Рик Риърдън
Синът на Нептун (12)

XI. Франк

Франк никога не се бе чувствал толкова сигурен в себе си, а това го изнервяше. Нищо, планирано от него, не ставаше като хората. Той винаги успяваше да счупи или събори нещо важно, освен в случаите, когато сядаше върху него. Но сега бе сигурен, че стратегията му ще проработи. Хейзъл намери тунела без проблем. Всъщност Франк подозираше, че тя не просто намираше тунели, а те се появяваха, за да й свършат работа. Коридори, които години наред стояха задръстени, внезапно се отпушваха и показваха на Хейзъл посоки, по които най-бързо да стигне до целта си.

Започнаха да пълзят на светлината, излъчвана от меча на Пърси — Въртоп. Над тях се чуваше шумът от битка: тийнейджъри викаха, слонът Ханибал весело тръбеше, стрели от скорпиони избухваха, пръскачки сипеха водни струи… Тунелът се разтърси и по трима им се посипа прах.

Франк промуши ръка под бронята си. Парчето дърво бе на сигурно място в джоба на палтото му, макар че един точен изстрел от скорпион можеше да го подпали…

Лош Франк — скастри се той наум. — Огънят е лоша дума. Не мисли за нея.

— Има изход точно пред нас — обяви Хейзъл, — ще се появим на три метра от стената.

— Откъде си толкова сигурна? — попита Пърси.

— Не знам — каза тя, — но съм.

— Тунелът не може ли да ни преведе отвъд стената? — замисли се Франк.

— Не — отговори Хейзъл. — Инженерите не са глупави. Построили са стените върху стари основи, които стигат до скала. И не питай откъде знам.

Франк се препъна в нещо и прокле. Пърси наведе меча си за повече светлина.

Франк се бе препънал в къс сребро. Той се наведе.

— Не го пипай! — извика Хейзъл.

Ръката на Франк спря на няколко сантиметра от метала. Приличаше на увит в станиол бонбон с размера на юмрука му.

— Огромно е — каза той. — Сребро ли е?

— Платина. — Хейзъл изглеждаше уплашена до смърт. — Ще се махне след секунда. Моля ви, не го пипайте. Опасно е.

Франк не разбираше как къс метал, подобен на бонбон, може да е опасен, но прие думите на Хейзъл насериозно.

— Откъде знаеш?

Огряна от меча на Пърси, Хейзъл приличаше на призрак като ларите.

— После ще ви обясня — обеща тя.

Още един взрив разтърси тунела и те се втурнаха напред.

Изскочиха от една дупка и, точно както Хейзъл бе предвидила, пред тях се издигаше източната стена на крепостта. Наляво Франк можеше да види как основната редица на петата кохорта напредва, подредена във формация „Костенурка“ — с щитове, оформящи черупка над главите им. Опитваха се да достигнат главната порта, но защитниците ги засипваха с камъни и горящи стрели от скорпионите, издълбавайки кратери пред тях. Една пръскачка изора пръстта пред тях с оглушителен тътен.

Пърси подсвирна.

— Да, мощен си е натискът, не отричам.

Третата и четвъртата кохорта дори не напредваха. Те стояха назад и се смееха, докато гледаха как бият „съюзниците“ им. Защитниците се бяха събрали на стената над вратите и крещяха обиди, докато подредената в костенурка формация се люшкаше напред-назад. Бойните игри се бяха превърнали в игра Да пребием петата кохорта.

Погледът на Франк потъмня от ярост.

— Да ги раздвижим, какво ще кажете?

Той извади една стрела от колчана си. Тя бе по-тежка от останалите, а върхът й бе оформен като носа на ракета. Изключително тънко златно въже висеше от перата й. Да се изстрелят към горната част на стената не бе по силите и уменията на повечето стрелци, но Франк имаше силни ръце и стреляше точно.

Може би Аполон ме наблюдава — помисли си той с надежда.

— Какво прави това? — попита Пърси. — Като кука ли действа?

— Нарича се стрела хидра — отговори Франк. — Можеш ли да събориш пръскачките?

В този момент на стената се появи защитник.

— Хей! — извика той на приятелите си. — Нови жертви!

— Пърси — каза Франк, — направи го сега.

Още хлапета се появиха на стените, за да им се подиграват. Някои отидоха до най-близкото водно оръдие и насочиха дулото му към Франк.

Пърси затвори очи и надигна ръка. На стената някой извика:

— Бягайте бе, тъпаци!

Но оръдието избухна в три различни цвята — синьо, зелено и бяло. Защитниците изпищяха, когато водната вълна ги блъсна по стените. Някои паднаха оттам, но орлите ги сграбчиха и отведоха на безопасно място.

След това цялата източна стена се разтърси, когато тръбите експлодираха. Едно след друго водните оръдия по стените избухнаха, а огньовете на скорпионите изгаснаха. Защитниците се пръснаха объркани или хвръкнаха във въздуха, което създаде страшно много работа на спасителните орли.

А на главната порта петата кохорта забрави за формацията си. Объркани, те сведоха щитове и се загледаха в разразилия се хаос.

И тогава Франк изстреля стрелата си. Тя профуча нагоре, носейки блестящото въже. Когато стигна върха, металният й край се пръсна на няколко различни части, които се увиха около всичко, което докопаха — части от стената, скорпион, разбита пръскачка и няколко защитници, които извикаха и се намериха притиснати към бойната стена като котви.

От главното въже се появиха дръжки за ръка на разстояние шейсет сантиметра, оформяйки стълба.

— Хайде! — извика Франк.

Пърси се ухили.

— Ти първи, Франк. Купонът е твой.

Франк се поколеба, след което прехвърли лъка си на рамо и започна да се изкачва нагоре. Бе минал половината път, преди защитниците да дойдат на себе си и да бият тревога. Франк погледна към основната група на петата кохорта. Те го гледаха като гръмнати.

— Хайде бе! — извика им Франк. — Нападайте!

Гуен първа реагира. Тя се ухили и повтори заповедта. Одобрителни викове се разнесоха из бойното поле. Ханибал затръби щастливо.

Но Франк не можеше да гледа. Той се изкачи до върха на стената, където трима защитници се опитваха да срежат въжето. Там установи, че да си голям, тромав и брониран има своите предимства — той мина като топка за боулинг към противниците си, които паднаха като кегли.

После се изправи на крака и се втурна към парапетите на крепостната стена, като размахваше своя пилум напред-назад и събаряше защитници. Някои стреляха по него, други се опитаха да го неутрализират с мечове, но Франк се чувстваше непобедим. Хейзъл се появи до него, размахвайки големия си кавалерийски меч така, сякаш бе родена за битка. Пърси изскочи до тях и надигна Въртоп.

— Това е яко! — каза той.

Заедно разчистиха стените от защитниците. Под тях вратите се строшиха. Ханибал нахлу в крепостта, а стрели и камъни отскачаха като пуканки от кевларената му броня.

Петата кохорта нападна, следвайки слона, а битката стана ръкопашна. Най-после от Полята на Марс се чу боен вик и третата и четвъртата кохорта се присъединиха към играта.

— Малко късно — изръмжа Хейзъл.

— Не бива да допускаме те да спечелят знамената — каза Франк.

— Не — съгласи се Пърси, — те са за нас.

Нямаше нужда от повече приказки. Като един отбор тримата тръгнаха напред към вражеската крепост.

Все едно бяха работили заедно от години.