестящата вода отвъд прозореца.

— Трябва ли да ми е познато? — попита Нора.

— Спомняш ли си „Птиците“!

— Филмът на Хичкок?

Кимна с глава и отхапа от сандвича. По брадичката й потече сос. Избърса го със салфетка.

— Да — каза тя. — Ей там, отсреща. Това е полуостровът, където живееше Род Тейлър.

— Сериозно?

— Спомняш ли си? Типи Хедрън нае моторна лодка през залива и онази птица я нападна.

— Точно така. Значи тук е станало всичко! По дяволите! Гледала съм този филм три или четири пъти.

— Мисля, че училището е някъде наблизо.

— А мотелът „Бейтс“^[1]?

— Това е от друг филм.

— Може да е в Малкаса Пойнт. Но справочникът не би го включил.

— В действителност мотелът „Бейтс“ е сниман в студио.

— Зная, просто се пошегувах.

Когато напускаха Бодега, минаха покрай малко дървено училище.

— Обзалагам се, че това е сградата, в която са снимали — каза Тайлър.

— Къде ли е спортната площадка?

Тайлър сви рамене.

— Навярно се е наложило да я разрушат, след като онези птици я осраха.

Оставиха Бодега зад себе си. След малко Нора спеше с отворена уста, гушната на мястото си, с колене, опрени в таблото и глава, обърната на една страна. Тайлър също се чувстваше уморена. Свали стъклото на прозореца, за да усети свежия полъх от океана.

Главата й бе изпълнена с мисли за Дан и спомени от времето, когато бяха заедно. Не можеше да повярва, че само след два часа ще го види отново.

Държал е снимката й на камината. Нямаше да го прави, ако я беше забравил. И е говорил на Барби за нея.

Куклата Барби. Какъв ужасен прякор!

Канил я често на пица. Дали не са…?

Нещо в нея се сви.

Не може да е имал нещо с Барби. Защо пък не? Защото е поне с десет години по-стара от Дан. И е дебела. Аз също не бях много слабичка, но това не го притесняваше. Поне никога не се оплакваше.

Добре де, дори и да е имал нещо с Барби, какво от това? Защо не?

По дяволите, вероятно са били само приятели.

Цели пет години. Погледни истината в очите. Имал е много други жени след тебе. Някои сигурно са били сериозни връзки.

Избърса изпотените си ръце в кадифените джинси.

Повтаряше си, че няма смисъл да потъва в такива мисли, но не успя да ги прогони. С болка и отчаяние се питаше с колко ли жени е бил в леглото? Как са изглеждали те? Дали някоя е приличала на нея и му е напомнила за тяхната любов? Дали му е липсвала понякога? Може би я е забравил? Може би образът й е бил изтрит от някоя нова любов?

Престани!

Поне не е женен. Или не е бил женен допреди две години. Или може да се е оженил, но да не е споменал за това в картичката до Барби? Всичко е възможно. Може дори отново да се е преместил. Може да е напуснал Малкаса. Това би било…

Внезапно беше изтръгната от мислите си, когато на един завой се оказа срещу зелена камионетка, която изпреварваше някакъв фургон и летеше с всичка сила към нея. Натисна клаксона и спирачките.

Нора се олюля и се събуди.

— По дяволите!

Тайлър рязко зави надясно, за да направи път. Десните гуми вдигнаха прах и изхвърлиха камъчета чакъл върху банкета на пътя.

Камионетката префуча покрай тях, а шофьорът й ги поздрави със самодоволна глупава усмивка и с ръка, вдигната до периферията на каубойската му шапка.

Нора му показа среден пръст и извика:

— Педераст!

Тайлър изведе колата отново на платното.

— Господи! — крещеше запъхтяно Нора. Беше притиснала ръце до гърдите си, като че ли да попречи на сърцето да изхвърчи навън. — Скапан, дебел, мръсен задник!

Тайлър пое дълбоко дъх. И нейното сърце се беше разтуптяло. В краката изпитваше слабост и топлина.

— Този идиот щеше да ни убие! — извика силно Нора. — Какво ти казах! Внимавай с камионетките! Дай на един идиот да кара камион и той си мисли, че е на върха на лайното.

След известно време Тайлър видя в огледалото зелена камионетка и изпъшка.

— Връща се!

— Будалкаш ли се? — Нора погледна през рамо. — По дяволите!

— Може да не е той.

— Същият е. Дяволите да го вземат! Не трябваше да му показвам среден пръст.

Камионетката ги настигна и се залепи зад тях, като се движеше на метър от задния калник и яростно натискаше клаксона. Нора се обърна напред и се сви на седалката. Отправи притеснена усмивка към Тайлър.

— Как мислиш, този луд ли е или е похотлив?

— Не ме интересува какъв е — отговори Тайлър и огледа пространството пред себе си.

Докъдето стигаше погледът й, от двете страни на пътя се виждаха кафяви пусти хълмове и скат, който се спускаше към брега. Никакви бензиностанции, където може да спре и да потърси помощ. Никакви магазини, нито кафенета. Нямаше и къщи.

