Хана Хауъл
Шотландска съпруга (24)

Епилог

— Армия приближава към стените ни.

Конър вдигна поглед от шестседмичния си син Бетън, когото учеше как да се мръщи най-добре с достойнство и авторитет. Дърмот изглеждаше забележително спокоен, въпреки новината, която бе казал току-що. След като не каза нищо повече, а само си наля халба вино, на Конър му се прииска ръцете му да са свободни, тъй като брат му си просеше някой да го удари по главата.

— Тъй като никой не е вдигнал тревога, ще предположа, че не ни нападат — сухо заяви Конър.

— Зависи от това как ще погледнеш на нещата.

— Ако не започнеш да ми даваш свестни отговори, скоро ще гледаш през две насинени очи.

Преди Дърмот да успее да отговори, Джилиан нахълта в залата.

— Семейството ми пристигна, Конър — извика тя.

В следващия момент в ръцете му беше сложена и дъщеря му, докато жена му тичаше през голямата зала. Тя нито изглеждаше, нито се държеше като жена, която е родила близнаци преди малко повече от месец. Той погледна надолу към децата си, които го гледаха с разноцветните очи на майка си. Конър се съмняваше, че някога е бил толкова удивен, колкото когато разбра, че дребната му съпруга го е дарила с две здрави деца, и го бе направила толкова самоуверено, че хората от клана още говореха за това.

— Предполагам, че трябва да отида да ги посрещна — заяви Конър и след като Дърмот взе сина му, се изправи на крака.

— Най-добре се подготви — предупреди го Дърмот, вървейки до него през голямата зала.

Конър излезе навън и едва не простена. Вътрешният му двор бе пълен с хора, каруци и коне. Дърмот бе прав да ги нарече армия. Дайхладах беше превзет от клана Мъри.

Той бе все още шокиран, когато Дърмот го побутна да слезе и да посрещне тримата, които бяха единствените, които познаваше. Докато родителите на Джилиан и Джеймс се възхищаваха на близнаците, Конър се успокои и огледа тълпата. Имаше прекалено много красиви мъже, реши той, и започна да се оглежда за жена си.

* * *

— Боже, той наистина е голям.

Джилиан се усмихна на Елспет и кимна.

— Моят личен голям викинг.

Ейвъри кимна и намести новородения си син Крейг по-удобно в скута си.

— И го обичаш.

— О, да. — Джилиан погледна също като братовчедките си към съпруга си. — Толкова се радвам, че дойдохте и вие. Наистина не ви очаквах.

— Ами, когато чухме, че част от семейството ще идва да те посети, с Елспет решихме, че също трябва да дойдем. Камерън се съгласи, тъй като беше наистина любопитен да се запознае с мъжа, който е достатъчно разумен и достатъчно силен, за да те вземе за съпруга. От доста време любопитството му нарастваше. И макар сега да е доста заето време от годината, един по един другите се освободиха, за да предприемем това пътуване. Чичо Балфор и леля Малди също щяха да дойдат, но той се разболя от грип и тя реши да го завърже за леглото. Затова вместо тях дойдоха братовчедите Иън и Лиъм, заедно с жените и децата им.

— Виждам, че Камерън е довел Малкълм, но не и Катрин.

— Катрин много скоро ще ражда. Тъй като земите, които им даде Камерън, се намират недалеч от тук, той сметна, че ще е добре Малкълм да се запознае със съпруга ти. — Ейвъри поклати глава. — Удивително е колко много се е променила Катрин.

— Порасна — отвърна тя и вдигна тригодишния си син Юинг, който дърпаше полите й. — И съпругът ти най-после те забеляза в тази тълпа, Джили.

Джилиан му помаха и хвана ръцете на братовчедките си.

— Нека проверим дали всички са се запознали и настанили. След това може да говорим, да ви покажа децата си, а вие да ми покажете своите.

* * *

— Онзи свещеник май не ти е голям фен, Конър — промърмори Камерън, докато стоеше заедно с Кормак и Конър до камината в голямата зала и пиеха ейл, докато чакаха празненството да започне.

— Имахме различия в мненията — каза Конър, чудейки се дали лейди Бетия ще успее да успокои свещеника, тъй като, доколкото виждаше, тя доста се стараеше. — Твърди, че постоянно съм го отвличал, а аз казвам просто, че съм го взимал с мен, за да изпълни свещеническия си дълг. Взех го с мен и го държах наблизо, когато отидох да спечеля Джили. След това отново го взех с мен и го накарах да остане тук няколко дни, когато се родиха близнаците, за да може да благослови душите им още от мига на раждането. След това го доведох за това, което Джили наричаше правилно кръщене. Тогава остана тук само два дни. Предполагам, че фактът, че Бетън издърпа връзките на робата му, не помогна много за подобряване на настроението му. — Той се усмихна, когато другите двама мъже се разсмяха.

— Мислите ли, че жените ни говорят за нас? — попита Кормак, кимайки към мястото, на което стояха трите братовчедки.

— Вероятно — отвърна Камерън.

— Кое е момчето, което говори със сестра ми? — попита Конър.

— Сина ми, Кристофър — отвърна Кормак. — Взех го с мен в брака си, когато майка му, бившата ми любовница, беше обесена.

