Рик Риърдън
Синът на Нептун (46)

XLV. Франк

„Смъртта не е честна, герои“ — думите на Танатос продължаваха да отекват в главата на Франк.

Златният гигант не го плашеше. Армията призраци също не го притесняваше. Но само от мисълта да освободи Смъртта на Франк му идеше да се свие в някой ъгъл. Това беше богът, отнесъл майка му.

И Франк знаеше какво трябва да направи, за да строши оковите му. Марс го бе предупредил. Беше му обяснил защо е обичал Емили Занг толкова много. Защото за нея дългът бил винаги на първо място. Най-важен. По-важен дори от живота.

И сега бе ред на Франк да докаже същото.

Почувства, че медалът на майка му се е затоплил в джоба му. Най-после разбра избора й — да спаси своите другари с цената на собствения си живот. Разбра какво се бе опитал да му каже Марс. Разбра какво означават дългът и саможертвата.

Гневът и разочарованието, които стягаха сърцето на Франк от погребението насам, започнаха да се разсейват. Той най-сетне разбра причината майка му да не се върне вкъщи.

За някои неща си струваше да умреш.

— Хейзъл — той се опита да говори с равен глас, — дадох ти да пазиш едно нещо. То ми трябва сега.

Хейзъл го погледна невярващо. Яхнала Арион, тя приличаше на царица от древните митове — могъща и красива. Кестенявата й коса падаше по раменете, а ледената мъгла бе образувала нещо като корона от скреж на главата й.

— Франк, недей. Трябва да има и друг начин.

— Моля те. Знам какво правя.

Танатос се усмихна и надигна окованите си китки.

— Ти си прав, Франк Занг. Трябва да бъдат направени… жертви.

Страхотно. Смъртта одобряваше плана му. Франк бе сигурен, че резултатът от всичко това няма да му хареса.

Гигантът Алкионей пристъпи напред и драконовите му крака разтърсиха земята.

— Какво нещо пазиш, Франк Занг? Да не ми носиш подаръче?

— За теб, Златко, съм подготвил само много болка.

Гигантът се изсмя.

— Добре казано! Личи си, че си син на Марс. Чак ми е жал, че ще се наложи да те убия. А този тук… о, не, не мога да повярвам. Среща със звезда. Легендарният Пърси Джаксън! — Гигантът се ухили. Сребърните му зъби правеха устата му да изглежда като решетка на автомобил.

— Следих напредъка ти, сине на Нептун — продължи Алкионей. — Битката ти с Кронос бе наистина впечатляваща. Гея те мрази повече от всеки друг… освен може би Джейсън Грейс. Ще трябва да ме извиниш за това, че няма да те убия веднага. Брат ми Полибот иска да те задържи като домашен любимец. Той смята, че ще е забавно да държи любимия син на Нептун на каишка, след като унищожи самия него. А не бива да забравяме, че Гея също има планове за теб.

— Много мило — отговори Пърси и вдигна острието на Въртоп, — но аз всъщност съм син на Посейдон. И идвам от лагера на нечистокръвните.

Духовете са размърдаха. Някои от тях извадиха мечове и вдигнаха щитовете си. Алкионей вдигна ръка, давайки им знак да изчакат.

— Гърци, римляни, все тая — спокойно отговори гигантът. — Ще унищожим и двата лагера. Разбираш ли, проблемът на титаните бе в липсата на кураж. Техният план бе да ликвидират боговете в новия им дом, в Америка. Но ние, гигантите, сме подготвили нещо по-добро. За да унищожиш един плевел, трябва да го изтръгнеш до корен. Дори сега, когато армиите ни ликвидират нещастното римско лагерче, брат ми Порфирион подготвя истинската атака към древните земи. Ще унищожим боговете в тяхната родина.

Призраците заудряха с мечове по щитовете си. Звукът отекна в ледените планини.

— Тяхната родина? — повтори Франк. — Имаш предвид Гърция?

— Не бери грижа за това, сине на Марс — подсмихна се Алкионей. — Ти няма да доживееш да видиш окончателната ни победа. Ще заменя Плутон като господар на отвъдното. Смъртта вече е в ръцете ми. А когато ми се подчини Хейзъл Левеск, ще притежавам и всички богатства под земята!

— Аз не се подчинявам лесно — стисна меча си Хейзъл.

— И все пак ме върна към живота — напомни Алкионей. — Наистина нашият план бе да пробудим Гея през Втората световна война. Това щеше да е великолепно. Но пък светът днес не е много по-добре, отколкото беше тогава. Скоро вашата цивилизация ще изчезне. Портите на Смъртта ще зейнат отворени, а тези, които ни служат, ще станат безсмъртни. Живи или мъртви, вие ще се присъедините към армията ми.

— Няма начин, Златко — поклати глава Пърси. — Съвсем скоро ще умреш.

— Чакай! — Хейзъл насочи коня си към гиганта. — Аз вдигнах това чудовище от земята. Аз съм дъщерята на Плутон. Аз съм тази, която ще го убие.

— О, малка Хейзъл! — Алкионей заби жезъла си в леда. Косата му блесна от скъпоценните камъни в нея — камъни, чиято стойност възлизаше на милиони долари. — Сигурна ли си, че не искаш да се присъединиш към нас доброволно. Твоите умения биха били много… полезни за нас. Защо ти е да умираш отново?

Очите на Хейзъл блеснаха гневно. Тя погледна към Франк и извади обгореното дърво от палтото си.

— Сигурен ли си?

— Да — отговори той.

Тя сви устни.

— Ти си най-добрият ми приятел, Франк. Трябваше да ти го кажа по-рано — и с тези думи тя му подхвърли дървото. — Стори това, което е редно. Пърси… защитавай го.

— Срещу малка римска армия? — Пърси погледна призраците. — Няма проблем.

— За мен остава Златко — каза Хейзъл. И нападна гиганта.