Хана Хауъл
Шотландска съпруга (9)

Осем

Конър отвори очи и се загледа в гърдите, към които бе притиснат носа му. Бяха прекрасни гърди… бледи, копринено меки, гладки и поканващи. Бяха гърдите на малката му съпруга. Неочаквано той почувства силно чувство на притежание. Никой друг мъж не биваше да целува тези гърди, да вкусва розовите зърна, докато не се втвърдят от желание, нито да усеща как, перфектно оформени, затоплят дланта, която ги е обгърнала. Всеки, който посмееше да я докосне, щеше да загине от болезнена смърт. Тази мисъл го накара да се зачуди защо дори самата мисъл друг мъж да докосне Джилиан можеше да го накара да трепери от гняв. Да имаш жена не бе толкова просто, колко мислеше в началото. Може би се чувстваше така, защото точно тя бе тази съпруга, реши той, милвайки с пръст красивото зърно и карайки Джилиан да потръпне под него. Тъкмо понечи да го целуне, когато някой почука на вратата.

— По дяволите — промърмори и вдигна поглед към Джилиан, за да забележи, че тя го гледа сънено, но в очите й блести желание.

— Сутрин е — промърмори Джилиан и покри гърдите си с чаршафа, точно когато Конър се изправи в седнало положение, принуждавайки я и тя да седне, ако искаше да остане с покрити гърди.

Той кимна.

— Идеалното време за правене на любов — каза той, мръщейки се към вратата. — Но както изглежда, не и тази сутрин. Какво? — кресна той, когато тропането продължи.

— Чичо Нийл е тук — провикна се Дърмот. — Иска да те види. Веднага.

— Кажи му, че в момента създавам наследника си.

— Казах му. Не е особено доволен, че си се оженил, без да му кажеш. Иска да види жена ти.

— Нахрани го. Ще сляза след няколко минути. — Без да спира да проклина чичо си, Конър се изми, облече се и тръгна да излиза от стаята, като викна през рамо: — По-добре се приготви бързо и слез долу в голямата зала.

Джилиан не успя да обели нито дума, преди той да излезе. Тя се срина обратно на възглавницата. Това беше много груб начин за събуждане. Почувства се наранена и обидена, но бързо потисна тези чувства. Не можеше да очаква, че след една нощ, прекарана в правене на любов, мъжът ще стане внимателен и мил. Конър все още се учеше как да бъде съпруг, както тя се учеше как да бъде добра съпруга. Щеше да му наложи да учи много.

Тя се смъкна от леглото и започна да се мие. Осъзна, че има други неща, в които не може да бъде сигурна. Въпреки прекрасната страстна нощ, която споделиха, тя не бе сигурна дали е успяла да разубеди Конър от странните му вярвания за това как трябва да се отнася към съпругата си, нито дали от сега нататък ще й бъде верен. Единственото, което му доказа бе, че поне една знатна дама може да понесе така наречената сурова страст на мъжа. Това не я извеждаше дори с крачка напред.

Освен това съществуваше факта, че тя започна този брак с мисълта да предотврати битката и да спечели време, докато баща й дойде да я спаси. Докато обличаше мръсните си смачкани дрехи, тя поклати глава, смъмряйки се, задето се самозалъгваше. Причините наистина съществуваха, но по-голяма тежест имаше похотливото привличане към Конър, желанието да опита вкуса на истинската страст. Това, което бе направила, й бе дало възможността да провери дали това привличане може да прерасне в любов, и ако бе така, дали ще успее да го накара да отвърне на чувствата й. А ако това не се случеше, оставаше вариантът баща й да дойде, за да я спаси.

— Дотогава всичко е окончателно — заяви тя, докато завързваше с панделка косата си и се канеше да тръгне към голямата зала. — Ще се държа сякаш този брак е съграден на стабилна основа и клетвите са свещени и неразрушими. — Неочаквано спомняйки си, че този чичо Нийл е идиотът, който е напълнил главата на Конър с толкова погрешни представи за жените, тя забърза крачка. Не беше никак мъдро да оставя съпруга си сам с този мъж за дълго време.

* * *

— Чичо Нийл — каза Конър, влизайки в голямата зала, — добра среща.