— А този до него е моят син, който взех в брака си — каза Камерън. — Майката на Алън беше някога моя любовница и тя също беше обесена.

Конър изгледа мъжете.

— И моята бивша любовница беше обесена.

— Господи, невероятно съвпадение — промърмори Кормак. — Но нямаш копелета, нали?

— Не.

— А беше ли на косъм да загубиш жена си? Аз бях достатъчно голям глупак да оставя Елспет да си тръгне от мен.

— И аз позволих на Ейвъри да ме напусне — заяви тихо Камерън.

— За малко Джили да ме напусне — призна с усмивка Конър. — И на трима ни имената започват с буквата К.

— И сме красиви — добави Камерън. — И ненадминати любовници.

— Да.

— И прекалено големи късметлии, макар че едва ли го заслужаваме — каза Кормак и вдигна халбата си в мълчалив тост към добрия им късмет, на който Камерън и Конър веднага отвърнаха.

* * *

Към края на празненството Конър се опитваше да преглътне нервността си, тъй като идваше време за неговия тост. Беше доволен да чуе тостовете на приятелите и семейството, благодарен да знае, че без значение какво ще се случи, децата му винаги ще имат към кой да се обърнат за помощ. Всеки тост обаче водеше към времето, когато той трябваше да говори. Можеше да почувства вадичките пот, спускащи се по гръбнака му.

— Добре ли си? — попита го Джилиан, мислейки, че изглежда леко пребледнял.

— Добре съм, съпруго. Просто се подготвям за речта си.

— Не е нужно да го правиш, Конър.

— Напротив, трябва.

Когато дойде неговият ред, той изпъна гръб и стана на крака.

— Благодаря на всички вас, че дойдохте тук, за да благословите с нас децата ни. Благодарен съм за всичките хубави подаръци. Но най-много искам да благодаря на целия клан Мъри за съпругата си. Тя е моята радост, моето сърце и най-прекрасният подарък, с който може да бъде благословен един мъж. — Погледна към Джилиан и вдигайки чашата си към нея, каза: — Обичам те.

Джилиан едва успя да чуе наздравиците, които последваха след тоста на съпруга й. В мига, в който той седна до нея, тя хвана ръката му. Конър бе леко посивял и запотен, но според нея никога не го бе виждала толкова красив. Той се наведе към нея и я целуна.

— Не се очакваше това да те разплаче — промърмори той, попивайки сълзите от бузите й с ленена кърпичка.

— О, Конър, беше толкова красиво.

— Ами исках да ти благодаря. Знаех, че всички ще отдадат чест на нашите деца, затова аз реших да отдам чест на теб. Обичам децата…

Тя сложи пръст на устните му.

— Знам го. — Тя целуна дланта му. — Никой не ми е правил толкова хубав подарък.

Той вътрешно изруга, усещайки как бузите му се зачервяват.

— Заслужаваш го.

Джилиан се усмихна. Той бе казал пред всички, че я обича. Съмняваше се, че дори подозира колко много значеше това за нея. Дарът му бе толкова чист и толкова голям, че не бе сигурна дали някога щеше да може да му се отблагодари. И все пак, помисли си тя, разменяйки усмивки с братовчедките си, със сигурност щеше да даде най-доброто от себе си тази вечер.

* * *

Конър въздъхна доволно, влизайки в спалнята им. Майката на Джилиан бе успокоила свещеника, празникът беше пищен и добре организиран, бе зарадвал жена си с думите си и цялото й семейство изглеждаше доволно. Нямаше за какво да се притеснява от срещата с онези, с които все още не се бе запознал, тъй като тези, които вече познаваше, го одобриха и той бе сигурен, че всички ще му бъдат силни съюзници.

Затвори вратата след себе си и се намръщи. Имаше нещо различно. Той се обърна и погледна вратата.

— Имаме нова врата. — Погледна другата врата, която водеше към детската стая и слънчевия кът на Джилиан. — Две нови врати. — Отвори вратата, изведнъж осъзнавайки колко е масивна. — Господи, доста е дебела. — Затвори я отново.

Чудейки се кога ли съпругът й ще забележи, че е подготвила вана и не носи нищо повече от кърпа, обвита около тялото й, Джилиан отвърна.

— Определено е. Много, много дебела. Не може да се чуе нищо през нея.

— Сигурна ли си? — Той затръшна вратата още веднъж.

— Много сигурна. И имаме хубава нова камбана, с която да викаме всички на вечеря. Вече няма аз да бъда камбаната.

Конър започна да се смее.

— Ах, Джили, ти си моята най-голяма радост.

Тя изтича към него, хвърляйки се в обятията му.

— Обичам те.

— И аз те обичам. — Когато започна да я целува, той осъзна колко оскъдно бе облечена. — Джили?

— Помислих, че може да искаш да се изкъпеш.

— Децата са едва на шест седмици. Сигурна ли си?

Тъй като тя вече сваляше дрехите му, реши, че въпросът му е много глупав.

— Не просто съм сигурна, отчаяна съм.

— Не можем да го позволим — заяви той, помагайки й да свали дрехите си, преди да я вдигне на ръце и да я отнесе към ваната. — Ах, съпруго, ти си моето сърце, моята радост и моята благословия.

— Както и ти моята, викинге. Сега и завинаги.

— Това става като за начало. Сега нека да изпробваме добре тези нови врати.