— Къде е патрулът на магистралата, когато ти трябва? — недоволстваше Нора.

— Къде е цивилизацията, когато ти трябва?

Тайлър натисна педала на газта. Камионетката изостана, когато стрелката на скоростомера скочи от петдесет и пет на шестдесет мили и след това на шестдесет и пет. После стигна до седемдесет. Беше на права отсечка, но в далечината забеляза остър завой — може би след около миля. А камионетката зад тях също набираше скорост.

— Няма как — промърмори тя.

Махна крак от газта. Скоростта бързо спадна. Погледна в задното огледало, като се опитваше да се пребори с растящата паника и видя, че камионетката ги настига. Сякаш нямаше намерение да намали. Тя се приготви за удара. В последния момент камионетката рязко изви в другото платно и мина покрай тях. Клаксонът гърмеше, като че ли някой крещеше в ушите на Тайлър. Вместо да отмине, нахалникът продължаваше да кара редом с тях. Пътят напред беше чист, поне за сега. Вече мислеше, че камионетката всеки миг ще се отклони от посоката си и ще връхлети върху малкото й омни, което ще излети към склона и ще се преобърне. Кракът й натисна спирачката. Камионетката отмина, върна се в платното пред тях и намали. Тайлър продължаваше да натиска с всичка сила спирачката. Поглеждайки в задното огледало, видя че към тях с голяма скорост се приближава някакъв мустанг. Тя караше с двадесет, след това намали на петнадесет, защото камионетката блокираше пътя.

— Боже господи! — извика тя.

Сви по едно неравно отклонение и спря. Камионетката също сви вдясно. Мустангът пресече осевата линия и отмина с голяма скорост. Камионетката тръгна на заден ход, докато почти не докосна предния калник на омнито.

С трепереща ръка Тайлър вдигна стъклото на прозореца и натисна с лакът ключалката. През задния прозорец на кабината на камионетката видя как мъжът сваля каубойската си шапка.

— Не носиш случайно пистолет, нали? — попита Нора.

— Естествено.

— Така си и мислех.

Непознатият се прехвърли през предната седалка до дясната врата, отбори я и слезе от камионетката. Без да ги погледне, тръгна намръщено към тях с лека походка.

Беше едър мъж на около тридесет години. Очите му изглеждаха твърде малки върху голямото лице, а устните му бяха пълни и изпъкнали. Челюстта му беше по-широка от челото.

— Проклет неандерталец! — промърмори Нора.

Внезапно той вдигна глава. Малките му очи се стрелнаха от Нора към Тайлър. Устните му се свиха в усмивка. Вдигна среден пръст и изви бавно ръка, като че ли го завинтваше. Тайлър притисна коленете си едно в друго.

— Свиня! — каза Нора.

Със средния си пръст им направи знак да излязат.

Нора се наведе към предното стъкло.

— За нищо на света, лайнар такъв! — извика тя.

— За бога! — изохка Тайлър.

Със самодоволна усмивка мъжът откъсна антената на радиото и я размаха като камшик за езда. Тя изплющя върху стъклото и Тайлър се сви на седалката.

— Вкарай си я в задника! — изкрещя Нора.

Тайлър я тупна по рамото.

— Стига! Положението е достатъчно лошо. Не го предизвиквай допълнително!

Той удари отново по предното стъкло. Тайлър натисна рязко скоростния лост и тръгна на заден ход. Колата заподскача върху неравната повърхност на банкета. Искаше да излезе на пътя, но зад тях с голяма скорост се задаваше микробус с фургон. Тръгна настрани, за да го избегне и усети как колата се наклони. Удари спирачките, фургонът отмина много близо и разтърси омнито с въздушната струя, която предизвика. Мина на първа скорост, настъпи педала на газта и отпусна съединителя. Чу как една от задните гуми се завъртя, но колата не се помръдна.

Непознатият се затича към тях, наведе се и взе камък, голям колкото бейзболна топка.

Нора отвори рязко вратата. Подаде се навън и погледна назад, после хлопна вратата и я заключи.

— Висим над канавката — съобщи тя.

— Чудесно.

— С този камък може да пробие стъклото.

— Знам, знам!

Мъжът се приближи, като в едната ръка държеше камъка, а в другата антената.

Тайлър отново се опита да тръгне.

— Виж — каза Нора, — ще счупи някой от прозорците и така или иначе ще влезе — отново отвори вратата.

— Недей!

Тя слезе и застана пред колата.

— Нора!

Облегна се назад и скръсти ръце върху гърдите си. Мъжът застана на място. Ъгълчето на устата му се изкриви нагоре. Хвърли камъка настрани, прехвърли антената в дясната си ръка и бавно се отправи към Нора, размахвайки антената във въздуха.

Тайлър с охкане изключи двигателя. Сложи ръчна спирачка и също излезе. Чувстваше краката си като гумени, докато вървеше към предницата на колата. Облегна се на капака, рамо до рамо с Нора.