Сядайки на мястото си начело на масата, той изчака намръщената Мег да му поднесе халба с козе мляко, преди да погледне към чичо си. Възрастният човек пълнеше чашата си с ейл от ранни зори. Конър знаеше, че чичо му пие прекалено много, но тази сутрин го осъзна с още по-голяма сила. Освен това се зачуди къде е бил мъжът досега, че са му позволили да се напие толкова бързо. Нийл изглеждаше така, сякаш е преживял тежък запой миналата нощ, но инстинктите на младия мъж му подсказваха, че чичо му не е яздил надалече. И щом не от Дърмот, откъде бе научил, че се е оженил?

— Значи си се оженил, момче — каза Нийл, изглеждайки не особено доволен от новината. — Защо?

— Дърмот не ти ли каза? — Конър се притесни от факта, че изведнъж се почувства толкова объркан от чичо си, че изпитва нужда да разпита мъжа, който бе такава опора за него и семейството му, откакто починаха родителите му.

— Момчето ми каза само, че си горе с жената, когато попитах къде сте със съпругата ти.

— Откъде разбра, че съм женен?

— Почти всички от тук до Единбург знаят, че си си взел жена. Трима могъщи рицари, леърди, правейки се на глупаци в опита си да спечелят едно момиче. Истории като тази се разпространяват бързо.

Конър се запита защо ли не остана доволен от този отговор, но бързо прогони съмненията си. Новините наистина се разпространяваха бързо. И без значение откъде идваше чичо му, все някъде мъж, жена или дете биха могли да му разкажат за случилото се.

— Победих и спечелих наградата, сега Ал-давок е под моя контрол — гордо заяви Конър.

— Мислех, че момичето те е избрало.

— Така е, но едва след като всеки от нас се провали да превземе Ал-давок и след като се подготвихме да нападнем отново, този път по-силно, без да се интересуваме от земята и хората. Тя е умно момиче, с добро сърце. Не искаше да има кръвопролития. След като триковете й не успяха да ни отпратят, тя реши да сложи край на тази игра.

— Това не бяха трикове — възрази Джилиан, влизайки в залата навреме, за да чуе думите на Конър, — а стратегия.

Нийл погледна към Джилиан и се намръщи.

— За бога, момче, не можа ли да почакаш, докато тя порасне още малко?

Отивайки към Конър, Джилиан реши, че няма да е мъдро от нейна страна да спре зад чичото на съпруга си, за да го плесне по врата.

— Вече спрях да раста.

— Оу, май не си свършила особено добра работа. И като гледам с какво си облечена, не стига другото, ами явно си и бедна.

— С брака си тя ни донесе Ал-давок, чичо — каза Конър, опитвайки се да скрие гнева си от неочакваното грубо отношение на чичо си. — Не е нужно повече. А и братовчед й скоро ще донесе тук вещите й. Нямаше време да отидем да ги вземем, тъй като сметнах, че е по-важно да я доведа тук в безопасност.

— Мислиш, че другите двама ще се опитат да ти я отнемат?

— Да, така мисля.

— Значи отново ще започне война.

Думите му притесниха Джилиан, затова тя опита да се концентрира върху кашата и хляба, които й донесе едно младо момче. Беше се предала и бе позволила да я омъжат, само и само да спре кръвопролитието. Беше ужасно дори да предположи, че спасявайки хората от Ал-давок, тя ще стане причина за разпалването на стара вражда.

— Не — равно заяви Конър, — може да се опитат да ме измамят, може дори да я отвлекат, но няма да възродим старата вражда. Робърт и Дейвид не желаят това да се случи толкова, колкото не го искам и аз. Тримата прекарахме младостта си в разчистване на кашите, оставени от бащите ни. Няма да започнем отново война.

Мег пристигна, слагайки чиния с хляб пред Конър. Жената се отърка в него и му хвърли толкова мръснишки поглед, че на Джилиан й се прииска да забие ножа си за хранене в напращелия й бюст. Конър се отдръпна назад от Мег и я изчака да се махне. Джилиан едва не се задави, когато мъжът й я изгледа и й намигна, карайки я да се намръщи. Ако той си мислеше, че трябва да го награди, задето спазва клетвите, дадени пред Бога, най-добре щеше да бъде да помисли пак.

