Ричард Леймън
Малкаса Пойнт (4)

3

— Приятно ми е. Нора Брансън — тя подаде ръка на мускулестия мъж.

— Джек Уайът.

— Тайлър Моран — представи се Тайлър и се ръкува със слабия мъж.

— Ейб Клантън.

— Имената ви са като на двойка гангстери — пошегува се Нора, докато се здрависваше с Ейб, а Тайлър с Джек. Беше изненадана от топлото му ръкостискане.

— Да — каза Джек. — Ние сме опасни типове.

Тайлър погледна зад Ейб и видя, че непознатият се изкатери по канавката и се качи в камионетката.

— Явно днес имахме късмет — каза Нора.

— Видяхме го как ви изтика от пътя — обясни Ейб. — Карахме точно зад вас.

— Браво. Добре, че спряхте. Много хора биха отминали.

— Да — каза Тайлър. — Искрено ви благодарим.

Ейб кимна леко. Гледаше я втренчено и изпитателно, което я смути. Искаше да отмести поглед, но не успя.

— Направи ли ви нещо?

Тайлър поклати глава.

— Нищо особено.

— Надявам се, че тази кръв е от него, а не е от вас.

— Да.

— А вие — обади се Нора — на север ли пътувате? Защо не спрем заедно някъде по пътя да ви почерпим!

Предложението накара сърцето на Тайлър да се разтупти. После огледа разкъсаната си окървавена блуза.

— Не мога никъде да отида в този вид.

— Тогава се преоблечи — предложи Нора.

— Да, наистина.

— Какво ще кажете за поканата ми?

— Аз съм съгласен — каза Ейб.

Джек потърка ръце.

— Добре.

— Карайте след нас — предложи Нора, — а ние ще спрем на първото прилично място, което видим.

— Готово.

— Ау — извика Нора, — един момент! Заклещени сме!

Тя кимна към задницата на колата.

— Сега ще я оправим — каза Джек.

Ейб се пресегна през шофьорското място и освободи ръчната спирачка. Хвана волана, опря рамо на отворената врата и започна да бута, докато Джек тикаше задницата. Малкото омни се измъкна от канавката. Ейб издърпа отново спирачката.

— Готово — каза той. — Ще ви изчакаме напред.

— До скоро — каза Нора.

Мъжете се отправиха към своята кола, а Тайлър коленичи на дясната седалка и извади от жабката пакет парфюмирани книжни кърпички. След това изпълзя навън и извади една. Когато избърса лицето си, салфетката стана кафеникавочервена.

— Изчистих ли се?

— Горе-долу.

— Господи — промълви и подаде пакета на Нора.

Заобиколиха колата. Докато Нора се почистваше, Тайлър отвори капака на багажника и разкопча куфара. Ръцете й бяха мръсни, изцапани от тревата и издраскани от падането в канавката. По коляното, с което беше ударила мъжа в лицето, имаше от неговата кръв.

Тайлър изчака да отмине някаква кола, след това съблече блузата си. Пъхна я в един ъгъл на багажника.

— По дяволите! — промърмори тя, когато видя кървавите петна върху белия сутиен.

Не можеше тук, на пътя, да си смени и сутиена. Кожата й също бе изцапана, като че ли беше изгоряла от слънцето на големи петна. Взе една тоалетна кърпичка от Нора и почисти раменете, корема и гърдите си. Обърна се към Нора.

— Има ли още?

— Малко под брадичката.

— Боже мой — и Тайлър продължи да бърше.

— Няма повече. По дяволите, тоя кървеше като заклано прасе!

— Прасе е точната дума — каза Тайлър.

Провери дали ръцете й са чисти, извади изгладена жълта блуза от куфара и я облече.

— Как изглеждам? — попита Нора и се обърна.

Тайлър изтупа праха от гърба й и махна няколкото сламки от фланелката.

— Готово.

Затвори куфара и багажника. Отправиха се бързо към вратите на колата и се качиха в нея. Наблизо префуча микробус. След това лентата беше свободна. Тайлър излезе на пътя и погледна към камионетката, когато минаваха покрай нея. Кабината беше в канавката и не се виждаше от ремаркето. По-добре, че не можеше да види мъжа.

— Този лайнар ще трябва да извика влекач каза Нора. — Да не говорим за тестисите му.

След като потеглиха, тя махна към мустанга.

Зад волана седеше Ейб, който им кимна и тръгна след тях.

— Не е лошо да си имаме ескорт, нали? — каза Нора.

Тайлър набра скорост. Синият мустанг поддържаше същата скорост и се движеше малко зад тях.

Нора потърка рамото си.

— Боли ли те?

— Не колкото коляното, с което ударих копелето.

— Даде му да се разбере.

— И двете му дадохме да се разбере, но се уплаших. Ако Джек и Ейб не се бяха появили, щеше да ни разплаче майката.

— Да, сигурно.

— Този Джек е готин, нали?

— Има вид на човек, който вдига гири — каза Тайлър.

— Мислиш ли, че са педали?

— Няма значение, симпатични са.

— Наистина. Но има разлика между симпатични и симпатични, нали?

— Едва ли са педерасти. И аз първо си помислих…

— Да, но когато Ейб те изгледа влюбено…

Тайлър почувства, че се изчервява.

— И все пак, не е съвсем обичайно двама мъже да пътуват заедно.

— И ние пътуваме заедно.

— Вярно! — изсумтя. — Сигурно те пък се чудят дали не сме лесбийки. Ха-ха — тя се потупа по корема. — А какво ще кажеш за Ейб? Не бих го изритала от леглото. Чу ли как втълпяваше на онова копеле: „Ето какво ти предлагам. Първо се извини на дамите…“ Говореше като Мръсния Хари^[1]. В този мъж има нещо повече, отколкото се вижда на пръв поглед, помни ми думата.

— Какво искаш да кажеш?

— Такъв не можеш да срещнеш в балетното училище. Очите му са студени. И двамата имат сурови погледи, забеляза ли? Освен когато Ейб те изучаваше. Тогава очите му излъчваха мекота — тя се разсмя дяволито. — А може би някое друго място е станало твърдо, ако се досещаш какво искам да ти кажа.

— Стига, Нора!

— Права си. И аз не мисля, че са педали. Господи, надявам се да не са.

— Не виждам какво значение има — каза Тайлър. — Не са ни гаджета. Не отиваме на любовна среща. Просто ще ги почерпим, нали така? Вероятно никога повече няма да ги видим.

— Човек никога не знае, скъпа. Просто никога не може да е сигурен.