На около метър пред тях мъжът спря. Блуждаещият му поглед опипа Нора, след това се плъзна по тялото на Тайлър. Побиха я тръпки. Догади й се. Помъчи се да не й проличи.

Нора каза:

— Харесва ли ти това, което виждаш, страхливецо?

Непознатият изръмжа и размаха антената. Тя изсвистя пред лицата им.

— Много ме уплаши! Цялата треперя! — каза Нора.

Той посочи с антената храсталака зад канавката.

— Тръгвайте!

— Това нещо можело да говори — каза Нора.

— Движение!

— Какво искаш?

— Ще ви изчукам.

— Сериозно? С какво?

Шибна я по рамото. Тя се сви и стисна зъби.

— Ще ти дам да се разбереш! — измърмори тя и се спусна към мъжа.

Заби коляно в корема й, преви я надве и я захвърли настрани. Тя се търкулна към канавката. В този момент Тайлър го удари с юмрук в лицето. Усети под кокалчетата на ръката си, че разбива носа му. Мъжът премигна и разтърси глава. От ноздрите му рукна кръв. С ръмжене стисна Тайлър за гърлото и я повлече назад. Краката й се огънаха, когато се удари в колата. Той я хвърли върху капака. С другата ръка раздра блузата й. Върху лицето й покапа кръв. Удари я по слепоочието. Тя риташе, но той беше между краката й и я притискаше смазващо върху капака на колата. Премигна и през кръвта му видя как вдига юмрук като чук, готов всеки момент да го стовари върху нея. В следващия миг мъжът погледна през рамо. Завъртя се и я пусна. Тайлър вдигна глава и видя, че към тях лети неговата камионетка.

— Ей! — извика мъжът.

Тайлър се изправи, плъзна се по капака и стъпи на земята. Камионетката спря. Тайлър погледна настрани. Нора се измъкваше от канавката с коси, паднали пред очите й.

Дясната врата на камионетката се отвори. Оттам изскочи слаб мъж с бели панталони и поло. Кимна на някого вътре и камионетката тръгна напред. Сви вдясно. Отвори се другата врата. Появи се още един мъж, който скочи с разперени ръце, за да запази равновесие.

— Не! — разкрещя се едрият непознат, когато камионетката тръгна по наклона на канавката.

Камионетката спря внезапно. Чу се трясък на метал и стъкло. Насилникът затисна ушите си. Нора, която идваше зад него, го удари силно с антената и той се свлече на колене.

Сега, когато камионетката не й пречеше, Тайлър видя син мустанг, паркиран по-далеч по пътя.

Нора захвърли антената. Погледна към двамата непознати, които стояха пред уплашения мъж.

— Добре ли сте, млади дами? — попита този с полото.

Тайлър придърпа блузата си и кимна.

— Много жалко за камионетката — клатейки глава, каза мъжът, който я беше бутнал в канавката.

Фразата прозвуча съвсем искрено. Тайлър не отделяше очи от мъжа. Беше по-нисък от приятеля си, късо подстриган и с пълно момчешко лице. Вратът му беше дебел. Тенис фланелката беше опъната по широките рамене и изпъкналия гръден кош. Върху месинговата катарама на колана му пишеше „Колт“. Дънките му изглеждаха съвсем нови. Маншетите им бяха обърнати около три пръста. Носеше изтрити каубойски ботуши с остри върхове. Тайлър реши, че сигурно е хомосексуалист. Това означава, че приятелят му също.

Другият клекна и приближи лице към коленичилия мъж.

— Ето какво ти предлагам — каза той кротко. — Стани и се извини на дамите. Плати им антената. След това влез в камионетката и стой там.

— А ако не се съглася? — промърмори той.

Мъжът го потупа по рамото и каза спокойно:

— Ще оставя Джек да ти размаже физиономията.

Изправиха се. Едрият мъж се обърна към Нора и Тайлър. Държеше главата си наведена. С ръкав избърса кръвта от устата си. Бръкна в задния джоб и извади портфейла си, като охкаше и пъшкаше. Измъкна една десетдоларова банкнота и я подаде на Тайлър с трепереща окървавена ръка. Джек се приближи и погледна банкнотата.

— Я виж, колко евтино иска да мине копелето!

Грабна портфейла му и измъкна двадесет долара, взе десетдоларовата банкнота от мъжа и двете ги подаде на Тайлър. След това му върна портфейла.

— Сега се извини! — каза слабият мъж.

— Извинете — промърмори, без да вдига очи.

— Моля — отговори Нора.

С ръце отпуснати до тялото, тя пристъпи към него и заби юмрук в слабините му. Той нададе силен вик и се наведе към земята. Нора го блъсна с коляно по кървящия нос. Ударът го събори назад. Слабият мъж се отмести от пътя му, а пълният, който се казваше Джек, се усмихна на Нора и заръкопляска.