— Не бива да си толкова студен към любовницата си, Конър — посъветва го Нийл. — Жените имат своите начини да накарат мъжа да си плати за държанието.

— Мег вече не ми е любовница.

— Ах, взел си си нова? Коя? Джени? Хубава, приятно закръглена девойка.

— Вече съм женен мъж, чичо.

Конър все още не бе сигурен, че е съгласен и че вярва на всичко, което му бе казала Джилиан миналата нощ, с изключение на едно. Не беше редно да парадира с любовницата си пред жена си и пред клана. Това щеше да й отнеме уважението на хората и така щеше да й е трудно да заеме полагащото й се място като господарка на Дайхладах. Той нямаше да позволи това да се случи. И ако Джилиан продължеше да приема и отвръща на страстта му както миналата нощ, то нямаше да му се налага да си взима любовница. Той бе ненаситен мъж, но никога не беше изгарял от желание да сменя метресите си. Единственото, което искаше от жената до себе си, бе да е топла и отдаваща се, а Джилиан бе доказала, че е и двете. Той погледна към малката си съпруга и не бе особено изненадан да види, че тя наблюдава чичо му, макар да се опитваше да го скрие. Беше малко необмислено от негова страна да повдигне тази тема пред нея.

— Какво общо има брака с това да си вземеш любовница? — попита Нийл отново, пълнейки халбата си.

— Ако сега Конър хукне да търчи след други кобили, това ще е прелюбодейство, а доколкото знам, това е грях — промърмори Джилиан.

— Мъжът има нужда от топла благоразположена девойка от време на време. — Когато Джилиан изсумтя, очевидно подразнена от думите му, той поиска да узнае: — И коя по-точно си ти, момиче?

— Джилиън Мъри от Дъблин, дъщеря на сър Ерик Мъри и лейди Бетия.

— Сър Ерик Мъри? — Нийл я изгледа за момент, а после се обърна разтревожен към Конър: — Той е мъж на краля.

Щом само името му накара чичо му да се притисни толкова много, Конър започна да подозира, че думите на Джилиан относно способностите на баща й не са били празни заплахи. Разбира се, бе напълно неприемливо една съпруга да заплашва мъжа си и той смяташе да й го обясни, но първо щеше да я накара да му разкаже повече за баща си. Предполагаше, че може би щеше да му се наложи да се изправи пред разгневения баща, дори да плати малък откуп, за да успокои раздразнението му, но реакцията на чичо му, чувайки името, го накара да помисли, че вероятно ситуацията ще се окаже много по-заплетена. Не му трябваше да си пази гърба от още един леърд.

— Самият крал ни насочи към Ал-давок и това момиче — каза Конър. — Истината е, че кралят предложи един от нас да се ожени за нея, и че това ще е най-доброто решение на проблема ни.

— Ах, добре, това сигурно ще е от полза. Вероятно сър Ерик го е поискал в желанието си да задоми рожбата си.

Джилиан намаза с мед тънко парче хляб и бавно го задъвка, гледайки чичото на Конър. Той бе мъжът, който бе объркал голяма част от представите на съпруга й. И ако скоростта, с която се наливаше с ейл в тези ранни часове на деня свидетелстваха за нещо, то бе това, че е пияница. Клюките, които започна да разказва, скоро показаха колко е дълбоко презрението и недоверието му към жените. Нещо в него я безпокоеше, но не бяха двете чувства, които долавяше. Усещаше, че той изпитва дълбока вина и гняв, които не можеше да удави с целия ейл, който така безразсъдно изливаше в гърлото си. Сър Нийл Макенрой бе пълен с много тайни. Черни, грозни тайни и той се ужасяваше един ден да не излязат наяве. Джилиан искаше да се разрови по-надълбоко и да ги узнае, но бърз поглед към Конър я разубеди да не го прави. Тя реши просто да остане и да го наблюдава, за да узнае дали той наистина е толкова опасен, колкото го смяташе. Ако се окажеше, че е проблем, щеше да забрави тревогата си за чувствата на Конър и страха от това да не навреди на брака си, и щеше да го прогони.

Нийл привлече вниманието й, като започна да разказва клюки от двора и го направи напълно умишлено. Не се изненада, когато го чу да споменава името на братовчед й Пейтън, последвано от изброяване на аферите му, което я накара да настръхне вътрешно. Тогава Нийл заговори за баща й и след две кратки истории, с които намекваше, че баща й върви по същия развратен път като Пейтън, гневът накара Джилиан да скочи на крака.

— Обиждате баща ми, сър — заяви тя.

— Да го обиждам? — Нийл я погледна развеселен. — Просто разказвам на момчето колко похотлив мъж е.

— Той е добър мъж и подозирам, че е похотлив, но клюките, в които се разказва, че споделя леглото си с други жени, не са нищо повече от опашати лъжи. Баща ми не е прелюбодеец.

— Ех, момиче, ти си му дъщеря и просто не искаш да видиш истината.

— Много добре знам каква е истината — прекъсна го тя. — Баща ми никога не би предал майка ми. — Тя стисна ръце в юмруци, едва сдържайки се да не удари мъжа, когато той извъртя очи. — Той я обича. Ако това не значи нищо за вас, тогава чуйте добре какво още казва той. Свободно признава, че на младини е бил точно като братовчед ми Пейтън, но вече не е. Казва още, че ако пристъпи дадените клетви пред Господ, ще бъде наказан и това наказание не си струва краткотрайно въргаляне с някоя уличница. Освен това, татко казва, че майка е жената, която рискува собствения си живот, за да му даде децата, които да поддържат огъня и мира в дома му, и че когато остарее, когато е покрит с белези и когато костите му се изкривят, тези деца ще са там, за да се грижат за него до сетния му дъх. В замяна на това поне може да й бъде верен. Затова, ако не вярвате в чувствата му, можете да имате вяра на практичността му. Няма да позволя да се говори лошо за него.

Кимайки към Конър, Джилиан не изчака да бъде извинена, а излезе забързано от залата. Гордото й напускане бе възпряно от петимата роднини на Конър, които се бяха наредили пред вратата. Минавайки през тях, тя улови погледа на Фиона и реши, че трябва да направи нещо за това момиче. Но първо смяташе да излее гнева си като излъска до блясък спалнята на Конър.

* * *

— Момичето, за което си се оженил, не разбира как стоят нещата в този свят — каза Нийл, кимайки за поздрав към племенниците си.

— Може би — съгласи се Конър, — но смятам, че познава добре собственото си семейство.

— Нейната страна ли взимаш?

— Не виждам във всичко това да има страни, чичо.

— Момичето определено изглеждаше бясно — заяви Дърмот, като седна до чичо си и посегна към хляба.

— Просто разказвах на Конър някои истории, които чух в двора — каза Нийл. — Просто е прекалено чувствителна и не й харесва да слуша как се държат нормалните мъже.

— Тя не каза нищо, докато ми разказваше за похотливите изпълнения на братовчед й — напомни му Конър. — Историите за баща й я ядосаха.

— Казах само истината. Глупавото момиче просто не иска да научава, че баща й е като останалите мъже.

Конър не искаше да спори с чичо си и все пак изпитваше силна нужда да защити Джилиан.

— Е, без значение дали е вярно, или не, беше много грубо от твоя страна да разправяш клюки за баща й. Всички знаем, че повечето клюки и слухове, особено тези, разказвани в двора, не са верни.

Нийл погледна Конър, преди да попита.

— Не вярваш, че клюките за баща й са истина?

— Не е важно в какво вярвам аз и в какво не. Все пак, тя вярва на всяка своя дума и то толкова убедено, че съм склонен да ги приема за истина, както и думите, които твърди, че е казал баща й. Тя настоява, че той е практичен човек. Затова не съм склонен да се доверя на всички лъжи, които чуя. Може те да са измислени, за да навредят на мъжете, близки на краля. Но дори да са верни, не смятам, че е редно да ги повтаряш пред дъщерята му.

— Чичо, мисля, че Конър е прав — каза Дърмот. — Лейди Джилиан се гордее извънредно много с баща си. Можеш да го разбереш само като чуеш как изговаря името му. Да, тя дори си мислеше, че само споменавайки името му пред Конър, това ще го накара да се държи по-добре. А и нека бъдем честни, никой не иска да слуша лошо за баща си. Красив мъж ли е?

— Жените мислят, че е — промърмори Нийл. — Той и нейния братовчед. Те се препъват в жени, които са нетърпеливи да ги приемат в леглата си. Най-много съм слушал за братовчед й. Мъжете, или повечето от тях, се разкъсват между това да харесват и да мразят момчето, а всички те се надяват момъка да бъде ранен така, че да се обезобрази, тъй като мразят любовните му успехи. Всички жени говорят, че е най-красивият и най-добрият мъж. — Нийл изсумтя и отпи от халбата си.

Докато братята му притискаха Нийл да разказва още истории, Конър се облегна назад и се опита да подреди мислите си. Той бе спорил с чичо си за нещо, което засягаше жена му, макар и непряко. Може би точно това трябваше да прави един съпруг, но все пак имаше чувството, че това го прави мек. Щеше да му се наложи да се пази по-зорко от подобни чувства, реши той, докато гледаше как Фиона се измъква от залата, тъй като Джилиан явно можеше да печели съюзници с лекота.

* * *

— Какво правиш?

Джилиан вдигна поглед от огнището, което търкаше, леко изненадана да види Фиона да стои на един стол близо до нея и да я наблюдава. В мига, в който бе видяла сестрата на Конър, Джилиан бе зърнала любопитство в прекрасните й виолетови очи, но това бе първият път, в който тя се доближаваше до нея. Джилиан се зачуди дали младото момиче иска да се учи от нея или просто я смята за странно същество, което иска да огледа по-добре. Беше й трудно да почувства каквото и да е била емоция в нея. Този вътрешна преграда явно бе отличителна за семейството на леърда.

— Чистя стаята на леърда — отвърна тя, поглеждайки назад към Джоан, която навиваше килима, постлан до леглото от страната, на която спеше Конър. — Не, Джоан, първо вземи завесите, гоблените и чаршафите от леглото. О, и ми изпрати още една жена и кофа с вода, както и всичко, което ми е нужно, за да почистя пода.

— Това е работа на Мег — заяви Фиона и повдигна едната си вежда, имитирайки Конър, когато Джилиан и Джоан изсумтяха развеселени. — Мег прави каквото си поиска и тя наистина чисти тази стая.

— Повече от очевидно е, че не си е вършила работата. Не знам дори как е могла да стои в тази стая, освен леглото, нищо друго не е почистено. — Джилиан се загледа към леглото, замисли се как Конър се е въргалял в него с други жени и й се прииска да го изгори.

— Мег никога не е спала в това легло. Нито друга от жените, с които е бил Конър. Не че са били много. Никога не е позволявал друг да спи в това легло. Дори се учудих, когато разбрах, че снощи си спала тук. Но после се сетих, че си му съпруга, а и изглеждаш доста чистоплътна. Той иска чаршафите да се сменят всяка седмица — намръщи се Фиона. — Аз не съм сигурна кога са сменяли моите за последно.

— Значи следващата стая, която ще почистя, ще е твоята. Ела, помогни ми да занесем матраците до прозореца, за да се проветрят — каза Джилиан, точно когато Джоан излезе от стаята. — После, след като ги сложим обратно на леглото, между всеки слой ще наръсим билки.

— За да направиш леглото да мирише по-добре ли? — попита Фиона, докато помагаше на Джилиан един по един да отнесат матраците до тесния прозорец, провирайки ги през процепа така, че половината да стърчи отвън, а другата половина да е още в стаята.

— Някои от тях. Билките ще прогонят влагата и насекомите.

— Никога не съм мислила, че в леглото на Конър може да има насекоми.

— Доколкото забелязах няма, но с билките ще съм сигурна, че и занапред няма да има. Ще оставим матраците така за час-два, а после ще ги обърнем, за да се проветрят и от другата страна. Предполагам, че нуждата на Конър да спи на чисти чаршафи, е поддържало леглото свежо.

— Мисля, че Конър държи толкова много на това, защото с години е спал в мръсни дупки, докато изгради наново крепостта.

Джилиан кимна одобрително, когато Джоан се върна да вземе завивките, за да ги изтупа навън. Освен това, жената бе довела със себе си младата си братовчедка Майри, въоръжена с метла, кофа и нещо, с което да изстържат пода. Джилиан се запита лениво дали Конър ще забележи всичко, което бе направила. Можеше и да забележи, но тя се съмняваше, че ще каже нещо. Тя се върна, за да довърши стъргането на огнището и си каза, че не й е нужно одобрението на мъжа й. Беше й достатъчно удоволствието от свършената работа.

— Да помогна ли с нещо? — попита колебливо Фиона.

— Може да вземеш един от тези парцали и кофата с вода и да измиеш стените. Но сигурна ли си, че искаш да го направиш?

— Да. Толкова е скучно, колкото и звучи. Вече съм жена и е крайно време да се изправя пред грозната истина. Не мога да съм воин като братята ми. Съдбата ми е да си намеря мъж и да му родя деца. Добре е, че ще мога да се бия на страната на мъжа си, но той ще очаква от мен да мога да се грижа за дома му — заяви Фиона и започна да мие стените.

— На никакви женски задължения ли не са те учили?

— Какво знаят за жените Конър, чичо или братята ми? Не ме съжалявай, не се оплаквам от начина, по който са ме отгледали. Конър направи всичко по силите си, а той бе все още момче, оставен с бебе на ръце и прекалено много неща за построяване. Заради него сега искам да се уча какво вършат жените. Не искам да посрамя нито него, нито себе си, или съпруга си с невежеството си.

— Макар че всеки, който ме познава, ще се спука от смях, че точно аз уча момиче как да бъде дама, ще дам най-доброто от себе си.

Няколко минути работиха мълчаливо, но в мига, в който Майри излезе, Фиона каза:

— Предполагам, че трябва да се науча да нося рокли.

Джилиан се засмя.

— Да, боя се, че е така. Когато братовчед ми Джеймс ми донесе дрехите, ще ти дам като за начало една от моите — каза тя, поглеждайки към Фиона. — Ще й трябва само леко преправяне. Сега, чувала съм историята за това, което се е случило тук, за битките и смъртта, но докато работим, можеш ли да ми разкажеш цялата история?

Фиона си пое въздух и започна да разказва дългата черна история за години, преминали в битки, разрушение и смърт. Когато Майри се върна в стаята, тя също от време на време добавяше някои детайли към историята. След като й разказаха за ужаса, който е преживял Конър, Джилиан вече разбираше какви сили са го превърнали в мъжа, който е днес.

Едва петнадесетгодишен е станал свидетел на клането на почти целия си клан и на родителите си. Земите били опустошени, оставяйки без храна малкото хора, на които изведнъж е станал леърд. Последвали години на усилен труд, през които съпругът й изградил наново крепостта и пазил роднините и клана си. Това бе подвиг, с който той трябваше да се гордее, но Джилиан нямаше какво да каже, щом Фиона й сподели, че Конър все още чувства вина, задето не се е бил и не е загинал редом с баща си.

Бе преживял толкова много. Тежестта, поставена на крехките му рамене, би смачкала всеки друг мъж, но той се бе калил, за да може да стори това, което е нужно. Джилиан вече знаеше защо не може да усети мислите или чувствата му. Те бяха заровени дълбоко в него, строго скрити под години дисциплина и битка за оцеляване. Тогава не е имало нито време, нито място за крехки емоции. Тя подозираше, че отчаяната нужда да стане силен лидер за измъчения му клан го е накарала да си забрани да изпитва чувства като радост, нежност, и всичко друго, което би могло да се сметне за слабост. Сега, макар времената вече да бяха мирни и всичко, което някога бе обичал, да бе възстановено, той все още бе този твърд мъж.

И щеше да отнеме ужасно много удари, за да пропука тази негова твърда черупка, помисли си тя с въздишка. След толкова години дори не можеше да бъде сигурна дали в него е останала поне капка радост. Той все още изпитваше силна нужда да защитава всички, без значение какво може да му коства това. Джилиан искаше да вярва, че мъж, който може да прави любов с една жена така, както той правеше любов с нея, би трябвало да има останала нежност в себе си, но не се заблуждаваше и знаеше, че е възможно зад омайните му целувки да се крие единствено похот. Щеше да се изправи пред трудна битка, ако искаше да отрие същата радост в брака си, каквато бяха открили братовчедките й в своите. Това, което я плашеше, бе, че не знаеше как да спечели подобна битка и дали има правилните оръжия.